Ебах ти Миш Маша аз

Вчера разговарях с родителските тела... както правя по традиция всеки понеделник. Те си знаят че синчето от Америка ще се обади в понеделник между 7 и 8 вечерта. Разприказвахме се с татко и темата не знам как стана готвене. Та той ми обясни как се готвят зелеви сърми (и пълнени чушки... пълнежа бил един и същ). А след това ми каза и миш маш как се готви. След това се обадих на майка, казах й че татко ми е казал как се готви миш маш. Тя също ми каза нейната рецепта каква е. Аз се зарекох да сготвя един миш маш. Проблема беше само да намеря къде се продават печени чушки в буркан. Такива екстри в Америка трудно се намират като се има предвид че те не се приготвят по начина който са свикнали американците... а той е:
- махнете целофана
- добавете вода (или мляко)... тая стъпка е това което 100% квалифицира този процес да бъде сложен под графата "ГОТВЯ" вместо графата "притоплям"
- сложете в микровълновата от 5 до 8 мин
- ВНИМАНИЕ!!!! Храната ще е много гореща... изчакайте няколко минути да изстине

Та... да се върна на темата - готвенето на миш маш. Отидох в онова магазинче до нас което е единственото в радиус сигурно 100 мили (160 киломентра) в което има българско сирене (овчо). Не се учудих чак толкова като видях малки бурканчета с печени чушки... все пак българско сирене има в магазина. Бурканчетата бяха $2. в тях има сигурно 5 печени чушки... ама питах там един дето бачка и той каза че много хора ги купували тия и били много доволни от качеството... струва си значи. Взех си Bulgarian Feta (българско сирене), малкото бурканче с чушки, един галон прясно мляко (3,78 литра) и си тръгнах. Отидох вкъщи да готвя. Трябваше скорострелно да го правя защото след около 45 мин трябваше да тръгвам за работа. Така че за 45 трябваше не само да съм сготвил... но и да съм се наял, да съм се окъпал, да съм се облякъл, и вече тръгнал :)
Давам на бързи обороти въпреки че ми е малко трудно след като за първи път готвя миш маш. Слагам чушките в един тиган. Запържвам ги малко. В същото време слагам малко олио на дъното на една малка тенжера на контлона... слагам брашно... и добавям прясно мляко разбърквайки. Докато го поеме брашното. След това сложих 5 суперни лъжици доматено пюре в чушките и половин чаена чаша вода. След това разбих едно яйце и го прибавих към брашното и млякото. После добавих и чушките с пюрето към тази смес. Натроших малко сирене... но не на много ситно, а на съвсем малки бучици. Така че да си личи като е в миш маша. Стана 2 часа... аз си сипвам набързо в една чиния миш маш. Малко сирене си отрязвам допълнително и 2 големи филии пресен хляб. Сядам на масата. Абе дори и прилича на миш маш... ако и на това има вкус... няма да е лошо. Опитах. И доволен останах. Ометох го на бързо. После скорострелно си разтребих готварския хаос. Съблякох се с такава скорост ще кажеш имах Плейбой модел в леглото... взех си кърпата и на бегом (2 и половина крачки) до банята. Ударих един от тия 3 минутните душове. Изкъпах се не на Fast Forward ами на 4х Fast Forward. Естествено не ми остана време да се избръсна (а трябваше... вече седмица не съм се бръснал... добре че не съм от лесно брадясващите). Опаковах си останлия миш маш за да си го ям на работа.
Огладнях аз на работа по едно време. Доволно си извадих миш маша. Стоплих си го в микровълновата на работа (тука е почти традиция да има микровълнови печки на работа - нали така се храни цялата нация). 2 много дебели филии хляб. Малко сиренце си бях взел също. Сядам аз. Добавих си малко сол защото бях забравил тази стъпка в процеса на готвене. Слагам си първата хапка в устата. Дъвча... преглъщам първата хапка. Сещам се нещо....
Следното е често срещано явление при баща ми - след като сготви нещо. Аз решавам да го имитирам без публика обаче за да мога да се представя добре когато и има такава. Имитацията се състои в следното:
Правя намусена физиономия малко. Хвърлям ядосано вилицата за да издрънчи и викам (на чист български :) ) на никого в офиса "Ебах ти миш маша аз... човешки ръце ли са го правили". След което несъществуващите наоколо хора ме поглеждат в недоумение... центъра на вниманието съм. Усмихвам се... после целувам ръцете си от външната страна съвсем шумно и доволно. Пак тия несъществуващите хора се засмиват и се радват. Аз казвам "Златни ръце са го правили тоя миш маш, ей!". И се захващам пак да си ям кротичко ще кажеш нищо не е станало.
Понеже бях сравнително горд от себе си, се сетих за този навик на баща ми. Бил съм му свидетел не един път. И винаги е смешно.
Някой да иска да му сготвя миш маш?

