Хороскоп Дева

Тази дни вероятно сте се запознали с изключително интересен човек. Има голям шанс края на седмицата да ви очаква пътуване свързано с това запознанство. Вероятно в столицата. Труден ще е изборът да вземете това решение, но в крайна сметка е правилното. Един път се живее, доверете се на интуицията си. 

Дрогиране и сватба

 
Дрогирането - след слонската разходка се видяхме с Рики и един негов приятел (Радж) който знаеше доста добре английски. Даже казал, че има онлайн приятелка от България (Виолета) и ме пита на чист български "как си?". Разходихме се до един храм всички (аз, Джо филипинката, Шубам, братовчед му Рики, и приятеля на Рики - Радж). Шубам изчезна някъде. После Рики и приятеля му Радж ни питаха дали искаме да пробваме някакво питие bhang което влияело все едно си нещо между пиян и напушен. Съгласихме се и отидохме до някакво място да го поръчаме. Гледахме как един ги забърква тия питиета в една дупка подобна на гараж. Беше гъста и зелена. Изпихме я. Казаха че ще има ефект след около час и нещо. Отидохме да ядем в някакви роднини. И като приключихме да ядем... Гледам Рики и Радж тотално размазани. С полузатворени очи и идиотски усмивки. Изглеждаха тотално надрусани. Филипинката Джо също каза че нещо й се виело свят и нещо не е на себе си. После удари и мен. Падна едно безпричинно хилене. След това Шубам ни закара всичките да си лягаме да спим. До колкото разбрах в последствие, Шубам не е знаел че ще пием от ония питиета и нарочно ни е закарал да спим защото иначе въздействието на тая напитка ставало още по-силно.  Когато си легнах стана страшно. Параноя. Безпомощност. И халюцинации. Не можех да си концентрирам мислите. Не можех да се противопоставя на нищо. Беше ме страх че ако някой се опита да се възползва от мен по някакъв начин, ще съм абсолютно безпомощен да окажа каквато и да е съпротива. Постоянно мислите ми се преливаха в различни сюжети и картинки. Имах чувството че времето спира. Също така ми беше трудно да преглъщам и устата ми беше пресъхнала. Като цяло беше ужасно. Не подозирах че това нещо ще има толкова силен ефект. От време на време се будех. Кошмари. Движенията ми бяха много бавни и трудни. Не спах добре. На другата сутрин се събудих все още не напълно на себе си. Бях изключително отпаднал. Никаква сила в мен. Нито желание за каквото и да е. Оказа че това е нормално въздействие след поглъщането на въпросното питие. Никога няма да пробвам от това нещо отново. Ако такова въздействие имат наркотиците... не знам как хората се пристрастяват.

Сватбата - бях на индийска сватба. За съжаление не бях в кондиция заради дрогирането предната вечер и нямах сили и желание за нищо. Проспах по голямата част от деня и не разбрах дали се е случило нещо интересно през това време. Вечерта събитията се развиха сравнително странно и безинтересно.  В един двор, над който беше опънат един жълт плат, имаше постлани килимчета. На тях седяха хора на които им се даваше храна в хартиени чинии и купички. Постоянно минахаваха разни хора да им ги допълват. Този двор като че ли имаше капацитет от около 40-50 човека. Тези които се нахранваха, ставаха и си излизаха и идваха други. И така доста хора се нахраниха. Разбрах че тези били гостите от страна на булките (оказа се че 2 сестри ще се женят едновременно за двама братя). В същото време до едни бидони с вода протича някакъв ритуал. Състои се в това да изкъпят булката/булките и за да могат по-късно да си облекат сватбените рокли (които не са бели ами типичните супер шарени и окичени индийски рокли). По-късно щели да дойдат младоженците с техните гости и тогава по същата процедура трябва да нахранят и тях. Докато чаках това да се случи отидох да видя друга сватба която се състоеше в съседната градина. Доста по-богата от нашата. Със столове пред една сцена. А отстрани имаше доста маси и столове ядене. Понеже не приличам на индиец ме заобиколиха купища хора. И искаха да ги снимам. Основно деца. На сцената бяха младоженеца и булката. Аз щраках момиченцата, които искаха да ги снимам в лъщящите им рокли. Едното ми каза че булката й е сестра. По едно време младоженеца ме привика. Зачудих се за какво. Оказа се че иска аз да се снимам с тях. те си имаха фотограф и видеоператор. Фотографа ми направи една снимка с младоженците и разни други хора, които предполагам са роднини някакви. След това пак купища деца искаха да ги снимам и после идваха да видят как е излязла снимката на фотоапарата. След това ми се обадиха че младоженците за нашата сватба идват така че трябваше да отида там.  Дойдоха младоженците с костюми и шарени чалми окичени с гердани от пари. Нещо не ги пускаха на вратата известно време. Не разбрах точно защо... някакъв обичай. След това седнаха и хапнаха. Хапваха и гостите като роднини на булките обикаляха и допълваха хартиените чинии на всички. След това някакъв монах (или длъжностно лице) реди някакви купчинки пръст, ориз, бои, и разни други неща на земята. Младоженците бяха седнали пред него и той нареждаше нещо. От време на време погледждаше в някаква тетрадка с някакъв текст. В последствие разбрах че брачните двойки никога не са се виждали през живота си. Също така едната булка била на 20 години (приличаше на 13-годишна), а другата на 13 години (приличаше на 10-годишна). Младоженците не мога да определя на каква възраст бяха, но може би 20-годишни. След около час ми писна защото бях адски изморен от дрогирането предната вечер. И се прибрах да спя.

