Иконка в колата

Тази иконка ми я прати майка. На гърба на иконката пише "ОТ МАМА". В писмото което дойде с иконката пишеше да я държа в колата си. Да ме пазела. Не съм суеверен, но така направих. Седи между предните две седалки в една вдлъбнатинка. Странно обаче ме пази иконката. Когато натисна спирачката по-рязко - иконката пада от вдлъбнатинката. А после трябва да се навеждам и да я търся... изобщо по-добре е да не пада. И за да не пада вече съм свикнал да пазя що годе сносна дистанция между мен и колата пред мен. За да не се налага да натискам рязко спирачката ако колата пред мен набие спирачки. Изобщо в повечето случай гледам да карам без да лакатушкам много. И така ме пази.
Има и друго за тая иконка. Преди години (когато имах друга кола) имах суперлепило (ц200 май се води) и беше се разляло малко върху иконката. Като се опитах да олепя лепилото, иконката се олющи... сега излгежда че светеца (на който даже не знам името) държи носна кърпичка.
Защо ли я държи тая кърпичка?

Откраднатите неща

Когато се прибрах от Филаделфия в неделя на обяд... седнах пред компютъра за малко. Съквартиранта гледаше телевизия. Нищо не си казахме. Аз отидох в моята стая за да поспя час и половина преди да тръгна за работа. 10 мин по-късно почука на вратата. Попита какво и имало на колата му. Аз му казах че нищо й няма и ще говорим по-късно защото искам да поспя. Няколко часа по късно, до като бях на работа, получих мейл от съквартиранта. Ето точния превод...

Какво е станало с колата? Десния фар не бачка... и изглежда че има нова предна гума? Колко ще ми струва това... предполагам не е твоя вината за спуканата гума? И ако гумата е била спукана... предполагам знаеш че нещата ни са в багажника. Недей да си правиш прибързани заключения, взех ги четвъртък вечерта точно преди да се прибера вкъщи. (Този който ни е обрал) беше някой който познавам, и му казах че ти дължи триста долара. Той твърди че са били само сто и петдесет, но мисля че ти ми каза че са били триста. Той ще ми даде парите на мен. Аз не го познавам много добре но Брандън го познава. Той е идвал в апартамента ни заедно с Брандън... той много си пада по пушенето на трева. Той е казал на Брандън че направил голяма грешка и Брандън ми се обади. Не исках да ти разказвам за това точно преди да излезеш от къщи... за това не ми се искаше да вземаш колата ми. Знаех си че ще обвиниш мен за това... но това е ок.. просто не ми се занимаваше с това нея вечер. Ние все пак трябва да заключваме вратата... което ти изглежда не искаш. Също така, може да дадем крадеца под съд. Но аз не искам.
Новата работа ми ебава здравето... ще ми дадат първата заплата на 6ти април. Чао.

Та такива неща ми е написал. Само да уточня че никога не съм претендирал да съм имал триста долара в стаята. Казах че съм почти сигурен че са сто и петдесет, но все пак може да са били и двеста. Иска да ме спечели съквартиранта май... все едно ще се зарадвам ако повече пари ми върнат от колкото са ми взели. Ами не ме лъже за първи път. Предполагам няма и да е за последен. В скоро време трябва да проверя с хазайна има ли как да прекъсна договора за едногодишно пребиваване в квартирата като се имат предвид обстоятелствата. Иска ми се да се изнеса някъде на друга квартира. Но не знам нито къде, нито с кого. На съквартиранта е ясно че повече никакви услуги няма да му правя за нищо. Струва ми се че съм го оставил със заблуждението че му вярвам на лъжите за обира. И защо да се опитвам да му доказвам че лъжите му нямат никакъв смисъл? Най-много да се заедем още повече и да не ми върне парите които ми дължи. Мина ми големия яд. Дано не ме ядосва още че не знам иначе до къде ще я докараме. Дано не стигне до бой. Пък... и да се стигне, пак няма да е лошо. Не съм се бил сериозно с никого. За всичко си има първи път.
Междудругото винаги съм искал да тренирам бокс. Даже преди 4 години с един друг съквартирант си бяхме разменили боксови ръкавици като подаръци за коледа. Ползвахме ги за спаринг всичко на всичко 2 пъти. Още седят в гардероба.
Както викат в "Боен Клуб"... какво може да знаеш за себе си ако никога не си се бил с някого?!
PS Снимката е супер нали? :)

