ЦелуФка на прозореца

Много ми харесва как излезе тая снимка. В нея се вижда присъствието на моя не-малък нос и на необръснатата ми брада :)

За пушачите

Пушенето в америка. Интересно явление е. Не се пуши в никоя публична сграда - училище, болница, административни сгради, и прочие. В фирмата която работя единственото място където може да пушиш е навън... има там 2-3 дървени пейки на който може да седнеш. Но какъв е студ навън сега... чак не ми се мисли как издържат пушачите на тоя студ. В университета като бях... пред входовете може да видиш хора да пушат... никъде другаде.
В заведенията - сигурно 90% имат място за пушачи и непушачи. В останалите 10% няма място за пушачи. Миналата седмица шефа ни заведе в един изискан ресторант... оказа се че в него няма smoking section (маси за пушачи). В америка пушачите май са много по-малко от непушачите.
Но главното нещо което ми направи впечатление в Америка е войната срещу цигарите. Има такива billboards (големи реклами/знаци край пътя) които агитират хората против пушенето. Например по пътя за работа винаги виждам следния огромен billboard:
Снимка на едно зелено пластмасово войниче. Предполагам всички са ги виждали тия войничета които децата нареждат насам натам като си играят. Такива дето ги има и във филмчето Toy Story. Та това войниче е в такова клекнало положение за стреляне на базука... но вместо базука има една огромна пушеща цигара. И с огромни букви пише SECOND HAND SMOKE KILLS (цигарния дим убива). Тоя billboard ме дразни доста... но има един друг който ме дразни още повече. Сниман е корема на една бременна жена. В пъпа на този корем е завряна запалена цигара (върха на цигарата е сочи навън все едно корема е този който си дърпа от цигарата). От цигарата се извива на горе един цигарен дим. Надписа е YOU SMOKE, YOUR BABY SMOKES. Да ти се повдигне от тази снимка. Аз си карам към работа... не искам да гледам тия глупости. И кой финансира тази кампания против цигарите не знам. Като гледам с каква сила и какъв устрем се опитват да откажат хората от цигарите чак ми се иска да съм пушач. От къде на къде ще ми казват какво да правя. И по телевизията има едни реклами които са шокиращи. Не ги помня защото вече не гледам телевизия. Но искам да си кажа мнението защо има такава силна кампания срещу цигарите. Какъв ли е смисъла на такава кампания? Да не пушат хората... да са здрави... да нямат здравословни проблеми... да не отсъстват от работа по здравословни причини... да работят без да кащлят... да цъфти икономиката. За това е според мен. Може и да греша, но пък може и да не греша. Защо например не направят платената или неплатената отпуска по-дълга. Ами на средния американец му се полага по 1 седмица платена отпуска на година. 5 работни дни. Навсякъде из европа е минимум 2 седмици... повечето май имат по 3 седмици. Неплатена отпуска в Америка трудно ще намериш. Даже повечето хора си използват платената отпуска когато са болни. Как са втълпили на хората че работата е най-важното нещо за човека. Познавам една мениджърка в компанията в която работя - Холи. Не стига че заплатата й е малка, но стреса с който се сблъсква всеки ден е неописуем. Не преувеличавам. Сложили са едно 100 човека за които е отговорна и тя трябва да се грижи вскички тия да си свършат работата. Да се покрият високи нормативи, да са задоволени всички клиенти, да се изпратят статистики всеки час за това как се справят тия всичките хора. Че на нея й се плаче повечето време. И заплатата й е много малка за американските стандарти. Тя е на годишна заплата и по принцип трябва да е наработа 40 часа на седмица. Никой не й следи времето, кога влиза, кога излиза. И си мрази работата защото има толкова стрес в нея. Но продължава да си я върши не само съвестно но и да работи повече от колкото трябва. Вместо