Tuesday, June 28, 2005

PB&J


Peanut butter and jelly sandwich (а.к.а. pb&j) - 50% от децата в USA са израснали ядейки това. (ето го доказателството: "The National Peanut Board reports that the average kid eats 1,500 peanut butter and jelly sandwiches before she or he graduates high school." :) Това което ме учудва в това изречение не 1500 сандвича, а че има National Peanut Butter Board.
Ако имах лист с 5 неща които асоциирам с Америка, то peanut butter and jelly sandwich задължително ще е в тия 5. Не знам на какво се дължи популярноста и успеха на този сандвич. Това какво представлява е self explanаtory, но все пак ще поясня.
Съставките на сандвича са 3

- хляб
- фъстъчено масло
- конфитюр

Хляба - по противен хляб от този който продават тука никъде не съм виждал. Говоря за нормалния хляб който болшинството американци купуват. Иначе би могъл да си купиш и пресен, италянски, или френски (франзела) хляб който е хубав и съответно струва повече. Не е проблем това. Но аз описвам този който се ползва в повечето случаи. Та - обикновено хляба не тежи много... лек е - което не е добра черта. Има физическите свойства на памука според мен. Като го стиснеш и пуснеш, той се разгъва сам. Винаги е нарязан на филийки и в пластмасова кесийка. Хлябa има вкус на пластмаса. Трайноста му е 2 седмици - което е главната причина да е толкова гаден. Наблъскан е с preservatives (и аз първо се сещам за "презерватив" като го прочета това, но все пак означава консерванти (май)) което е причината за пластмасовия вкус.

Фъстъчено масло - обикновено марката е или Skippy или Jif. На работа винаги мога да заформя дискусия с кой от двата става по хубав сандвича. Всеки си има мнение. В тая област всички са професионалисти.

Конфитюр - няма голямо значение какъв е - ягодов, малинов, гроздов, боровинки, и т. н.

След това що годе научно обяснение ще споделя моят личен "experience" с този сандвич. Още първия месец в USA се сблъсках с него. Беше ми обяснено от американското семейство в което живеех, как така всяко американско дете е опитвало, обичало, и се редовно хранело с въпросните сандвичи. Аз не опитах защото ги бях опитвал всички съставки по отделно и смятах, че сандвича няма да е толкова добър колкото го представят. А после не ми се лъжеше "Its very good, hmm. Can I have another one. I don't believe we don't have this in Bulgaria. I am going to bring it to Bulgaria and make a bunch of money. And I will send you half the money I make, just for introducing me to this miracle." Ако вашата реакция след като опитате този сандвич не е нещо подобно, то тогава със сигурност ще разочаровате този който го е приготвил. След като любезно (според мен) отклоних няколко пъти да го опитам, не ми предлагаха повече. След това семейство съм живял и в други и съответно отколонявал техните покани. Докато бях в университета тук си имах съквартиранти. След като разбраха че за 3 години в USA не съм опитвал pb&j сандвич, тогава тяхната единствена цел в живота се оказа да ме наракарат някакси да го опитам. Съответно аз реших че като продължавам да отказвам ми се обръща повече внимание. Съквартирантите даже ме запознаваха с техните приятели по следния начин "This is the Bulgarian (тука така ми викат - друг няма наоколо). He has never tried peanut butter and jelly sandwich. Can you believe this?". Така минаха още 3 години - без да съм опитал въпросния сандвич. След 5-ата ми година тук вече стана въпрос на "чест". След като съм издържал толкова време без да го опитам бях решил да си умра така - неопитал pb&j sandwich. На работата на която съм сега, работеха мойте 2-ма приятели (единия напусна защото няма пари в компютрите напоследък - записа се в университета да става анестезиолог). Та преди 2 месеца този същия раговор се разиграва пред шефа: "The Bulgarian has never tried pb&j sandwich. We have been trying to get him to try it for years and he keeps resisting". Шефа какво мислиш казва...
"Tiffany, tomorrow bring bread, peanut butter, and jelly. Bulgarian, you are trying the sandwich tomorrow or you are getting fired."
То на шега това ама на шефа и шегичките е добре да не се отказват. Пустата Тифани съответно на другия ден носи цял хлаб, един буркан peanut butter, и един буркан strawberry jelly. Като идвам на работа всички (от моя компютърния отдел в момента на работа - 5 човека) се викат в офиса на шефа. Някой даже имаше неблагоразумието да се обади по това време по телефонa. Шефа го информира че в момента той е "in an important meeting". На мен ми се приготвя един тлъст pb&j сандвич. Нареждат се всички в една линия срещу мен за да ми наблюдават физиономията когато си отхапя, сдъвча, и преглътна. Аз няма какво да се противя на този етап. Правя се че не ми пука (а и какво да ми пука) и си отхапвам. Съответно всички си отварят очите малко по широко, моите 2-мата приятели даже се усмихват (докато вътрешно се насират (както Jeff Daniels в "От глупав по глупав") от кеф - мислейки си "Най-накрая. Дойде тозе ден след толкова години"). Аз дъвча, а те ме гледат в захлас с усмивки всичките. Още не съм преглътнал и ме питат "How is it? Its not that bad, is it?". Очакват суперлативи - няма да им ги дам. Викам "Ами как да е - ОК. Както очаквах че ще е. Не е лош, но не е и кой знае какво. Мина ли ви еуфорията най-накрая?".
Та вече не мога да се гордея с факта, че никога през живота си не съм опитвал pb&j sandwich. Но поне имам добра история да разказвам за това как за първи (и последен) път съм опитал такъв. Сега и колегите на работа имат добра историйка да разказват за мен. Ставам още по популярен. Лошо няма, шоу да става. както викат тука в USA "there is no such thing as bad publicity".

