Този блог е напълно несериозен... защото... българче да се наричам, първа радост е за мене.
Friday, September 22, 2006
Цвете и жабки
Харесва ми да снимам цветя. Имат приятни цветове. Проявяват търпение докато ги снимам... вместо да стоят със замръзнала усмивка и да юркат през зъби "ами айде снимай де". Аз обикновено се туткам доста докато правя снимки. Първо трябва няколко тестови снимки за да направя настройките като хората... все пак цветовете и осветеността трябва да са на ниво. След това снимам докато уловя подходяща композиция... дали цветето да е в средата, дали в ъгъла, дали да са две цветенца на една снимка и т.н. Гърците имат няколко статуйки. Тази е едната от тия които седят навън сред цветята. Аз по принцип никак не обичам керамичния кич с който присъства в американските холове и градини. Но пък стават за снимки :) Тия жабки много ме кефят. Изглеждат много над нещата. Цветето и жабките са продукт на новата ми придобивка... втора ръка 50мм 1,4 Пентакс обектив. Обектива е на поне 20 години... но изглежда нов. Липсва му автоматичен фокус, но пък за сметка на това е евтин. Стига съм дрънкал за обективи... важното е че снимките биват :)
От край време исках да посетя Ниагарския водопад. Вече толкова години съм тук, а не бях ходил. Бях споделил това в блога и Владо Георгиев ме покани на гости и съответно да ме заведе. Големи благодарности на Владо за отзивчивоста и гостоприемството. Ще има да му връщам някак :) Обикаляхме с Владо над ниагарския водопад и щракахме снимки. Има няколко площадки за туристи над водопадите на които се подвизавахме. За съжаление снимките не могат да предизвикат и частица от чувството което човек изпитва на водопада. Щраках, щраках, но снимките не съответстваха с това което исках да покажа. Освен това пред водопадите има една мъгла от вода (на снимката), от която голяма част от водопада просто не може да се види. Също така имаше доста хора и всички имаха фотоапарати. Малко е трудно да се абстрахираш от навалицата и да се насладиш на гледката. Но дори и така пак си е супер преживяване. Обиколихме, гледахме, и щракахме. Знам че на такова място е по-добре да се възхищаваш на гледката от колкото само да щракаш. Но пък аз се опитах и от двете да правя. Владо каза че можело да се слезе долу и да видиш водата как пада до теб. Оказа се че за няколко долара човек може да си купи дъждобран, джапанки, и билет за да слезе с едно асансьорче долу. После се минава през един малък тунел. След това един тинейждърски екскурзовод скорострелно и монотонно разказва някакви факти за водопада. След това хората потеглят към дървените пътечки (на снимката) които са точно до водопада. Дъждобраните не успяха да запазят хората сухи. Вървейки към водопада по тая дървена пътечка, пръска все повече и повече. Водната мъгла става все по плътна. Шума от падащата вода също става много силен (което помага за игнорирането на заобикалящите те щъкащи туристи). Малко трудно се гледа нагоре към водопада защото пръска малко в очите... обаче трябва да примижва човек и да продължава да си гледа... и оглушен от трясъка на водата да седи онемял от величието на водопада. Поне с мен беше така. За няколко минути само зяпах, загубил ума и дума. Пръските по лицето и мокрите дънки ме вкараха в някаква безтегловност (да не казвам транс). Струва ми се можех да прекарам цял ден без да мърдам. Но така или иначе Владо ме чакаше горе вече досатъчно време като се има предвид че чаках повече от час на опашка за да сляза долу. След това се Владо ме закара с колата надолу по реката. Слязохме и се разходихме по едни пътечки. Отдадохме се главно на щракане. Красиво си беше наоколо. имаше разни стари каменни стълби, и някакви масички на едно място... сетих се за екскурзионните от училище в Бъглария. Природата има някакво пречистващо свойство. Иска ми се догодина да организирам с някои бивши съученици едно екскурзионно.
След около 2 месеца ще излезе новия модел на Пентакс. Той насочен към много сериозните аматьори и полупрофесионалистите... а май и към професионалистите. Фотоапарата се казва Pentax K10D. Ако се съди по описанието... ще е върха на сладоледа. Комбинацията от - Shake Reduction/Image Stabilization - снимките в тъмното няма да са толкова размазани - Dust removal - прах и боклуци няма да се събират върху матрицата (дългогодишен проблем при всички огледално рефлексни апарати - weather sealing - може да снимате в дъжда без притеснение че на фотоапарата ще му стане нещо - цената от $899. Не стига че фотоапарата предлага всичко което един фотограф може да желае, но го прави и на невероятна цена. Според мен тоя фотоапарат би трябвало да струва около $1600. Не мога да повярвам че цената наистина ще е толкова ниска. Има и много други вълнуващи неща които си струва да си споменат за тоя фотоапарат. Но няма да се впускам в подробности. Жалко че си купих фотоапарат преди месец. Все пак може би края на другата година ще си купя този. Все пак обективите имат много по голям ефект върху качеството на снимката от колкото фотоапарата. Пентакс ще става по голям играч във фотосферата. Искат да отхапят малко от клиентите на Канон и Никон. И ако фотоапарата няма някакви сериозни гафове... ще отхапят доста.
