Пълноценен

Преди имах едни такива моменти в които се чувствах непълноценен. Чувствах сякаш всеки един момент би трябвало да съм някъде другаде... правейки нещо полезно, нещо психически или финансово обогатяващо. Да не си пилея времето все. Да уча, да работя, да спортувам.
Мина ми нервноста, мина ми нерешителноста. Вече не се чувствам така. Не знам дали съм пораснал или просто не ми пука вече. И се чувствам по-добре така.