И още малко за расизма

Оказва се расизма срещу циганите и турците е интересна тема. Та да кажа какво още мисля. Струва ми се цигани има в доста страни в европа. Не че съм много информиран, но пък ми се струва че в тия страни се справят добре с циганите... поне не съм чувал някоя от страните в европейския съюз да има толкова голям проблем с тях. Значи се справят някак. Циганите едва ли са толкова различни в различните държави. Тогава къде може да лежи проблема? Майка ми не е най-надежния източник на информация но я питах (все пак е живяла в испания няколко години):
- има ли цигани в испания?
= има
- там циганите убиват ли, крадат ли релси и други такива подобни неща които се чуват по нашата телевизия?
= Не, испанците се разбират много добре с циганите
- испанците плюят ли циганите наляво и надясно?
= Не
Според мен кофти ситуацията идва от кофти управлението по време на комунизма и съответно некадърната работа на администрацията в държавата след падането на комунизма. Ако може циганите да експлоатират законите на държавата, тогава законите трябва да се променят. И ако не третираме циганите с такава злоба, може би циганите няма да крадат релсите на влаковете. Миналата седмица с баща ми спряхме в някакво циганско село. Баща ми си купи някакви камъни със странна форма за градината си. Циганката която ни продаде камъните беше много вежлива, учтива и прочие. Тя дали трябва да понесе същото отношение като тия които са откраднали релсите примерно? Виждал съм, или по скоро чувал, за цигани на които като направиш добро и ти остават предани приятели.

