Thursday, June 30, 2005

Домакинството





Има много жени които се водят "housewife". Тоест не ходят на работа защото
- ги издържат мъжете им
и/или
- не им се ходи на работа
Като такива обиновено техните задължения са да чистят, готвят, и грижат за челядта :). Естествено има и друг тип жени на които девиза е "Няма да слугувам на някой си простак я". И съответно останалите които са между тия крайности.
Аз като живях в host family (бях exchange student за последната учебна година в една гимназия в най-шибаната част в Калифорния. През това време живях в американско семейство на което му казват host family.) Наблюдавах що е то да си housewife.

За чистенето
Прахосмукачка се пускаше един път на около 2 седмици. Което всъщност зачестя след като осъзнаха че могат да ме експлоатират. В последствие аз трябваше да чистя с прахосмукачката всяка неделя. Всеки си прибираше след като яде и след себе си ако нещо беше останало в хола. Банята също рядко се почистваше докато не дойде същия този момент в който решиха, че това мога да го правя след като почистя с прахосмукачката в неделя. Та единственото почистване/разтребване което се налагаше тя да върши беше в нейната спалня, в която не влизах често, но когато ми се отдавало, се оказа че е леееко разхвърляничко. 3 "е"-та = на саркастична нотка.

За готвенето
Ах това готвене. Значи често похапвахме tacos които бяха собственоръчно приготвени от host mom. Мексиканси тип храна. Да опиша приготовлението й.
- слагаш в една кайма една подправка (която си идва в пакетчета със снимка на такива tacos). Пържиш каймата до като е кафява (не сурова). Phew... най-трудната част мина.
- слагаш в купа тази кайма и после съответно се слага по средата на масата в трапезарията. С една голяма лъжица вътре (лъжицата е само за това да си сипваш с нея. Не дай си боже да я вземеш за себе си. Или да я оближеш... това никога няма да ти го простят ако го направиш. И ще ти бъде натяквано при всеки удобен случай. Чак мога да си представя физиономиите/погледите на всички ако това се случи. Представям си го защото не рядко съм получавал такива погледи.)
- около тази купа все в малки купички/чинийки се нареждат всички останали продукти - taco shells (това хлебното в което се тика всичко друго), нарязани домати, настъргано сирене (което всъщност е наблъскан с химия кашкавал. На нашето сирене му викат feta), sour cream (това е нещо между кисело мляко и маргарин), салата на ситно.
Нареждането на тиа купички обикновено се изпълнява от всички заедно (какво задружно семейство).
След това си наливаме всички безалкохолно. И преди някой да е хапнал или пийнал нещо, хващаме се за ръце докато седим на масата и host dad удря една бърза молитва (за това молене какъв пост ще направя... оле майко). След това всички се редуваме да си сложим taco shell в чинията (реда става по часовниковата страна обикновено. В зависимост от коя страна седя аз за да може да съм последен). След това слагаме каймата (готвеното), след това салата, след това sour cream, след това shreaded cheese. След като ги сложиш тия работи резултата трябва да е нещо подобно на това на снимката (която не съм я правил аз). От страни на това чудо си слагаш чипс за да запълниш пространството в чинията.
Този целия сценарий след като се разиграва пред мен за първи път, аз гледам като изтребител. Като се наядохме, host dad вика на host mom "Thank you for dinner. It was delicious." Това го казва със широко отворени очи и повдигнати вежди. На по-искрено изражение не е способен. Аз гледам вече като 2 изтребителя. Не се шегува. Наистина и благодари за вечерята. Тя приема комплимента със засрамена усмивка, но все пак си личи, че смята че го заслужава докрай. Каква семейна идилия. Ах да можех да им покажа снимка. Много бях неадекватен в момента за да изкажа и аз моята блогодарност пред нейните божествени готварски умения. В последствие на саме ми е е подсказано от host dad, че и аз трябва да благодаря за вечерята и да кажа колко вкусна е била. Колко нетактично от моя страна. Но все пак ми е простено защото идвам от бивша комунистическа държава и I don't know any better anyhow. Там нямамаме маниери.
Но в последствие като бяха сготвени други кулинарни произведения (от порядъка на hot dogs, хамбургери, сандвичи с наденички, и прочие), аз не пропуснах да благодаря и комплиментирам. Предполагам не съм изглеждал много убедителен, което се оказа с негативни последици.
PS Ще трябва да довърша за домакинството защото не съм го изчерпал още. Също така да не забрава да напиша и за молитвите.

2 Comments:

Anonymous Anonymous said...

така е, вярно. И тук са същите - много обичат да готвят , ама не могат горките. Не че аз мога де, но поне не се слагам, а си ям чийзбъргърите. Ако видят една истинска БГ манджа-табиетлийски сготвена-ша паднат

5:04 PM  
Anonymous Anonymous said...

Сашо, признавам, че при всичките ми преживявания (включващи и токов удар, бтв) твоите са в пъти по-травматични. Само чувството ти за хумор те спасява... ама пък какво чувство за хумор само!

В този смисъл, можеш някой ден да отделиш време да споделиш своя опит с (х)умора на милите хора. Не знам за теб, но моят личен такъв беше, че ако има и най-малка опасност думите ти да съдържат двусмислие, каламбур, асоциативност или каква да е друга обичайна по нашите ширини съствка, получаваш в отговор озадачен поглед и най-много любезна, но объркана усмивка... Може пък при теб по-добре да е било...

8:26 AM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.