Saturday, August 27, 2005

МкМусака



Отказах бързата храна (fast food). Преди седмица. Под бърза храна имам предвид ходенето до заведения от рода на McDonald's, Burger King, KFC, Wendy's, Taco Bell. Отказах газираното преди повече от година, крайно време е да се откажа и от това подобие на храна. За сега намам проблеми с отказа. Той има няколко предимства
- няма да си блъскам организма с химия
- ще се науча да готвя
Правя си собственоръчно сандвичи (шунка, cheese (нещо между кашкавал и топено сирене... за съжаление също е наблъскано с химия и не много вкусно. Трайноста му е месеци. Но е евтиничко), две филийки хляб, кетчуп), омлети почнах да си правя честичко (запържвам половин глава лук, разбивам 2 яйца, прибавям малко прясно мляко и малко чубрица, пържа... междувременно си опичам една наденичка която в последствие поливам с малко лимонов сок... пресен хляб ако има... става чудо закуска). Също така хапвам за закуска филийки с мед. Меда може бе единственото сладко нещо което ям малко по редовно. Сладко не ям. Не защото е вредно... просто не обичам вече. Не съм си купувал шоколад от много много време. Ако ми предложат нещо шоколадово обикновено не отказвам обаче. Освен ако не е торта. Не обичам торти. Само шоколадчета от време на време. Или в редки случаи сладолед (освен шоколадов). Днеска правих мусака. Резултата не е лош. Ще трябва бая да се уча да готвя обаче. Съвсем скоро ме светнаха че има вкусно.сом ... и там има най-различни рецепти. Ще се възползвам от тая услуга в най-скоро време. Решил съм че трябва не само да се науча да готвя, но и да се науча да го правя добре. Яденето е едно от малкото удоволствия които съществуват... трябва да се научи човек да готви хубаво. Решил съм да се науча... ще се науча. Колко му е.
Няма да се давам на американския начин на ядене. Все да си купувам разни боклуци и полуфабрикати за ядене. Ако бях истински минималист щях да се откажа и от това да ползвам микровълновата печка. Не съм обаче. Имам чувството че е вредна. Кога ли ще излезе някое доказателство (ако вече не е) че ползването на микровълнова печка е много вредно за организма. Сигурно скоро. Някой ден и от нея ще се откажа. Добра идея е това. Добре че е тоя блог... докато си пиша разни работи ми идват идеи и ми се изясняват някои неща. Предполагам всички са го изпитвали това - като седнеш да напишеш нещо осъзнаваш доста повече за него.
Напоследък не ми е идвало на ъкъла за какво да пиша. Всъщност има за какво... просто не ми идвало вдъхновението за да опиша някоя тема (вдъхновение е силна дума в моя случай... по скоро настроение). Имам си списък с теми за постове:
- Дискотеките тук
- Разходка в природата... с колата
- Шофирането на пенсионерите
- Мъжете под чехъл
- Свикнах без радио в колата
- McDonald's
- Българи, откажете газираното
- Моя авер и видеокасетата с пейнтбол
Като се замисля... може в тоя пост да включа МкДоналдс. Та да разкажа за шибаната верига и защо ме дразни толкова. Дразни ме това че са безсъвестници. Храната е наблъскана с такива химии че... човек ако си има представа от реалните последици за организма - няма да я опита. И защо все още ги има... и не само ги има ами са толкова разпространени... МАРКЕТИНГ. McDonald's се стреми да привлече кого като клиенти? Досеща те се нали? Децата. Играчки, сладоледче, playground (детска площадка... има в много много от McDonald's-ите), клоуна Роналд МкДоналд, реклами по телевизионните канали с анимация. Защо децата са им targeted customer (клиента който се стремят да превлекат) ? Знаете защо... защото никой родител не обича да отказва на детето си. А те така жално искат да отидат в МкДоналдс... "Please please please mom... let's go to McDonald's". На майката не че й трябва да я убеждават дълго... нали и тя е израснала с тази храна. Това искат децата... как да им откаже. Освен това няма да се налага да готви. Така или иначе не може. Пък и чинии няма да мие. Освен това е бързо. Отиваш, поръчваш през drive thru-то, плащаш на следващия прозорец, подават ти храната, пожелават ти приятен ден даже. Пък и храната не е лоша на вкус. Ще откаже майката да яде МкДоналдс. Ама няма да е сега. Няма да е скоро. Няма да е тази година. Няма и да е следващата. Ще ги откаже сигурно само след като си направи операция да и свият корема и за да може да отслабне ... и да се побира в колата. Но те колите тук са големи. Карат SUV-та. Бая време ще мине докато излезе извън габаритите на чудовището-кола. Май колите тук в Америка се правят по подобие на хората.
Отклних се от темата пак. МкДоналдс. Другото нещо което ме дразни за тях е че в Европа и България МкДоналдс е сравнително скъпо. Може да отидеш да си купиш закуска и на друго място. Даже на ресторантче или закусвалня може да отидеш и да ти излезе по евтино. В Америка МкДоналдс е най-долната храна. Хората знаят че е вредна, но поради гореспоменатите причини просто не могат да се спрат хората. МкДоналдс тук е един от евтините начини да се нахраниш. Може би най евтиния ако не си готвиш сам. А в Европа и в България го пробутват като елитно заведение. Богаташи да ходят там. На центъра. Концерт направиха при отварянето на МкДоналдс в Русе. На главния площад. Пред съдебната палата. Като разказвах на американците за това, те се смяха. Яд ме беше че пробутват най-лайняната храна за нещо суперско. Не ме е срам да си призная че много се зарадвах като разбрах че са го затворили МкДоналдс-а в Русе. Само голямото М си стои още на сградата в центръра. Което ме забавлява. Злорадствам. ЧУдех се какво още ме дразни относно МкДоналдс. Няма друго май. Но се сетих за нещо друго мислейки за това. В МкДоналдс газираното ти го дават в хартиените чаши. Какво разхищение са те. Употребяваш ги един път и ги хвърляш. Колко ли дървета се изсичат на ден за да може някой си да не си прави труда да си измие чашата. Не че не ги ползвам. Просто ми се иска да не се хаби природата за такава простотия. Пак се раздрънках много. Лошо няма. Лингвиста Карчински... хаха. Бяха ме нарекли така на шега. Майка ми само да го чуе това и ще се съсипе от смях. Бях гаден четворкаджия по литература. Как мразя теми само... няма да описвам. Добре че не ми се налага да пиша такива повече.
Да сте живи и здрави всичките ви пожелавам. Това му трябва на човека. Ферари едва ли. Гадже с бронзов тен... по може. Поне аз не бих отказал :)

