Мила моя мамо, сладка и добричка 2
Благодаря на всички за коментарите. Наистина се радвам че толкова хора отговарят на моите въпроси. И не само някакви си хора, а такива които уважавам и им се възхищавам. В повечето коментари съм съветван сам да си избера какво да правя. Моята дилема обаче не е "Дали да се върна в България или да остана в Америка?" а "Смятате ли че имам шанс да се реализирам професинално (било то работа или собствен бизнес)като се върна в България?". След като повечето хора които четат тоя блог имат представа какъв човек съм и какво ми резюмето, смятах че мога да получа отзиви 2 вида:
- Да смятам че може да се справиш като се има предвид какъв човек си и какъв стаж имаш
или
- Не, няма да може да справиш. Прекалено е трудно в България и само ще си чупиш главата. Или няма да можеш да си справиш защото не ти достига еди какво си и еди какво си
Някой хора са засегнали истинската ми дилема все пак по един начин или друг. Дончо ми отговори много пълно и мнението му е много полезно и го прочетох с интерес и внимание.
Да се върна обаче към следното... решението че ще се върна вече съм го взел. Причината за това е, че не мога да свикна с живота Америка. Свикнал съм до такава степен че да мога да се справям с живота. Но не и до такава степен че да мога да се веселя. В Америка мога да живея безпроблемно. Няма да умра от глад. Работа сигурно винаги ще мога да си намеря. Но нямам приятели и роднини. Ще се върна в България за да мога да си виждам семейството и приятелите. В България се чувствам в свои води. Имам самочувствие малко повече (не е кое знае колко голямо... нито обичам да се фукам нито пък се правя на нещо специално). По ми е лесно да общувам с хората. За толкова години в Америка нямам един приятел който да го чувствам като наистина истински такъв. ОбЯснявал съм ("Я"то е главно, за да направи впечатление на някои хора - те си знаят кои са) го проблема с приятелството в Америка.
Може всичко това да ви звучи като хленчене, сантименталност, слабост и прочие. Може и да е така. Може и да не е. Според мен важното е че за нищо не съжалявам. За нито едно решение което съм взел. И за нищо което съм преживял. Доволен съм от това което съм постигнал и научил досега - въпреки че не е каквото съм очаквал.
:) Ако все още ви се оставят коментари... be my guest (заповядайте).
Приятен ден на всички. Намерето поне едно нещо на което да се усмихнете (или да фотографирате).
posted by Сашо skype: akartchinski79 at 3:02 AM
7 Comments:
Е, щом така искаш, мисля че няма да се справиш с частния бизнес, защото ти липсва безскрупулност, както и навик да работиш в такава среда. Поне в началото. Бих могла да предположа че ще си счупиш главата, ще загубиш пари, ще се разочароваш много. Но също забелязвам, че се учиш много бързо, не те мързи и си конструктивен. Затова предполагам, че в крайна сметка ще намериш мястото си, като наемен работник, или като независим предприемач. Не те познавам много добре, но имам впечталението че си от хората, които биха се справили навсякъде. Има едно нещо в теб, което бих нарекла с думата "фокусиран". Концентриран, стегнат, събран човек. Пу, д а не ти е уроки:) Хайде, и умната:)
Бе естествено, че с такъв опит и познания можеш да се справиш. А и щом справянето за теб не е равно на това да имаш милиони... Пък и май е по-добре да похленчиш на рамото на някой тук след кофти ден за бизнеса, отколкото, дето се вика, да няма с кого да се похилиш малко там след добър и успешен такъв:)
Аргументът на Евгени е право в десятката. Не ми хрумва какво по-точно би могло да се каже.
Няма спор, че в България на нормален и свестен човек ще му е по-трудно, отколкото почти навсякъде по света. Но работата е там как приемаме успехите и неуспехите - а това неуловимо се повлиява от къде и с кого ги приемаме.
Извинявам се за езика си, но, дявол да го вземе, Евгени, ти пък мълчиш, мълчиш и като се обадиш, с една дума ковеш на място ;-)) И аз това исках да кажа, само дето ми бяха нужни 5 абзаца в повече...:-))
Толкова по въпроса за дар-словото! Както казва мама, "Много са звани, малко са призвани!"
Gazoon-tight
Сашо, приветствам те за решението да се върнеш. Не съм съгласна с Дончо и съм напълно съгласна и аз с Евгени.
Това, което само мога да допълня е, че в България можеш да си намериш работа и можеш да завъртиш бизнес. Отишъл си там да работиш във фабрика. Ако ти се наложи и тук можеш да го направиш, нали? И аз съм била продавачка на битака, работила съм в детска градина, на рецепция - не е страшно, а после лека-полека поемаш натам, където те влече като професия. Мой приятел - сега добър адвокат, е започнал трудовия си стаж като шофьор на бетоновоз.
Много българи отидоха на Запад, за да мият чинии, което можеха и тук да правят, но не - едно е да миеш чинии в Америка, друго е в България. Да, плащало се повече от тук, ама като живееш там, колко повече е тогава? Със сигурност не много. И както каза и Алекс - въпрос на приоритети, един вид, дали искаш да въртиш бизнес, за да трупаш пари или за да можеш да живееш добре. Ако се питаш за второто, значи се подценяваш :-))))
Светът може да отеснее за човек, когато в душата му е тягостно и е самотен. Не си го причинявай.
Таня, много хубаво го каза това за миенето на чинии:) Аз ще кажа това, което макар и за кратко научих за живота в чужбина/не вярвам, че има голяма разлика дали ще е германия, англия франция или занзибар.../Тук се оцелява. И в БГ се оцелява. Но и на двете неща не можеш да постигнеш много повече, освен ако не си дяволски добър с дяволски късмет... а понякога просто трябва да си дявол...както и да е... Но след като и в чужбина и в БГ повече от оцеляване не върви, трябва да оцеляваме в чужбина? Ако питаш мен - връщай се, за да живееш, защото животът не се изразява в 200лв, ерво или долара, а в една искрена усмивка... а аз тези усмивки ги оставих в българия и сега виждам само неща от рода на ":))) :D {}{}{}",,, някак си... заслужава ли си да зарежеш толкова много красота и любов за едното му приключение?... Какво да ти кажа... Ако не си напусанал България, за да избягаш от себе си, тогава се връщай с чиста съвест...
Post a Comment
<< Home