Ето един сайт да разгледате - http://www.peanutbutterlovers.com/index.html
Ако искате да знаете как да приготвите такъв сандвич - http://www.ehow.com/how_1323_make-peanut-butter.html

PS Още нямам снимка за този пост, но ще се опитам да направя една утре.

2 Comments:

Anonymous Алекс said...

Как съм се смяла докато четох, идея си нямаш ;-))))

Аз, слава Богу, успях да избегна съмнителното удоволствие от сблъсъка с това нещо, което лично на мен ми звучи възгнусно. Но се сетих за хляба. И изобщо за храната. С момичето, с което бяхме там, така се потресохме от всичката химия, че гледахме да ядем по-рядко и по-малко, което съчетано с 12 часа труд на ден разко ни свали живото тегло.

Но хлябът вярно беше странно нещо - не мухлясва, не се втвърдява дори като нормалните хлябове. Че и като изсъхне, пак е някак мек и бозав. Хем ние си купувахме точно от този, който е по-хубав, че го купувахме и черен, за изумление на груховете (както наричахме местните. грубо, ама срещу истината какво да кажеш..)

Но най-покъртителната кулинарна гледка е на сготвено ядене, което е попрестояло един ден. Там няма как да готвиш нормално, половината неща са полуфабрикати (и как не, плато с месо (каквото ние никога не си купихме) беше 3 долара, а бурканче, голямо колкото човешко око, с копър, джоджен или друга подправка беше $8-9). Та гледката на ядене на един ден е в състояние да преобърне изоснови становището на човек за храната. Работата с притоплянето да се забрави... Или ние не улучихме на продукти (ама пробвахме всичко - и органик, и не - трябва да разкажеш някой път за останалите разликата в тези продукти:-)), или просто храната там има коренно различен състав от конвенционалния...

4:08 AM  
Blogger Сашо ICQ 329346266 said...

Радвам се че има някой който се съгласява с моите наблюдения за Америка. Защото понякога си мисля че някои неща само на мен ми правят впечатление.

9:36 PM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.