Снимки - дърво и миене на джип

Все по-често за снимки дрънкам... но това ме вълнува. Може би интепретирам повече в снимките от колкото трябва. Та...

Ето още една снимка която не можах да реша дали изглежда по добре цветна или чернобяла. Също така май доста хора не знаят че ако кликнеш на снимките, те отвежда в галерията ми със снимки на Picasa
Тази снимка ми харесва защото и сянката на дървото излезе добре. Симетрията излезе добре в тая снимка. В цветния вариант... ми харесват цветовете. Небето пак е едно синьо, тревата зелена, цветчетата бели... връзват се всичките.

Присъствах на "ритуала" по измиването на джипа на Ерик. Харесва ми как водата на фона на слънцето кара джипа да се губи в светлината. Пръските и капките ми харесват. Композицията на самата снимка също излезе добре. Даже се виждат от тия кръгчета които лупите (и обективите) образуват понякога... което издава присъствието на слънцето в снимката. Единствено малко разсейващ е буса който се вижда зад маркуча. Но тоя бус помогна за създаването на следващата снимка... която излезе супер. Така че му е простено :)

Снимах отражението на джипа в буса. Боята е особена на кръгчета и благодарение на това се получи такъв страшен ефект. В тая снимка няма грам фотошош въпреки че изглежда страшно изкуствена. Линията под гумите на джипа нямаше как да я избягна (тя е на самия бус) но пък тя добавя автентичност на снимката малко. Единственото за което съжалявам в тая снимка е че предната гума на джипа беше в сянка, а не осветена от слънцето както задната. Но без намесата на разни фотоуреди - толкова.

Това е сапунисаното стъкло на вратата на джипа. Хареса ми как са подредени белите линийки. С малко повече въображение може да намерите няколко фигурки.

Като се има предвид че Ерик е маниак на тема Jeep Wrangler (Rubicon edition), това може да се приеме като много добре характеризиращ го портрет. Отражението на дървото подхожда на джипа... все пак е джипа трябва да се кара сред труднопроходими терени (като горите).

А тази снимка не знам защо ми харесва толкова. Композицията не е натруфена, но все пак описва добре едно действие... и човека който го прави.

Мотивиращи плакати

Има разни плакати из сградата в която работя. Имащи за цел да те мотивират. Интересното е че имат ефект върху разни хора. Доста хора. Примерно надписа на тоя плакат с молива означава
"ПОСТОЯНСТВОТО...
Сега, след като сме пробвали всички възможности, да почваме (наистина/сериозно да решим проблема)".
Нямам нищо против това човек да си върши работата съвестно и да й се отдава изцяло по време на работното време. А и дори малко извън работното време. Но това да мислиш постоянно и само за работа... не е работа.

Аз от скоро се поздравявам и даже притялски приказвам с шефката на цялата сграда. Тя е най-важната в нашия център (компанията има много центрове в много щати). Повечето хора ги е страх от нея. Имам чувството че на нея й е интересно да си приказва с мен. Някак си гледа ме по-интересно откакто й бях разказал как съм се озовал в Охайо.
Аз работя до неделя, понеделник, вторник, и сряда от 3 следобед до 1:30 през нощта. На мен ми плащат часово... тоест следи се чрез една система кога съм тук и кога не. По-важните хора (като голямата шефка) са на твърда заплата. Плащат ти еди колко си заплата на година и няма значение колко време си на работа. Никой не ти следи работното време, кога си тук, кога те няма... важното е не колко часа си бил на работа, а колко работа си свършил. Това може да звучи привлекателно за някои хора, но не е така защото обикновено работата която ти възлгат отнема повече от нормалното работно време.

