Saturday, July 16, 2005

The Matrix


Zoloft, Paxil, Lexapro, Celexa, Prozac

Звучат като група герои от комикс списание. Списанието Матрицата. В очите на правителството те всъщност са наистина герои. Благодарение на тях, хората си ходят мирно на работа без да се тревожат дали трябва тази работа, дали искат на тази работа, дали така трябва да минава живота им. Но това не е важно. Важното е да цъфти икономиката, да има висок стандарт на живот, да се къпем не със слънчево стоплена вода под звездите (поздрав :D)ами в луксозна вана с наредени ароматни свещи около нас. Това е матрицата - живееш си в нея без да се интерсуваш истинския свят как е и какво става в него. Защо? Ами защото в истинския свят трябва да си задаваш истински въпроси. Като например:
Какво ми носи щастие?
Мога ли да помогна на някого и как?
Ще липсвам ли (не финансово) на някого някой ден?
Това което върша съответства ли с ценностната ми система?

Ако отговорите на тези въпроси не са задоволителни, защо да се тревожа, защо ми е този стрес. По-добре да си вземам хапченцето редовно и да си стоя в матрицата. Трудно е в истинския свят, не можеш да живееш със себе си, отвращаваш се понякога от това което си станал физически и психически и как нищо съществено не си постигнал. Ебал съм му майката на истинския свят - дай синьото хапче (в тоя нашия случай Zoloft). И ще обсъдим как нещастните хора в страните от 3-тия свят нямат candle warmers, ще обсъдим как ние сме хуманни и искаме да помогнем на нещастниците а те са толкова прости че се дърпат. Да мрът тогава.

Познавам много хора които ползват тези хапчета. Стандарта на живот се подобрява постоянно, но все повече ползват антидепресант. Последната тенденция е децата да вземат такива... на къде са тръгнали нещата чак не ми се мисли щом и до това се е стигнало. Дано тези деца да не навлизат в политиката.

Наизуст ли приказвам? Пак не. Имам една позната, която ги е опитала всичките видове антидепресант. Живее в голяма къща с голям басейн в задния двор. Не работи. Издържат я. Седи си в тях цял ден и ... не знам какво прави. Главно гледа телевизия. Спи доста. По-добре е да спи. Ходила е на психиатър, а и в клиника за психично разстроени за малко. Има 3 опита за самоубийство. Не готви. Никога. Е, прави опити в някой от 5-те празника в годината. Но рядко. Ако не излязат сполучливо хотдоците може да се разстрои. Чак не знам как живеят хората в 3-тия свят без микровълнови. Ужас. И всяка вечер на ресторантче. Не е скъпо ресторантчето. На Фоти ресторантчето. Всички сервитьорки я познават. Знаят й всичките капризи - яйцето колко рохко да е, пържолата и хамбургера да са задължително medium иначе ще я върне, студения чай ако е пресен трябва да е с лед до горе + една отделна чаша само с лед. А може и да я върне защото си е променила мнението, защото иска сервитьорката да й обърне още внимание (а тя милата е толкова добра и усмихната... с удоволствие ще я върне... тез нехранимайните готвачи ей... само бакшиша да го бива). Никой не я разбира, никой не я зачита, никой не й се обажда. Каква самота. Гледа си 52 инчовия телевизор... единствения й приятел... той и 6-те котки и 2-те кучета (бяха 3, но едното умря преди 2 месеца... трудно го преживя). Сина й се обажда по телефона все по-малко и по-малко от както се ожени. Освен това се премести в да живее в Аризона. А за рожденния й ден й пратил (по пощата) една дрънкулка струваща не повече от $3 (малко керамично котенце) и една картичка. Но тя жена му я е избрала... мръсницата. Ебати подаръка. Ще им го върне тъпкано на някой от следващите празници. Но до тогава сигурно ще й мине злобата. Един син си има само. Играе игрички онлайн всеки ден. Понякога докато дойде... жена й. Лесбийка е... поне така я знаят хората. За ташак опитала лесбийството преди 15 години. Уж за малко. Експериментирала. А все още е с тая от експеримента. Сега е на 44, жена й прилича на мъж - занимава се с майсторство и не я бива много (обаче има пари, баща й е бил строител и има 2-3 сградички от който капе наем). Жена/мъжа й я издържа. Писнало й е да е лесбийка. От много години. Иска мъж, но на тия години. Изнесе се 2 пъти от жена/мъжа си, намери си работа която не плаща много. Но не й се живее мизерно, а и мъж не можа да си намери. Връща се пак при жена/мъжа си макар и да не иска. Голяма работа... по едно допълнително хапче ще вземе и ще се почуства по-добре.Иначе не е глупава, не е ограничена... как се стигна до тука.

Но на пръв поглед са си нормални хора. Живеят в сносен квартал, имат си що годе хубава кола (Лексъс ЕС300 модел 2001 година и един Форд Ф150 за майсторлъка). На пръв поглед са доволни, какво им липсва.

Стига толкова.

14 Comments:

Blogger Сашо skype: akartchinski79 said...

mersi za Evala-to :)

9:31 AM  
Anonymous Anonymous said...

Сложи подзаглавие "Американски прелести", добро начало за втората част на филма :)!

2:55 PM  
Anonymous Anonymous said...

отново улучваш в десЕтката и с този пост! голяма работа си! почвам да си мисля че сиси сбъркал професията

5:15 PM  
Blogger Сашо skype: akartchinski79 said...

Edno Gracias shte vi kaja na vas. Daje shte pocherpia po edna bira na jivo niakoi pyt. Do togava... nazdrave:)

10:45 PM  
Anonymous Anonymous said...