да работи по 40 на седмица както би трябвало, тя е в тая сграда най малко 60. Най-малко 60. Понякога е там от сутрин до вечер. За какъв х.. е там от сутрин до вечер. Никой не й държи сметка (за разлика от мен - аз трябва като дойда на работа да се регистрирам в една система че съм дошъл на работа... и ако работя над 40 часа... дават ми overtime (overtime го заплащат с 50% процента повече на час от редовното на час). Тя и да иска не може да вземе overtime ако работи повече от 40 часа на седмица. И аз всеки път я юркам - "Хайде отивай се вкъщи... трябваше да си тръгнеш преди 4 часа" и тя вика "ами как да го оставя това място така, кой ще я свърши тази несвършената работа". тя си тръгва едва след като й е чиста съвеста че е покрила всичко което се изисква от нея. А те изискват невероятно много... повече от колкото един нормален човек може да свърши за 40 часа на седмица (може би повече и от 60). И така.. аз малко се отплеснах от темата пушене. Но просто исках да кажа че аз смятам че се желае от американците да спрат да пушат за да са по работоспособни.
Стига съм бучал. Сега да разкажа моя опит с пушенето. Като бях малък (сигурно 6-7 годишен) баща ми ме пита
- Искаш ли да си дръпнеш от цигарата ми?
Аз - Не
- Дръпни си да видиш какво е... няма страшно
И аз какво да правя... баща ми казва да опитам... опитвам. Резултата беше точно такъв какъвто можете да предположите... изкашлях си детските бели дробове. И не само това но и беше много гнусно. Викам си "баси гнусотията... как пушат възрастните.. аз няма да пуша". Хитър човек е баща ми май :)
Следващия път когато опитвах цигари е по-забавен. Пак сме с баша ми на вилата на село. И аз както винаги си играя с Гошо - детето на съседа. Той е 4 години по-голям от мен. Аз бях на 7 когато се случва това. Гоше ме води зад дигата (тя е точно до къщата) да пуши цигари. Аз естествено отивам с него. Не помня точно какво пуши той, но помня че ме накара и аз да опитам. Пак си изкашлях дробовете. След това той ми вика "и да не казваш на никого че сме пушили"... аз викам "добре". Аз лесно се съгласявах (и сега съм така май). Следобеда потегляме с Вартбурга към Русе. В колата доколкото помня бяхме татко, майка, аз и сестра ми. НО може и да не помня добре. Та вече почти сме пристигнали в Русе и баща ми ме пита "Сашо, какво правихте с Гошо". И аз отговрям съвсем номрално "Ами ходихме с Гошо да пушим цигари зад дигата". Той се същисва... както и всички останали в колата. Минават 2-3 секунди и той пита "Абе Гошо не ти ли каза да не казваш?"... Аз се пляскам по челото и викам "Ау, вярно че ми каза да не казвам". И как да ми се скарат... голям смях падна. Голяма съм блейка аз. Тая история отдавна да съм я забравил ако не беше разправяна на всяко събиране вкъщи когато сме имали гости. Гвоздея на програмата беше :) Ако някой не ми вярва... да пита който и да е от семейство Карчински (не сме много).
В последвалите години съм бил многократно предупреждаван от баща ми че ще ме убие от бой ако ме хване да пуша. Не че някога ме е бил за нещо, но въпреки това винаги ме е било страх от него. То не е респект не е чудо :). Но все пак съм опитвал нялко пъти след това да пуша... да пуша на гърди. И всеки път кашлях. И всеки път ми беше гадно. След сигурно десетина опити да пуша след това се отказах. Ако ми харесваше сигурно щях да пуша, но така и не ми хареса. И нямам нищо против пушачите досега. И дима не ме дразни толкова много. И не осъждам пушачите. Ако искат да си пушат... мен не ме дразнят.
Tip of the day - А ако някой пушач ви каже че ще откаже цигарите... хванете се на бас че до 3 месеца ще е пропушил/а. Ако е жена питайте да не е бременна, че ако е - тогава може и да изгубите баса.
Искаше ми се да направя снимка свързана с тоя пост, но засега ще сложа тази на слушалките ми :)