Оня ден в 12:30 вечерта, шефката все още беше тук. Засмях се като я видях и я питах в колко часа трябва да е тук на следващата сутрин. тя каза че ще е на работа около 9. Отгатна защо я питам, усмихна се и каза "Ако ми плащаха на час както на теб, компанията ще се разори". След като по-голям шеф от нея в сградата няма, тя би могла да подхожда нехайно относно кога е тук. Но... ако беше такъв човек, нямаше да е шефката на цялата сграда. Аз я съжалявам да си призная. Тук е от сутрин до вечер. И трябва винаги да е усмихната, окуражаваща, мотивираща, ефективна, съвестна, неуморима, изобретателна... даже хитра. И е такава. Чудя се само какво преследва. Дали я прави щастлива това неуморно преследване на ефективност и просперитет в компанията. Не мога да си представя колко много стрес има в нейната работа. Не искам и да си представям. Не искам да съм на нейно място, колкото и да й плащат. Искам като отида да снимам с фотоапарата си, да не мисля че turnover ratio (процента хора които напускат компанията) е по-голям от колкото трябва, или че бюджета ти е прекалено малък за това да наемаш професионалисти за специфична работа. В това отношение по простите/физически професии имат преимущество - като си свършиш работата... не мислиш повече за нея. Моята рабова в момента е от по простичките. Не съм отговорен за действията на никого. АКо има проблем с компютрите, викат ме. Оправям с всички сили, свършвам си работата. И като се прибера, не мисля за работа. Отдавна разбрах че е много по-лесно да си свършиш работата като хората, от колкото да се оправдваш после за това защо не си я свършил както трябва.
Та с всичко това исках да кажа че тия плакати ме дразнят. Прекалено поучителни ми се струват. Преподчитам да ме поучават истински хора или събития, а не някакви плакати.

Циганче

Интересно е че американците не знаят нищо за циганите. За тях циганите са полуфантастични/несъществуващи. Почти всички са чували думата Gypsy, но повечето нито са виждали... нито са чували нещо за тях. Не съм виждал циганин в Америка. Американците не знаят за циганския начин на живот (и обличане). А си спомням когато баба ми ми викаше едно време "изяш си, бабо, всичко че да не те повали циганчето".
Малките американчета ги плашат не с циганчета ами с boogeyman. Boogeyman е доста абстрактен термин. Може да е човек, може да е чудовище.
Та ето още едно нещо по което се различаваме от американците - плашим си децата с различни неща :)

Пътешественик

Какъв пътешественик съм се изкарал на тази снимка :). Всъщност хубаво е когато минаваш от тук таме, наблюдавайки заобикалящите те неща... ставаш им свидетел, щракваш снимка (със или без фотоапарат), интерпретираш някакси това което си видял и... продължаваш напред. Ако не напред, може и настрани (то кой ли може да каже коя посока точно е напред). Може и назад даже, но май е по-добре да не стоиш на едно място дълго време. някой път научаваш нещо от видяното и преживяното, понякога не. Важното е че страха от живота бяга все по надалече. Дано само да не излезе нещо или някой който да ме спре на едно място.
Днес разглеждах едно списание със забележителности по света. Иска ми се да пътешествам. И до там ще стигна :). Може би както БТС (Българския туристически съюз) има 100 обекта от които може да събереш печати... трябва да има и такива по света. Дали има Световен Туристически Съюз? Ако има, от къде да си взема туристическа книжка?
ПП Днеска си сготвих спанак с ориз. То бива да е толкова лесно ама чак пък толкова. Добре че е сестрата да ме светне как става :)