Sunday, August 21, 2005

Пак дълбоки мисли



Самотата е ужасно нещо. Навява толкова неадекватни мисли. Гадна е и това е. Друго описание не мога да измисля. Колко е безсмислен живота без приятели. Да няма на кого да се опреш. Всеки има тежки моменти в живота си. и да няма на кого да се обадиш е убийствено. Да ти трябва помощ някаква. И да няма на кого да се обадиш... чак не ми се мисли колко е гадно. Чувството, че при мен нещата не седят така, ме е крепяло толкова време... макар и да не съм го осъзнавал. Това че знам че дори и да ми писне и да тегля една майна на живота и амбицийте си, има при кого да отида, има на кого да се опра, има кой да ми помогне.
Имам семейство което ме подкрепя във всичко. Не знам как да им се отблагодаря. Надявам се някой ден да успея да им покажа как оценявам стореното за мен. Няма да се впускам в подробности, но наистина оценявам факта че имам такова семейство. Те са по скоро верни приятели отколкото семейство.
Приятелите. Имам приятели и те са най важното нещо в живота ми. Имам чувството че ако някога съм в беда, че ако някога съм в затруднено положение - мога да се опра на всеки един от тях. Безпрекословно и докрай. Иска ми се да изброя всичките, но ме е страх че ще забравя някой. Има и такива които още не съм разбрал колко добри приятели са ми. Има и такива които не знаят че ги чувствам като добри приятели. Така че списък няма да правя. Приятел в нужда се познава.
В Америка нямам достатъчно приятели. По една причина или друга. За мен приятелството представлява следното:
Приятеля ти би отхвърлил принципи/закони и би ти помогнал на всяка цена.
Приятеля ти помага както ти би пожелал, а не както той предцени за добре.
Приятеля ти би рискувал заради теб.
Приятеля ти прощава гафовете ако не си имал за цел да го нараниш.
Аз бих спазил всяка една от тия максими за хората които смятам за приятели. Ако си ми приятел и ти трябват пари за нещо, няма да те питам за какво са ти. Ако се появиш късно вечер в нас, ще те приютя без да те разпитвам.
Тук в Америка трудно намирам такива хора. Всички си имат personal space (лично пространство). Американския принцип ми се струва че е - "Ако не можеш да се справиш сам, тогава не заслужаваш да си ми приятел". Приятелите тук са за да ти дават полезна информация. И това е. Нищо повече. Помагат ти ама точно толкова колкото едвам да си стъпиш на краката. Помагат ти само ако това няма влияние на личния им живот. И родителите са така тук. Станеш ли 18-годишен или почваш да плащаш наем на родителите си (не се шегувам... познавам няколко хора които го правят) или трябва да се изместиш. Родителите обикновено чакат с нетърпение децата им да завършат основно образование, да си намерят работа и квартира, и да не ги притесняват финансово по никакъв начин. Ролята на родител в Америка се състои от следното според мен:
0 до 18 да се грижи за изхранването на детето (неосъзнавайки разликата между вредни и полезни храни)
16 до 16,5 да плати шофьорските курсове
16 до 16,5 да купи първата кола/бричка за около $1000
16 до 16,5 да те препоръча на някой роднина който да може да те вземе на работа
18 до 19 да ти помогне да си намериш квартира
Уморих се да търся добри приятели в Америка. Само хвърлям усилия. Имам двама дето са свестни. Единия вече го виждам много рядко. Пък и е почнал да се променя... май не е същото момче което ми помагаше преди няколко години. Другия... несериозник. Ако не му се обадя аз, той няма да завърти едно телефонче.
Като бях малък (в БГ) не ми се искаше нищо да правя сам. "Ще дойда с теб до магазина а ти ще дойдеш с мен до библиотеката после". Исках постоянно да съм с някого. Не знам защо избягвах да съм сам. И сега не мога да намеря причината. Но като дойдох в Америка нещата се промениха. Няма на кого да се разчита. Само на себе си. Ден за ден. Малко по малко. Самотно. Добри приятели се става с някой за много време. Аз бях нов в тази среда. Хората са различни и не предразполагат към приятелство. поне не по тоя начин по който аз го възприемам приятелството.
Сега... сега нещата седят малко по различно. Свикнал съм да съм сам. Самотата не ме плаши чак толкова. Не се замислям за нея в през повечето време. Не ме е страх от нищо и вярвам в себе си. Имам чувстовото че каквато и психическа ситуация да ми поднесе живота, ще се справя. Няма от какво да ме е страх. И съм по спокоен. Несигурноста в бъдещето също не ме плаши колкото преди. Ходих на кино вчера. Сам. Пак. Голяма работа. Сам съм си с мислите. Като съм сам обикновено ме навяват разсъждения. По добре приемам околната среда. Ставам по самостоятелен май. А и знам че ще дойде време когато няма да съм сам. И го чакам. Понякога търпеливо, понякога нетърпеливо. Има хора които ги е еня за мен. Може да не са наблизко но ги има. И това ме топли. Иначе отдавна да съм се предал.

