Клишета и мечти
Днеска не съм в добро настроение... имам си добри причини. Но за тях може някой друг път да разкажа. Та... разхождам си се тъжно из работа. Гледам си леко намусено и всичко ми се струва тъпо и безсмислено. Сигурен съм на всички им се случва. Телефонния център в който работя.... представлява нещо като хамбар - има много хора които щъкат между едни прегради стигащи до рамото. Реших да застана там по средата някъде и да наблюдавам щъкащите наоколо хора. Те всичките с някакви целеустремени физиономии - работещи. Такава каквато имам и аз когато съм унесен в работа. Тя седях си облегнат на една преграда посредата на този големия хамбар, наблюдавам хората. И се чудя - с какво съм по различен от тия хора. Каквото и да изпитвам и каквото и да чувствам в момента - някой в тая сграда сигурно го е чувствал. Начина по който се чувствам е клише. Абсолютно. Празно ми е. Че на кой не му е било празно. И гледам пак физиономиите на разни щъкащи хора. И те имат разни физиономии които са клишета. И си правя сметка - и аз като всеки останал човек съм един сборник от клишета. И да ми се иска да се различавам от всички... май не е толкова колкото искам. Разликата между мен и колегата Лари който яде сандвич до мен е че е той представлява сборник от други клишета. Той е сборник от клише 4,23,46,78... и прочие; а аз съм сборник с клишета 6, 25, 41, и така нататък. Съставени сме от едни и същи клишета - различни са само комбинациите от тях.
Другото нещо за което си мислех са мечтите. Единственото нещо което може да те накара да се усмихнеш когато си в лошо настроение е мечтата - "Ах, скоро ще дойде ден когато ще правя еди какво си и еди какво си и ще съм еди къде си и еди къде си и ще е такъв кеф тогава. И тогава ще се сетя за това колко тъпо ми е било днес и как ще съм доволен че съм го минал тоя ден". Мечтите са чудесно нещо. Някои хора ги е страх да мечтаят защото мечтите можело да не се сбъднат. Но пък какво значение има дали ще се сбъднат мечтите. Важен е сегашния момент. И това което те кара да се чувстваш добре сега. Ако цената на това да се чувстваш добре е нищо не струваща мечта... много евтино се оказва. А за бъдещето... каквото ще да става. Дано да имам мечти още дълго време.
posted by Сашо skype: akartchinski79 at 9:13 PM
11 Comments:
Сашо,
всеки от нас изпада в подобни настроения от време на време. Но когато гледаш напред и имаш в какво да вярваш и какво да очакваш - нямаш проблеми!
Good luck!
Владо, ти къде в америка си?
Клишета, клишета, ама комбинацията от тях прави хората уникални.
таня - поздрави! добре го каза :))
сашо - този ефект го знам - и аз съм установил същото - изчакваш малко и нещата си идват на мястото!
А после установих че най-хубавите неща се случват не когато си в добро настроение, а точно през прехода от лошо към добро настроение :)
Хаха, хубава прическа. Поздрави за майстора:)
Всички имаме такива моменти. Лошото е, че понякога са доста продължителни. И не само мечтите помагат. Всъщност дребните неща са важни, подробностите. И ако и да сме изтъкани от клишета, комбинациите от тях са страшно много, а и винаги има нещо малко, което е уникално за самите нас. И в крайна сметка точно то е нещото, което ни изкарва най-често от дупката.
Ми да, кой друг мъж има такъв строен и елегантен врат като Сашо :-)))
@Сашо: Не съм прекалено далеч от теб - живея в предградие на Buffalo, NY. На около 10 мили от Niagara Falls. Така че ако не си виждал водопада - заповядай някой ден на гости. Хем да се запознаем и F2F :-).
@ Таня
хаха... кой друг имал такъв строен и елегантен врат ли - Алекси (той е гърка за който бях споменал някъде из блога). Това е неговия врат... той искаше да ми покаже некадърността на фризьорката при която е ходил. И каза че като си отишъл в Гърция за почивка му се смяли на прическата точно заради тази "права" линия. Аз реших да го снимам... и снимката излезе сполучлива според мен.
@ Случайна
Я дай да ти гледам на ръка... мдаа има бъдищи за Уас в америката, юбава фризерка сте - бизнес, пари и чудо ще направите ако отидете. Конкуренцията пет пари не струва. Айде със здраве.
@ Владо
Не съм виждал водопада още, а имам желание от край време. Нищо чудно да се видим някой път. Но казват че водопада трябвало да се види от Канадската страна... вярно ли е?
А бе предчувствах аз, че има уловка в цялата тази работа, защото като знам, че се снимаш сам - нали имаше снимки на разни там, крака, ръце и корем и се питах как така си се изчекнал, та да си снимаш и врата и то в такова спокойно състояние, но реших, че на този свят всичко е възможно. Прическата ли - ами хората се постарали да подчертаят елегантността на врата на момчето, той пък се сърди - няма угодия и това си е...
Сашо:
- този мейл от резюмето ти проверяваш ли го?
- водопадът е добре да се види и от Канада, да. Оттам се вижда по-добре цялата картина. Но от американската страна се чувства много по-добре (лично мнение) - защото си на около 1-2 метра от ръба, там откъдето водата се "губи". Но трябва да стане по-топло, че сега площадките до самия водопад са затворени - много сняг и лед се събира, чак до горния край на перилата, така че ако се подхлъзнеш, падаш директно във водата ;-) Лятото има повече тълпи туристи, но е по-приятно.
Post a Comment
<< Home