Всъщност толкова си прав, че няма какво повече да се каже.

От своя опит мога да добавя, че когато работех в хотела там, за цялото това време имах по-малко от 5 стаи, в които нямаше хапове, все с "прескрипшън". Най-покъртителното нещо, което видях сред вещите им, освен тези флакончета, които си снимал, бяха едни кутийки със 7 отделения, всяко от които надписано с буква от деня на седмицата на капачето. Те пълнеха тези отделения с хапчета. Не си позволих да отворя никога нито едно от тях, но няколко бяха оставени така, отворени. Вътре имаше по 6 хапчета... средно. За всеки ден.

Най-нещастна се почувствах в една стая, където имаше семейство с две деца. Там, на мивката, имаше подредени такива кутийки - 4 на брой. Пълни. Две големи и две малки... Не можах да се сдържа... добре, че нямаше никой на етажа, да се видят в чудо какво ми е. И да ми предложат нещичко, за да се успокоя...

7:45 AM  
Anonymous Anonymous said...

Виждал съм такива и тук. Един ми беше съсед доскоро.

Не зная взимаше ли антидепресанти. Сигурно не, защото постоянно беше в депресия. Основно по финансови причини, но и по други. Днес в едно от бинготата му пак идвали пожарникари, пак трябвало да им бута рушвет. Колата му вече на половин година, цялата очукана, а пари за нова няма (има де, но не стигат за брониран Мерцедес модел 2006, пък той такъв иска). Вчера готвачът в хотел "Самоков" в Боровец бил болен, манджата била боклук, наложило се да се върне и да вечеря в някакво ресторантче в Бояна, на мръсния софийски въздух... Абе, жив да го ожалиш.

А защо и кога явлението става масово, и придобива таблетирано изражение - оставям на вас.

7:07 PM  
Anonymous Anonymous said...

Истината е, че много хора подложени на стрес по-голям от този който могат да понесат трябва да пият подобни хапчета, ако е възможно задължително. От това ще имаме полза всички, не само определени правителства. Хаиде малко да ви депресирам! Живяли ли сте с хора които целодневно крещят и наричат всички наоколо мърши и п******и, и това всеки ден в продължение на години. Бил съм свидетел на това и познавам хора подложени на подобни емоции от как се помнят. Факта, че не познавате тази възможна алтернатива, не означав че тя не съществува като опция във живота на твърде много хора! Това не са някакви изключения, а сериозна основа за битовите престъпления, които през годините са взели повече жертви от коя да е средно голяма по ваш избор, гражданска война. Спирам до тук, но по желание на слушателите мога да давам конкретни примери часове наред!

7:34 PM  
Anonymous Anonymous said...

Венци, наблюдавала съм точно това, за което ми говориш. И да, хората, които бяха подложени на всичко това, не само оцеляха, не само се пребориха за себе си и своето си щастие, но и никога не посегнаха към нищо подобно - никога!!! Не ми обяснявай, че е въпрос на обстоятелства - не ти говоря за супергерои, а за нормални хора, които плачат, страдат, правят каквото ти хрумне, но се справят! И не станаха извършители на битови престъпления. Да, има и такива, за които говориш. Но положението е все това:

въпрос на човек е. Не на обстоятелства.

2:24 AM  
Blogger v3rmin said...

Не, алекс, не е въпрос на човек, а на обстоятелства. Във филма The Recruit пречупват героя на Колин Фарел чрез мъчения, който си мисли, че е най-коравия пич раждан, в нещо, което той си мисли, че е истина, а всъщност е упражнение, с една единствена цел - да се покаже на другите, че никой не е вездесъщ. Какъв е извода - всеки има своя лична граница колко може да понесе. Но в един момент се пречупва. Неизбежно е.

Какъвто и човек да си, в един момент и ти ще посегнеш към хапчетата, когато обстоятелствата се окажат по-силни от тебе.

9:00 AM  
Anonymous Anonymous said...

Кристиане, сега аз ще ти дам пример с "Изкуплението Шоушенк", което излюстрира точно моята теза, после ти ще дадеш друг и така ще оспамим блога на Сашо :-)

Затова ако така предпочиташ да гледаш на нещата, ок... ти решаваш. Въпрос на мнение... и на човек . ;-Р

2:30 AM  
Anonymous Anonymous said...

toiva naistina e edin ot silnite ti postove. temata obache e dosta dosta slojnichka a samite antidepresanti za koito ti govorsih sa samo krainoto proqvlenie (deistvie). Predi nego sa mnogestvo drugi deistviq/bezdeistviq, situacii i cherti na haraktera, koito sutruva mi se, sa imanno istinskite prichini za tova koeto se sluchva sled kato si vzemesh hapcheto... A inache mislq si che i "choveka" i "obstoqtelstvata" sa pochti ednakvo vajni. A che ima prag na izdrajlivost - ima. Nomera kato che li e da se muchim da ne go svalqme prekaleno nisko.

3:33 AM  
Anonymous Anonymous said...

Алекс не си ме разбрала, аз не препоръчвам хапчета за жертвите, те трябва да са задължителни за изродите които системно си го изкарват на околните. Да чакаш на такъв да му мине е като да чакаш от знаеш кой писмо. Такива хора са като бомба със закъснител и трябва да бъдат лекувани, от което всички ще имат полза!

8:16 AM  
Anonymous Anonymous said...

Венци, сега те разбрах :-)) Прав си, грешката е моя, аз съм схванала думите ти превратно :-))

10:08 AM  
Blogger Momchil said...

to4no kato v "garden state". preporu4vam go na vsi4ki. neveroqten film.

6:56 AM  

Post a Comment

<< Home

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.