Along came Zoto


Съвсем случайно намерих сайт където мога да си показвам снимките. Услугата е безплатна и може да ъплоаднеш 2GB снимки. Което позволява да ги upload-неш в оригиналния им размер. Аз понеже не искам да си хабя мястото толкова бързо, намалих снимките на 1280x851. Също много се зарадвах че автоматично ти се показва най-важното от metadata-та:
Camera Model PENTAX *ist DS
Exposure Timе 1/500s
F-Stop f5.6
ISO Speed 200
Focal Length 55.0mm
EXIF Date Apr 21, 2005 at 5:37 pm
Освен това може да си слагаш снимките в каквито категории/tags искаш (Ohio, Nature, etc). Ако искате да видите снимка в оригиналния размер кликнете на нея, после кликнете на Tab-a Other Sizes - там ще намерите оригиналния размер и стандартни размери които сайта автоматично създава. Услугата за сега много ми харесва.
Сега за снимките... повечето нямат фотографска стойност а по скоро информативна. 90% от тях не са обработвани в Photoshop. Останалите 10% са единствено crop-нати. Не съм правил никакви модификации във Photoshop (доколкото помня). Снимките в които съм се опитал да вложа фотографски замисъл надявам се си личат - те са главно в Nature категорията.
Много ще се радвам на коментари :)
И така... след тоя дългия увод, ето:
http://akartchinski79.zoto.com
Zoto-то го направиха платено... тъпаци. Сега всичките ми снимки са в Picasa

Friday, August 19, 2005

Credit Cards



кредитните карти - дявола. Движещата сила на икономиката. Всъщност движещата сила е лакомията, или предизвикването й от страна на правителството. Алчни са хората. За това са и нещастни. Всеки иска да има повече от другите. Да е по богат от останалите в едно отношение или друго. Било парично, било духовно. Изглежда така са устроени нещата. Всеки иска да си легне да спи мислейки "хувабо ми е на мен... не съм като другите нещастници. Притежавам пари/приятели/ум за разлика от повечето заобиклящи ме. Късметлия съм." Усимихва се лекичко доволен от живота и си заспива.
Защо не се радваме на изобретенията в съвременния свят както би се радвал един човек преди 50 години ако ги имаше? Защо не се радват американците на удобствата които имат както би се радвало на тях едно африканче/азиатче/българче. Защо американчетата не си играят и пазят играчките както бедните деца по света? Вината не е в самите деца. Вината не е в децата били те американчета или африканчета или българчета. Те просто са продукт на средата в която растат. Средата създадена от възрастните. Средата на възрастните е създадена от обществото. Средата на обществото е създадена от държавата. Държава създадена от обществото. Общество съсзададено от възрастните. Възрастните които са продукт от средата в която са израстнали. Омагьосан кръг (Its a vicious cycle :) ). Има хора който малко по малко се опитват да прекъснат този кръг. Не са много май. Според мен е важно да не преставаме да си задаваме въпроси, да сме будни душевно. Да не вървим по инерция. Да се замисляме какво е религия, какво е брак, какво е съжителство, какво е щастие. Според мен единствения начин човек да е истински щастлив е да е добър човек, да постъпва правилно, както му казва съзнанието (а не да рационализира и оправдава егоизма си). Това звучи простичко. Толкова простичко че чак елементарно. Хората обикновено очакват по-сложно решение, тайна/скрита/математическа формула. Май няма такава.
Кредитните карти - поддържат инерцията въртяща всички ни в тоя омагьосън кръг в който живеем...
Виж го тоя богатия, виж го тоя щастливия на рекламата, какъф кеф само. И аз да бях на негово място, 100% щях съм доволен от живота. Може да е скъпичко ама ще си го купя - поне няма да съм нещастник като всички наоколо. Добър ден, тоя плазмения телевизор, тоя за $50 000, пише на рекламата че прави свирки и готви. Може ли на изплащане да си го купя. Няма значение колко години ще го изплащам важното е месечната вноска за него да е колкото се може по ниска. За лихвата даже не ми споменавайте че да не се откажа. Даже и месечната вноска да е съвсем малко повече от това което мога да си позволя... все ще измисля нещо. За такава джаджа ще се напъна както мога и ще искарам пари. Само по скоро да имам тоя чудния телевизор. Да се събирам с приятелите у нас, толкова добре ще си прекарваме. Ще съм щастлив. Да го ползвам ден и нощ. Ще му галя дистанционното и ще живеем щастливо во веки веков. Дали ще има приятели след като трябва да съм на работа за да мога да си позволя телевизора? Ще има. Всеки обичат да гледат такъв телевизор. Ще искат да видят какво чудо е. Аз ще съм съвсееем неволно център на внимание. Ще отговарям на най-различно въпроси.
Преувличавам ли? Да. Но го правя за да си обесня света около мен. Така виждам нещата. Сигурно и аз искам да съм различен, да имам нещо повече от другите, да не съм като другите нещастници. Всеки луд с номера си :). Опитвам се да съм различен, да съм осведомен, буден. Сигурно за това отказах газираното и гледането на телевизия. И се правя на минималист. Правя опити да не съм овца. Натискам капака на килията си. Килията в която единствената ми функция е да ми смучат енергията. Не съм чак такъв луд фен на филма Матрицата ама идеята на филма не е лоша. Един луд Нио съм аз, един Киану Рийвс. Един Джеймс Дийн. Един rebel (бунтар).
Хитро нещо са кредитните карти. Сякаш магически. Подаваш за енда секунда кредитната карта, и после ти дават към каквото си посочил. Вълшебните пръчки да ми ядат pb&j (фъстъчено масло и конфитюр) сандвича на мен. Кредитните карти са къде по компактни. И пасват точно в портомонето ми. Сигурно има някакво обяснение за това как бачкат кредитните карти и как трябва да се употребяват. Ама защо да си мъча мозъка с ненужна информация. Важна е крайната цел - покупките които носят щастие. И самолета лети някак си, вдига се във въздуха. А тежи толкова много... как става. Няма значение. Важното е да кацне успешно в Лас Вегас. Напоследък и харченето на пари отнема много време. Отнема време и енергия да се пазарува. Трябва да се обмисля какво точно желаеш, да намериш вдъхновение за да го купиш. По лесно е да си захвърля парите... стига само причина да има някаква - надеждата да спечеля повече пари. Стига само и други хора да го правят и да е общоприето. Няма значение какво ще ги правя. Това в бъдеще ще го мисля.
Пак на философстване го ударих. Стига толкова за днес. Ще отида да хапна нещо... нещо наблъскано с химия. Ах къде е мама. А малинчо.ком само дразни :)