Аз сигурно съм споменавал вече за бисквитите в Америка. Не помня вече. Така или иначе не се сещам нещо по-интересно. Та... и до ден днешен не мога да си обясня защо бисквитите в Америка приличат на кравешки изпражнения. Разбира се не всички, но една доста голяма част. Поне преди сблъсака с тоя вид бисквити, бях свикнал на бисквитки които са в правилен кръг (или правоъгълник) с разни орнаменти по тях. Все пак си мислех че след като конкуренцията е толкова голяма за каквото и да било тук, то най-малкото бисквитите трябва да изглеждат апетитно... или поне не-отблъскващо. Но изглежда американците не асоциират вида на бисквитите с лайна защото много си ги тачат. Умират си за chocolate chip cookies, macademia nut cookies, peanut butter cookies, M&M cookies и прочие. Те всичките видове имат тоя вид... само вместо кафяви точици в тях имат бонбонки М&М или нещо друго. Друг интересен факт относно тия бисквити е че са сравнително меки (не са хрупкави). Малко странно като опиташ за първи път, но все пак на вкус - биват. Повечето американци може би просто не са виждали кравешки изпражнения толкова и за това не ги притеснява вида. Аз имам следната непотвърдена теория: На времето в Америка е имало само красиви бисквити с орнаменти по тях... и на някой новатор му е дошла гениалната идея да направи бисквити с такъв вид че всеки който ги види, да си каже "виж ги тия бисквити, приличат на изпражнения". А то най-важното нещо в един бизнес е да може да привлечеш вниманието на хората. В последствие хората са свикнали с формата и вече не им правело впечатление. И след като никой наоколо не му прави впечатление, вече се приемат за съвсем нормални. Това е. Някой ако има друга теория за съществуването на бисквити с такав вид, моля да я сподели. Аз вече отдавна не си мисля за изпражнения когато ям такива бисквити и наистина не мога да отрека че наистина са вкусни (въпреки че не ям сладко често и съответно рядко ям бисквити). Имам един приятел който все ме пита за бизнес идеи. И за неща които са приложени в Америка, но още не са дошли в България... и ако ние сме първите които го направим - ще имаме небивал успех. Та... ето идея. Ако някой в България почне да произвежда бисквити във форма на кравешки изпражнения - би трябвало да има успех. Все пак е доказано :) ПП А това е днескашния омлет... То пак едно прозведние на изкуството се получи... как да не го снимам. Беше толкова вкусен колкото и изглеждаше.
Гърците ме оставиха в къщата си със следните инструкции: "Моля, не забравяй да храниш кучето и рибите. Поливай цветята навън на всеки 2 дена, а цветята вътре на всеки 5 дена. Благодаря". До миналата седмица се справях успешно с всичките тия задачи. Хранех рибите и разхождах кучето преди и след работа. Хранех кучето след първата разходка. Миналат седмица се прибирам от работа... рибките до една обърнали тумбаците. Няма вече златни рибки. Поне се оттървах от едното от задълженията си. Изхвърлих рибките... оказва се били осем. След това изпразних и измих аквариума. Сега акварума си седи празен. Опитах се да им се обадя в Гърция да им кажа за трагедията ама те не си стоят вкъщи. Хората се веселят предполагам. 2-3 дена преди да се приберат, ще отида до прословутия Walmart и ще купя осем нови златни рибки. Все пак не искам да рискувам още едно измиране на рибите. Дано не са много скъпи златните рибки. Кучето слава богу още е живо. Щото ако уморя и него, не знам как ще мога да го подменя с друго че да не се усети разликата. Те май си го познават добре. Къщата все още е на същото място, при това невредима... нищо не съм счупил все още. Искаше ми се да вдигна някой друг купон, но моите приятели са неоткриваеми. Аз май ще взема да ги задраскам от списъка с приятелите. Не че ще ги задраскам, но като гледам... поне няма да ми липсват толкова много като се прибера в България. Всъщност какво ли ще ми липсва от Америка. Не мога да преценя в момента. Като се прибера в България сигурно тогава ще се разбере. Обслужването в най-различни институции в Америка е перфектно. Евентуално това може да ми липсва. Сигурно ще ми отнеме малко време да свикна с бюрокрацията в България. Но пък това не ми е толкова важно и съответно хич не ме притеснява. В Америка до сега не ми се е налагало да подкупвам когото и да било. Аз и България не помня да ми се е налагало. Но... всеки казва че в Бъглария трябва да се бута някой друг лев на някого ако искаш нещо да се свърши. Тъпа работа, ще видим как ще се оправям. Оня ден гледах Little Miss Sunshine. Той е леко странен филм и няма да е голям хит сред болшинството американска публика. На мен страшно ми хареса. Характерите в него са толкова типично американски. Филма е много добре съчетан с американските нрави и действителност. Всичко във филма ми беше толкова познато - типичната съпруга и майка, домакинските й способности, главния механизъм в едно семейство, нещата които я вълнуват. - Находчивият съпруг, който е толкова уверен в себе си и своя успех, жестокостта и нерационалността му. - Перверзния и нетактичен дядо който пръска съвети наляво и надясно. - Обратния брат на съпругата който е отчаян от живота. - Сина който е странен и необщителен. - и малката дъщеричка която всички обичат и която всички искат да упътят в правилната посока. Въпреки че малко депресиращо го описвам филма, той е много забавен. Струва ми се не издадох нищо конкретно за това какво се случва във филма... само описах от моя гледна точка главните герои. Освен това има няколко фрази във филма които ме накараха да се замисля. Този филм бих го сложил в една графа с филма "Американски прелести". Хм, дано вземе някой Оскар. Вчера пък гледах една много тъпа комедия с гнусни елементи. Голям смях се смях. Казва се Beerfest. Неизвестно защо много ме кефят снимките които са на точки. Трябва повече такива да правя.