Дънки и Найкове

Като бях малък беше селско да си подгъваш крачолите на дънките навън. Помня че баща ми ги носеше така от време на време, а сестра ми и аз усърдно го увещавахме да не го прави. Но човека беше над нещата и изглежда не му пукаше. Той си беше cool и с подгънати навън крачоли. Не го бъркаше модата и кое как се носело. И прав си е бил човека. С малко закъснение го разбирам. Сега и аз си подгъвам крачолите навън. Вярно че сега е малко по-вървежно... но даже и да не беше - сигурно пак щях да го правя. Освен това вече нямам притеснения как излгеждам чак толкова. Ако ми харесва нещо, нося си го... иначе не. Сега за едната гъзария аз да хвърлям пари. За мен вече не е катострофално ако се появя на публично място с леко оцапана фланелка след работа например. В някои ситуации се налага да отидеш да магазина малко оклепан.
Иначе мога да се изтупам и да си облека хубавите дрешки. Като се излиза, излизам като хората - изкъпан, вчесан, с избрани дрешки. Но... модата е глупаво нещо. Нямам предвид че е глупаво подходяшото съчетание да цветове и тип дрехи, а ненужното (и понякога безстилно) стремене/труфене към маркови дрехи. Които си има стил... си го има. Не казвам че се обличам страшно стилно. Обаче сега някой да ми каже че еди кое си не се носело както аз или нещо не си пасвало... даже няма да му обърна внимание (освен ако не е сестра ми :) ). Сега ако искам мога да си позволя някоя и друга скъпа дреха... но
- не ми се дават пари (спестявам уж)
- не излизам толкова често
- не ми пука за модата чак толкова
Сега че едни дънки били Abercrombie&Fitch, няма да дам $200. Май хората които не могат да си позволят скъпи дрехи се стремят да ги имат повече от тия които могат. Аз като малък... можех да седя в Nike (и да... Найки се произнася) магазина с часове... да оглеждам системите, джорданките, на Чарлз Баркли, Air Max-овет, със видими системи на петата и на пръстите. Майка ми като ми прати едни черни Найкове от Гърция... слагах си ги на една табуретка точно пред леглото ми за да мога да ги виждам преди да заспя... а и като се събудя. И се разхождах по центъра. Хората се заглеждат по маратонките... аз се правя че не забелязвам. Ама така беше със всички... и аз съм се блещел и завиждал на доста хора с готски маратонки. Какъв блян бяха маратонките за мен тогава. Даже си бях купил едни маратонки от един съученик на изплащане... всеки ден му давах джобните пари които баща ми ми даваше. Баща ми кой знае колко се е блъскал за да може да ми дава джобни, а аз малоумника само и само Найк маратонки да имам. Ама какво да се прави... детска работа.
В Америка има такова изобилие на маратонки. И са евтини. И мога да си ги позволя. И шарените, и тия с многото системи, и лъскавите... но какви нося - семпличък Найк за $30. Много простичък и с голяма черна кука (защо мамка им не правят Найковете с големи куки вече). Не че съм много над нещата... ами просто от такова изобилие се губи интереса. Все още влизам по навик в спортните магазини понякога колкото да видя какви изгъзици има в новите модели на Найк, Рийбок, и останалите. Но пак е много рядко и почти без никакъв интерес.