Wednesday, August 17, 2005

Ingredients





Отвращавам се като гледам съставките на продуктите които си купувам. Не че разбирам от химия ама като видя такива химични термини като тия на снимката и ми се отщява да ям. А като се замисля че като дойдох първо в Америка си мислех "Колко може да е вредна една храна... храната си е храна. Няма смисъл да внимавам какви съставки имало в еди коя си храна, колко калории, какви вещества. Така или иначе имам бърз метаболизъм."
Но някак си малко по малко и съвсем неусетно все повече се противя към такива храни. Трудно се намира решение. Трудно може да избегнеш вредните храни в Америка. Повечето хора не си го и правят тоя труд. Резултатите не само са налице, но и се задълбочават. Ще видим какво ще измислят и в това отношение американците. Кога ли ще се намеси правителството? Как кога? Като почне да влияе на работоспособноста на населението. Скоро сигурно и до това ще се стигне. Нямам съмнение че и тоя проблем ще го решат като опре ножа до кокала. В името на икономиката сигурно ще се наложат някакви предпазни мерки. В името на парите ще се адаптират. Не е само с американците така. Не са само те хората които биха направили всичко в името на парите. Окото лакомо. Не знам българите на къде сме тръгнали. Дали и ние ще се превърнем в такова общество с такива ценности?
Междудругото снимката е на съставките на хлебчета (за хот дог). Трябва ли да има хляба такива съставки?

Bumper Stickers





Светът на стикерите за коли е необятен. Стикерите по колата са нещо като дрехите по човека в Америка. Покажи ми колата си и ще ти кажа кой си. По колата посрещат.... по колата изпращат :). След като има такъв невероятен избор за стикери, лесно можеш да намериш такъв който те оприличава. Ако не намериш, тогава може да си поръчаш такъв който да казва каквото пожелаеш. Гледах че даже по интернет можеш да си направиш и дизайн и всичко. Голям процент от стикерите са свързани с Исус Христос. Исус това Исус онова... не си сам, той те обича, и прочие. Има и политически стикери... я за Буш, я за Кери. Распространени са и стикерите за горди родители на ученолюбиви деца:
Proud Parent of Victor Valley High Shool honor student (Горд родител на отличник от еди кое си училище)
Много разпространени са такива с надпис:
Proud to be an American (Горд съм да съм Американец)
Напоследък обаче си е направо мода да имаш стикер/и който казва:
Support Our Troops (Подкрепете нашите трупи (в Ирак))
Идеята/смисъла на тия Support Our Troops стикери е че печалбата от продажбата на тия стикери отива под някаква форма като помощ на войниците в Ирак. Дали е така или не... не знам.
Ако искате напишете bumper stickers в Google и кликнете на Images/Изображения. Ще видите най-различни. Има много стикери които са смешни. Аз на моята кола нямам никакви. Изглежда не съм намерил такъв който ме харектеризира достатъчно добре. Ако имах желанието да съм оригинален или изобретателен, сигурно щях да намеря подходящ стикер. И да си го купя. Да цъфти търговията на стикери. Да цъфти търговията изобщо. Да има хляб (и стикери) и за тия дето произвеждат стикери. И да могат те да си позволят да си купят нещо от компанията в която работя аз. Моята кола е доста смотана. Може би наистина ме характеризира добре. В момента съм на мнението че никога няма да си купя екзотична/скъпа кола. Преодолял съм го това аз. Поне така си мисля. Ако забогатея някой ден сигурно друга песен ще пея... но има време до тогава :) Също така вече смятам напълно преодолях факта че в колата ми няма никаква музика... нито радио, нито касетофон, нито CD плейър. В следствие от което се чувствам се по незомбясъл. Освен това по тоя начин се радвам на музиката по пълноценно като я чуя. Иначе музиката беше стигнала един етап в който единственото й качество е background noise (шум който чуваш, но не му обръщаш внимание).
Струва ми се че от бъдещите си коли само ще изисквам да ме носят от точка А до точка Б. Разликата между незабележителна кола, която ме превозва, и Порше 911 Карера турбо, бих предпочел да я оползотворя по друг начин. За нещо което си струва. За нещо което вярвам ще е полезно не само за моето его. Лесно е да си идеалист като нямаш пари май, а?
Отклоних се от темата, но няма значение. Чудя се понякога наистина ли ставам минималист в някои отношения или е просто е някаква временна фаза през която минавам. Дали в България ще чувствам нещата по същия начин? Сигурно ще се разбере.
Установил съм че в Америка и в България не съм един и същ човек. Тези живели в чужбина сигурно са имали това чувство. Чувство подсилено от една реплика в филма Боен Клуб - If you wake up at a different time and in a different place, could you wake up as a different person? (Ако се събудиш в друго време и на друго място, може ли да си се събудил различна личност?).
PS Помолиха ме да превеждам на английските части от постовете си :). Понякога някой неща се губят в превода, но ще се постарая.

