Friday, May 26, 2006

Пак в България


В България съм си. Поне още 2 седмици. Предпочитам да си прекарвам добре от колкото да пиша. За писане ще има време така или иначе. Прекарвам си страхотно. И толкова добре си прекарвам че чак не правя снимки всеки ден. Да не повярва човек. Ще си наваксам на правене на снимки аз, но не знам кога ще е точно.
Също така ми се иска да се видя с толкова хора, а не знам дали ще имам време. Ама... колкото толкова. За всяко нещо си има време. Ако има нещо в което се убеждавам все повече и повече е че някои неща не бива да се насилват. И ще си дойдат на мястото когато им дойде времето. Все повече ми харесва непревидливостта на събитията и хората. Ще видим до кога ще е така.
Бях в Несебър за 1-2 дена. Но за съжаление не беше за почивка. Но все пак отидох на плаж за няколко часа втория и последен ден. Мислех да напиша дълъг пост за това. Може и да напиша...
Я да почна аз все пак.
Станах рано втория (и последен) ден когато бях в Несебър. И реших да се разходя по плажа. Отидох на плажа и тръгнах по пясъка. Студените вълнички ми пляскаха краката и отронхваха пясъка под краката ми... създаваше се един много приятен гъдел. Бях го забравил тоя гъдел. Не съм бил на море от 97ма година. Голям пропуск. Вървя си бос. Слънцето пече. Звука от вълните си е чисто вълшебен. Пясъка е някакво природно чудо според мен. Реших да му се кефя от колкото да анализирам защо ми причинява толкова кеф. Аз вървях по един плаж който беше безлюден, нямаше чадъри, нямаше спасители. Ами... какво да обяснявам. Голям зен, голямо чудо. Чудех се после... какво им трябва на хората толкова за да са щастливи. Вечният върпос. Чудех се и в какво се крие магията да си си в родната държава. Отговори... измислих ама само частични. И сигурно грешни. Както и да е.
Чао за сега :)

Wednesday, May 10, 2006

Ток, стени, скорости, обувки

Плагиатствам идеята на Пейо да пиша с кратки откъсчета на различни теми. Кратките неща са по-лесни за четене все пак. След като отдавна не съм писал за разлики между Америка и България... реших да наваксам. Макар и през пръсти. Не остана почти нищо в Америка което да ми прави силно впечатление и да не съм го описал.

Ток

В Америка електрическите контакти в стената са различни. Ако донеса нещо електрическо в България трябва да нося и адаптер който обръща тока. Тия адаптерчета струват около $15. Струва ми се че във всеки континент стандарта за ток е различен. Уредите които се включват в стената са два варианта... както се вижда от снимката. Разликата е че едния вид има трето... ъм... нещо си, което всъщност не е задължително. Тенденцията е че по-сериозните електроуреди го имат това третото на което викат ground wire(което до колкото разбирам е да предпази от уреда от къси съединения).


Стените са много тънки. Къщите не са от тухли, а от... всъщност не знам от какво са. Някаква гибсова смес май. Казват й drywall. Може да си я купиш на едни големи правоъбълници които се слагат върху дървените основи. и след това улейчетата между тия правоъгълници се правят невидими чрез някаква техника (хартия някаква се слага и боя някаква май). Не съм голям строител така че може и да съм с грешка/и в обясненията. Интересното е че ако удариш една стена с юмрук... сигурно ще я пробиеш. Предполагам ще изглежда долу горе като това на снимката. И звуково не изолират много добре... или поне на мен така ми се струва.


Повечето хора не знаят как да карат кола с ръчни скорости. Почти всички коли са с автоматични скорости. Слагаш лоста на D (за Drive) скорост и потегляш... няма да си играеш със съединител или скорости. Газ... спирачка, газ... спирачка. Лесно е да се заспи зад волана. Всъщност на лоста за скорости има
P - park (паркиране)
R - reverse (задна)
N - neutral (неутрална или без скорост)
D - drive (шофиране)
3 - нещо като трета скорост май
2 - нещо като втора
Но досега не съм видял никой да ползва 3 или 2. Всички слагат на скорост D и карат без да превключват нищо.


В повечето къщи не е голям грях да се ходи с обувките. Може и да не е в повечето, но поне в един доста голям процент от къщите. Това се отнася главно за хола защото обикновено това е стаята в която се намира външната врата. В доста от къщите биха ти казали да не се събуваш като влезеш. Аз се събувам по принцип защото си ми е навик. Мукетите (carpet) в холовете обикновено са от тоя тип. Този на снимката е много шарен (за да не си личат петната по него); иначе болшинството са един цвят.

Sunday, May 07, 2006

Без нет


Нямам нет вкъщи вече втори ден. За сега ми се отразява добре. Вчера ходих на кино от доста време насам. Днеска ходих да посетя гърците, след това се отбих в един парк. Нащраках снимки обаче за пореден (и предполагам последен) път се убеждавам че по-време на слънчев ден не излизат добре. Бях прочел някъде че снимки се правят рано сутрин или късно следобед. Много ги разбират тия дето ги пишат книжките :). В парка имаше хубави неща за снимане и аз очаквах доста по-добри резултати. Ще трябва да отида пак когато залязва слънцето или когато времето е облачно. Светлината беше силна... сенките също. Това създава голям контраст в снимките. Ако не отида късно следобед то тогава трябва да отида когато е облачно... облаците разсейват светлината. Това е добре защото светлината всъщност идва от различни посоки и няма толкова сенки (и контраст между светло и тъмно).
Да се върна на думата си за нета. Прекъснах си нета защото съквартиранта ми дължи малко пари. Реших че ще му е по-лесно да ми се издължи ако не се налага да плаща за кабелна телевизия и нета. Освен че нямам нет, нямам и домашен телефон защото телефона ми минава през нета. Мислех да спра тока и отоплението докато не ми върне парите, но слава богу (или за съжаление) не се стигна до там. Върна ми част от парите. Сега съм без нет и без домашен телефон (мобилен нямам). Малко откъснат от света. Сега без тия "удобства" ще излизам малко повечко. Всъщност иска ми се да опитам да живея без ток и отопление за малко. Единственото което ме притеснява е че без ток трудно се готви :). А не мога да се храня само по ресторантите. За бърза храна да не говорим. Вече стана към осем месеца от както съм се отказал от бързата храна. Правя изключение за Taco Bell, но това само когато съм пил. А аз пия много рядко. Да речем два пъти в месеца. Като се изключи готвенето с останалото мога да се справя. Мога да си купя свещи за осветление. Будилник не ми трябва защото аз ставам когато искам... нали работя следобед. Ако искам да знам колко е часа мога да си включа фотапарата. За какво друго ми трябва електричество? Май за нищо. Що се отнася до къпането... мога и студени душове да пробвам. Чувал съм били полезни.
Голям минималист се изкарах пак. Аз все пак си имам нет на работа. И телефон си имам там така че не е толкова екстремно колкото звучи.

Wednesday, May 03, 2006

Забравям


Боричках се с един принтер днес на работа. Допика ми се... излязох от офиса и тръгнах към тоалетните. По пътя ме спряха 2ма човека да ме питат нещо. След това отидох до чешмичките пред тоалетната и пих вода. И след това се прибрах в офиса. Седнах си на стола... много ми се пикае. Абе нали за това излязох преди 3 минути от офиса.
За по-малко от 3 минути да забравиш че си тръгнал към тоалетната... не е добре. Понякога се чудя как съм оцелял до 26 годишна възраст.
ПП Снимката се казва "Големият батко"
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.