Surprise

Двама русенци се срещат в USA (почти случайно). Лошо няма. На Емо за 1 седмица ще му покажа на живо американската мечта. Странно е да се видим в друга държава... Пък за Съединените Американски Щати да не говорим. Ще се ходи в Cleveland Rock n Roll Hall of Fame, Pittsburgh и каквото още намерим. И снимки ще има предполагам. Днеска след работа ще заредим с Bud Light за да направи и той съпоставка между българската и американската (и немската) бира. Ще обиколим някои ресторанти (включително тоя в който работих 2-3 години докато бях в университета). Ще отидем и на dollar theater сигурно. Ще обиколим mall-а и естесвено магазините. Shopping, baby - america's favorite pass time (преди беше бейзбола). Няма начин да не го изкуша да си купи един Nike. Изкушението да си купиш нещо, което не ти е притрябвало, е много лесно. Може даже да окосим тревата на съседката :)
Също така ще посетим някой бар/club за да видим нощния живот как е. Ако успее да се впечатли, може и да драсне някой пост той. Надявайте се :). Той сега е до мен и пише пост... с 300 зора го накарах. То не бяха увъртания, извинения, чудесии (от типа на "Нямам кирилица на лаптопа"). Та всички които четат блога на Емо трябва да ми пратят едно "Мерси".
Сега да продължа не една съвсем отделна тема. От както съм се върнал от България, все по малко неща ме дразнят тук. Било то реклами, или хора, consumerism, и прочие. Още съм в едно такова българско настроение - веселяшко. Което се отразява и на блога. Ами дано настроението да трае по-дълго. България ми действа много успокояващо... а може и да е било въздействието на "Захир". Прочетох "Захир" на Паулу Коелю докато бях на самолета. Подейства ми добре. Аре че Bud Light-a ще се стопли.