Отговор на Ванина
Първо да се оправдая - защо работя в пицария.
1. ИТ специалисти (както ти каза) има под път и над път. Съответно не мога да си намеря по-добре платена ИТ работа
2. Имам си ИТ работа която си върви успоредно с работата в пицарията
3. Нямам какво толкова да правя през почивните си дни (което всъщност е единственото трагично нещо свързано с моята работа в пицарията)
А сега да обясня какво е моето attitude (нагласа, подход). Имам опит в интервютата. Бил съм на достатъчно и бързо схванах какво иска един работадател. То не е сложно. Хората искат някой който да:
- да си личи че има желание
- да изпълнява съвестно работата си
- да не се святка на шефа си
- да не се страхува от предизвикателства в работата (да ги приема със хъс)
- по възможност да е работохолик
- да спазва правилника за работа стриктно
- да е поема критика без да се засяга (а вместо това да се мотивира)
- да е общителен и забавен (това е признак че ще работи добре с останалите в компанията)
- да е добре облечен (това е признак на други положителни черти - ако е добре облечен тогава ще е добре организиран и в работата)
- по възможност да има големи цици (и да не е отблъскваща в лицето) - за теб не знам, но на мен това ми е голям проблем при търсенето на работа - нямам цици. Това може да ти се стува глупаво, но си е истина. Шефовете са не случайно шефове (не всичките са глупави противоположно на общоприетото мнение) и в повечето случай биха разменили 100% продуктивност от грозна работничка (или работник) за 65% на красива такава (процента е приблизителен... влияе се от перверзността и отчаяността на въпросния шеф(в момента ако бях шеф, аз бих се примирил и с отрицателна продуктивност, но това е друг проблем)
- да има някакво излъчване (нещо като вид чаровност) - това обикновено е решаващия фактор (но само в случай че нямаш големи цици)
Долу горе това са нещата. Аз мога да омагьосам хората/шефовете стига да се добера до интервю някакво. Процента ми на успеваемост е доста добър. Тоест на моята амбиция и attitude нищо им няма. Много са си добре даже. Просто положението с ИТ сега не е цветущо.
Друга е темата че съм отворен към нови неща. Поне се опитвам. На теб може да ти се струва че работата в пицарията може да не доведе до нищо... но пък може и да доведе. Все пак шефа ми е приятел и покрай него може да се отвори нещо си. Намирането на работа е много странно животно. Понякога вирее в много необичайни места. Сега се развива бизнеса на пицарията - почна да продава замразени пици на разни супермаркети. Може да има нужда от сайт. Аз така или иначе вече му оправям компютъра от време на време... ей така, без да му вземам пари. Може да не му вземам пари, но за сметка на това той (ще не ще) ми се чувства някак задължен и ако му се отвори някаква компютърна нужда... първо мен ще пита.
Друго нещо - би се учудила на какво може да те научи процеса/начина на работа в една пицария. Някой добри идеи се раждат от наблюдаване на процеси далечни от бъдещата тяхна имплементация. Новаторството често се състои в това да приложиш принципи от една област в друга. И ако щеш ми вярвай, но някой ден работата ми в тази пицария ще ми се окаже по-полезна от колкото мислиш. Смяташ ли че някой от процесите разиграващи се в пицарията не биха могли да се приложат в ИТ. Ако не смяташ, имай предвид че мозъка също е странно животно и прави странни асоциации - ако ти не правиш асоциации между пицария и ИТ, може пък някой друг да направи.
Казваш - "просто твърдо заставам против твърдения от рода на "лошо няма, кво като имаш еди-кво си образование". Това според мен е една ужасна и неамбициозна позиция" За теб може това да е ужасна и неабмициозна позиция. Но според мен не е така. Аз не искам да съм праволинеен, не искам да съм опитвал и работил само в една сфера, не искам да гледам в една и съща посока без да оглеждам какво има встрани. Пицарията може да е малко встрани и назад, но малко или много ми дава нова/различна представа за бизнеса/живота.
Живота е хубав само ако гледаш с широко отворени очи.
PS. извинявай ако моя пост ти се стурва малко "пиперлив" (поне надявам се не е скучен (за разлика от тенденцията напоследък)). Просто приех, че нарече моята позиция ужасна и неамбициозна и за това се обяснявам и защитвам.
Също така искам и да ти благодаря... защото както спомена Таня в един от нейните постове - "Понякога човек си дава сметка за разни работи, именно когато се опита да ги формулира черно на бяло……"
Благодарение на теб и аз си дадох сметка за разни работи :)
Надявам се не съм те засегнал и бих се радвал да продължим тази дискусия. Ако съм те засегнал, се извинявам. И ако ми съобщиш как и с кое, тогава ще се постарая да не го правя повече.