Малко снимки

Някои хора обичат да се изхвърлят с коледните oкраси. Ето един "ярък" пример. Двете бели черти на снимката са следи от фаровете на преминаваща кола.
Повечето къщи не са украсени така, но болшинството имат по нещо светещо в предния двор. Смятам да опиша коледните празненства на американците въпреки че тази година не присъствах на такова.

Тази къща също е добре украсена. И понеже беше по-голяма и с по-голям двор трябваше малко по отдалече да снимам.

Обещаната снимка с пилешки крилца. Тия не изглеждат много апетитни. Сигурно защото бяха на около 5-6 часа. Като са пресни изглеждат по лъскави :)

Тази снимка я направих когато карах към пицарията в която работя. Небето винаги е в невероятни цветове когато отивам на работа (около 4:30 следобед).

Снимка преди да се почне сноубордистването. Аз исках да направя такива екшън снимки, но когато се качих на лифта с фотоапарата и ръцете ми се вкочанясаха докато направих 3 снимки (не много сполучливи). Пък и спускането със скъп фотоапарат на гърба е малко опасно... особено като се има предвид че не съм най-добрия сноубордист. Опасно за фотоапарата имам предвид :)

Пожелание

Ако някой иска да ми пожелае нещо за идващата нова година, а се чуди какво да е то... мога да ви улесня. Секс, секс, и пак секс. Друго не ми трябва... и пари даже не ми трябват.
А на всички вас какво да пожелая през новата 2006-та година... ама разбира се че секс.

Не в лошо настроение

Измислих си нещо което искам да усъвършенствам. Искам да се науча да се не съм в лошо настроение. Защо пък да не е постижимо? Цел като всяка друга. С упражнение всичко става. С желание всичко ставало. Желание имам. Едва ли е невъзможно. Аз и сега си имам методи за оправяне на настроението но все пак не съм се замислял сериозно за някаква тактика. През лятото като съм в лошо настроение ходя да играя баскетбол. Много разтоварва. като нямам такава възможност... съня помага често. В доста случаи много силната музика може да затъпи и евентуално излекува едно лошо настроение. Така че имам си начини но сега просто трябва малко по-сериозно да се заема с въпроса... и да се науча да съм по-ефективен. Трябва да си намеря неща които успяват да ме зарадват максимално бързо. И да ги направя лесно достъпни. Както споменах преди малко... това да си помечтаеш малко също помага за подобряването на настроението. Интересно е дали човек може да се научи да се наслаждава на лошото си настроение... дали това ще е мазохизъм или извращение. Бе ще опитаме. От опит глава не боли :) Май за това не ме боли глава никога. То не е опит не е чудо :)
Ако се бях научил и да свиря на китара... сигурно щях да мога да си лекувам настроението със свиренето на блус. Как мечтая да мога да импровизирам блусче на китарата. Ако не истинска, то поне на въздушна китара съм върха.
В момента няма и помен от лошото ми настроение... благодарение на песничката Blues at sunrise (номер 6 в диска In Session... а номер 1 също е супер).
Пренасочвам темата към блуса. Тази музика е вълшебна за мен. Любовта към нея сигурно ми е предадена от баща ми. Като съм го виждал как се кефи на музиката изглежда съм се научил и аз да го правя. Гъделичка ми душичката тази музика. Аз обичам блуса защото е "истинска" музика. Под истинска нямам предвид да обиждам другите стилове музика... аз и други стилове слушам - не е като да отричам всякаква друга музика. Но красотата на блуса според мен е в това че идва много дълбоко от душата на музикантите. За да свириш блус трябва да ти идва много отвътре. Музиката сякаш не я свирят с пръсти а с някаква вътрешна енергия. А текстовете на блус песните са винаги много простички - винаги става въпрос за най първичните чувства на човека - ежедневието, тъгата, радоста, любовта.
They call it stormy monday, yes but tuesday’s just as bad.
They call it stormy monday, yes but tuesday’s just as bad.
Wednesday’s even worse; thursday’s awful sad.
Толкова просто и първично... като извор. Аз лично все повече харесвам блусовете записани преди години. Модерния блус има тенденцията да е прекалено натруфен, прекалено бляскъв, с прекалено много инструменти. А е по-добър когато е изпълняван от по малко хора. Така по ярко си личат чувствата на изпълнителя, а с много хора (или голям оркестър) се смесват повечко и не е вече толкова истинско. Също така почти винаги може да се познае по музиката дали бял или черен свири блус на китара. Белите изпълнители наблягат на майсторството, скоростта в изпълнението на блуса. Черните ползват по-прости по състав изпълнения и по-бавничко, но за сметка на това го свирят с толкова повече чувство и толкова повече хармония че разликата е... черно на бяло :) Освен това повечето черни блус изпълнители са се научили да свирят сами... неопетнени от тенденции и стандарти.

