България

Ами почивката в България беше страхотна (междудругото искам да се похваля със следната простащина - през последните 3 седмици съм изпил повече бира отколкото за 4 години в Америка :) ). Имам доста впечатления и не мога в един post да ги споделя всичките. Важното е че все още чувствам Русе (и България) като моят дом. Беше ме малко страх че може да съм изгубил част от това чувство. Приятелите ми още са ми приятели - от това по-важно за мен няма; Като се изключи следното - семейството ми още ме обича. И след като съм бил свидетел на взаимотношенията между много американски семейства и приятели, мога да оценя това страшно много.
За да споделя колко много ме обичат майка ми и баща ми (и леля ми която също ми е като родител) ще дам следния пример. Въпреки че се зарадваха страшно (и просълзиха) при пристигането ми на автогарата, още първата вечер ми казаха "Ние ще отидем на вилата за да можеш да се събереш с приятелите вкъщи". Голям жест е това. Обядвах с нашите. След обеда отне малко време докато се разговорим. Сигурно поради няколко причини:
- Беше първа среща и не искахме да обсъждаме сериозни работи точно сега. Беше време да се радваме един на друг.
- Нямах какво толкова да кажа. Само това че бях със семейството си на масата в нашата къща (в която съм прекарал целия си български живот), ми носеше удоволствие и спокойствие. Какво толкова да обеснявам за Щатите - аз така или иначе се чувам с тях всяка седмица по телефона). Конфузията постепено премина... баща ми има добро чувство за хумор и не го е стрх да го използва.
Ходих на вилата на Ряхово (която не е нищо грандиозно) често и снимката за тоя пост е от там. Ако трябваше да опиша българското село с една снимка, то сигурно щеше да е тази (но имам още много). Вилата е на края на селото (умишлено) и е до самата дига. Като се прехвърли дигата има още около 100 метра и там е Дунава. На вилата е толкова спокойно и красиво. Имаме си маса навън която е същата от както аз се помня (и на която баща ми ме е учил да играя шах). Накратко - носталгия абсолютна.
След като не бях се връщал в Българиа от 4 години, съответно ме переше луда носталгия. Първата сутрин в която се събудих, отидох до любимата ми *баничарница като преди това си купих едно прясно мляко (без консерванти) в еднолитрова кутия от Халите (за тях ще разкажа по нататък). Купих си 2 банички и с млякото се запътих към основното ми училище (Отец Паисий). Седнах на камъка пред оградата на училището и закусих там както когато бях малък с разликата че беше с такова удоволствие което не съм изпитвал преди. Баничките все още имат същия вкус, училището си е все същото, спомените за него са още живи, хората все така си минават по центъра. Ах, тоя (jazz) център. Ще напрявя и за центъра един пост по нататък.

*баничарница - тя е до книжарница Отворено Общество. Там са най-хубавите банички за мен поне. Някой ми беше хвалил тия до Икономическия, но според мен не са по хубави. Носталгията сигурно има пръст в това ми ми мнемие.
PS Още читатели май има на тоя блог - супер.
PS2 Честит рожден ден Lemon