Fight Club и потребителноста

Определено имам много голямо fascination (http://sa.dir.bg превод = очарование, обаяние, чар, прелест, омагъосване, интерес) към филма Боен Клуб. Искам да препоръчам на всички да слушат песента от Боен Клуб "This is your life" на Dust Brothers. Като извадите думичката "not" от тая част на песента, ще получите точно описание на живота в Америка:
You are not your bank account
You are not the clothes you wear
You are not the contents of your wallet
You are not your bowel cancer
You are not your grande latte
You are not the car you drive
You are not your fucking khaki's
Според мен този екстремен consumerism е една от причините довели главния герой до лудост (също така липсата на приятели, неудовлетворението в работата). Всичко наоколо е пренаситено с всевъзможни начини да ти привлече вниманието върху себе си. Когато карам за работа, аз не мога да се съсредоточа върху нищо... на магистралата около мен има най-различни модели коли (Mercedes E-Class, BMW 7 Series, Dodge Viper, и прочие). На магистралата човек може да предцени кой какъв е само по един начин - по колата. Вида, марката, и цвета на колата са изображение на това как хората се възприемат. Ако е нов Volkswagen Beetle - разглезена колежанка с богат татко; Jaguar Vanden Plas - оплешивяващ бизнесмен; Ford F350 SuperHeavy Duty truck - гласувал за Буш. Проблема е че в повечето случаи хората си купуват колата която е малко (или много) по-скъпа от това което могат да си позволят. Нали всичко се на купува на изплащане - какво от това че ще имаш да изплащаш колата 5 години, и лихвата е 1/4 от стойноста на колата ти... Важното е останалите да те виждат като човек който може да си позволи такава кола (или къща, или телевизор, или фотоапарат :)). Няма как да не обръщаш внимание на колите - все пак шофираш. Встрани от пътя има най-различни реклами които също имат за цел да ти отнемат вниманието. Те са разноцветни, светлинни, мигащи, гигантски, впечатляващи. И всички се направени от професионалисти и съответно се борят силно за твоето внимание. Обикновено надделяват. А по радиото на всеки 5 мин има реклами "Купи си Шевролвт, купи си Форд, голяма разпродажба, голямо намаление, сега е най-изгодното време за покупка, голям избор, изгодно, покупка, сега, изгодно, покупка, сега, no problem, no hassle, no worries". Всичко се купува с кредитни карти. Какъв капан са те. Току що осъзнах още една клопка на кредитните карти. Хитро са измислени. Даваш картата на касиерката, но тя ти я връща... създадена е илюзията че нищо не си загубил. С хартиени пари по-трудно се разделяш. На всичкото отгоре даваш "автографа" си на магазина (нали трябва да се подпишеш като купиш каквото и да е с кредитна карта)... важен си, повишава ти се самочуствието. Тия доводи могат да се сторят глупави на четещите това... и на мен щеше да ми се струва така ако не бях живял толкова години в Щатите.
В колата след една реклама (или 2 ли бяха) се усещаш да смениш станцията, след 3 минути рекламите пак почват. Постепенно се умаряш от това да сменяш станциите постоянно за да не слушаш "Are you tired of _______? Do you need a solution to this annoying problem with the _______? Then what you need is our product - the _______". Вече и песните по радиото звучат като реклами или те подтикват към определен начин на живот. Повечето хора евентуално се примиряват със слушането на реклами рано или късно. Аз все по-упорито си изключвам радиото и се опитвам да си мисля за нещо родено в собсвения ми мозък. Борбата с рекламите става все по-трудна. Което е и причината да нямам телевизия от близо година (киното и DVD-та са друга категория :)).