Приятен ден и (по-важното :) ) приятна работа.
posted by Сашо skype: akartchinski79 at 1:29 AM
12 Comments:
Какви крака, господи!!! Дайте го целия насам!!!
А на мен пък ми хареса това: "животът е хубав, когато гледаш с широко отворени очи" :-).
Няма какво да добавя освен едно нещо.
Бях ти го казвала преди, но сега ще го напиша пак: аз самата съм била продавачка на битака, помощник-възпитател в детска градина, секретарка. И на тези работни места съм усвоила много други умения, които са били и сега са ми от полза. Работата, каквато и да е тя, не е срамна и за някои хора може би ще бъде полезно да идат да покопат малко картофи, да поберат хмел и тютюн и да престанат да гледат отвисоко.
Но аз не останах такава, защото просто не бих могла.
Мен ме бута нещо отвътре, да не стоя на едно място и да се развивам, защото знам че иначе изпадам от класацията. Развивайки се, не само се задържаш, където трябва, но вървиш и нагоре.
А има хора, които остават/изпадат и те са два вида:
1. те просто принадлежат на това място, на което са се спрели и само са изхабили парите на държавата и/или родителите си за образование, водещи единствено от мотива "учи мама, за да не работиш". Толкова са им възможностите, явно винаги толкова са били и ще бъдат;
2. за съжаление, има хора, които са принудени от неприятни обстоятелства и от самия живот да продължават да го правят. И хубавото е, че много /но не всички/ точно такива хора и в тази си работа намират удоволствие и й придават чар.
Въпрос на гледна точка към живота.
Защото един път се живее.
Защото животът не е само работа.
Ако тази Ванина е онази същата с коментара за боклуците по повод един пост в блога на Случайна, много добре разбирам сегашните й коментари и отношението й към живота.
Не искам да си правя труда да проверявам, но силно подозирам, че е така...
isobsto ne razbiram komentarite....postingat obache mi haresa, av.
Interesna snimka, Sasho.
Анонимус#2: Мисля, че коментарите на един блог са място за среща на позиции, а не за квалифициране на хора. И ако аз съм била несъгласна с Ванина за някое нейно изказване, съм го показала. В карйна сметка всеки има право на менние. И тук не е място за обсъждане на личността на когото и да е, както и за интерполации, заради минали спорове. Съжалявам че иззех ролята на Сашо, но не можех да не го кажа. И освен това, за бога, толкова лесно се пише какъвто и да е псевдоним. Стига с теиз анонимни комнетари. Така се объркваме в репликите:)))
Ами като ще дискутираме - да те питам нещо Случайна: много интересно, ти пък къде точно видя класификации на хора във въпросното мнение? Понеже не разбрах - цитирай, ако обичаш.
Аз точно след него отидох и си припомних, кой и как класифицира хората от няколко села, в крайна сметка всичко написано остава. Голяма толерантност и съвсем на място - няма що.
Това е моето мнение.
Ааааа, ти ли онази Таня, дето смяташе, че щом някой слуша различна от нейната музика, тя трябва да му се изтрива. Същата, дето не знаеше как да си напише името на коментарите... В такъв случй, много добре разбирам сегашния ти коментар. Нищо чудно
Таня: Горния коемнтар го написах аз, за да видиш колко грозно може да звучи.
А колкото до толерантността, тя е принципна позиция. Или я имаш, или я нямаш. И винаги е на място. И това не защото някой човек заслужва или не твоята толерантност, а заради теб самия.
А колкото до коментарите и квалификациите, разговорите ни са тук и за тук. Доколкото знам, всеки е поканен, освен ако Сашо не реши друго. И такива племенни интриги "Я,бе, тоз не е от наште, ти знайш ли какви ги приказваше за еди кого си.." нямат място тук.
А желанието да защитиш приятел от нападки в някой коментар е съвсем естествено и разбираемо. Но, както можем сами да се убедим, Сашо се справя чудесно и сам със защитата си:)))
Сашо извинявай!
Случайна - от всичко, което съм ти писала в твоя блог, само това и точно по този начин ли те впечатли, та да го запомниш?
Да, наистина - въпрос на избор е какво да толерираме. Аз имам аргументите да защитя своя избор.
И когато ме убедят, че съм сгрешила, мога да се извиня и съм го правила. Ако си спомняш.
Таня, може би трябваше да добавя, че за мен ти не си "онази" Таня. Написах анонимния коментар само като илюстрация, как без да се казват лъжи, може да се изопачват нещата. Тази караница между нас стана смешна. Заради една необмислена забележка и реплика и реплика на репликата напълнихме блога на Сашо с неща далеч от темата. Сигурно абсолютната безпристрастност все пак е илюзия, но да се опитаме да се придържаме поне към относителна:))
Ученичките Таня Жекова и Жоржета Кралева да си донесат бележниците. Пиша ви по забележка и на двете... утре искам да видя родителски подпис.
Post a Comment
<< Home