Sunday, July 03, 2005

Amen



Религията в Щатите е не е това което си представяте. Не бихте могли да си представите и да искате. Болшинството хора тук са протестанти (или поне така си мисля... аз общо взето само с такива се сбъсквам).
Аз дойдох в USA на 17 години. Записах се в една агенция за exchange students. 2 месеца след като нашите платиха на агенцията, ми се обаждат и ми казват че са ми намерили семейство в което да живея. В Калифорния. Сиктир... не където и да е, а в слънчева Калифорния където има палми, плажове, Холивуд, спасителки на плажа :). До колкото съм гледал по филмите, самите американци мечтаят за Калифония, а какво остава за мен.
Американското семейство ме взема от летището в LA и караме към грачето Adelanto. Разпитват ме в колата за България - кога сме се откъснали от Съветския Съюз, колко хора в моя град имат телевизори (ако въобще има такива), коли има ли (и приличат ли на тия от The Flintstones.. ha ha), и други въпросе които всеки човек може да си отговори ако потърси някакъв материал в библиотеката. Тяхната неинформираност не ми прави толкова впечатление на момента. Аз все още съм в шок че съм в държавата на мечтите и неограничените възможности. След като отнема 3 часа да се стигне от Лос Анжелис до Аделанто, ние спряхме да хапнем в McDonalds. Поръчваме си, 2 мин по късно храната е готова и сядаме на една от масичките. Тогава съм информиран че те се молят преди хранене. Майката (host mom), бащата (host dad), сина (който ми е host brother) и аз се хващаме за ръце. Всеки е хванал за ръка хората седящи от двете му страни. Бащата и сина си свалят шапките-идиотки. Всеки си навежда главата и затваря очите. Аз си навеждам главата без да си затварям очите... наблюдавам. Бащата тогава почва да импровизира една молитва:
"Thank you Lord, for this food in front of us, for providing us with something to eat. Thank you for your blessings, and for giving us the opportunity to share this nasty food with this poor and stupid bulgarian bastard (леко преувеличение). We are definitely going to go to heaven now because we are helping a kid from a third world country. He should be grateful and even happy to have the opportunity to wash our dishes, vacuum the whole house and do other silly chores that we can think of. We know we are in good hands Lord because you guide us through this world. Amen". Майката и сина повтарят Амин... аз също но с малко закъснение. Викам си... това малко странно. Но както и да е. Този процес се повтаря преди всяко ядене и преди всяко лягане. Преди лягане също така се четат едни книжки в който се описва със случки от реалния американски живот как Господ е навсякъде и ние трябва да действаме според законите на библията.
Идва първата неделя от моето пребиване там. Сутринта ми казват:
- We are going to church
- ok
11:45 по обяд сме в High Desert Community Church . Сградата не прилича на църква. Ако мога да я оприлича с нещо то това би било банка. Има много място за паркиране. Литургията/церемонията се състои в едно доста голямо помещение (което може да се ползва и като басктеболна зала защото имаше кошове (които се смъкваха с един механизъм). Залата беше в много по-добра форма от зала Дунав в Русе например. Като се почне от кошовете до настилката. Игрището е мястото където са наслагани сгъваемите столове за публиката. Пред столовете има една доста голяма сцена. От двете страни на сцената има 2 огромни платна на които се прожектираха подходящи за случая материали. Над сцената виси огромен кръст. Не е златен или изчанчен. Просто изчистен, черен, огромен кръст (подобен на този на снимката).
Сядаме където си изберем. Идва време да започне "шоуто". Раздават се едни брошурки които горещо ви препоръчвам да прегледате тук. На сцената излиза музикална група - има си барабанист, китарист, басист, вокалист, хор, и така нататък. Почват да пеят разни християнски песнички. Песните са семпли и без никакво музикално качество или стойност. Текста на песните обикновено е нещо от сорта на "Oh Jesus, I am so happy you are in my life" и се прожектира върху 2-те платна от страни на сцената. Докато песните се изпълняват, всички стоят прави (с изключение на тия в инвалидни колички), пляскат в такт с музиката, и пеят. Викам си наум - "бати шоуто, тия хора са луди". След като минава половин час в пеене на песни, излиза пастора. С дънки, с фланелка, и микрофон/слушалка който не обвързва ръцете му. На него ръцете му трябват за да може да обесни и въздейства по-добре на публиката. Разхождайки се из сцената, той вика, обеснява и ръкомаха. В библията пише еди какво си и еди какво си, и това трябва да се тълкува еди как си и еди как си. След това дава пример от ежедневието на хората който илюстрира това което обеснява. Как живота ще ни изкуши да грешим и как трябва да знаем WWJD (what would Jesus do?). В каквато и ситуация да попаднете, библията има разрешение по въпроса. Пастора ни подканва нас всичките да четем заедно на глас какво пише в брошурките. Хората се въудушевяват и четат силно на глас. Цял час пастора се пени и обеснява и ръкомаха. Обикновено примерите които дава за до обесни нещо от библията са толкова прости и глупави. А хората гледат в захлас - зомбита. Ще кажеш не могат да предценят сами кое е морално и кое не. Никой не смее да се обади или противопостави за каквото и да било - абсурд. Пастора знае повече от тях за господ. Освен това господ едва ли иска да спориш с пастора. Освен това ще се изложиш пред познатите си. Даже и умствено не можеш да оспориш, страх те е да си помислиш за спорене... защото господ знае какво мислиш. А ти мислиш грешни мисли. По-добре недей да мислиш ами само слушай. Пастора ще ти каже кое как трябва. Целта е да се опитваш да бъдеш този който спазва библейските поучения на пастора по-добре от всички останали. Нищо че и пастора е човек и може случайно да греши за нещо. Пастора знае даже повече от Марк Туейн - само погледнете страница 5 в брошурката за месец Май тази година. Истината е че всеки може да изтълкува някоя част от библията като какъвто отговор му трябва за всяка една ситуация. Примерно много хора могат да се позоват на библията в доказване на това че обратните трябва да бъдат изтрепани. Друг пример е че някои набожни хора няма даже да се замислят преди да застрелят в главата с пушка (от типа помпа) крадец в къщата им.
Всички си тръгват доволни от църквата. На излизане хората се спират и приказват. Обменят историйки за това кой как изпълнил каквото Исус му бил казал. Кой е направил по-добро дело от другия. Бе примерни християни всичките. Почва едно надлъгване - ужас. А всичките са хипокрити.
След няколко такива недели не ми беше интересно и даже писнало от ходене в тая църква, една неделя казах че предпочитам да си остана вкъщи. Грешка беше това като се замисля. Те освен това че отказаха моята молба (защото аз сега съм част от семействтото, макар и временно, а семейството ходи на църква) ми се и разсърдиха. Как може с такова неуважение да се отнасям с техните обичаи и религия.
Семейството в което живеех ме караше да мия чиниите след вечеря на ръка. Имаха миялна машина за чинии, но аз никога не попитах дали работи. И ако не работи, защо да не я оправат. Стана ми ясно че нещата които ти трябват в живота са
- accept Jesus in your heart - да пуснеш/възприемеш Исус в сърцето си. Каквото и да означава това.
- да ходиш на църква в неделя
- да знаеш със сигурност че ще отидеш в рая
Тогава ти знаеш че хората който не вярват в Господ по начина по който ти вярваш, ще отидат в ада. Твоята цел е да им отвориш очите, да им покажеш колко по-хубав е живота когато Исус Христос те напътва във всяко едно движение и отношение, да им мърмориш, обесняваш, накараш на всяка цена да станат като теб. На мен гледаха с такова пренебрежение защото аз горкичкия идвам от комунистическа (макар и бивша), бедна, нещастна страна където хората са изгубени душевно и просто не им стига ъкъла да проумеят какъв е живота когато приемеш Исус в сърцето си. Вместо да се интерсуват и ценят това че имат шанса да опознаят човек от друга култура, друг континент, друг начин на мислене; те се опитват да ми наложат техния начин на живот, мислене, религия и прочие. Тях не ги интересува това какъв е живота в България, какви са хората там, какви забележителност има. Интерсува ги това да са морално задоволени от факта че се опитват да помогнат на едно нещастно и глупаво дете. "Толкова добро семейство сме, грижим се за това нещастно българче - няма начин да не влезем в рая, няма начин това да не се хареса на господ".