Saturday, August 13, 2005

The Bulgarian



Тази седмица не ми остана много време за да пиша в блога. За което съжалявам. Иска ми се да имам време и тема за писане всеки ден. Но понякога не се получава. Както и да е... стига оправдания.
Българи които са живяли в Америка ще ви кажат - bulgarian jokes don't get old. Всеки един бъзик става по смешен ако се вмъкне думата "buglarian" или "Bulgaria" поне един път. Ако може да се вмъкне 2 пъти в едно изречение, тогава е 2 пъти по смешно. За да поясня по добре ще дам пример. Има една фраза американска - "I was sweating like a whore in church". Вмъкването на думата "bulgarian" - "I was sweating like a bulgarian whore in church" придава на фразата доста по комичен характер когато всички слушатели на въпросната история знаят че в публиката присъства българин. И въпреки че вмъкването на "bulgarian" втори път, "I was sweating like a bulgarian whore in ... bulgarian church", не придава повече смисленост на фразата - комичния ефект е удвоен.
На мен прякора ми в Америка е "the bulgarian". Шокирани сте, знам. Прякора ми е такъв поради простата причина че в радиус 75 мили няма пукнат българин. Аз съм единствения в тази област се оказва. Така че повечето хора които ме видят, имат честа да видят българин за първи път. Аз градя тяхното бъдещо впечатление за това какви хора са българите. Представител на българската раса съм един вид :) Гледам да не разочаровам хората в повечето случаи, но има редки случаи в които не ми пука.
Думата "bulgarian" може да се вмъква съвсем случайно в почти всеки непринуден разговор на който съм свидетел. Ето:
Американец1 - Are we going snowboarding saturday?
Американец2 - Sure. Hey buglarian you are coming right? You got a snowboard?
Преди да успея да отговоря...
Американец1 - bulgarians don't know how to snowboard. Although they might tie a bunch of sticks together and go down the slope that way. You got cars in bulgaria or just dog sleds?
Аз - We got cars but they run on coal. They are very fast comapared to the other types of cars we have. You have seen the Flintstones right. You know the cars where they actually use their feet. Where do you think the Flintstones got their idea for the cars - you guessed it... Bulgaria of course.
Благодарение на невежеството на повечето хора по отношение на географията, мога да заблудя почти всеки за каквото искам по отношение на България. Преди доста време се опитвах да убедя едни хлапета че в България все още имаме динозаври. За малко да успея. Поне ги накарах да се усъмнят. Къде смятате са снимали Jurassik Park? Няма да забравя следната случка.
Имаме рисуване. Аз съм в една гимназия в една забутано шибано градче в Калифорния. Казваше се Victorville. След като в Америка учениците в гимназията могат да си избират кои предмети да вземат всеки срок се случва примерно ученик от 8ти клас и ученик от 12ти да имат рисуване заедно. Та седя си аз в часа по рисуване. Обикновено рисуваме и даскалката ни дава да си говорим докато си драскаме и творим. До мен е Jim - той е freshman (8ми клас). Аз тогава бях senior (12ти клас). Един път Jim ме пита (въпроса го помня съвсем точно въпреки че ми беше зададен началото на 98 година)
- When you steal a pig or something in Bulgaria, do they cut off your finger?
Гледам аз в недоумение в продължение на 3 секунди. Осмислям цялата насъбрана простотия в този въпрос. И как може да е наблъскана в такова количество в един толкова кратък въпрос. След като се окопитих (3 секунди)...
- fuck no... usually they cut off your whole hand. To teach you not to steal any more. You know what I mean? Pigs are real important in Bulgaria. Almost as important as to have rain. Every spring we get around the fire in front of the chief's tippie and do the Dance of the Rain. We got grass skirts and spears and chant the words "Bring us rain".
Jim ме гледа с недоумение поне 3 пъти по голямо от това което аз изпитах след задаването на неговия въпрос. По това време другите двама ученика (единия е junior - 11ти клас, другия senior - 12ти клас) дето седят срещу нас също слушайки историята внезапно излизат от тяхното недоумение и почват да се смеят. Jim скорострелно но все пак постепенно взема да схваща че I'm pulling his leg; I'm yanking his chain (двата израза означават че го бъзикам).
2-3 секудни след като другите двама почнаха да се хилят, Jim се усмихва и ме пита умно:
- Are you messing with me?
До края на срока/семестъра всеки път когато имахме рисуване се споменаваше думата spear поне по един път. Все обещавах да го донеса, но все го забравях вкъщи. голям съм забраван. Аз имам слава на такъв но това е друга тема и едва ли много интересна.
Питали са ме дали имаме телевизори в България, ами коли, ами училища, и прочие. След като ми е писнало да обеснявам наистина дали имаме и след като обикновено няма никакво значение какъв е моя отговор. Аз обикновено се бъзикам. Тоест отговарям с "Не".
След като някой разбере за първи път че съм от България, мога да го заблудя както си искам за каквото си искам. Например:
Ам - You want to get a Big Mac for lunch
Аз - What's a Big Mac?
обикновено като изръся нещо такова следва
Ам - You don't know what a Big Mac is?
Мога да се направя на застрелян и да питам възможно най тъпия въпрос. И стига лицето ми да не издава това че се шегувам, след като се зачудят за секунда как може да не зная нещо такова, тогава почват обикновено доста забавни обяснения. Обяснения с тон на даскал, най после имат възможноста и те да обеснят нещо на някого си. Да го образоват в американския начин на живот.
Често ми се налага да чувам този въпрос - You don't know what a ________ is?
- You don't know what an eggroll is?
- You have never tried peanut butter and jelly sandwich?
- You have never heard of William Shatner?
- You have never watched South Park?
Безкрай са въпросите и няма смислъл да ги изброявам всичките.

Tuesday, August 09, 2005

Сиктир



слушам в момента... техно чалга. Песента се казва "Бог си" на Лия. Чалга си е, ама с техно елементи едни. Учудих се. Питаха ме миналата седмица дали слушам чалга. Отговора беше кратък "Не". Ами какво съм се правел на интелектуалец, не съм слушал чалга. Също в друг разговор ме открехнаха за съществуването на www.predavatel.com където мога да слушам българско радио. Беше препоръчанa радиостанцията DJTacho (под WinAmp dropdown-a). След като слушах БГРадио известно време реших да пробвам DJTacho. в момента за първи път слушам това радио. Трябва да призная че чалгата доста се е променила от Тигре, Тигре и Радка-Пиратка. Единствената чалга която ми е харесвала преди беше саундтрака на Underground на Горан Брегович. Само това... всичко друго ми беше тъпо. Не знам дали съм се правел на интелигентен или не. Преди 7-8 години тенейджърите не слушахме чалга чак толкова. И е имало защо според мен. Тъпичка беше тогава. В момента си слушам чалга къде от любопитство къде защото не е лоша. Въпреки че повечето чалга дето пускат все още не е с голяма музикална стойност, трябва да призная че има вече песни тук таме дето не са лоши. Вложени са доста повече усилия и въобще професионализъм в чалгата. Опитвам се да съм без предразсъдъци и трябва да призная че някои песни са хубави и не мога да се въздържа от време на време да си вдигна брадичката малко и да я заклатя в такт наляво надясно... с леко отворена уста и леко притворени очи. Също така има и повече елементи от българската народна музика в чалгата... което е добре. Чалгата вече взема да излиза от категорията - чесане на ниски страсти. Не е само за селски тарикати и малоумници. Повечето чалга все още е болкук но все пак има разни проблясъци според мен поне. Като си бях в България се налагаше да слушам чалга. Обикновено не ставаше за слушане. Но нямах избор много.
В момента съм със смесени чувства :)
Но като се замисля, все още съм си интелектуалец защото много много си падам по блус музиката - това ако не е интелкуалщина :) тогава не знам.

