Отговор на Anonymous
Това е коментара под последния пост на блога. Аз реших да отговоря в нов пост защото реших че може да има и други хора интересуващи се от отговора на зададения въпрос.
Anonymous said...
Moga li da popitam neshto? Why the fuck jiveesh v USA sled kato e tolkova "posredstveno" mqsto, kakto stava qsno ot neshtata koito pishesh. Chisto chovekolubivo lubopitstvo me goni, ta zatova pitam.
I say...
Като се има предвид че това да дойда в Америка не беше изцяло мое решение, накратко причините да продължавам да живея в Щатите са следните. Надявам се да отговарят на въпроса ти.
1. Заплатите тука са доста по големи от България.
2. С достатъчно желание има шансове да се издигна в кариерата си.
3. Много научих за това как би трябвало да се върти бизнес, което ще ми помогне когато се върна да живея в България.
4. Научих се да оценявам България и българите.
5. Научих много неща за себе си. Включително какво искам от живота (или поне в каква посока искам да вървя).
6. Развих се като личност... не че съм кой знае каква личност сега но все пак. Сега вече не съм толкова притеснителен, по-амбициозен съм, оценявам и се наслаждавам на много повече неща в живота, и така нататък. Ако си бях останал в България сигурно ще бях продължил да се оплаквам от България и да копнея по чужбина. Смятам че когато човек е поставен в ралична среда и обстоятелства се развива и самоопознава.
7. Намерих 1-2ма добри приятели.
8. Видях свят. Бил съм В Лас Вегас, Лос Анжелис, Ню Йорк, Гранд Каньон, Дисниленд, и т.н. Те заслужават да се видят.
9. Опознах друг начин на живот и култура.
Освен тия неща може да се добави и следното (от егоистична гледна точка). Аз нали трябва да се гордея с нещо, да чуствам че превъзхождам с нещо американците... и за това по-често ги представям в негативна светлина май - за да изпъквам аз. Истината е че има американци които са умни и интересни и се струва да се познават. Може да не са много според мен, но това си е мое мнение. Ако не се гордея с това което съм постигнал, това което съм станал, и това което съм препатил... тогава не бих се чуствал различен.
Като се има предвид всичките тия неща, аз не мога да кажа че съжалявам за шанса да живея в Америка. Америка ме е научила на много и съм й благодарен. Но след като много българи смятат че живота в Щатите е "пей сърце", аз реших да опиша някои от негативните неща тук. Просто с тоя блог искам да кажа че тук не е рай, както много хора се заблуждават. Преди да дойда тук, аз не харесвах България... даже я ненавиждах. Но това че не оценяваш нещо докато не го загубиш се оказва вярно... макар и да е банално.
Мерси много за интереса към блога и за това че си отделил време да направиш коментар. Ако нямаш нищо против... как се казваш? Аз случайно да те познавам?
posted by Сашо skype: akartchinski79 at 2:34 AM
5 Comments:
Сашо, такива анонимни ще срещнеш навсякъде. Дори и сред познатите си. Аз съм на мнение, че който не е направил тази крачка не може да разбере за какъв вид критика става въпрос. Питай Емо - ние също ходим на кафе и плюем по немците. От друга страна ако не бяха те нямаше да се науча на точност например. А нашето недоволство и съдене на чуждото идват от културните различия и от това, че просто сме не на елементарното ниво "материализъм", а имаме и други нужди и интереси. Както и да е, безкрайна тема. Пак не удържах на обещанието си да не те спамвам с коментари, но какво да правя като само провокираш с интересности :)
Лек ден и не се кахъри по анонимни
:) съгласен съм изцяло с коментара на Lemon, a и те подкрепям изцяло за поста. Всичко си има предимства и недостатъци, въпроса е човек да се научи да цени.
Lemon, спамвай ме колкото можеш повече... на мен ми е много приятно да чета коментари.
Емо също изглежда has my back... мерси.
Аз не съм се закъхарил по anonymous коментара... просто реших да отговоря в нормален тон на въпроса.
Ех! Ако си бях направил труда да разгледам хубаво радиобутончетата щях да да видя, че имало и опция "Other". Хубава работа е blogger.com, но Usebiliry на interface му се вика, ама това е друга тема...
Та аз написах въпросния коментар.
Направо се чудя дали да казвам нещо, след констатацията на Донка "че просто сме не на елементарното ниво "материализъм". Респектирах се един вид! И леко се стреснах. Пипнах монитора даже, да се уверя че е материален, а не трансцедентно проявление на надинтелектуална интерконтинентална комуникация.
И сега, след като си оправих Brightnesa i Contrasta с неприятните веществени копчета си мисля едни такива крайно прозаични и материални работи:
- я колко странно! защто 90% от познатите ми в чужбина прекарват 90% от времето си в тъга, носталгия и безмислен слъзливо-уклончив патетизъм.
- я колко странно! някой беше казал, че да намираш кусури е много по-лесно отколкото да намираш позитиви.
- я колко странно! как така се получава че братята американци (англичани, германци, французи и т.н.) всъщност са такива тъпи и посредствени копелета, но видиш ли по някаква случайност развиват баси и културата, образованието и икономиката. Парадокс???? Ужасен!
- я колко странно! защо се оказва, че критиката продължава да бъде най-голямата густия, за да се докажеш на кого...? Какво...?
Вярвам, че на всеки средно интелигентен човек днес (позволявам си да учочня, че и аз се смятам в тази категория, за да не си помислиш че се вземам прекалено насериозно), е много по-лесно да критикува, от колкото да оценява.
Сашо: не се заяждам с теб копеле. Даже ме радваш. Имаш приятен стил на писане и интересни снимки. Всъщност, ако бях видял даже малка нотка на някаква позитивна отценка, дори за едно единствено нещо около теб, вероято щях да ти стана голям фен. Но сега ми изглеждаш като поредния човек, който избира да забелязва само кофтито, защото... е прочети малко психология ... там пише доста за причините поради които даден индивид се настройва само и единствено негативно към явленията около него, което от своя страна е насочено предимно към повдигането на собсвеното ... ("Аз нали трябва да се гордея с нещо, да чуствам че превъзхождам с нещо американците")
Аз не разбирам от тия работи, но можеш ли да ми кажеш как определяш ти (очевидно идентифицирайки се като представител на определена твоя култура), че превъзхождаш друга?
Sorry, но ми се струва леко нелепо (във времето в което живеем) някой да бъде на място, което не харесва и да не направи нищо за да се махне от там. Малко ми мяза на лицемерие. Ако ги пишеше тия работи преди 15 години ок - нямаше да звучат като анархиски популизъм. Но да ти споделя, отдавна не останаха тези - "много българи (които) смятат че живота в Щатите е "пей сърце", освен ако бабите ни не четат б-логове в Интернет.
С всичкото това не се заяждам, както би се изкушил да си помислиш, а лекичко те гадаличкам - пък барем се замислиш, че тенденциозно постановената критическа позиция съществуваща единствено заради самата себе си, в края на деня може да бъде същата, като тенденциозния американски пошъл патриотизъм и екзистенциализъм... който ти хич не обичаш. Нали?
Попаднах случайно на този блог, но много ме впечатли и откарах часове. Харесах си някой работи и може да ги видиш на долната страница в раздела статии - оттук, оттам. Ако нямаш нищо против ще продължа да си подбирам някой от тези впечатляващи блогчета.Ще ми е приятно ако се обадиш (има форма за връзка )надявам се че не нахалствам.
Post a Comment
<< Home