Клишета и мечти

Днеска не съм в добро настроение... имам си добри причини. Но за тях може някой друг път да разкажа. Та... разхождам си се тъжно из работа. Гледам си леко намусено и всичко ми се струва тъпо и безсмислено. Сигурен съм на всички им се случва. Телефонния център в който работя.... представлява нещо като хамбар - има много хора които щъкат между едни прегради стигащи до рамото. Реших да застана там по средата някъде и да наблюдавам щъкащите наоколо хора. Те всичките с някакви целеустремени физиономии - работещи. Такава каквато имам и аз когато съм унесен в работа. Тя седях си облегнат на една преграда посредата на този големия хамбар, наблюдавам хората. И се чудя - с какво съм по различен от тия хора. Каквото и да изпитвам и каквото и да чувствам в момента - някой в тая сграда сигурно го е чувствал. Начина по който се чувствам е клише. Абсолютно. Празно ми е. Че на кой не му е било празно. И гледам пак физиономиите на разни щъкащи хора. И те имат разни физиономии които са клишета. И си правя сметка - и аз като всеки останал човек съм един сборник от клишета. И да ми се иска да се различавам от всички... май не е толкова колкото искам. Разликата между мен и колегата Лари който яде сандвич до мен е че е той представлява сборник от други клишета. Той е сборник от клише 4,23,46,78... и прочие; а аз съм сборник с клишета 6, 25, 41, и така нататък. Съставени сме от едни и същи клишета - различни са само комбинациите от тях.
Другото нещо за което си мислех са мечтите. Единственото нещо което може да те накара да се усмихнеш когато си в лошо настроение е мечтата - "Ах, скоро ще дойде ден когато ще правя еди какво си и еди какво си и ще съм еди къде си и еди къде си и ще е такъв кеф тогава. И тогава ще се сетя за това колко тъпо ми е било днес и как ще съм доволен че съм го минал тоя ден". Мечтите са чудесно нещо. Някои хора ги е страх да мечтаят защото мечтите можело да не се сбъднат. Но пък какво значение има дали ще се сбъднат мечтите. Важен е сегашния момент. И това което те кара да се чувстваш добре сега. Ако цената на това да се чувстваш добре е нищо не струваща мечта... много евтино се оказва. А за бъдещето... каквото ще да става. Дано да имам мечти още дълго време.

Закуска "Убиец"

Ето как сам си подобрих настроението... Гладен бях преди половин час. Какво да хапна се чудех. Гледам имам яйца в хладилника. Лук. Наденичка. Сиренце. Абе омлетите са за закуска си викам... ама това ми се яде. Голям мъж съм вече... кой ще ми каже нещо ако ям омлет в полунощ.
Първо взех една наденичка и я нарязах (без да я разрязвам напълно). Сложих я в грилчето да се пече. После... сложих добро количество олио в тигана. Нарязах доста лук... почти половината тиган покрих. Запържих го, но с капака отгоре така че да омекне по бързичко. Разбих 2 яйца. Капнах съвсем малко прясно мляко в разбитите яйжа и ги излях в тигана. Докато се пържеха яйцата, отрязах си едно малко резенче сирене и го натроших. Изсипах сиренето върху яйцата който бяхя съвсем леко воднисти оше отгоре. Поръсих с една щипка чубрица. И след като яйцата тъкмо не бяха слузести най отгоре, изключих котлона. Сложих омлета в една чиния. После извадих наденичката от грилчето. Отрязах крайчето на едно лимонче и го изстисках върху разрязаните улейчета на наденичката.
Отрязах си 2 дебели филии хляб. Сервирах си го това цялото на масата. Взех си галона с мляко (пластмасова бутилка - 1 галон = 3,78 литра) и го сложих на масата. По това време тъкмо дойде време на Рей Чарлз в плейлиста на Winamp. Омлет и Рей Чарлз - супер комбинация.
Хапвам аз първата хапка от омлета... и какво мислите правя. Хвърлям си вилицата и ножчето в чинията за да издрънчат и викам... :) "Ебаси майката". Пауза. "Това човешки ръце ли са го готвили...". Целунах си ръцете и продължих да си кльопам. Насладих си на всяка хапка. Също така си пиех от 3,78 литровата бутилка прясно мляко. Пия от бутилката. Не обичам да пия от чаши. Може би са ме карали да си наливам в чаша като малък... знам ли. Абе хубаво е да си голям вече :)
Ако ви е скучно вечер... опитайте тази закуска. Няма да съжалявате. И едно "мирси" може да ми кажете даже после :)))
А утре сутрин... отиваме на сноубординг.