Еба ти телевизията... и кактуси

Телевизията според мен е възможно най-лошия източник за сформиране на мнение по който и да е въпрос. Аз бойкотирам телевизията. Единственото изключение което правя е да гледам мач с приятели (и то главно когато играе националния отбор). Биг брадър, сървайвър, Слави, новините (новините най вече) и абсолютно всичко по телевизията което дават... да ми ядат плавките. Даже със затруднение седя в стая в която има пуснат телевизор. Телевизията малко по малко промива мозъка на хората. Не знам дали с всички е така но аз като седна с приятели или роднини на маса... в 100% от случаите става въпрос за нещо което са давали по телевизията. Това предаване, онова предаване, къде какво се случило, кой какво казал в кой сериал или предаване. И да си призная, плюя телевизията при всеки удобен случай. Вече съм надул главата на майка ми с това да я карам да не гледа телевизия. Тя горката вече е свикнала толкова с телевизора че хич не се заблуждавам че някога ще я откажа от това да гледа телевизия. Моите приятели Иво и Ицо вече са запознати с моето отношение към телевизията и дори не се опитват да ми разправят кой какво казал в биг брадър или сървайвър или в което и да е предаване. Случва се да почнат някое изречение с "ти гледа ли... а да... вярно, ти не гледаше телевизия". Аз дори не обичам да коментирам нещата които някой ми казва че са давали по телевизията. Каква сграда паднала, кой застреляли, кой политик какво казал. И не коментирам... опитвам се да сменя темата.
На медиите не мога да им вярвам. Те са жадни за сензации. И като се има това в предвид... не мога да вярвам на нищо по новините. Освен това по медиите някой отвори ли си устата за това когато "Труд" се гаври със сайта за незрящите. Не. Медиите могат да бъдат и пристрастни към най различни хора и политика. Което е още една причина да не им вярвам. Освен това всяка случка си има поне две страни. Новините обикновено отразяват само една. Вземат най драстичните факти за нещо и айде да направим сензационно и хващащо погледа заглавие. Сеир да има. "Цигани откраднали релсите за вторични суровини" или нещо такова. Конкретно за тая случка сигурно има куп неща които са довели до нейното сбъдване. Като го прочете това заглавие един човек, какво е първото нещо което би си казал: "ебахти циганите. ако може чума да ги натръшка всичките". Може кондуктори от някои влак да са ги били тия цигани миналата седмица. Всичко е възможно. И вместо да се подходи някак конструктивно към решаване на проблема и оправяне на случката... какво се получава - пишат едно заглавие колкото да създадат сеир; да продадат бройки на вестника. А последиците - какво ги ебе медиите за последиците.
Предпочитам да черпя информация от хора на които според мен могат да бъдат достоверни. И това са някои хора от блоговете главно. Хора които са достатъчно интелигентни да споделят едно добре обосновано мнение и хора които нямат интерес от това да рекламират това или онова.
Телевизор никога няма да си купя. Казват никога не казвай "никога". Но поне сега съм на това мнение. Майка ми я хванал някакъв грип. Убеждавах я че като гледа телевизия, мозъкът й работи и тялото и не може да си почине пълноценно. И ако иска да се излекува по бързо, да не гледа телевизия. "Ама ще дават Слави след малко". Излязох от стаята и сега пиша тоя пост.
И имам една недоказана теория че гледането на телевизия от децата е много вредно за тях. Виждали ли сте едно дете да играе, да е бурно, да прави бели... а като го шатнеш пред телевизора - млъква, гледа втрещено в телевизора и става като едно малко зомби. И ми се струва че децата които гледат телевизия са по сприхави, по глезени, по... абе знам ли... сигурно само така ми се струва защото не я понасям телевизията. Вярно че е крайно решение което съм приел. А по принцип не съм човек на крайностите.
И за да не е само негативен тоя пост... ето нещо положително - купих си кактуси днеска. Много обичам кактуси. Смятам да си направя някаква колекция от кактуси. Ще прочета тук таме за тях. Като бях малък, в дворчето на нашата убита къщичка имахме разни кактуси. Та си ги харесвам то малък. Днеска ходих до Несебър и баща ми ме заведи до някакви оранжерии от които си купува разни интересни растения. Аз отидох с единствената цел да си купя кактуси.
Имаше 3 оранжерии. В първата в която влязохме, мъжа който продаваше ми каза "кактуси не продаваме". Но жена му на тоя всъщност беше тая която е шефката там и разбира много от всяко разстение което се намираше в тоя огромен двор/оранжерия, се сприятелила с баща ми защото той я посещавал често. Тя по миналия път като ходил баща ми му подарила някакво растение. Той следващия път като ходил й подарил някакво дървено чуканче за поставка. И тя била трогната жената. Тогава ме заведоха в единия край в на оранжерията в която имаше кактуси. Аз питах дали мога да си купя един и тя каза "те не се продават, това ми е личната колекция от кактуси". И няколко минути след това ми натика 4 кактуса в ръцете и ми каза че са подарък. Даде ми на заем и една книга в която има картинки на почти всеки вид кактус. И на всичките снимки кактусите бяха цъфнали за да се види и това как цъфти кактуса. Единствения недостатък на книгата е че е на немски. Но пък за сметка на това под картинката на всеки кактус има името му на латински. Кактусите са супер растения. Не им трябват много грижи. Даже много малко. Много са интересни и красиви. И освен това някои от техните цветове са просто невероятно красиви. И е някак интересно сред бодилите на едно растение да порасне едно такова невероятно красиво цветче. Но да си довърша мисълта за жената. Тя за първи път ме вижда, но след като й казах че много обичам кактуси и имам намерението да си търся и отглеждам най различни видове, тя единствено заради моя тоя интерес ми подари кактусчета. Това се казва добра жена. Това се казва гостприемност. И ме кара да се гордея че има такива българи. само да вметна че ми прави впечатление че доста от доста от хората плюят не само циганите и турците, но и българите. Доста често се случва някой да каже "това само в българия може да се случи" или "в една нормална държава еди какво си не може да се случи" или "ние българите сме еди какви си и еди защо си". Аз гледам по положително на нещата и вярвам че българите сме хубави хора. И не почвам изречения с "ние българите сме ебати народа защото..." Хубави хора сме и това е. Иска ми се да го повярват повече хора.
ПП Кактусите ще ги снимам в скоро време.

