We could all use a little less

"We could all use a little less" (Всички ние можем да използваме малко по-малко" Това беше посланието от една реклама която видях преди години. Рекламата беше няколко откъса от малки актове на разхищение - оставен пуснат маркуч на двора, пуснат телевизор и заспал пред него човек, капеща чешма, и други подобни.
От тогава насам все по често се чувствам виновен за малките разхищения. Пускането на водата в тоалетната например... знам че трябва но ми е мъка за изхабената на празно вода. Сега има казанчета които имат опцията да пускат и 1/2 от капацитета на казанчето. Като го ползвам след като пикая, се чувствам по-малко виновен за изхабената вода. Наскоро без да искам разбрах че и по голяма нужда да ходя, копчето за 1/2 пуска достатъчно вода.
С миенето на зъбите е същата работа. Гледам да спирам водата докато си търкам зъбите. Не че ме притеснява сметката за водата. 2 лева повече къде не съм ги дал.
Друго нещо което ме дразни са боклуците.Толкова много боклуци произвеждаме. Найлоновите кесийки са навсякъде. От около година насам се старая да ползвам по-малко торбички. Във всеки магазин ти опаковат дават торбичка, ако ще и пакетче дъвки да си купиш. Когато си купувам само едно или две неща... да речем кисело мляко и хляб - нося си ги в ръце. Продавачките ги слагат в торбичка, аз си ги изваждам, и си ги вземам в ръка. Ако ме загледат учудено казвам че гледам да пестя торбичките. В повечето случаи продължават да ме гледат учудено. Един приятел преди месец каза че по време на комунизма си мечтаел за пластмасови кофички за киселото мляко, а сега казва че си мечтаел за стъклените. И аз така.
Ползването на пластмасови чинии и прибори също не ми харесва.
Грандоманията и лакомията ни карат да искаме все повече и повече. Да печелим повече, да имаме повече, да изразходваме повече. Колко ли време ще отнеме на хората да се научат да изразходват толкова колкото им трябва. Може би никога няма да стане... май така сме устроени.
Забелях че когато спя на малко по хладно, на сутринте се чувствам по отпочинал от колкото когато спя на много топло.
Също така имам и нещо против химическите препарати които карат нещата да лъщят. По скоро нещата трябва да се създават от материали, които се почистват лесно и екологично. Всички тия химикали се оттичат някъде и кой знае на какво вредят.

А преди малко гледах един документален филм който твърдеше че войни се водят главно заради това че компаниите които произвеждат оръжие им харесва да им цъфти търговията. Филма се казва Why We Fight. Гледах го без субтитри... чудя се дали мога да го преведа и да направя такъв файл. Моля ако някой е наясно с въпроса за създаването на субтитри, да остави един коментар :)

Снежен човек

Малко ме боли гърлото, така че се старая да не излизам. Но пък не ми се седи и вкъщи. В Русе вали сняг та се къса. Градски транспорт няма. По телефона ми казаха че обявили бедствено положение. За мен бедствие няма :)
Ето как си вдигнах малко настроението. С фараша (това е "лопатка за смет" за тия които не са от Русе :) в едно легенче се слага сняг. Снега не беше много подходящ за правене на топки защото не лепне. Но с малко повече усилия пак става. Направих 3 топки. С черен пипер направих копчета, очи и уста. С капачка от безалкохолно се прави шапка. С малка люта чушка се прави нос. и с ножицата се отрязва малко от метлата за да се направи мини-метличка :)
И после тиквате снежния човек в камерата.
Който е в лошо настроение, да пробва... смятам че може да помогне.