Monday, August 08, 2005

Electrons



За да няма нападки към мен пак искам да кажа че всичко написано е мое мнение. И моето мнение не се отнася за абсолютно всички американци. Аз пиша за моите наблюдения... над конатктите които аз съм имал. Ако не ви хареса, да сте живи и здрави. Отговарях на нападките преди. Вече няма. Няма да се хабя я. Както и да е... да си дойда на думата.
Personal Space - заради него са толкова големи растоянията в Щатите. Защото на всеки му трябва лично пространтство. Много голямо лично пространство. Или поне така ще ви кажат. I need my space; you are invading my space; back off; you are too close; don't touch me. Може така да правилно... може и да не е. Не знам как се е развило и разпространило това явление на личното пространство. Но то не е полезно според мен. Но в тукашната среда някак си това се налага понякога. Никой не е впечатлен от никого. Няма го това безкрайно благогвение пред някоя личност, няма идоли, няма образци на мислене или поведение, няма мечти, няма въображение. Защо не се събират на гости, защо не се обсъжда световната политика, защо не се говори за мечтите, за идеалите. Защо няма едно събиране на хора без да се обсъжда какво работиш, как го равотиш, доволен ли си от работата, имаш ли служебен телефон или кола, плащат ли тие сметката за интернет и така нататък. Защо никой не черпи никого (понякога в заведение се редуват кой да купи алкохола... "I will buy this round of drinks; you buy the next one, OK?" - но това не е същото). Защо никой не казва "Наздраве". Защо приятелството има други принципи. Ако завъртиш един телефон на (според теб) близък приятел през нощта, отговора по скоро би бил "Do you know what time it is? I know we are friends but this is crossing the line. You can't call here this late. I have to work in the morning." Не дай си боже да се появиш пред вратата на някого по късните часове. Това е абсолютно табу. Всеки за себе си.
В това общество трябва да се интересуваш единствено от себе си... защото само така можеш да успееш. За да успееш... трябва да има имаш това мислене и самочуствие. За да можеш да си намериш работа и да вървиш напред в кариерата трябва да си мислиш и казваш - "I can do it, boss. You can count on me, boss. This would be no problemat all, boss. I am your man, boss. Nobody can do this better then me, boss." и така нататък. Гледайте който и да е филм отнасящ се за спорта и ще видите речи от тоя сорт... речи в които изобилстват фрази от типа на "You are the best team in the world. All you have to do is believe in yourself. Believe in your success. Belive in your victory. You cannot be intimidated by anyone because you will lose. Give it all you got. This is the most important moment of your life." Девиза на Nike е "Just do it"; на Michelob бирата е "This is your beer"; на Dodge е "Grab life by the horns". Всичко се върти около теб. Замислял съм се че думичката "аз" на английски виниги се пише с главна буква - I. Вярно че това е английски език, но според мен този факт говори красноречиво за характера на американците. I, I, I, I, I, I, I, I. I am not paying for this, I am better then you, I deserve better treatment, I will not put up with this shit, и после You can go to hell, you are fired, you are nothing, you will listen to me. Така се разпростира и разпростира личното пространство. Навсякъде около хората сякаш щъкат "I"-та, въртят се в тяхната орбита, "I"-та фучат като електрони насам натам. И само електроните на външния слой са готови за връзка (ако въобще има такива). Не можеш да навлезеш по навътре от последния електронен слой защото им нарушаваш баланса - you are indvading their space.
Някой път няма такива кротки реакции. Някой път реакциите стават с бум и трясък. Хората не издържат на напрежението. Избиват в някаква вредна посока. Бях споменал филма Crash. В него има една реплика която звучи странно неразбираемо и нелогично но все пак я усещам като вярна. "its the sense of touch. I think we miss that touch so much that we crash into each other just so we can feel something". Душевното щастие е като всяко друго нещо - ако не се грижиш за него, ще ти създава проблеми в последствие. Сестра ми ми е казвала че най важното нещо в живота е да си щастлив. Сигурно е права - тя е мъдро момиче. Чела е повечко книжки от мен.

Sunday, August 07, 2005

Някого



Благодарение на един човек днеска се смях безпричинно вървейки си, и си пях в колата. Благодарение на един човек досадите покрай шофирането бяха пренебрегнати с усмивка, приятелите ме сметнаха за луд, и не ми пукаше. Благодарение на един човек повярвах пак че има много уникални хора. И най-вероятно благодарение на този един човек ми вървя цял ден.
Безкрайни благодарности на този един човек, въпреки че едва ли осъзнава стореното.
Този някой да очаква голямо отблагодаряване в последствие. Така чувствам нещата в момента. Дано дано да си останат така (или да се подобряват)

