Nobody

какъв е проблема на чужбина. защо се връщат хората от чужбина. защо по дяволите се връщат в тая гадна, мръсна, корумпирана, бедна държава България. защо въпреки че изкарват сносни пари, идват да живеят в българия и да изкарват 5 пъти по малко. защото в чуждата държава си никой. първо си никой като се събудиш в квартирата си, след това си никой на работа, след това си никой в супермаркета, след това си никой у вас пред телевизора докато ядеш боклуците на промоция от магазина. след това си никой в стаята си (ако си късметлия да си сам в стая). вземаш заплата, търпиш. имаш приятели, но те са по скоро хора които да помолиш да ти помогнат в емигрантския живот. И хора на които ти ще помогнеш когато се наложи защото знаеш колко е гадно да няма кой да ти помогне в чужбина. Добре че е телевизията която да те зомбира до такава степен че да не мислиш за това че си никой. Да ти даде емоциите които са нужни за да се чувстваш човек. Търпиш и събираш пари, пращаш в България. Търпиш и събираш пари, пращаш. Връщаш се в България за малко. Кеф. Хубава храна, внимание, семейство, приятели, пиене. Обръща ти се внимание. Нямаш време да се видиш с всички. Пак в чужбината. пак в матрицата. Опитваш се да си го направиш все едно си в България. Събиранията, ракийката, цигарите. Не е същото. И ако продължаваш да търпиш години наред има опасност приятелите ти в България да те забравят. И като се върнеш в България пак да си никой. И тогава навсякъде си никой. Ти си се променил, приятелите ти се променили. Осъзнал си доста неща в чужбина. В България не разбират защо се радваш на малките неща. На естествените неща.
Има и по-лошо обаче. Да си чужденец. Да си чужденец и да си никой в собствената си държава. Работа. Вкъщи. Работа. Вкъщи. Има и такива нещастници. Знае че му липсва нещо, но не може да го коригира. Само се усмихват тъпо и вежливо правейки се че всичко разбират.
Аз бях никой много години. Не искам повече. Но е много трудно да си някой. Не е невъзможно. Има хора на които им се отдава да са някой... и да стават някой бързо на чуждо място. Ама... не съм от тях.
Или е много късно или всяко начало е трудно или разговорите по-рано тази вечер са ме депресирали.

You know... fish, chips, cup o'tea, bad food, worse weather, Mary fucking Poppins, London!

Подновявам писането в блога. От вчера съм в Лондон. Возенето в кола в Лондон беше леко ужасяващо. Постоянно имах чувството че ще се блъснем в някоя нарещна кола, че завиваме в погрешната лента и че караме срещу движението. Вече с 10 години стаж като шофьор, много ми е трудно тутакси да възприема обратното движение и десния волан. След час и нещо по "обратните" магистрали пристигнахме на адреса на който ще живея в съвсем краткото близко бъдеще. Адреса е 15 torrens road, stratford, London.
След като спах до обяд, трябваше да се изпълни мисията да се отвори банкова сметка. Ходихме в един търговски център на близо в който имало разни малки клонове на банки. На една пешеходна пътека видях написано "Look Right". Нормално да има такива знаци. Аз като пресичам първо се оглеждам на ляво. Да ама не... в англия се оглеждаш първо на дясно.
Не съм очаквал че ще е такава навалица в банките. Имаше опашки и любезните банкови служители едвам насмогваха. Повечето клиенти бяха чужденци... има доста индийци тука. Имаше и доста чудестранни банкови служители също. Не можаха да ме приемат в момента за да ми направят банкова сметка и ми казаха да се върна след час. ОК. Пошляхме се с братчедката в изключително оживения търговски център. След час се върнахме. Много приятно си почна разговора... тоя моя американския акцент, фотографията много интерсно нещо и други такива безсмислени разговори. След това ми зададоха един милион въпроси: С какво се занимаваш, какъв ти е месечния доход, какви+колко разходи имаш месечно за телефон, транспорт, лични покупки, данъци, наем и други, имаш ли доказателство че живееш на адреса си. След това вкара въпросната информация и каза че системата е отказала заявката за банкова сметка защото не ми одобрена кредитната история. Да ги шибам. Ок. След това ходихме в една друга банка. Там ми записаха името и казаха да се върна след час (пак имаше ужасно много хора в банката). Върнах се след час. Говорих с една доста закръглена и любезна англичанка която не беше много в час. Оказа се че за най-обикновения тип сметка който искам, трябва да се попълня някакъв формуляр който те пращат по пощата и ще се получи одобрение чак след 2 седмици. Не ме питаха толкова неща колкото в Barclay ама на формуляра имаше доста от същите въпроси. Попълних формуляра, дадох го и си тръгнах. Ходихме и в трета банка. Там ми казаха че не могат да ме приемат днес защото им е пълен графика. Да отида утре сутринта за да си взема евентуално час за да ми отворят сметка. Ще отида. Ще отида и до още няколко сигурно. Нямах представа че е толкова проблематично отварянето на банкова сметка в Англия. На връщане ме валя дъжд. Бягах до вкъщи. Почувствах се жив. Нова държава, нова обстановка, нещо различно. Вече взех да забивам в България. Едно и също едно и също. Имах нужда от нещо различно. Ще видим кога ще почна да забивам в Англия :).
До преди малко работих над автобиографията си на фотограф. Утре освен да ходя до банките се надявам да направя някоя снимка. В другиден ще почвам да кандидатствам за фотографските обяви. Фотограф в Лондон звучи добре. Дето един приятел вика, трябва човек да отиде в чужбина че да го признаят в България.