Американската Мечта

Ето това е снимка на Американската мечта. Ако имаш такава къща значи си я постигнал. Можеш да поканиш вече несъществуващите си приятели на барбекю и да им разкажеш следното.
"Работил съм ден и нощ толкова толкова години, подмазвах се на шефа, убих се от работа, прецаках няколко незаслужаващи това хора, пренебрегвах семейството си заради работата (което в последствие стана навик), лишавах се от това да излизам по заведения и да се забавлявам, и ето... имам си къща в квартала на богатите. Най-накрая и аз съм в този квартал. Вече мога да се държа с много повече хора пренебрежително защото имам по-голяма къща, в богат квартал, голямо SUV (да речем червен Ford Excursion), Една спортна кола (Chevrolet Corvette) която да изкарвам от гаража само няколко пъти в лятото, плазмен 62 инчов телевизор, имам скъпа билярдна маса в мазата, утре ще си купя яхта която ще ползвам един път." В квартала може да се влезе и излезе само от една улица. Заобиколен е от гора за да не може простолюдието да наднича. Всички къщи са големи и от порядъка на $400 000 или $500 000. Пред всяка къща тревата в двора е идеално окосена и храстите идвално постригани. Наетите за това хора вършат добра работа (те обикновено са едни и същи за повечето къщи от квартала).
Не го приказвам това наизуст. Познавам един който живее в подобна къща в подобен квартал. Той беше собственика (и още е) на ресторанта в който бачках 2 години. Също така беше и братовчед на гърка с който живеех. Така че познавам личния и професионалния му живот. По следния начин минава всеки негов ден освен неделя.
- Отваря и е първия човек в ресторанта между 5:00 и 5:30 сутринта
- 6:00 часа е приготвил ресторанта за отваряне
- до 14:00 бачка като готвач в ресторанта. Клиентите могат да го виждат защото пространството между кухнята и трапезарията е отворено. Има един голям плот на който когато е готова някоя поръчка, слага я там и извиква името на сервитьорката която трябва да го вземе. Клиентите (80% пенсионери) които го познават и са редовни (идват всеки ден), го поздравяват
- Hey Foti, how are you doing
- Whats up guys. Long time no see haha. You guys feelin' alright today?
- We'll feel better after we get something to eat
- You got it Boss
Хубаво е да си имаш редовни клиенти. Чувстваш се доволен от работата дори и да е малко. След като мине сутришната тълпа (идват повече хора за закуска от колкото за вечеря някой път), идва обедната тълпа. Около 14:00 тълпата свършва и ресторантчето утихва за около 4 часа. Фоти си отива в тях - да дремне малко защото около 18:00 или 18:30 пак идва в ресторанта. Дремва също защото не иска да слуша простотиите на жена си - писнало й в тази къща, защо я избягвал, мебелите в хола трябва да се пренаредят по друг начин, кога ще дойдеш да изберем каква кола да купим за сина който току що е станал на 16 и свършил шофьорски курсове, да не забрави че майка му празнува рождения си ден този уикенд, децата искали да си купят дрехи от Abercrombie & Fitch, yada yada yada. По-лесно е да се съгласява с нея и да я избягва колкото може повече. Има деца, последното нещо за което има сили и желание е развод, той така или иначе продължава да си ходи по ориенталските салони за масаж да се "облекчава" един път месечно.
- 18:30 пак е в ресторанта. Закача се със сервитьорките (но нищо повече, остава да спи с някоя от тях и смятяй на следващия ден жена му е разбрала - клюкаренето в един ресторант не е за подценяване).
- в 21:00 ресторанта затваря (толкова е... не е грешка). Хората тук вечерят в 18:00. След 20:00 няма много хора и затова е по-добре да затваря в 21:00.
- почиства в кухнята малко, брои и проверява оборота и си отива вкъщи
- гледа телевизия докато заспи (обикновено половин час). Уморен е и трябва да става рано, че да отваря ресторанта.
Неделите се прекарват в гледане на спорт по телевизията. Ако не е футболния сезон (американски футбол), то ще е бейзболния, баскетболния, или хокейния.
Отпуска много рядко взема. Някои лета даже пропуска. Трябва да я прекара с жената и освен това кой знае какво ще стане в ресторанта без него.
Предполагам живота на собственика на ресторант не се различава толкова много от този на местния лекар или адвокат или HR директор :)
На един такъв живот "аз Мирси щи кажа" както казвал един приятел на един мой приятел.
Много писателски стана този пост. Май много на сериозно взех да го вземам този блог :)