Saturday, August 06, 2005

Хора, Пътища, Автомобили



Разстоянията в Америка са ridiculous (невероятни/нечовешки). Ако нямаш кола, значи си просяк (или нямаш навършени 16 години). Не можеш да отидеш до магазина, не можеш да отидеш до работа, не можеш да отидеш до ресторанта. Пешеходци няма. Не знам дали няма пешеходци защото няма тротоари или няма тротоари защото няма пешеходци. Тротоари са много рядко срещано явление... освен ако не си в центъра на много голям град. Доколкото помня от American History в гимназията в Калифорния, едно от нещата който са помогнали на американците да излязат от Великата Депресия е строенето на пътища. Направили са се пътища навсякъде и до всякъде. На работа мога да стигна по 3 различни начина за едно и също време - 28 мин (ако бързам). Пътищата са големи, широки, понякога сложни, добре направени, без дупки, постоянно поддържани. Пътищата се строят и поправят с невероятна скорост. Американците осъзнават че пътищата са кръвоносните съдове на страната... съответно си ги поддържат както трябва. Даже съм ги виждал да работят нощем защото през деня обикновено е много горещо. Работенето през ноща има и друго предимство - няма толкова движение. Хората могат да си поправят спокойно без да стават задръствания, произшествия, и прочие. Хитро. Другото хитро нещо което имат (то го имало и в България но аз не бях обръщал внимание) е че по магисталите отвъд линиите пътят е назъбен. Целта на това е ако някой вземе да заспива зад волана и да се отклонява от пътя, тогава колата минава по назъбените работи... издава се веднагически-събуждащ те звук.
Nike магазина от който си купувам обувки е на около 50 мин път. Намира се в съседния щат даже (Пенсилвания). Но пък обувките са на далавера там. Нали съм потребител. купувам си. Пътят с кола в Америка (както сигурно сте забелязали) се измерва в минути вместо в мили/километри. Тук времето е по ценно от разстоянието. Освен това е трудно да се изчисли кога ще пристигнеш еди къде си, знаейки само разстоятнието. по магистралта със speed limit 65mph по бързо се стига до крайната дестинация от 65 мили (108 км) от колкото по пътя през града на който лимита е 35mph и има светофари на всяка крачка. Така че е по лесно да кажеш "по тоя път пътувай 10 мин и след това вземаш изход 15А за Victorville; след изхода завиваш на ляво и продължаваш по тоя път 3 - 4 минути; ще минеш май 3 светофара бяха; веднага след Shell бензиностанцията от дясната страна ще видиш ресторанта Outback Steakhouse". В Америка да се загубиш с колата е много гадно... можеш да се луташ с часове. Къщите и кварталите изглеждат едни и същи навсякъде... за магистралите да не говорим. Изгубиш ли се, обикновено не ти мърда един час докато се върнеш до точката където си направил погрешен завой.
Като стана въпрос за коли... приказвахме си с Емо (когато ми беше на гости за седмица) за тях и това какви инспекции трябва да минат в Германия и Америка. В Германия се оказва че една кола за да мине годишната инспецкия, й трябва всичко да е в изрядност. в Америка не трябва... даже няма и подобна инспекция. Ако нещо не ти е в ред видимо по колата могат да те спрат и глобят полицаите, но годишен преглед няма. За мен така е и по добре защото иначе лошо ми се пише. Какво не бачка в бръкмясалата ми кола:
- Клаксона не издава никакъв звук
- Мигачите ми не мигат (само си стоят светнати... като видя полицейска кола трябва ръчно да вдигам лостчето за мигача нагоре надолу)
- Вътрешното ми огледало го няма (беше доста топличко един ден и просто се отлепило и паднало)
- Лампичката в купето не бачка... ако е тъмно и ми трябва да погледна картата защото съм се загубил примерно... тогава съм SOL (Shit Out of Luck)
- Лампичката осветяваща задния ми номер не бачка. Спряха ме полицаите един път за това че ми е повредена лампичката, но не ме глобиха. Дадоха ми само предупреждение след като обещах, че ще я оправя на следващия ден. Това беше преди 4 месеца :)
- Прозореца не мога да го смъквам (само тоя дето е от шофьорската страна не бачка... всички други са си ок). А това е кофти ако реша да "drive-thru"-на през банката, или McDonalds, или аптеката, или да плащам toll такса за платената магистрала. В такива случай (които са много редки), смъквам задния прозорец, отпускам си седалката назад докрай за да мога от там правя каквото ми се налага.
- CD player-a не ми бачка вече (съответно и радиото) от около седмица. И няма да си купувам нов. За кво ми е. По малко пропаганда и консумеризъм. Не знам дали съм минималист или скръндза. Никога не съм се имал за скръндза ама напоследък за такъв ме смятат защото не харча пари за почти нищо (почти нищо в сравнение с американците... американците които живеят в дългове заради кредитните си карти). Иначе в България не ми свиди (поне така си мисля)
- има ми нещо друго нередно с колата не не мога да определя какво (а и не се и опитвам) защото като мина случайно през накоя дупка, ми се струва че колата не би трябвало да трака толкова
- 196 хиляди мили е (приблизително 314 хиляди километра). Двигателя обаче е сменян (преди аз да купя колата) и е на около 100 хиляди мили/160 хиляди километра.
Колата ми е Pontiac Grand AM модел 1995 година. С автоматични скорости е за съжаление. Аз предпочитам ръчните. Бръкма е общо взето. Взех я за $1300 май. Не знам още колко време ще ме издържи... дано поне още 2 години да изтика (което е малко вероятно ако не и невъзможно).

Правопясни грешки да имам някъде :)

Wednesday, August 03, 2005

Цицата на Джанет Джаксън



Който живее в Америка знае... цензурата е навсякъде. По кината, по телевизията, по радиото, вестниците, и прочие. Искам да поясня че тоя пост е за цензурата в медиите... а не че смятам че хората трябва да псуват по често.
Киното
Бях на 17 когато дойдох в Америка. Отивам на кино един път с един мой приятел. Искахме да гледаме филма "Payback" с Мел Гибсон. Отивам на гишето да си купя билет.
- Hi
- Can I have one ticket for "Payback" at 7:10pm?
- Can I see your ID please
- ummmm... I don't have one on me
- I am sorry. Would you like to watch anything else instead?
...
Бах мааму. Вярно че някой беше ми споменал да си нося документ доказващ че съм на 18 за да мога да гледам R филм (R = Restricted... под 18 години ако си, не може). Следващия път на кино с българския паспорт. След като изкарах шофьорска книжка, с нея на кино. Преди няколко месеца пак ме пита една за ID на гишето. На 25 съм вече ама сигурно не изглеждам на толкова. А и тя да е сигурна.
Тукашните лапетии са намерили как да го избягват тоя проблем обаче. Купуват си билетче за анимационниа филм в киното а влизат в киносалона с филма който искат да гледат. Не съм знаел навремето че може така.