Стрийптиз

Днес за първи път отидох на стрийптиз бар в Америка. Въперки че съм тук от толкова години, до сега не бях ходил. Отидох защото беше родженния ден на един познат и просто цялата компания се запъти натам. Влизам аз в Club 76. Изглеждаше точно като останлите американски барове... Като се изключи това че има няколко девойки които се разхождат по цици. 2 бяха на барплота. Танцуваха. От около общо 10... имаше 2 стриптизьорки които бяха привлекателни долу горе. Останалите... нянаха вид на стритизьорки. Не че съм аз този които може да предцени. Все пак си е лично мнение, но ... имаше хора които им се радваха. Не разрешаваха да се правят снимки в това заведение. Освен че повечето стиптизьорки не бяха привлекателни, клиентелата беше поразяваща... поне за мен. Аз нямам много опит в тия заведения така или иначе. Клиентите бяха разни хора облечени съвсем небрежно... и под небрежно имам предвид по дънки, с някакава рокерска фланелка, шапка идиотка, брадясали, или с дълга коса. Много депресиращо беше... поне за мен. Повечето приличаха на ТИР шофьори. И сигурно бяха. Музиката беше... рок някакъв. Пускаха Гънс енд Роузис, Металика, и други такива... които не ставаха за стипртийз. Няма хип хоп, няма текно.
Смятам няма да отида на стрийптиз бар повече. Просто ми се стуваше едно празно и безсмислено. клиентите бяха 95% мъже... и просто беше жалко. Гледаха с едни такива настървени погледи всичките. Не исках да съм един от тях. Какъв ли е смисъла да си в тия заведения. Усмивките на жените не са искрени... а тогава няма смисъл.
Почувствах се самотен малко. Случва се. Не е за първи път... няма и да е за последен.

Светнати фарове

Така... разбрахме за бананите и кой от коя страна ги бели. Разбра се че все пак има българи които белят бананите почвайки от дръжката (аз не подозирах да са толкова много :)). Замислих се какви ли други разлики има които съм забелязал тук в Америка, но съм забравил да спомена. Тук съм вече от доста години, свикнал съм с някои особености и те често не ми правят впечатление. Сега да видим следното...
Днес докато карах за работа (около 2:30 следобед... беше слънчев и ясен есенен ден) ми направи впечатление, че няколко коли карат със светнати фарове. Реших да направя мини статистика... от следващите 10 коли преброих колко карат със светнати фарове. 5. Грубо сметнато половината американци карат със светнати фарове по всяко време. Българите до колкото знам го правим само на деня на детето. Според вас може да е безсмислено да се кара със светнати фарове винаги... дори и през ясен и слънчев ден. Според мен не е така. През деня малко или много колите със светнати фарове се забелязват по-бързо и по-лесно. Чувал съм че се хаби малко повече бензин ако се кара със светнати фарове, но не знам колко точно. Аз лично не карам със светнати фарове. Просто не съм свикнал. Аз по принцип си карам внимателно... от както съм шофьор (6 години) не съм имал нито една катастрофа. Въпреки че като се замисля малко... колкото и добър шофьор да съм, някои катастрофи са неизбежни ако се случи да са по вина на друг шофьор. Аз не че съм велик шофьор де, имам и аз моменти (буквално) когато настъпвам газта малко по рязко. Но по принцип гледам да не се правя много на мъж че
- колата ми е малко убита и не искам да я натискам че така или иначе не й е останал много живот
- полицаите тука не прощават... глобяват те и окото им не мигва... освен това са често срещано явление :) Най-леките глобички са над 100 долара. Само за това ще давам пари, видиш ли. За 6 години имам 3 глоби за превишена скорост (единия път беше съвсем неосъзнат... другите 2 пъти бързах макар и не със главоломна скорост, а достатъчно над лимита за да ме глобят). 1 път ме глобиха за това че не съм се съобразил със СТОП знак (което не беше вярно... ама (както и в България така и в Америка) с полицай спори ли се?). И един път бях одраскал една спряна кола в паркинга на библиотеката. Други прозишествия нямам никакви. Но пък и пътищата тук са си безупречни в повечето случай. Случва се да има тук таме някоя дупчица, но е рядко срещано явление.
Може в последствие да напиша малко за пътищата... а за полицаите ще напиша един пост със сигурност. Така или иначе имам няколко интересни преживявания с тях :)
PS Чудя се дали да почна да карам постоянно със светнати фарове. Май ще.
Айде живи и здрави

