Can I have my steak cooked medium, please?

Пържолите са важна част от живота на американците. Има си заведения специализирани в правенето на пържоли (steak houses). Outback, Longhorn, Applebee's, Ponderosa са франчайзи (като McDonald's) в които пържолите заемат главно място в менюто. Има T-Bone steak, New York Strip steak и други видове разни. Тия франчайзни ресторантчета не са евтини. Една пържола струва около $18 (един meal в McDonalds струва $5). Тя обаче включва неограничено количество пресно приготвени хлебчета и масло, избор между супа на деня или салата със дресинг по твой избор (дресингите обикновено са следните видове: Italian, French, Ranch, Bleu Cheese (да, така се пише), и Sweet and Sour). Пържолота идва с една гарнитура по ваш избор - варен картоф със масло, пържени картофки, картофено пюре с gravy (кафяв сос някакъв), варени зеленчуци. Така че на сервитьорката не й е лесно. Не съм виждал сервитьорка в Америка която да не си записва поръчката в тевтерче. Няма как да се запомни поръчката на 4-5 човека които си поръчват различни дресинги, гарнитури, и начин на приготване на пържолата. Начина на приготвяне на пържолата е много важен и на всеки клиент му е даден избора от Rare, Medium Rare, Medium, Medium Well, Well Done. Rare означава пържолата в центъра да е червена (тоест да има малко кръв), Medium означава центъра на пържолата да е розов, Well Done означава центъра на пържолата да е кафяв. В България май не е разпространено това пържолата да ти е полусурова по средата. На мен това ми звучеше доста гнусно в началото. Но нали се старая да опитвам нови работи... опитах. Въобще не е лоша пържолата когато е Medium. Както викат американците "Don't knock til you've tried it". Това за приготвянето може да ви изглеждат глезотии, но тука е страшно важно. Ако на някой му донесат пържола която е с кафяв център вместо с розов, не само ще извика сервитьорката и ще й каже че иска нова, но и ще се замисли дали да идва в това заведение следващия път. Аз съм присъствал на такива случаи не 1 или 2 пъти.
- I am sorry but I ordered my steak to be Medium. This is Well Done... look, the center of the steak is not close to being pink
Съответно отговора на сервитьорката е
- I am really sorry about that Hon (това е съкращение за honey), I am not sure how this happened. I will take it back to the cook and yell at him haha. Would you like another steak or would you like to order something else off the menu?
Клиента обикновено не е доволен защото трябва да чака наново да му изпълнят поръчката, която въпреки че се изпълнява преди поръчките на всички останали, отнема 10 - 15 минути. Новата пържола е естествено приготвена правилно, с нова гарнитура. Тогава клиента би трябвало да прости на заведението. На този етап шансовете за това са около 50 на 50. Ако сервитьорката опрости цената на тази пържола (което става само с одобрението на управителя, а тя не иска да закача управителя че като сгафи още няколко пъти така и "Прощай Григорий"), когато дойде време да се плаща, тогава е почти сигурно че клиента няма да е недоволен.
Конкуренцията е страшно нещо тук. Сервитьорките обикновено идват на всеки 5 до 10 минути за да проверят дали всичко е наред. Също така някога викат на клиентите honey или dear
- You got it, Honey
или
- Would that be all, Dear?
Но някога се престарават до такава степен в това да са услужливи, че чак дразни.
- Can I get you anything? Can I get you anything? Can I get you anything? Can I get you anything? Can I get you anything? Is everything ok? Can I get you guys anything right now? Would you like me to refill your Diet Coke? Would you like more ice in your Diet Coke? I will put extra aspartame in you Coke just for you
Едни мои бивши приятели даже ми се подиграваха за това че не харесвам прекалено учтивите сервитьорки. А аз им обеснявам, че не искам да споделям с някоя си сервитьорка как ми е минал деня, дали са ме ядосали на работа, от кой щат съм (повечето хора ми определят акцента като на американец от друг щат отколкото на човек от друга държава) и прочие... аз не съм дошъл тук да се сприятелявам със сервитьорката, а да ям.
Все пак е по добре да е прекалено учтива отколкото прекалено неучтива - нещо с което се сблъсквам в България. Поне в обслужването на клиенти в България имаме още да се учим (не че няма места където обслужването е на ниво). Или поне някои сервитьорки/несбъднати-манекенки трябва да минат един курс по любезност. Нали така Lemon?
Но да се върна към темата. Ако случайно речеш да се оплачеш на управителя от обслужването или храната, става по следния начин. Казвате на сервитьорката
- I would like to talk to your manager
Тя го вика. Той идва:
- What seems to be the problem, sir?
Ти викаш
- I ordered my steak Medium. I waited 30 minutes to get it. And it was not medium... it was overcooked. When the second order came 20 min after that, my baked potato had sour cream on it even though I specifically ordered it without sour cream. I am disappointed in your service.
Управителя вика
- I am really sorry about this and I promise you that it won't happen again. To further our apologies, I am going to give you a $20 gift certificate that you can use next time you come back.
Та сега ти си имаш купонче за $20... значи следващия път може да се храниш безплатно. Как няма да се върнеш там. Страх ги е че ще те изгубят като клиент. А също така и твоите приятели като клиенти. Също така ги е страх да не би някой да се опита да ги съди за нещо което име е скимнало. Този текст може да го видите най отдолу на това меню:
*Cooked to order. Consuming raw or undercooked meats may increase your
risk of foodborne illness, especially if you have certain medical conditions.
Американците са луди по думата free - "But its free", "They give you a free .... when you buy ....", няма значение какво е нещото обикновено. Дори и лайно да е, важното е че е било безплатно. Един маркетинг трик е това с който американците лесно се ловят. Някой път даже и да се рекламира глупава продажба (Buy 50 items, get one free), важното е да се подчертае думата FREE. та хората тук не могат да устоят на безплатните работи и да искат.
Един път като ходих с един мой приятел да обядваме в един мексикански ресторант/верига/франчайз (Chi-Chi's) си изкярихме храната безплатно. Да живее конкуренцията. Обикновено хората ходят да обядват в ресторантите през обедната си почивка която почти винаги е един час. Тоест за да отидеш до ресторанта, да се наядеш, и да се върнеш на работа - тогава нещата трябва да се правят малко експедитивно. Храната ти обикновено трябва да е приготвена за не повече от 15 минути. Та в тоя ресторант пишеше на менюто че ако храната ви не е излязла 15 мин след поръчването й, тогава не трябва да си плащате сметката. Ами минаха повече от 15 минути от както поръчахме, но май не баха повече от 20. Моя приятел ми казва
- I think its been more then 15 minutes. You think I should ask the waitress about this?
- Ами не бих искал да се излагаме, но ако искаш питай
Той каза на сервитьорката съвсем любезно и почти на майтап че е било повече от 15 мин и на менюто пише че в такъв случай ще е безплатно. Тя проверява с управителя и той одобрил изглежда. Та 16 доларовата ни сметка не се наложи да я плащаме. Ние оставихме бакшиш от $14 долара обаче за да не правим лошо впечатление. Смятам сервитьорката е останала доволна.
Ами ето ви още една reality bite от Америка.
Съжалявам че нямам снимка на това как изглежда Medium сготвена пържола но като отида следващия път в такъв ресторант, ще снимам. Мен не ме ебе че ще ме помислят за луд. Аз тук не се притеснявам да съм ексцентричен (поне си имам оправдание "Its Ok... I am Bulgarian)