Книжарницата Borders

Монитора вкъщи последните няколко дни прегрява. Бачка около 20 минути и спира. Изключвам го за 45 мин и след това мога пак да го полвам 20 минути. Тоя факт ме кара да не се задържам вкъщи толкова... сутринта ходих да оправям компютъра на бившия ми шеф от пицарията. Преинсталирах Windows XP Pro защото компютъра му бил много бавен и не знам си колко неща не работели вече. Определено преинсталирането на уиндоус е по-лесно от колкото чистенето на вируси, спайуеър, ненужни програми и файлове (поне на мен така ми се струва). Всичко мина добре. За добре свършената работа получих едно хубаво нахранване от пицарията, обещания за безплатна пица в бъдеще (от която все още ми е писнало) и един стар монитор (който се оказа че му е надраскано стъклото и дразни).
Прибрах се вкъщи. Почудих се какво да правя. Проверих в нета какво дават по кината. Абсолютно нищо интересно. Реших да отида до книжарницата Borders. Книжарниците в Америка са прекарасно нещо... или поне тия от веригите Borders и Barnes & Noble. Като всичко останало в Америка и те са огромни. Може да обикаляш и да гледаш книги, списания, дискове колкото искаш. И не само може да ги разгърнеш, но и да отидеш да седнеш на някое столче и да четеееееш. Устроени са като библиотека направо. В единия ъгъл на книжарницата има кафене. Може да си поръчаш нещо за пиене (безалкохолно разбира се) и да си четеш на спокойствие. Иначе има и столчета по другите ъгли на книжарницата. Хубавото на книжарницата (за разлика от библиотеката) е че има всички актуални списания и книги за които може да се сетиш. И още много повече. Награбих куп списания... National Geographic, Photography нещо си, някакво модно списание (колкото да видя как са снимани моделите в него :) ), някакво за едни шпионски техно-джаджи, и Black and White Photography. Голямо четене беше, голямо чудо. Интересно нещо са списанията. Бях в книжарницата около 8 и нещо вечерта... тръгнах си когато затвориха в 11. Нищо не си купих. Спестявам че да има пари за отпуската в България. Гледането на всичките тия снимки естествено ме въодушеви. Но навън валеше дъжд и нямаше какво толкова да се снима. Щракнах няколко снимки от които най ми хареса как излезе тая. Снимах с много голяма чувствителност (ISO setting = 1600) и то с лявата си ръка (все пак си снимах дясната ръка :) ). Ивиците светлина по ръката са отраженията на струйките вода стичащи се по предното стъкло на колата... Което е всъщност това което ми харесва в снимката.
Докато се прибирах към къщи си мислех че ходенето в тая книжарница винаги ми е голям кеф, а и образователно. И въпреки това го правя рядко. По-често трябва да ходя в Borders.
Прибрах се и хапнах.
ПП Кеф ми е да смуча костилка от маслина дълго след като съм се наял. Предполагам не съм единствен? :)

Малко снимки

Ето ми новата любима снимка. В нея няма фотошоп въпреки че изглежда много изкуствена. Фокусирах квадратчета от мрежата на външната врата в квартирата. В америка почти всички външни врати (на къщите) имат пред тях още една врата наречена screen door (долната част е пластмасова а горната е такава мрежеста). Функцията на тая врата е през лятото да можеш да отвориш външната врата и да не влизат насекоми... и непознати. Аз бях виждал преди по филмите, но не ми правеха впечатление чак толкова.

Понякога ми се случва да гледам чернобелия и цветния вариант на една снимка и да се чудя дълго време кой изглежда по-добре. И обикновено не мога да реша. На тая снимка и двата варианта ми харесват. Композицията изпъква в чернобелия вариант, но пък в цветната версия ми харесва червеното по дървото, зелената трева, и синьото небе. Небето е чудесно просто.
Вчера си купих ултравиолетово филтърче за обектива на фотоапарата. И според мен има ефект. Небето изглежда по-наситено синьо. Също така казват че облаците изглеждали по триизмерни... докато без филтъра са малко по... плоски. Днеска нямаше пукнат облак и не можах да преценя. Филтърчето също предпазвало обектива от надраскване... а аз си изгубих капачката за обектива преди няколко седмици. Така че с един куршум, два заека.