Малко за расизма

Аз съм много доволен от живота в България. Всичко ми е 6. Не мога да се оплаквам и да искам. Което се отразява и на блога в общи линии... няма за какво да се оплаквам и съответно не ми идва музата да пиша.
Намерих си какво да пиша все пак. И то е малко изсмукано от пръстите като се има предвид че не ме засяга толкова. Но все пак си имам мнение по въпроса. Аз бях писал за расизма в Америка. Сега се ми прави впечатление расизма в България.
Турците щели да ни завземат. Циганите щели да ни завземат. Чужденците щели да не завземат. Марсианците щели ни да завземат. Оказва се че много много хора мразят турците, циганите, англичаните, германците, и кой ли не още. Имам роднини, приятели, познати които са доста негативно настроени срещу турците. Навсякъде били, щели да завземат българия, да ни управляват, да ни направят част от турция, и какво ли не още. Мен политиката не ме вълнува така че се абстрахирам от нея. Не ме интересуват партии, партийни политики и интереси. Просто ми прави впечатление отношението на хора с които имам контакт. Живеели в българия турците... да говорели на български. Аз живях в америка и когато съм имал възможност да приказвам на български, съм приказвал на български. Слава богу американците не са ми правили забележки да говоря на английски че да не си мислят неразбиращите че говоря за тях. И ако някой ми беше направил забележка, едва ли щях да го послушам. Все пак аз съм българин и искам да комуникирам с други българи на български. Толкова рядко ми се отдаваше възможност да говоря на български... и ако някой ми беше казал да говоря с някой друг българин на английски само защото не разбирал, щях да му тегля една майна. Случвало се е българи да ме помолят да говорим на английски защото не е било учтиво да говориш на неразбираем език в някоя компания. Тия забележки ги уважавам макар и с нежелание. Така че смятам за неправилно да изисквам от други хора да приказват български само защото са в българия. Всеки да приказва на какъвто си иска език. Това че турците не приказват на български помежду си, не го смятам за неуважение. Тъпи и гадни хора има във всяка националност. Има тъпи турци, има и тъпи българи, има тъпи гърци, има тъпи американци. И това че на някой някой турчин му направил нещо, не означава че всички турци трябва да се мразят. Каквото повикало, такова се обадило. Не може да мразиш турците и да ги плюеш и да очакваш те да си говорят на български помежду си и да те обичат и да си ти благодарни. Как може да очакваме турците да са ни благодарни след като ги плюем толкова. Мога да мразя някой като личност, но като националност или раса... просто не бива.
Циганите са още по мразени от турците май. И мен са ме крали цигани. И аз си държа ръката в джоба с портомонето ако има циганчета наоколо. Но пък не смятам че трябва да ги правим на сапун или други подобни глупости. Ако някой се държи добре с мен, аз отговарям със същото. Не че разбирам от политика, но ми се струва че положението на държавата няма да е много по различно и без турците и циганите.
А чужденците щели да изкупят държавата. Според мен след като някой проявява достатъчно интерес да инвестира или живее в нашата красива държава, значи й се възхищава по някакъв начин, смята че има нещо добро в нея (дали е култура, или природа, или българската гостоприемност). Чужденците според мен даже предизвикват нашата култура да изпъква още повече. Искат да видят българската култура, занаяти, нрави, традиции. Поощряват българското в нас. Аз се гордея когато някой чужденец каже нещо хубаво за българия или българите. Дори самото присъствие на чужденците го смятам за комплимент. Ако един германец, англичанин, или испанец се възхищава на българия... значи наистина има с какво да се гордеем. А чужденците не са вчерашни... оценяват хубавото.

Гъби

Оказва се че блога продължава и от България. Вече няма как да е свързан с Америка и американската мечта така че сигурно ще трябва да го прекръстя. Но това по късно. Сега не ми се мисли.
Трябва да призная че в България ми е много по-спокойно. Не е като да не ми се случва да съм в кофти настроение от време на време, но пък... едно кофти настроение заради някаква глупост - това са бели кахъри. На всеки се случва да го ядоса нещо от ежедневието. Важното е да ти мине. А на мен ми минава бързо. Събуждам се сутрин и няма помен от вчерашните ядове. Обикновено е така.
Няма капка съжаление в мен за това че съм напуснал Америка. Почти съм сигурен че и така ще си остане. Но пък ако ме е научил живота не нещо, то е че в нищо не може да си сто процента сигурен.
Днеска ходих със сестра ми и мъжа й за гъби. И това без никой да ни е казал "абе я варете да берете гъби в гората". Препоръчвам гъбарството на всички. Прияно занимание е. Разхождаш се из разни горички и полянки и търсиш гъби. Болшинството гъби се оказва не стават за ядене (както очаквах). Те се делят на разни семейства. Виреят по различни места. Познава се дали има по разни признаци. Тоест... наличието на някакъв тип гъби предполага че наоколо може да има и някакъв друг тип гъби които ти търсиш. Днеска за първи път ходих през живота си. Понеже не разбирам много, питах постоянно сестра ми коя гъба става и коя не. Чат пат се научих да различавам манатарките (които били много вкусни... скоро ще ги опитам). Сестра ми много се впечатляваше от тия с много дебели пънчета. Манатарките трудно се забелязват. Имаше някави други които бяха оранжево червени които също били хубави и се забелязваха от далече. Показаха ми и един вид бели гъби които били отровни... те бяха навсякъде. Сестра ми е един вид гъбен експерт :) Няма да е лошо и аз да стана. Хубавото на ходенето за гъби е че не вървиш по утъпкани пътечки, а се разхождаш където ти видят очите и където подозираш има голеееми гъби.

От няколко часовото обикаляне, резултата беше 3 пълни кофи с гъби. Сестра ми и мъжа й са ходили и предните няколко дена и вече имат разни замразени в едни кесийки, разни са сложили да се сушат в едно помещение... изобщо... опасна работа. Сестра ми се е вманиачила малко на тема гъби - което е хубаво. Утре може би ще отидем пак за гъби. Не е сигурно обаче.
Иска ми се да мога да помагам на близките си когато имат нужда. Малко се откланям от темата с гъбите. Но не е винаги е възможно да помогнеш на някого, колкото и да ти се иска. Някой път просто не знаеш какво може да направиш за да помогнеш. Както и да е.
ПП Имам си фоточадъри и разни обективи. Търся си фотомодел. Ама в Русе. Разбира се че в Русе.