Телевизията
Филмите които дават по телевизията са много орязани ако са били оригинално създадени като R. Орязани по няколко начина. Не орязани ами осакатени направо според мен. Все едно на картината на някой художник да липсват разни части. Филмите са си изкуство. Ако продуцента или режисьора е решил нещо да се каже по някакъв начин или да се представи по някакъв начин, значи така трябва да си остане. Всъщност това е малко егоистично мислене от моя страна, но все пак... не виждам защо трябва да се осакатяват филмите. Не може да се винят филмите и видеоигрите за това че децата са нямали добре изградена ценностна система. Това си е грешка на родителите, средата и обществото. Ако си добър родител защо ще си оставяш детето да гледа телевизия с часове. Ако си добър родител защо ще си оставяш детето да играе видеоигри по цял ден. Пък и даже да го правиш това то ако си съветваш детето то така ще порасне. Не че съм пример за поддражание, но като малък ако имаше голотии по телевизията, майка ми ми казваше затворя си очите (и аз ги затварях... и без това тогава целуването и секса ми се струваха странни и гнусни). В последствие гледах и това. И какво ми е станало толкова... нищо. Нито съм изнасилвач нито сериен убиец.
Орязват като премахват сцени от филма които са сексуални. И не винаги става въпрос за показване на голотия, но дори да са сексуални намеци, загадки, движения. Цици по американската телевизия никога никого никога няма да видите. Няма значение по кой канал, няма значение по кое време на денонощието (ако си поръчате специално канал от рода на Плейбой или нещо такова - това е отделен въпрос). За пример искам да дам конкретня филм който ми направи впечатление на орязан - Вътрешно Пространство (Мартин Шорт, Денис Куейд, Мег Раян). Има една сцена в тоя филм... Мег Раян излиза от апартамента на Денис Куейд, той се втурва след нея само с една кърпа около таза му. Тя хваща едно такси, а той се опитва да я спре. Тя влиза в таксито и затваря вратата, таксито потегля заедно с къпрата му защото Мег без да иска е затворила вратата върху къпрата. В отигиналната версия дават как таксито отпрашва в далечината отнасяйки кърпата и Денис Куейд остава на улицата гол гледайки след таксито. Вижда му се гърба и съответно задника. В цялата сцена няма абсолютно нищо сексуално... само за секунда показват Денис Куейд гол в гръб. Версията по телевизията беше че като се отдалечи таксито, Денис Куейд го показаха само от кръста нагоре. за кво? Голяма работа, някакъв си задник, мъжки, при това от далече, и без никакъв сексуален намек. Щом такова безобидно нещо са отрязали може да си представите колко други неща също са отрязани.

Също орязват филма чрез дублиране на неприлични думи... например: ако оригиналната реплика във филма е "I hate this fucking idiot" то тогава е дублирано като "I hate this freaking idiot". За всяка мръсна дума си има вариация която не е мръсна и всички знаят какво всъщност иска да каже употребяващият я. Но просто звучи смешно:
Damn it - darn it
Shit - shoot
Fuck - fudge
Fucking - freaking
fuck you - "f" you
son of a bitch - son of a gun (това не ми ясно какъв смисъл има но все пак си съществува)
Asshole - butthole
Ass - butt, behind
Има и много други такива думи/фрази но не мога да се сетя за тях в момента. И почти щях да забравя... да спомена случая с Джанет Джаксън. Миналия януари (г2004) беше superbowl (финала) на американския футбол. Това е най-гледаното събитие в годината... без майтап. Хората се събират пред телевизора, цялото семейство, хапват пица и чипс, пият диетична кола, и гледат футболната среща. По средата на срещата има почивка за отборите - 20 мин. И винаги през тази почивка има нещо като мини концерт. Обикновено е някой много известен изпълнител ... или няколко такива. Миналата година бяха Джъстин Тимберлейк, Джанет Джаксън, Кид Рок, и Нели. По време на едната песен Джъстин дърпа една част от дрехата на джанет. и тя се къса и й се показва гърдата (абе цицата направо :) ). Тя го е направила за да става атракция (въпреки че отрича да е така .. тя дрехата не би трябвало така да се скъса по този начин и да й се покаже .. цицата; нещо друго трябвало да стане ... нам си кво.. и така нататък). Тя имаше нещо залепено за зърното така че точно то не се виждаше. Но въпреки това такава тарапана се вдигна в цялата държава че не мога да ви опиша. Цял месец само за това се приказваше. Как хората гледали със децата си, бива ли такова нещо, как може в най-гледаното шоу в годината да има такива неприлични и вулгарни прояви. Че доколкото помня тая случка някак си се обсъждаше и в политиката. Те се търсеха виновници, как и защо е могло дори това да се случи. Набожните хора сигурно са се отказали да гледат superbowla вече, а от това страда кое... хората няма да гледат рекламите и да консумират, освен това компаниите са хвърлили толкова пари за това да рекламират - "Advertisers are shelling out a record $2.4M per spot; 4 controversial ads have been pulled.". Каква е поуката - следващата година (януари 2005) за шоуто главния изпълнител бе кой ... Пол МакКартни. Ясно ли ви е... да пее стари хитове.. на Бийтълс... да няма порнография, да няма секс намеци, нямаше опасност той да си смъкне панталона и да си размаха ПЕНИСА, всички са доволни. Шоуто беше леко глупаво, но поне нямаше изненади.

Радиото
Цензурата е стигнала до такава степен че даже някои теми са табу. Някои думи са табу... много повече от колкото очаквате или предполагате. За Хауърд Стрърн предполагам всички знаят. Може и да сте гледали филма Private Parts който е общо взето историята на кариерата му. Хората знаят за какво шоу става въпрос. Ако не ти се слуша Хауърд Стърн - не го слушай. Ако не харесвате да ядете PB&J - не яжте, ако не харесвате айрян - не го пийте. Никой не ви кара на сила (в повечето случаи :) ).
А знаете ли че има много хитове които си имат оригинална версия и радио версия. До къде са стигнали нещата. Някой песни са толкова орязани че не може да им се схване смисъла. Орязани са не само думи но и неща които са намекнати или обеснени чрез нормални думи. Например на Black Eyed Peas песента Don't fuck with my heart никога няма да я чуете в такъв вариант освен ако не си купите диска... ще чуете Don't funk with my heart или Don't mess with my heart. Имат и една друга песен - Let's get it started която всъщност е Lets get retarded (като всъщност означава Lets get so high (on marijuana) that we act retarded/да се напушим. Двете заглавия нямат нищо общо. Думата nigger в песните по радиото също абсолютно винаги е заглушена или изменена по някакъв начин. Еминем има една песен Purple Pills, радио варианта се казва Purple Hills.

И преди да получа нападки че без цензура не може... може и така да е. Аз не мога да предценя дали трябва да се цензурират някои неща и до каква степен. Но според мен не бива да се цензурират чак толкова задълбочено. Но обществото е такова тук. Всеки си е прав за себе си. Аз не се заблуждавам че моето мнение е правилно. Правилно е много много относителна дума. Просто изтъквам че в Америка има голяма цензура и как аз гледам на нея.

PS Редактирах този пост малко от както го бях написал преди.
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.