Спукана гума и простотия

Миналия петък се запътих към Филаделфия за да се видя с Аселина. Във Филаделфия не съм бил досега. Може да не видя нещо ново, но пък поне реших че може да е интересно преживяване. И не бях сбъркал. Филаделфия е на приблизително 400 мили (640 километра) път от къщи. Ако се движи човек със 100 км/ч... малко над 6 часа отнема. Лимита по магистратата е приблизително 100 км/ч (65 мили/ч). Не бях сигурен дали моята количка ще издържи на такова натоварване, за това попитах съквартиранта дали може да му взема колата до там. Колата за която му дадох назаем почти 1/3 от парите за да си я купи... и която всъщност трябваше да сложим на мое име защото той има някакви точки на неговата шофьорска книжа и до като не си плати някакви глоби - му е забранено да си купува кола. Колата е Ford Thunderbird 94 година. С 6 цилиндъра. На 130 хиляди мили. Да си призная струва си $800-те долара. Та да си продължа историята за пътуването. Аз бях питал съквартиранта отдавна дали мога да му взема колата до Филаделфия. Той се съгласи. Миналия четвъртък преди да тръгна за нощната си смяна му казах че на другата сутрин ще тръгвам за Филаделфия. Той каза че сутринта трябва да е на работа преди аз да съм се прибрал от нощната си смяна. Така че се наложи да ми даде колата още четвъртък вечерта така съвсем набързо и неочаквано за него. Като ми даде ключовете за неговата кола ме предупреди да не отварям багажника защото понякога не се затварял като хората. Викам "ОК".
На другата сутрин се прибрах след нощната смяна. Спах няколко часа и около 1 часа следобед тръгнах за Филаделфия. Пътувам си аз доволно. Колата си върви добре. Радиото бачка (за разлика от моята кола). Аз - доволен. Пътувам си. Пътя пред мен. Хубав слънчев ден. Свободен човек с път пред него. Какво повече му трябва. И си пътувам доволно приблизително 4 часа и половина. По едно време се чува някакъв трясък както си карам със 75 мили в час. Колата почва да се лашка нещо. Намалям и спирам до пътя. Излизам от колата. И гледам... спукана гумата. Много спукана :). Нямам мобилен телефон да се обадя на когото и да е. Мамка му гадна. Мисля си... трябваше да проверя аз резервната гума и всичко останало преди да тръгна. Ама глупава работа. Поне за следващия път ще знам. Опитвам се да отключа багажника. Но не става. Ключа не влиза в ключалката на багажника. Вземам си 2 сандвича и шишенце вода от торбичката която си бях приготвил за изпът... и се запътвам да вървя покрай магистралата докато стигна до някоя къща. след 3 мин вървене пеша забелязвам в далечината една бензиностанция. От другата страна на магистралата беше. Изядох си сандвичите докато стигнах там. И гледам даже че било и бензиностанция и автосервиз някакъв. Голям съм късметлия нали :). Нямам си представа в кое село съм. В бензионостанцияте