В самолета

Това го писах преди около седмица на път за България...
Умирам от скука на тоя самолет. А остават още 4 часа и 15 минути докато кацнем във Виена. Вчера не успях да заспя до 2:30, а станах в 5. По летищата и в самолета се спи трудно. Уморен съм, а не мога да заспя. Ще си наваксам на сън но сигурно ще е края на седмицата... нямам нищо конкретно за писане... просто ми е скучно. Бих могъл да пиша за доста работи. За това колко професионални са австрийските авиолинии - най-добрите с които съм летял до сега. Има си вградени екранчета в седалките пред теб и освен това може да си избереш кой филм да гледаш с едно дистанционно. Освен това храната на самолета беше супер (което рядко се случва). На мен по принцип не ми пука с какъв самолет пътувам, до кого седя, каква е храната на самолета, и прочие. Важното е да стигна в София... заедно с багажа си. Преди 5 години на идване за България ми загубиха багажа и никога не се намери. Дано да не се случи тоя път. Багажа ми може да не е много ценен за други хора, но за мен си е. Едната ми чанта не е чанта а един продълговат кашон в който има сноуборд и 3 чифта обувки. В куфара има фотосветкавици, фоточадъри, фотостойки, и фотообективи. Освен тия неща има баскетболна и волейболна топка, и ей тия фланелки. Всичкото това прави 50 паунда. А ако куфара тежи повече от това... се плаща доста отгоре. Майка ми ще ме убие... не си взех костюма, панталоните, дори чорапи и бельо не съм си взел. Като казах на майка ми по телефона че ще вземам сноуборда и няма да имам много място за дрехите, тя вика "ТИ акъл имаш ли бе? какво ще го правиш тоя сноуборд? ти в България работа идваш да вършиш... няма да имаш време за каране на сноуборд. Малко по-сериозно я карай. Стресни се." Милото майче :) ... ще трябва да завладея света за да е щастлива. Да могат хората да шушукат колко съм успял в живота и тя да е горда. Ама си е права жената... и аз ще искам това за моите деца. Може малко да я разочаровам жената, ама ще се страрая да е малко. Тя горката бере срам че сина й се връща от Америка - мястото от където сериозните и стреснатите хора не се връщат. Ама ще се реванширам някакси. Пък и моята майчица ме смята за малко шашав. Което е добре всъщност. Препоръчвам на всеки майка му да го смята за луд. По тоя начин си имам оправдание да върша глупости защото си имам оправдание. Следващия път като ми каже че съм луд, ще почна да лая като куче. Може и да не правилно от моя стана да се държа така, но пък за сметка на това си я обичам. То по принчип човек се разбира повече с родителите си като живее надалече. Сега след като ще живеем заедно за известно време, ще видим какви ще ги свършим. Стига толкова за майчето.
В момента не се сещам какво друго да пиша. Освен това тоя лаптоп взе да ми загрява краката. Ако се сетя нещо, ще пиша после пак.
ПП Снимката е от самолета... това на долу на снимката са облаците.
ПП2 Мерси на всички които са ми оставили пожелания в миналия пост :))

Чао на Америка

Ами... това беше. Най-важната част от живота ми вече приключи. Утре летя за България. След почти 9 години престой си купих еднопосочен билет за България. Днеска се видях с моите си приятели като за последно. Симиън, Ерик, и Трой. Предполагам че ще ми липсват... но пък все храня надеждата че ще дойдат да ме посетят в България в близките 2 години. Днеска преди да отидем в Симиън... отскочихме до магазина да купим бира. Аз им казах че ще купя бирата ако направят каквото им кажа. Те викат "какво искаш?". Казах "сложете си дясната ръка на сърцето и повтаряйте след мен... през следващите две години аз ще намеря време да отида до България". Щом е за бира... изпълняват. Пък и обещанията нищо не струват (поне тяхните :)
Стомаха ми е малко свит... все едно имам класно утре. Но пък се чувствам все едно съм си научил всичко за класното и ще изкарам шестица. Не знам дали Амирика ми е взела повече от колкото аз съм взел от нея... но ми се струва че при всички положения заслужава благодарности.
Това е за сега... отивам да спя. От утре... нов живот.
ПП Тази снимка няма нищо общо с написаното... просто тествах фоточадърите които си купих. Осветлението ми се струва сполучливо...