Калифорния а? Има разлика между Аделанто Калифорния и Лос Анжелис Калифорния.
PS Ако иската още по-добре да разберете с какви хора съм си имал работа, има един филм който прекрасно ги представя - Saved. Филма много много точно представя какъв тип хора са тия набожните в Америка.

2 Comments:

Anonymous алекс said...

А, ето това ме озадачи. Аз, може би защото бях в по-ненабожния Север ;-)), пропуснах прословутата им хипокритска религиозност. Имаше там една-две църкви в градчето, доколкото аз забелязах, ама нищо remarcable - нито като посещаемост, нито като навици...

Улучих само един момък, работеше в хотела като maintenence guy, на около 33. Имаше IQ 190, имал е много печеливша фирма, и до сега бившият му съдружник неспирно си го викаше да се върне и да си продължат бизнеса, но... Нашият човек искаше тук. Помагал бил на църковното комюнити. Децата (тези изроди в човешки облик!, ако питаш мен) били разчитали на него. Парите нямали значение. Само му трябвало да си намери "a wife I can trust and to have couple of kids to raise". Беше добър човек и един от малкото мислещи, които намерих там. Но с това, че не се мести другаде и стои тук именно заради църковните си ангажименти, наистина ме уби...

Разказваше ми, че до към 30-та си година бил водел много разгулен живот - купони, алкохол, коли (може би и жени, но от свенливост не спомена пред мен ;-)), но направил една жестока катастрофа и... "Jesus saved my life with purpose". И хайдеййй, посвещение на комюнитито...

8:52 AM  
Anonymous Сър-а said...

много интересен пост. имам няколко поинт-а:
1 не сум сигурен дали всички са такива 'здухани. нашто сем. в БГ примерно не са такива , ама ние не сме взели деца от Пакистан / Бангладеш (каквито за западняците сме и ние). Може би просто не можеш да попаднеш в харабийско семейство.
2 другото - за моралната преценка наистина е така ... явно е проблем на западния свят - ако не им напишеш "Не плюй!" може да оплюят всичко наоколо - пример: нашия асансьор в блока в Изт. Лондон. Аз пък съм обратно: след като сложиха знака, аз почнах да плюя всеки път:), а иначе никога не бих го направил

3:23 PM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.