В Джайпур и слонове

В Джайпур - бях пуснал в Couchsurfing.org че възнамерявам да отида до Джайпур. Едно момче ми писа че има приятелка (Джо), която си търси някой с който да пътува из Индия временно. Зачудих се защо така ама пък добре дошло. Говорихме по фейсбука и тя каза, че е уредила домакин при който да спим в Джайпур. Супер... няма да плащаме за нощувки. Че се бях притеснил че няма да ми стигнат парите. Та с нея се разбрахме да се срещнем в Джайпур. Аз пристигнах предния ден и си намерих хотел в който да спя. На следващия ден поседях доста време в централния парк на града. Исках малко спокойствие. Защото постоянно някакви хора те заговарят, постоянно трябва някакви решения да вземаш, всеки иска да те излъже (или поне като си чужденец така ти изглежда). Посрещнах я на гарата и се запознахме. Джо е филипинка на 26 години. Интересува се главно от дрехи, бижута, и пазаруване. Една такава притенциозна. Има се за голяма красавица ама се е объркала. Като цяло става за компания. Та... взехме си една авторикша към мястото където ще ни чака нашия домакин Шубам. Докато се возехме в авторикшата, тя ми разказа как в Делхи, човека в който отседнала от Couchsurfing-a искал да спи с нея. Тя се страхувала да не я изнасили. Каза ми че си ударил една чикия пред нея и тя била в потрес. И сега иска компания за да се чувства по-сигурна. Не знам защо е решила, че аз не съм изнасилвач след като мен също не ме познава. Във всеки случай не се е излъгала. Пристигнахме на едно кръстовище където ни посрещна Шубам. Младеж на 17 години с доста лош английски. И ни заведе при братовчед си Рики, чието семейство ни било поканило за вечеря. От улицата се отбихме в един коридор с няколко крави. Миришеше доста на кравешки лайна. След това се качихме по едни стълби на втория етаж. Събухме се и влязохме в доста мизерната кухня. Там една жана в индийски дрехи месеше тесто за чапати питки. Ние влязохме в следващата стая която беше голяма колко да побере 2те легла и хладилника. Маса нямаше. Приказвахме си известно време и след това дойде храната. Чапати питките прясно опечени, ориз с някакви неща и подправки и някакъв сос/манджа. Имаше и кисело мляко, което бяха направили от кравите на долния етаж. Питах как се прави това кисело мляко и ми разказаха. Оказа се че е като в България. Не разбрах точно колко човека живеят в тая къща - 4 или 5. Излязохме на терасата. По едно време майката, която ни готви, дойде и си легна на една рогозка. Рогозката беше постелена върху една решекта която гледаше към долния етаж. До решетката имаше много голяма купчина изсушени кравешки лайна. Нямаше да разбера ако не ми бяха казали. Те като са сухи и не миришат. Също така ни показаха едно нещо от глина (май) което имаше функцията на скара. В него палиш кравешките лайна и печеш на огъня въпросния хляб чапати. Тая вечер обаче чапатитата не били правени на него ами на газовия котлон. Но ме увериха че чапатитата ставали по-вкусни когато са направени на въпросното нещо. На следващата вечер пак ядохме там и докато хапвахме добре ни съобщиха че тоя път чапатитата са направени на глинената скара. Наистина бяха по-вкусни. 
Стана късно. Взехме си пак една авторикша и отидохме да спим в Шубам. Всъщност се оказа че отиваме не у тях а в къщата на чичо му. Къщата не беше чак толкова мизерна. На следващата сутрин разбрах че в банята (за останалата част от къщата не знам) няма течаща вода. От един голям бидон си наливаш вода в една кофа, отиваш в банята и с едно канче се обливаш. Водата не беше топла, но не беше и студена. Следващите два дена обикаляхме разни туристически забележителности, което смятам спестя като информация. Поне за мен тези неща не представляват кой знае какъв интерес.