Защо американците не преписват

Бил съм в американска гимназия 1 година. В американски университет - 4 и половина. Американците не могат да се метнат и на малкия пръст на българите по отношоние на преписването. То не че е повод за гордост :) но все пак ми направи впечатление.
В България и аз съм преписвал в съвсем нормални български дози. Тоест... когато ми се отдавало случай да препиша... преписвах. Ако някой е искал да препише от мен... давал съм му. Нямал съм угризения на съвеста. Ще ви спестя рационализациите ми за това защо преписването не е чак толкова неморално защото сигурно не съм прав :)
В Америка първия ми сблъсък с това колко е неморално преписването беше още в американската гимназия. Математиката в гимназията беше меко казано лесна. Много меко казано. Аз помня че някой ми гледаше там в теста един път и аз естествено го улесних някак си... не помня точно как. Прибрах се аз в американското си "семейство" съвсем доволен че благодарение на мен сигурно ще получи по-добра оценка. Нещо стана на въпрос в "семейството" и аз споделих че съм позволил там на някакъв си да препише от мен. Ама какво конско ми четоха. От тогава знам че за мен няма място в рая. Преписвачите отивали в ада... не знам дали знаете. Но на мен ми го казаха съвсем сигурни източници - "семейството" ми беше много "близко" с Господ. Той им казал изглежда кое как става и те много усърдно ми обясниха. Аз недоумявах какво толкова е станало тогава... не е като да не знам... не съм аз този който е преписвал. В гимназията помня че дори имаше случаи когато учителя излиза от стаята по време на тест някакъв (или контролно) и.... никой не си мърда пръста да преписва. Учебницете до тях, знаещи съученици до тях... а никой не шавва. Гледат си в собствените тестове, някой пуфкат и пъшкат че не знаят нещо си. Но повечето гледат на теста като на състезание... сякащ е по-важно кой първи ще си предаде теста от колкото кой ще изкара по-добра оценка. Аз като го видях това за първи път се (както вика Дончо) САЩисах. И как сега да съм единствен в целия клас да си отворя учебника и да препиша... или да питам някого. Ами никой друг не преписва... мен ме беше стах да съм единствения.
Все пак не казвам че никой от американкците никога не преписва. Има и такива но просто според мен не преписват толкова колкото българите. Другото нещо което ми направи впечатление е че повечето американци не си проверяват отговорите след като попълнят тестовете си. Не знам дали е от мързел или от какво. Но аз съм от хората които използват всичкото време което им е дадено за да мога да помисля по-сериозно кой може да е отговора. И обикновено си вземам тестовете доста бавничко... прочитам въпросите по няколко пъти. Въпреки че казват че първия отговор който ти дойде на акъла е правилен и ако се полекобаеш и поправищ, в последствие съжаляваш.
В университетите тук ако те хванат да преписваш по правилник би трябвало да те изключат. Но досега не съм срещнал никой който да е изключен по тази причина. Може би за това не преписват толкова много, но не ми се вярва. Трябва да направя една анкета на работа - каква е причината да не преписват американците.
Ето една историйка. Аз и бившия ми съквартирант (казва се Simeon Howard) имахме Геология в университета преди нялко години. Геологията беше сутрин 2 пъти в седмицата (май понеделник и сряда). Да обележа аз не съм много адекватен сутрин. Особено след като се събудя. Аз обикновено тръгвах на училище веднага след като се събудя. Ако трябва да изляза от къщи в 8:30 то тогава си навивам часовника за 8:20... измивам си зъбите, обличам се и тръгвам... Предпочитам да си уползотворя времето в сън от колкото да стана по рано, да пия кафе (не пия кафе), да пуша цигара (не пуша), да гледам новините (не гледам новини), да закуся (обикновено не ми се яде рано сутрин). Та една сутрин имаме контролно по геология. Аз и съквартиранта сме на последния чин. Преписвахме един от друг обикновено. Контролното беше само 10 въпроса - multiple choice (да избереш правилния отговор). Следващия път ни връщат контролните. Всички си получват резултатите от контролните... освен мен. Дигам ръка аз (стар български навик :) ) и викам на даскала "I didn't get my quiz back" (не ми върнахте контролното). Той вика "You see me after class" (ще приказваме след класа). Още тогава разбрах че нещо не е наред и почнах да се тревожа. Мина класа... тръгват си всички от класната стая, само аз седя и го чакам. Питам го "What did you want to talk to me about?" (за какво става дума?). Той вика "Come to my office" (ела ми в офиса). Аз се тревожа още повече. Отиваме в офиса му и той ми подава листа на който съм попълнил отговорите си. Пита ме:
- Are those your answers (Това отговорите на твоето контролно ли са)
Аз поглеждам датата и името на листа... моя почерк... но поглеждам пак името... и не мога да повярвам на очите си. На листа пише Alexandre Howard. А както се досещате би трябвало да пише Alexandre Kartchinski.
Аз - Yeah, it mine.
Той - How come you have Simeon's last name on your answer sheet? (Защо пише фамилното име на Симиън а не твоето на листа с отговорите?)
Аз... гледам тъпо. - I am not sure, sir. I am not really a morning person. I was not feeling very well that morning. I wish I had a better explanation. (Не съм много сигурен, господине. Не си падам много по ставането рано. И не се чувствах добре нея сутрин. Иска ми се да имах по-добро извинение.)
Той - The only thing that saves you is that you have one answer off from his quiz (единственото нещо което те спасява е че имаш един различен отговор от него на контролното).
Моя съвет е ако ще преписвате... преди да си предадете контролното, проверете дали сте написали вашето име.