Банани и други

Интересен е факта че... всички американци белят бананите от обратната страна от която ние българите го правим. Те почват да белят от дръжката надолу. Отначало си помислих че случайно се натъквам на хора дето белят бананите така, но с времето осъзнах че всички така правят. Напоследък даже съм го споменавал на разни американци и те голямо чудене ми се чудят как така аз (и останалите българи) белим бананите от долу нагоре. Логиката на американците за това коя е долната част на банана и коя горната идва от това че като растат бананите дръжката е първа и съответно отдолу; и след това расте останалата (горната) част. И те белят от горе на долу. Освен това ми се смеят... как съм можел на обратно да ги беля бананите. Не ми е ясно как така е станало че всички американци които познавам белят бананите по противоположния на нас начин. Защо американците ги белят бананите така? Не е като да ги е учил някой... или да им е показвал... "Сине, като вземеш банана го дръж с дръжката нагоре и почваш от там да го белиш защото така е по-лесно" :). Същото и в България... не помня като малък някой да ми е показвал от коя страна да беля банана си. Сигурно съм видял от някого как става. Въпроса е че аз смятам че банана трябва да се бели по "българския" начин, а американците смятат че правилния начин е обратния. Колко лесно сме податливи на манипулация... дори без да осъзнаваме става. И кой е прав за това как е правилния начин за белене... май никой. Няма правилен начин. Следващият път като белите банан... опитайте се да го обелите почвайки от средата. Не изглежда да е лесно но пък знае ли човек... трябва да се опита първо. Аз ще опитам още утре сутрин.
Ето други навици на американците свързани с яденето:
- със супата си никога не ядат хляб (ядат разни курабийки/солети - "crackers")
- ядат хляб със салатата си
- по принцип не ядат хляб с много ястия. Даже много рядко... но едно от малкото неща които задължително ядат с хляб е... спагети
- абсолютно табу е да сложиш кетчуп на спагетите си. Ако кажете на американец че слагате кетчуп в спагетите, ще ви каже "That is disgusting" (Това е много гадно/противно). Това мога да го гарантирам. Какво се слага на спегетите ли питате? Ебати въпроса - spaghetti sauce разбира се (сос за спагети... купува се от магазина :) )
- напитките задължително са наблъскани до горе с лед (бих предположил, че обикновено безалкохолното заема около 35% от обема на чашата)
- в повечето случаи се слага кетчуп на пържените картофи
- също така ако искате да погнусите някой американец му кажете че за закуска ядете филийки със сладко и сирене (на нашенския тип сирене тук му викат "Feta"... иначе викат cheese на такива кашкаваленоподобни)
- аз бях писал за айряна преди, но пак исках да спомена че самото описание на тази напитка може да подбуди ужасено-погнусена физиономия у всеки американец
- гледайте да няма американец наоколо когато решите да сложите кетчуп върху пицата си... 100% ще му се повдигне, а може и да повърне
- американците слагат на хот-доците (или хот-договете :)) задължително горчица. Евентуално също и ситно нарязан лук, кетчуп или ситно нарязани подсладени кисели краставички (казва се Relish). Хот-доците :) имат и една разновидност наречена Chilli Dog но прекалено ми е трудно да обясня какво е Chilli така че няма да се занимавам.

Въпрос на вкус нали?