е мръсно както и в автосервиза... но за сметка на това вътре видях забавен знак. Обяснявам ситуацията на продавача който се явява и дежурния автотехник. По синята униформа (на която пишеше "Curt") си личеше че бая коли беше оправил (или че не обича да пере униформата). Той каза че първо трябвало да докара някаква блъсната кола от магистралата и след това ще дойдел да погледне моята кола. Инструктира ме през това време аз да се върна до моята кола и да разбера кой размер гуми имам. Аз малоумника не се сетих да си запиша размера преди да тръгна от колата. Върнах се при колата, снимах спуканата гума, записах размера, и после се върнах да чакам Кърт в бензиностанцията. Докато го чаках, направих някоя друга снимка. Дойде той след около 40 мин и с неговия камион (който също може да дърпа коли = tow truck) отидохме до моята кола. Той ми каза че в колата трябва да имам бутонче с което се отваря багажника. Ами сигурно има. Намерихме го. Натиснах го и багажника се отвори. Той почва да вади резервната гума. Аз излизам от колата за да видя кое как с резервната гума. Гледам в багажника... разни двд-та, двд плейър, кутията за кабелна телевизия, касетофончето от моята стая... и си оставам с отворена уста. Ясно ми е че много от вас си казват сега "знаех си аз че съквартиранта е инсценирал обира". Няколко човека така си подозираха и преди, но аз съвсем сигурно отхвърлих тая хипотеза. Оправдах го с "Не е такъв човек съквартиранта". Аз все още съм леко шокиран и ошашавен докато Кърт ми сменя гумата. Каза ми че му дължа $30 долара. Дадох му ги. Каза ми да сменя предните гуми като стигна във Филаделфия защото тая резервната гумя няма да издържи още 400 мили. Да, добре... ще ги сменя. Поемам аз пак за Филаделфия. Вече взема да се стъмва. Внимавам в пътя малко повече, а не да се отнасям в мисли за отмъщение към съквартиранта. Мисля си... колко прост може да е за да остави тия неща в багажника на колата си. То бива простотия ама чак пък толкова. За някакви си боклуци и $150 да си спечели един враг. Струва ли си. Освен това в бог вярва и нам какво. Ебати малоумника. Как може да си набожен и да крадеш. Добре че бог прощавал всичко... може да го огрее. Аз си имам собствени принципи и съвест (поне за сега) и нямам удобството да се надявам че някой си може да ми прости греховете.
В предградията на Филаделфия имаше леко задръстване. Но важното е че не се загубих и намерих квартирата на Аселина без никакви трудности. Евала на www.mapquest.com че ме снабди с лесен и точен начин да стигна до където искам. Пристигнах към 8 и нещо вечерта. И бях уморен.
Тоя пост стана прекалено дълъг и за това следващия път ще напиша какво беше оправданието на съквартиранта за това защо откраднатите неща бяха в багажника на колата му. Ами да... интересни работи ми се случват :).