Пилешките крилца и барбекю сос

Така наречените Chicken wings. Те са типични за американската "кухня" (това е кавички защото американците 95% от набавянето/консумирането на пилешки крилца става чрез заведения/ресторантчета/пицарии). Първо да поясня как се приготвят:
- суровите пилешки крилца се слагат във фритюрник за около 12 мин.
- вадят се и се слагат в една голяма желязна купа
- прибавя се един (или два) от следните сосове - hot (люти), mild (леко люти), barbecue (барбекю сос.. който е сладък) , ranch (този сос не мога да го опиша... бял е :), garlic (чеснов сос), honey mustard (медено-горчицов)... има и още много видове но тия са най-известните. Прибавя се не много ами просото достатъчно че след като се разбъркат крилцата в тоя сос, той да си остане по крилцата и да няма на дъното на купата. Сосовете обикновено не са толкова гъсти колкото кетчупа но приблизително толкова.
- разбъркват се крилцата в избрания сос с помоща на един голяма желязна лъжица (с дупки... или поне такива ползват в пицарията в която аз работя)
После се консумират с помоща на ръце и множество салфетки. Също така има тенценция да се сервират със стволчета целина които също се топят в един бял сос (или ranch или bleu cheese (да bleu се пише))
Също така обикновено се консумират и с бира (на която се надявам да отделя отделен пост в блога). Или Bud Light или Miller Light - това са най-популярните бири май.
И също така пак обикновено се консумират пред телевизора докато се гледа мач по телевизията. И под мач разбирайте или американски футбол, или бейзбол, или баскетбол, или в краен случай - хокей.
А барбекю соса... за първи път го опитах с някакви ребра - barbecue ribs. Също доста популярно блюдо в американскат кухня :). Не очаквах че ребрата (или месо въобще) би било потопено/готвено :) в такъв сладък сос. И като не очакваш нещо... обикновено оставаш разочарован от него. Мен даже никой не беше предупредил че ще са сладки... очакваха да знам някакси. И доста време след тази случка се противих и отбягвах с всички сили всякакви барбекю продукти... включително и барбекю чипс. И даже твърдях пред всички че не понасям нищо с вкус на барбекю сос (кои ли са тия всички не знам ама ай). Ама от съвсем скоро... почнах да не се дърпам толкова. И сега вече даже го опитвам по собствено желание.
PS Като отида на работа в пицарията в четвъртък... ще ги снимам тия крилца. Пък ако сте много нетърпеливи... потърсете в Google Images за chicken wings.