Дискотеките

Дискотеките са странно нещо в Америка. Поне за мен. Да си призная аз съм разочарован от ходенето по барове и дискотеки. Не казвам че вината за това е в дискотеките... все пак хората които ходят по тях изглежда се забавляват. Така че сигурно аз не правя нещо като хората. Да обясня как протича обикновено излизането ми в петък или събота вечер (аз много рядко излизам петък и събота точно поради факта че не ми е толкова кеф колкото смятам че си заслужава да има като изляза).
Аз и още 2ма приятели отиваме в някой бар да пием бира около 9 вечерта. Обикновено бара е BW3's. Там обикновено се пие Bud Light във високи чаши и се ядат пилешки крилца заляти с разни пикантни сосове (chicken wings) - фъстъците тук не се популярно мезе за бирата. След това като стане около 11 часа се ходи на някаква дискотека. те са малко на брой в околността и обикновено не са нищо грандиозно - поне тия тука в тази задръстена област на Охайо (все пак не е Ню Йорк или Лос Анжелис - там може и да се по добре дискотеките... не съм ходил). В по "елитните" дискотеки в нашата област има dress code. Тоест не дават да влизаш с дънки, с фланелки с къс ръкав, с маратонки, с шапки идиотки - това само за мъжете се отнася де... жените могат да са облечени както искат - стига да изглеждат секси. Мен ми се е случвало не един път да не ме пуснат бодигардовете в дискотеката защото съм бил само по фланелка или с маратонки. Това обикновено се случва защото не съм знаел предварително, че в заведението в което ще ходим ще има dress code. Обикновено в заведениятя в които има dress code се плаща и вход. някой път входа е $3 някой път $5 някой път и повече ако има някоя група да свири. Телевизорите са задължителни във всички барове, а и присъстват в повечето дискотеки. В повечето случаи има повече от 2-3 телевизора и са на различни спортни канали... звука е изключен. Музиката в баровете обикновено е рок. Музиката в дискотеките обикновено е такава популярна - от рода на 50 cent... рапа преобладава въпреки че не е от тежкия. Хората не танцуват толкова масово. Негрите определено не ги е срам да танцуват... и има защо. На тях както спорта и музиката, така и танцуването сякаш им идва от вътре. Хората определено по-лесно могат да се отпуснат и по-лесно се забавляват. Но все пак... рядко може да се види препълнен дансинг. Според мен процента хора които ходят по барове и дискотеки е малък. На хората май не им остава много време за това. Напоследък и на мен така ми се случва. Както и да е...
Миналия петък излизах по случай рожденния ден на моя съквартирант. Ходихме в една дискотека с разни общи познати. Този път не беше толкова тъпо колкото очаквах. След като работя в много голяма компания, с много работници (около 800) имах много познати от хората в дискотеката. Не ми беше толкова тъпо колкото обикновено защото се видях с доста хора извън работа и си поприказвах с няои от тях. След няколко бири събрах и аз смелост да потанцувам и го сторих. Жалко че нямаше много песни на които си заслужаваше да се танцува... ама... голяма работа. Важното е че прекарах добре.

Портрет

С риск да отегча тия които не ги интересува фотографията...

Прочетох разни съвети за фотографството тук там. Вчера попаднах на няколко добри съвета за правенето на успешни портрети. Съчетани с това което съм чел от други места... реших днес да се опитам да ги приложа. Учудващо, резултатите бяха по-добри от колкото очаквах. Най-добрия съвет който прочетох и който ми направи най-голямо впечатление е:
- фона трябва да минимум 1,5 метра (по възможност дори 4-5) зад човека/обекта който снимате
останалите неща които научих за правенето на портрети са следните:
- не е задължително човека който снимате да е точно в средата на снимката. По интересно се получава така.
- ползвайте малка апертура (aperture)... Av трябва да има стойност някъде между 2 и 6 (тоест блендата трябва да е широко отворена което допринася за размазването на фона... така човека който снимате, изпъква
- светлината е хубаво да е разсеяна или да не идва само от една посока. Добре е да се снима в облачно време защото облаците разсейват светлината... сянката в слънчево време обикновено се набива прекалено много на очи (в слънчево време хората излгежда че имат дупки вмето очи)
- по възможност ползвайте телеобектив и focal lenght (не знам как се превежда това на български) да е някъде между 100mm и 150mm.
- Добре е човека който снимате да не гледа директно във фотапарата. По възможност трябва да го хванете/нагласите в обстановка която им е позната и им е по отпуснато. Също така е добра идея да си донесат някаква вещ от вкъщи с която ще им е комфортно. Разговорите на някоя интересна тема (добре е темата да е нещо което вълнува човека който снимате) също предразполагат към по-отпусната атмосфера
Тия съвети са модифицирани според това което аз смятам за добре. В никакъв случай не са професионални. Аз съм пълен аматьор и ако имате някакви критики с удоволствие ще ги чуя. Не претендирам да съм експерт някакъв така че няма да ми нараните самочувствието. Не вярвам много хора които се занимават с фотография да прочетат този пост но все пак реших да споделя. Ако на някого горните съвети са му полезни... супер. Ако някой има нещо да добави или да ме посъветва... също супер.
Също искам да споделя че след като съм толкова доволен от моя фотоапарат с удоволствие бих го препоръчал на всеки. Прекрасно пасва на моите фотографски нужди. Освен това е един от най-евтините (сега в интернет върви около $650... което включва обектив) в категорията Digital SLR... което за мен е голям фактор. Тук може да прочетете отзиви за този фотоапарат от хора които са си го купили.
PS Да се бях обръснал ли?