Хубаво е да снимаш деца. Те са игриви същества, а правенето на снимки (или портрети) понякога е игра. Това е малкия Стефанос. Детето на познатите ми гърци. Казах му да прегърне дървото... но физиономията си е лично негово произведение. По якето му имаше разни червени работи които не си пасваха с останалите цветове в снимката... така че я направих чернобяла.
Междудругото в къщата на гърците има повече играчки от магазин за играчки. Трудно им е на тях да не му купуват играчки всяка седмица май :). Но какво да направят хората... обичат си детенцето много. Освен това ми се струва че Стефанос е бил най-целуванато бебе на света. Да е жив и здрав :)

Иска ми се да се занимавам с фотография малко повече и малко по-сериозно. Някой да ми предложи работа?

Оръжията

Ами не знам как съм пропуснал до сега да пиша за оръжията в Америка. Не съм запознат как е с повечето от останалите щати но в Охайо... е разрешено да си имаш оръжие. Може да си имаш пистолет, пушка... даже автоматично оръжие може да си имаш. Моят приятел Симиън си имаше shotgun (май тип помпа се водеше) в къщи. Това беше когато бяхме съквартиранти преди години. Държеше си я в гардероба в спалнята. Което ме подсеща за една случка...
Края на 2001-ва година беше когато аз, Симиън, Мелиса (тогавашното му гадже, сегашна съпруга, бъдеща бивша съпруга (развежда се (пак) в момента)), и Джони (брата на мелиса) се наместихме в една много хубава квартира в едно скъпо градче. По него време Симиън и Мелиса имаха добре платени работи и можеха да си го позволят. Наема беше около $900 на месец. То си беше една къща... 3 спални горе. Долу имаше голяма кухня свързана с траперзария и голям хол. До кухнята беше долепен гараж за 2 коли. Минава седмица от както сме се нанесли в хубавта квартира. Аз и Симиън се прибираме от някъде. Мелиса и Роб (другият брат на Мелиса са в квартирата). След като влизаме в квартирата Мелиса почва да убеждава Симиън да не се ядосва за това което ще му каже. И разказва следната случка...
Тя била долу в хола и правела нещо докато брат й Роб разглеждал квартирата. Отишъл горе и незнайно защо отворил гардероба и набарал пушката на Симиън. Пушката била заредена. Той какво е разглеждал точно на пушката не знам, обаче без да искал гръмнал с нея. Слава богу (или по скоро за съжаление :) ) не е пострадал, но за сметка на това направил една голяма дупка в стената. Тук стените не се правят от тухли, но това е тема на друг пост. Куршума минал през стената. След това минал през стената на съседите. След това минал през една пластмасова мивка на съседите. След това се забил във вратата на сушилята на съседите. Сушилните също са тема за друг пост. 15 минути по късно се появяват ченгетата. Кой гръмнал? С какво гръмнал? На кого е тая пушка? Взеха пушката. Питаха всички ни въпроси за това какво точно се е случило. Ние умираме от притеснение че хазаите ще разбрерат и ще ни изхвърлят от хубавата квартира точно седмица след нанасянето ни. В крайна сметка не ни изгониха. Симиън седмица по-късно си прибра пушката от полицейския участък. Също така някакви майстори зазидаха стената на спалнята.
Защо имат оръжия вкъщи американците? Ами ако някой им влезе в къщата - да могат да го застрелят. Тоест... за самозащита. Все пак никой няма да каже "Купил съм си оръжие за да мога да застрелям някого". Повечето хора си държат оръжията вкъши. Има малка част които си държат оръжието в колата. И има и една още по-малка част хора които носят оръжието си в себе си.
Ето линк към законите относно оръжията в Охайо. Аз не смятам че продажбата на оръжия трябва да е разрешена. Но не се опитвам да споря с хората които имат оръжия. Техните доводи обикновено са че
- ако правителството сгафи нещо е хубаво да си имат оръжия че да се защитават срещу правителството или евентуално да могат да го отхвърлят
- ако някоя държава ги нападне... те трябва да могат да се защитават, а не само сляпо да разчитат на армията и правителството
- за да могат да застрелят всеки който се опита да ги ограби или влезе в къщата им без позволение
- за да могат да се защитят ако някой друг насочи оръжие срещу тях
- чувстват се по-безопасно
- в конституцията на Америка пише че имаш правото да носиш оръжие, а щом така пише в конституцията - значи няма нищо лошо
- да ловуват (лова е голяма глупост според мен (освен ако не е с нож), но все пак може и да греша)
Не че съм голям фен на Майкъл Мур, но пък документалния му филм Bowling for Columbine е доста въздействаш.
ПП Никога до сега не съм стрелял с каквото и да е оръжие. Смятам да опитам. Едната от лесбийките си има цял кабинет с разни пушки и пистолети май. Обещала ми е някой ден да отидем да стреляме на някое стрелбище. Но като я знам колко е сериозна...
ПП2 Хубава е снимката нали? :)) Аз май ще питам тоя въпрос след всеки пост вече.