Тоя път сандвичи

Преглеждах кой от къде е дошъл на блога ми. И видях че някой е дошъл от следния линк:
http://www.shadowdance.info/forum/viewtopic.php?t=1303&start=0
Много се радвах докато го четох.
А сега друг интересен факт свързан с храненето на американците. Питах разни американци и 90% смятат че за да се определи един сандвич като сандвич, то той трябва да има хляб отдолу и отгоре. Задължително. Ако е само една филия с нещо си отгоре, то тогава не е сандвич, а само... филия с нещо отгоре.
Хм, странно нали? Хм, хм, хм.

Щастлив

Хайде да направим пак една проверка.
1. Смятате ли богатите (заможни хора които са родени с пари) са по-щастливи от "не-богатите" (под "не-богати" имам предвид болшинството хора които успяват някак да свържат 2та края)?
Според мен - не. Ако си роден в заможно семейство и винаги си имал пари, то тогава това е нормално за теб. Оказва се че богатите си намират за какво да са нещастни. Понякога смятаме че това да си богат или да имаш пари да си позволиш разни удобства е рай - "Аз ако имах пари щях да си позволя еди какъв си джип, щях да го карам по цял ден, да си надуя музиката вътре, да си купя това и да си купя онова, и щях да се забавлявам по цял ден и цяла нощ". Това да имаш пари е някакъв блян, който омайва и заслепява. И върпеки че има и редки случаи когато някои хора наистина се наслаждават на парите си, в повечето - на богатите дори не им прави впечатление. Даже в много случаи са по-нещастни от небогатите. И след като парите понякога водят до пороци... по-богатите често се сблъскват с по-грозното в света. Много е по-лесно да видиш отрицателните черти на нещо когато си по заможен. Липсва наивността, истинската радост към някои неща. Май има универсални неща които радват душата които в повечето случай не са свързани с пари. Но в обществото днес, парите са сложени на такъв пиедестал че тия универсални неща някакси остават на заден план.
С тия размисли не се правя на светец... не отричам парите (напълно :) ). Ако случа на пари по един начин или друг - няма да ги откажа. И аз като всички останали имам надеждата да забогатея някой ден. Може да не е толкова силна колкото в повечето хора... но я имам разбира се. Аз искам да забогатея главно за да видя дали мога.
Чудя се каква ли кола ще си купя ако забогатея? Знам ли... казват парите променяли човека (предполагам имат предвид не на по-добро). И сигурно са прави. Може и с мен да е така.

Миенето на Езика

За първи път гледах филма "One fine day" ("Един прекрасен ден" Джордж Клуни, Мишел Пфайфър) когато дойдох за първи път в Америка - тогава бях exchange student (ученик на разменни начела). Живях в едно американско семейство.
Та... помня една сцена към края на филма. .. Джордж Клуни отиде в апартамента на Мишел Пфайфър. По едно време почнаха да се целуват и започна да замирисва на секс. Тогава тя прекъсна целуването и каза че отива в банята да се "освежи". Бръсна си краката набързо, оправя си косата, гримирва се, ми си зъбите... и езика.
Дават я как си търка езика с четката за зъби. Аз се зачудих и въпреки че е очевидно какво прави, питах американския "татко" какво аджеба прави. Той вика:
- She is brushing her tongue. Don't you brush your tongue? (Мие/четка си езика. Ти не го ли миеш?)
Аз викам:
- No
Той ми обясни че в много случаи микробите отговорни за лошия дъх са на езика. И за това миенето на езика било полезно. Оказа се че почти всички американци си търкат езика когато си мият зъбите.
Нали хигиената е хубаво нещо... реших да опитам. От него ден насам като си мия зъбите, си търкам и езика с четката за зъби. Не знам дали помага... но щом са казали хората... сигурно помага.
Някой от вас да си мие/търка езика?