Предпочитам да...

Предпочитам да...
- не ме питат как ми е минал деня
- не ме питат къде отивам
- не ми викат Алекс (българи)
- не ми викат Американеца
- не ми говорят с недомлъвки
- не ми пращат "интересни" линкове в чата и пощата
- не ме изнудват за нищо
- не ми довършват изречението (или отгатват мислите)
- не ми се сърдят за глупости
- не ми покават среден пръст

Май съм по-капризен от колкото си мислех. Дано тоя списък да не се увеличава.

Леглата и кушетките

интересното е че американците си оправят леглата по различен начин. То не е баш и оправяне. В България трябва да сгънеш юргана, да сгънеш чаршафа, и да ги прибереш заедно с възглавницата в някаква ракла. Тука няма такива фокуси. Само заглаждаш юргана да няма гънки по него и готово... леглото ти е оправено. Няма ракли. Ако искаш ей така за малко да си полежиш или седнеш на леглото... направо отгоре на юрагана. Също така трябва да си призная че в Америка никога не съм виждал легло което да се вдига. Аз като малък в България спях в легло което се надигаше. И какво имаше под него си беше направо страна на чудесата. Тук леглата са на един и същ принцип. Леглото се състои от рамка (с крака и облегалка), boxspring - това е такава кутия с пружини в нея която седи под матрака, и матрак. Матраците са с различна твърдост. Има много меки, има средно меки, има и много твърди. В моята стая си нямам легло. Имам само един голям матрак който си седи на земята. Би побрал двама човека :). Имам и много голям юрган. Матрака ми освен това е и доста твърд. Даже толкова твърд че съм си подложил половината от юргана. Имал съм нещастието да спя на мека кушетка и винаги на следващата сутрин ме боли гърба. С много твърдия матрак няма такава опасност. Повечето американски кушетки разположени в холовете са ужасно меки. Май в къщичката която съм си замислил да имам... няма да има мека кушетка. Даже никаква. Какво се прави на една кушетка в хола... гледа се телевизия. Но пък като се замисля от кушетката може да се гледат филми, освен това може да са романтични филми. Хм.. май ще има кушетка. Ако не кушетка, то тогава трябва да измисля подходяща алтернатива. Легло... и за леглото не знам. Хубаво се спи на матрак на земята.
Не знам защо от няколко месеца насам редувам в каква посока спя. Една вечер спя с главата към прозореца, на следващата с главата към вратата. Тоя навик почна от това че когато се въртя и не ми спи през нощта, ако сменя посоката... заспивам по-бързо. Какви ли не глупости си вманиачава човек...

Свети Патрик

Този от ляво на мен е Ерик. От дясно на мен със зеленета шапка е Симиън. Този най вдясно е Трой. Няма да ги описвам въпреки че са интересни характери всичките.
Ето това са приятелите с които съм се сдобил за 7 години в Америка. По-добре от хич. Много рядко се събираме всичките на едно място. Преди беше доста по-често но в последните няколко години се виждаме заедно веднъж на няколко месеца. И аз съм толкова доволен като се видя с тримата и за това съм се хилнал. Като показах тая снимка на Трой, той ме пита "абе ти оргазъм ли си получавал докато сме се снимали". Вчера беше Свети Патрик. Ирландки празник който обикновено се свързва със зелени дрехи, детелинки, зелени пластмасови огърлици на топченца, зелена бира, и най важното - много пиене. Обикновено се почва от сутринта... или въобще колкото се може по-рано. В последните няколко години на тоя празник все се събираме в това заведение O'Donolds. Имаше някаква групичка дето свириха и пяха разни ирландки песнички. Беше забавно. Имаше и малко драма разбира се, но слава богу не бях замесен. Бившата жена на Симиън която още крои планове как да се съберат, и новото гадже на Симиън също беше в това заведение. Гаджето на Ерик (Ким) пък се развика на бившата жена на Симиън (Мелиса) по телефона защото видяла че бара Ерик между краката. Съмнявам се да е вярно, но пък и няма значение. Ако има нещо което мразя, то това е ревноста. На мен пари да ми даваш, не може да ме накараш да ревнувам. Според мен любовта и ревността нямат много общо. Аз както уж се водя за благ човек... хич не се понасям с Ким (гаджето на Ерик). Тя има 2 състояния на духа - ярост, и ревност. Но за сметка на това вчера беше с някаква нейна приятелка която беше голяма симпатяга. Както и да е... отплеснах се малко.
Иска ми се да си остана приятели и с тримата авери. Но ми се струва че няма да стане, защото както повечето американци и те са несериозни от приятелска гледна точка. Важното е че беше хубаво вчера. И тая снимка ще ми напомня. Искам да си направя още хубави спомени. Само дето рядко ми се отдава.
Щях да правя стол тия почивни дни, но не бях предвидил Свети Патрик. Стола ще почака.