Лошия старец

Кагато живях в България (до 97 година) размишлявах по-следния начин...
Гадно е да се живее в България. Хората нямат пари за да си позволят елементарни неща. Това ги озлобява. Прави ги нещастни. Болшинството конфликти са за пари все пак. По-добре е да се живее в чужбина. Ако си финансово по-добре и можеш да си позволиш храна, подслон, че и да ти останат... тогава няма да има конфликти за пари. Следователно хората няма и да са озлобени. И като цяло ще си живеят по щастливо.
Оказва се че не е точно така. Хората в Америка са по нещастни. Така ми се струва. Като че ли цяла Америка страда от депресия. Защо ли? Ами и аз не съм сигурен. Знам само че 90% от сервитьорките в ресторанта в който работех са на антидепресанти.
Днеска ми беше много кофти ден. Няма да навлизам в подробности, но е свързано с тоя старец на снимката. Злобен, гаден, луд. Аз по прицнип уважавам много по възрастните от мен, но искаше ми се... да му се случи нещо лошо. Даже и сега още ми се иска. Човек съм все пак... ядосвам се.
И докато си перях дрехите в обществената пералня си мислех... защо ли ми е кофти. А също така и колко ли гадни неща е трябвало да се случат на тоя старец че да стане толкова зъл, гаден и арогантен. Лицето му имаше вид на човек който може да се усмихва само от злоба. А какво ли му е липсвало през живота за да изгуби вяра в хората. Какво му е липсвало че неговия живот така да противоречи на моята първоначална теория за щастливия живот на хората в чужбина. Не смятам че хората получават това което заслужават. Не казвам че аз си мисля че заслужавам нещо... просто съм виждал как зли хора са били възнаградявани за злините си и как добри хора са били наказвани за добрините си. И днеска бях свидетел как един зъл човек не си получи заслуженото. Късмета просто беше на негова страна. Стига вече съм го обсъждал тоя старец. Не искам да приказвам за него повече. Нито да го мисля. Нито за мен нито за него ще е добре ако случайно се видим пак.
И като за последно един ненужен съвет от мен... ако деня ви не върви добре - стойте си вкъщи.
Като се изключи случката със стареца... всичко друго в живота ми си върви добре. Не бива да се оплаквам. На всеки му се случва да има лош ден все пак. Утре пак ще вярвам в доброто на хората предполагам... и така до следващото разочарование.
И като се има предвид че тоя пост може да ви остави не в най добро настроение... ето една смешна снимка от тая сутрин. Ето така изглеждам (и се чувствам) като се събудя. Като кажа че съм напълно неадекватен сутрин... не лъжа :)

ПП Вчеря бях в един приятел. Това му беше кошчето в банята. Искам и моето да изглежда така :)

Учуден елен

Този елен ме гледаше доста учудено докато се приближавах към него. Май не беше виждал българин до сега. За всичко си има първи път. За всичко си има първи път. :)