Американските тоалетни

Ето още един пример за нещо което ми беше направило впечатление когато дойдох в Америка, но с което съм свикнал и съответно забравил да опиша тук в блога. Американските тоалетни са пълни до половината с вода (даже малко над половината). Което ми се стори доста странно като го видях за първи път. Значи както си е тоалетната чиния ... вместо да се вижда само малко вода на дъното, водата стига до средата. И като натиснеш ръчката за пускане на водата... водата почва да се изсмуква надолу и се върти като водовъртеж. Изсмуква се водата (барабар с "отпадъците" :) ) и след това тоалетната пак се пълни до половината.
Ясно ми е че гнусна тема съм подхванал, но на който не му се чете... да не чете. Та... след тая забележка да си продължа тоалетния анализ. Американските тоалетни си имат предимства както и недостатъци.
Предимството е че благодарение на водата, тоалетната чиния не се цапа чак толкова (пак се случва но все пак е рядкост). Това е голямо предимство според мен. Не се налага да търкаш с оная гнусна четчица всеки път.
Недостатъка също е свързан с наличието на вода до половината... при ползването на тоалетната ("изхождането") понякога може да се опръскаш. Това е рядко срещано явление (бих предположил 10 - 15 % от случайте). Не че е голям проблем малко студена вода по задника, но пък все пак не е приятно след като си обуете боксерките (или каквото там носите) да са влажни. Опръскването може да бъде избягнато ако следвате моя съвет (аз съвсем сам го измислих (да не казвам изобретих :) ) - сложете малко тоалетна хартия (тя съответно си стои над водата) и така елиминирате студените пръски.
Чувал съм друг интересен факт свързан с тази тема. След като пуснеш водата в тоалетната, тя се се върти обратно на часовниковата стрелка. Докато в южното полукълбо водата в тоалетните се върти по посока на часовниковата стрелка. Оказа се не напълно вярно.

Новини

Като си вкарам адреса и паролата за Yahoo пощата, първата страничка която се появява ми казва колко нови съобщения имам и в коя папка. Точно под тая информация има едно малко квадратче с разни новинарски заглавия които са популярни в Yahoo в момента (въпреки че аз почти никога не им обръщам внимание). Вчера като влязох, заглавията бяха следните
Yahoo! News: Top Stories
# Bomb Kills 10 Marines, Wounds 11 in Iraq (AP)
# Military Explains News Propaganda in Iraq (AP)
# 9/11 Panel Gives Gov't Poor Marks on Reform (AP)
# FBI Plants Sham Candidate in W.Va. Race (AP)
# Even Preschoolers Plagued by Sleep Problems (HealthDay)
Не съм чел нито една от тия статии. Може би в миналото хората са следели новините за да знаят какво става по света. Да са информирани и интелигентни. Но вече нито времената са същите, нито новините. Има вече толкова политически интереси... как да предценя кое е вярно и кое не. Сега има някакъв скандал за това че Буш администрацията подкупвала иракските медии за да пишат хубави работи за него и правителството (чух го това някъде... даже и без да следя новините, неизвестно как пак разбирам за някои събития... сега дори не мога да се сетя как знам за тоя скандал... мамка им). От къде са сигурни всички че новините които следим са истински. Всички новини са предадени през погледа на институцията която ги предава. Институции големи. Институции с интереси. Единствените истински новини са тия за кой психопат кого убил, кое дете убило родителите си и прочие други шокиращи истории - неща които нямат никаква стойност освен да наранят психиката на хората... а някои хора са с крехка психика. Подценяваме силата на новините. Колко често срещате позитивни новини? Новини за развитието на науката примерно, или за някоя вдъхновяваща история. Защо се пише за лошото в хората само? А за доброто нищо не може да намериш... или евентуално на страница 19 в долното дясно ъгълче. Не знам дали вината е изцяло на медиите, че ни е свикнала да четем и да търсим лошите новини... или ни е заложено природно да изберем "Сериен убиец взе 18та жертва в Канзас" вместо "Училище за слепи построено със средства от благотворителен концерт". Аз лично предпочитам да слушам хубава музика със затворни очи от колкото да следя новините. Да живее фламенкото. Долу параноята.
PS Не че имам мания да се снимам... но просто като няма кой да ми служи като модел. А съвсем междудругото вчера гледах из нета разни осветителни средства за фотографството :) Ужас... не трябваше да се захващам с това скъпото хоби. Как да спестява пари човек. Потребител съм аз. Ама се успокоявам че поне съм потребител с мярка (което всъщност едва ли е вярно). Айде приятен ден

Близане

Пак си сготвих миш маш днес. Така изглеждаше чинията СЛЕД като се наядох. Кво близане падна... бедна ви е фантазията.