Параноя

Не знам дали ще ви е интересно, но все пак това ми направи впечатление (За тия които не им се чете целия форум... става въпрос че във Фотошоп е вградена функция която незнайно как разпознава че сте снимали/сканирали банкнота и ви съобщава че не е позволено да се принтира)
А това ми направи още по-голямо впечатление. (За тия които не им се чете цялата статия... става въпрос че почти всички производители на принтери следят кое е принтирано от кого и кога... това ставало благодарение на принтирани в снимката невидими за човешкото око точки).
По принцип не ме гризе параноята. И по принцип много не вярвам на слухове че правителството е замесено в разни конспирации и тем подобни. Но... май е вярно. Тия гореспоменатите линкове не са теории, а факти. Не ме бърка това че не мога да правя фалшиви долари, но пък е гадно да знаеш че някой следи какво принтираш и те кара да се замислиш... сега следят за пари, а утре може да следят за нещо друго. Кофти е да знаеш че някой те наблюдава. Ех, тая Матрица... все по-реална става и имам чувството че още по-реална ще става. Ще се наплаша много от живота, а не искам да живея в страх.

Голф и хобита

Това лято играх голф няколко пъти. Интересна игра е, въпреки че изглежда много скучна по телевизията. Води се спорт, но може да се практикува и от не толкова атлетични хора. Трябва наистина да се съсредоточи човек за да може да играе добре. То по принцип със всеки спорт е така, но сякаш в голфа това важи с малко повече сила. Трудно е за начинаещите доста... често се случва да не уцелят (дано да се пише с "У" че да не ми се скарат пак) топката. И на мен ми се е случвало доста пъти. Ако играя още няколко пъти сигурно ще се закрастя много... а само това ми трябва. Още едно скъпо хоби. Мирси щи кажа на скъпите хобита. Стига ми фотографството и сноубординга. Сноубординга особено ми се иска хич да не го бях подхващал... банковата сметка недоволства. Трудно се събират пари мамка му. Голфа и той струва майка си и баща си. Първо трябва да си купиш golf clubs (стикове/пръчки с които се удря топката... не знам на български как му се вика.. все пак в България не съм играл голф). Те варират от около $250 комплекта до ... до не знам колко точно ама е много. И всеки път като играеш трябва да плащаш за игрището (най -евтиното е около $20 на човек), а и отделно за привилегията да ползваш голф количка (струва около $15 за една, но само по себе си карането на голф количка е също голямо удоволствие).
Наскоро ми разказа подробности около едно друго хоби. Странно на пръв поглед, но все пак за мен беше много интригуващо. В Испания, раиш ли, някой си падали по гъбарството. Значи хобито се състои в това да ходиш из гората да търсиш гъби. Това може да не звучи сложно, но се оказва че може и да е. Първо трябва да се познават видовете и семействата гъби, в какви гори виреят, кои са деликатеси, и прочие. Все още не звучи толкова интересно... но на един новороден минималист идеята да се разхождаш из природата с единствената цел да намериш гъби ми се струва... идеална. Ходиш си из природата, гледаш си красоти, навеждаш се да оглеждаш гъби (а и не само)... казаха ми че голямо клякане пада по време на гъбарирането :)
Освен това гъбарството сигурно добре може да се съчетае с другото ми хоби - фотографството. Испания горката не е с чак толкова благородна почва... а в България освен че имало изобилие от видове гъби, имало изобилие и като количество. С две думи - гъбарски рай. Само ценители май нямало много. Все пак аз смятам да стана един от тях. Дано да му дойде ред и на това хоби.