Обраха квартирата

Четвъртък през нощта бях на работа. От 10 вечерта до 8 сутринта в петък. Още като пристигнах на работа почнаха странни работи. Първото нещо което правя като отида на работа е да си прочета работната поща. Гледам има имейл от шефа на шефа. Естествено той се чете веднага. В него пише че сегашния ми шеф няма да ми е шеф вече. Много странно. Не пишеше защо... но предполагам моя шеф е осрал нещо и са му взели правата на ИТ мениджър в нашата сграда. Все пак разбрах че не е уволнен ами просто са му върнали същата позиция в другия център/сграда в която е бил преди да отворят нашия център преди година. И странно беше...
В 3 и нещо ми се обажда съкваританта да ми каже че тъкмо се прибрал... и ни обрали квартирата. Съвсем спокойно го питах какво са взели. Ами не бил сигурен още но били разхвърляли дрехи и работи докато търсели за ценности някакви. Имах $150 до леглото. Тях естествено ги нямало. Имах едно малко касетофонче... и него го взели. Компютъра там ли е? Там е. Той е един малък и поне на няколко години... не изглежда скъп. Сноуборда ми там ли е? Там е. Слава богу. Фотоапарата ми беше с мен. В колата. Все пак отидох да проверя дали е в колата за всеки случай че ако има нещо за което ме е еня... то е фотоапарата. Съкваританта каза че телевизора бил обърнат по лице близо до вратата. Но той е толкова голям че просто не са могли да го вземат. Взели глупавото преносимо двд плейърче/телевизорче. Голям праз. Взели само едното от двете устройства за кабелната телевизия. Това пък още по-голям праз. Прибрах се към 8:30 сутринта в петък. Малко разхвърляно. Ровичкали ми из сандъчето с документи, но слава богу нищо не са взели от там. Забелязах че чековете от банката ми липсват. Обаждам се на банката и им казвам ситуацията. Някой ми е откраднал чековете и не искам да ги ползва. Те казаха да дойда в банката, да си закрия сметката и да си отворя нова. Банката отваряла в 9. Обаждам се на кабелната телевизия. Откраднали кабелното устройство им казвам. Какво да правя? Казаха ми че единствено трябва да донеса полицейския доклад за това какво са откраднали. Питах колко струва устройството... ами било $500. Да... ще донеса полицейски доклад. Обаждам се в полицията и им казвам че са ни ограбили през нощта. Те казаха че ще пратят полицай който ще е вкъщи най-късно до час. Аз събудих съквартиранта да му кажа какво съм сторил до сега. Казах му да седи да чака полицая, докато аз отида в банката и си закрия сметката и отворя нова. Отивам в банката такъв уморен и бавен. Казах им че са ми ограбили квартирата... "Оле ужас, колко неудобно наистина, дано не са взели важни неща" и други такива глупости. Имах чувството че тях ако ги бяха ограбили щяха да са в шок. Цялата работа по закриването и откриването на нова сметка отне около 15 мин. Америка в това отношение няма грешка. Хората знаят как се прави бизнес. Въпреки че не съм голям (даже много дребен) клиент и нямам кой знае колко пари в банката, бяха безкрайно услужливи. Евала. даже имали промоция че като си отвориш нова сметка ти дават една чатничка наречена Roadside Emergency Kit (с разни глупости в случай че закъсаш с колата си). В тая чантичка имаше едни кабели в случай че ти е изтощена батерията... крокодили май им викали. Имаше и няколко отверки, чифт клещи, един триъгълен рефлектор който да сложиш на улицата ако ти се наложи... и разни други джунджурии. Може и да ми послужи тая чантичка. Всичко се случва. Пък и колата да си призная... чакам скоро да издаде багажа. Все пак е на 330 хиляди километра. Милата :)
Прибирам се след банката и съквартиранта каза че ченгето тъкмо си тръгнало. Дошло 5 мин след като съм излязал до банката. В понеделник трябва да отида до полицейския участък да си взема тоя полицейски доклад който ще мога да представя на кабелната компания и евентуално на библиотеката (няколко от двд-тата които са ни откраднали бяха взети от библиотеката).
И това беше. Странното е че това че са ме "обрали" въобще не ме бърка. Даже не бях ядосан. Не ми пука за касетофончето и за парите които са ми взели. Някак си бях много доволен че просто няма какво да ми отркрадне човек (като се изключи фотапарата :) ). Със съквартираната се разбрахме да почнем да заключваме вратата.

