Да не засадим дърво

Вчера давали по телевизията че има някаква инициатива за озеленяване/садене на дръвчета из цялата страна. Аз не съм го гледал но така ми казаха. За повече информация да сме се обърнели към съответната община. Аз понеже се имам за природолюбител... обаждам се в службата по озеленяване. И казвам нещо в духа на "По телевизията казаха че има някаква инициатива за озеленяване и садене на дръвчета. Аз имам желание дори и със собствени материали да засадя дръвчета. Има ли някакви места в Русе предназначени за тази инициатива?"
Отговора беше "Не. Такава инициатива няма. Такива места за садене няма. Освен това дръвчета трябва да се съдят от някои който разбира. Не могат да се съдят безразборно... след няколко години ще се запуши някой канал, ще се спука някоя тръба. Освен това той сезона за садене на дръвчета е вече към края си". Не ми се спореше с инж. Марин Койнов. То си личи че няма желание да помогне. Аз мислех да ангажирам всички колеги от офиса и приятели след като се разбере каква е организацията за едно такова мероприятие.
Това става преди около 5 минути. А преди около месец пишеше в ruseinfo.net следното:
От утре започва акция "Да засадим дърво" и в Русенска област
18 Март 2008 21:54:23

От утре започва кампанията "Да засадим дърво" и в Русенска област. Регионалното управление по горите ще осигури залесителен материал на желаещите хора, които искат да се включат в акцията. Общо 15 декара гори ще бъдат засадени на територията на Държавна дивечовъдна станция "Дунав" и община Борово - предимно в Борисово и Екзарх Йосиф. По утвърдена традиция , Комисията по околната среда и води в Народното събрание е инициатор за празнично отбелязване на първия пролетен ден. Инициативата е адресирана към .студенти ,ученици ,природозащитници и всички ,които обичат природата.

Техническа информация: За контакти тел. 82 02 17 в ДДС "Дунав".

Обаждах се в "Дунав" където никой нищо не знаеше за тази инициатива. Обаждах се и в общината където пак никой нищо не знаеше. В крайна сметка се отказах поне на него време. Даже говорих с редактора на ruseinfo.net който е написал новината. Човека каза че такава информация са му дали и това пише. Вината не е негова. Той се опита да ми помогне и най-накрая след като му се обадих да му кажа че такава инициатива за дръвчета няма, той ми се извини че ме е подвел.
В крайна сметка аз смятам да посадя дръвче. И не само едно. Все още не съм измислил къде да го направя. Имам един познат който разбира от садене на дръвчета. След като реша къде ще стане... ще отидем и ще засадим. Независимо дали имам разрешение или не.
Това което искам да направя освен да засадя дърво, е да кажа и на други хора как и къде могат да го направят и те... но за сега това май няма да стане.
Някой ако може да ме посъветва каквото и да е относно постигането на моите цели... ще съм много благодарен :)
Някои казват че ако не посадиш поне едно дръвче през живота си, значи живота ти е минал на празно. Аз съм напълно съгласен. Не ми е за цел да се оплаквам и да съдя който и да е относно невъзможността да засадя дръвчета... просто искам да направя нещо по върпоса.
Благодаря за вниманието :)

Яздих

Яздих кон вчера за първи път. Яздих е силно казано, по скоро се качих на кон за първи път. Конете всъщност се оказаха доста по внушителни на живо... не знам защо си мислех че са по-малки. Сложиха ми каска, сложих си фотоапарата на врата, единия крак в едното стремено, ръката за гривата и хоп... на гърба на коня. Коня беше бял (остава само едни рицарски дуспехи да си намеря :). Тръгнахме в редичка. Най отпред беше дъщерята на собственичката на конюшнята с един бял кон, след това баща ми с един тъмно кафяв и аз последен. И се почна една разходка из едни каменисти пътечки. Понеже на мен ми е за първи път коня беше инструктиран само да ходи. Което не натоварва задника като тръса и галопа. По пътечката имаше страхотни кактуси... изобщо природата на Канарските острови си е доста по-различна.

След това минахме през едно село. Грозничко беше селото... изглежда не навсякъде по острова изглежда като за снимка. След това пак по някаква пътечка поехме. След това баща ми поиска да позабъраме малко (той е яздил доста пъти преди). И се почна един тръс. Ебах му майката... такова друсане моя задник не беше преживявал. И фотоапарата почна да се мятка насам натам (а той не е много малък). Добре че не продължи тоя тръс много. Лошото беше че никой не ми казва как всъщност трябва да се стои на тоз кон. После пак ходене. След това пак тръс. И после лек галоп пробвахме... тогава разбрах какво му е хубавото на ездата. Може би добих лека представа какво е да препускаш с кон. След това пак малко тръс и после пак ходене. И стигнахме обратно в конюшнята. Слязох от коня като вече бях с малко по-плосък гъз от колкото когато се качих. Но си струваше. След това направих малко снимки на няколко от конете в конюшнята и ни закараха обратно в хотела.

Ако не сте яздили кон... препоръчвам го :)