Слоновете - Заведоха ме в Elephant City. Това е нещо като слонов парк. Там можеш да яздиш слон. Срещу скромната сума от 600 рупии ($12). Пристигнах като къпеха слоновете в едно езерце. Не знам защо такова зверско търкане търкаха слончетата, но на определени места кожата на слона беше избеляла от търкане. Поне на мен така ми изглеждаше. Слоновете като цяло кротуваха. Ако някой вземеше да шава много... почваше едно викане и едно ръчкане по тия слонове. Жал ми стана. Слоновете не изглеждаха толкова големи. Питах дали имат по-големи, но не. Аз поисках да се кача на най-големия. Закараха слона до един висок парапет от където се метна водача и после се метнах и аз. Водача имаше един железен шиш с който да ръчка слона, но слава богу не го използва. Слона се размина само с викане когато нещо объркаше посоката. И така... направихме една обиколка из този така наречен парк. Аз бях с къси панталони, а кожата на слоновете си боде доста. Доста повече от родопските одеяла. Освен това слона махаше с уши назад и ме удряше по краката. Може би не му беше приятно да ме вози. Опитах се да го помилвам по гърба ама ме съмнява да е усетил нещо :)
Може би 15 мин ме разхожда слона. Ама... някак си по друг начин си ги представях нещата... голям, щастлив и горд слон. Който го водят или по някакъв начин аз мога да управлявам и да ме повози бавно. А то така прегърнал водача пред мен, а и слона малък и нещастен - някакси не останах впечатлен. Но определено са интересни животни. Само като видиш колко му е голяма главата от близо и не може да не си респектиран. Та запътихме се пак към парапета за да слезем. Водача слезе. Слона след това нещо се заинати и реши да ходим някъде само двамата... настана лека паника. Развикаха се там всички и то животното се стресна и се кротна. Слязох. Дадох обещаните 600 рупии. Обаче обикновено не можеш да се оттървеш без да дадеш бакшиш на този който те вози. Сърдят се, обясняват, усмихват се... няма как без бакшиш освен ако не искаш с лошо да се разделите. Така че $1 бакшиш.  Качихме с Шубам на мотора и айде обратно към къщата. 

Странни работи в Индия

Странни неща които забелязвам за индийците:
- пиенето на вода (или каквато и да е течност) се осъществява без да се докосва с устни бутилката. Всички правят така. Причината е май че ако споделят с някого, да не му уберат слюнката. Иначе от чащи си пият нормално. 
- държането за ръце между мъже. Като видях за първи път някакви тинейджърчета (момченца) да се държат за ръка си казах "брей тез колко от рано са разбрали че са гейчета". След това видях още едни. Привечер като обикалях из Делхи... още едни видях. И реших че в Индия има супер много гейове. След това в Дхайпур в парка видях пак едни да се държат за ръка, но бяха около 25 годишни. В последствие като говорих с тия индийци дето ме приютиха, разбрах че в Индия било напълно нормално мъжете да се държат за ръка така приятелски и въобще не било гейско. Как така според индийците държането за ръце между мъже не е гейско... не ми е ясно. Но различна култура, различни обичаи. 
- чай. На индийски "чай" се произнася по същия начин както на български. Разликите обаче между българския и индийския чай е доста голяма. Първо, сервира се в чашки големи колкото за кафе. Второ, винаги има мляко. 
- айрян. Имат си айрян хората и го наричат "чаач". Но освен кисело мляко и вода, слагат и мънички парченца мента. Може би слагат и някоя друга подправка, но не съм сигурен. Май варира по различните места. Смятам че именно на прекомерната злоупотреба с чаач на индийската сватба дължа добре прочистващата ме диария с която се сдобих. 
- крикет. Луди са по крикета. Това е спорт популярен в Англия (и в Австралия май). Има доста неща общи с американския бейзбол. Най-съществената разлика между крикета и бейзбола е че крикета се играе с едни правоъгълни дървени хилки, докато при бейзбола са кръгли. 
- избелването. В една бръснарница един път забелязах че на един мъж не само брадата му е в пяна, но и цялото лице. Не можах да схвана защо. Следващият пък като видях такова нещо, бях с един познат индиец. Питах го защо е целия намазан. Той ме осведоми че това е нещо като белина. Индийците искат да изглеждат колкото се може по-бели и тези процедури по избелване на кожата на лицето са нещо нормално. Странна работа.
- видях Бербатов в Индия. Стори ми се напълнял, но това е сигурно защото не го пускат. За чалмата нямам обяснение :)

Движението по пътищата в Индия

Има доста неща които ми правят впечатление. Едно от тях е трафика в Индия. Днеска направих едно клипче което ще ми спести доста обяснения. Индийците (като англичаните) са с десен волан. Но за разлика от Англия... движението по пътищата е супер супер хаос. Светофари на повечето кръстовища няма. От време на време можеш да срещнеш някое кръгово (движението в кръговото естествено е в обратната посока на нашите). Знаците не видях. "Как ще мина през кръстовище на което има трафик, а няма светофар или знак?" е напълно логичен въпрос. Когато моторите/мотопедите/рикшите/колите които искат да пресекат станат прекалено много, просто малко по малко навлизат в кръстовището докато движението в едната посока просто спре. По улиците постоянно се чува бибиткане, което е супер нервиращо (поне в началото). Пълна лудница е. Постоянно изкачат рикши, мотопеди, мотори, пешеходци и от време на време и някоя крава се появява на пътя. Това което можеш да направиш е да бибиткаш. Странното е че не псуват като бесни. При същите обстоятелства в България, един шофьор би останал без глас от псуване. Това наистина е супер странно. Дано в хареса клипчето (става по-интересно някъде към втората минута)...