Мебели и не само

Когато си имам собствена къща, искам сам да си направя мебелите. Като малък мечтата ми беше да бъда дърводелец - главно защото на път за вилата в Ряхово все минавахме покрай една дървена къща. Но след като нищо не разбирам от дърводелство, мебели, и прочие... реших че сега му е времето да се подготвя за това мое бъдеще начиние. Все пак хубавите неща не стават от първия път. Всъщност те няма да са изящно излгеждащи мебели. Аз си ги представям да са едни такива много първобитно и просто изглеждащи. Масивни, тежки. Може и да са със заоблени форми, може и квадратни да са... не съм решил още. Но искам да са много простички. И аз да съм ги правил. И да не са перфектни. Даже може и столовете примерно да не са абсолютно еднакви - само приблизително. Даже ми се иска да може да се разглобяват, но това май вече е прекалено сложно да го искам. Масата може да кръгла, може и квадратна. Няколко етажерки/шкафа но да са без чекмеджета. Приборите и посудата да са някак на открито и много лесно достъпни. Стените да са белички. И всичко да е много изчистено. Без витрини, без декорации, без фасони. Искам мноооого големи прозорци навсякъде. Даже завеси не знам дали искам. За щори да не говорим пък... аз съм на принципа "ако някой му е интересно как живея, да си гледа през прозореца". Може да ми се иска в някои ситуации да не се вижда какво правя, но те нито са много, нито са такива дето да не мога да ги преодолея :). Телевизор няма да имам. Мисля да си взема един прожектор и един ДВД плейър и само като ще гледам филм да ги вадя... никаква кабелна телевизия. Ще си прожектирам филми ей така на цяла стена. Само един безжичен интернет да си има и един лаптоп (не обичам кабелите). Книжки ще има. Чашите всъщност няма да са точно чаши ами едни такива стъклени бурканчета с дръжки. Хубаво се пие от тях. Може да има кактусчета тук таме. Аз обичам кактусите защото като малък имахме най-различни вкъщи. Харесват ми. А и това че са такива бодливи и изглеждат враждебно, но пък един път в годината от тях излиза едно такова прекрасно цвете е направо пленяващо. Очакваш да цъфне цяла година и най-накрая то е красота и чудо... за снимка направо (с хубаво фотоапартче). Другото нещо което ме заинтересува от един разговор с Крис са татамитата (не знам дали така се пише множественото число). Традиционна настилка в японските домове. Иска ми се да мога да намеря някакъв български еквивалент на това.
Аз уж за мебели почнах да приказвам ама... както и да е. Иска ми се да ходя с колело насам натам. Искам приятелите ми да живеят наблизко... че да им е удобно да идват вкъщи. Къщата искам да е малка. 2 стаи с приличен размер, голяма кухня и тоалетна. В тоалетната обаче задължително ще има urinal (май писоар се превежда).
Всъщност аз исках да кажа че тоя уикенд съм си наумил да си купя дърва някакви от Home Depot (тип "Направи си сам" но който е огромен (разбира се) и има всичко за което може да се сетиш за дома). Също така имам една позната която има 2 гаража пълни с всякакви инструменти. И резачки и длета. Всичко което може да му трябва на един човек за строене и дървообработване. Вече приказвах с нея и тоя петък ще видим какво може да направим по моя проект. Решил съм да почна с правенето на стол. То се оказва че правенето на стол не е много лесно, но пък с интерес и удоволствие ще опитам.
Ако се има предвид че плановете които правя почти никога не се сбъдват, не вярвам и всичките тия неща дето си ги мечатая за бъдещата къща да станат. Но те пък не са толкова фантасмагорични, така че кой знае... може и да станат.
Интересно ми е ако някой от вас има някакви такива идеи (дори и осъществени). Снимка за тоя пост не можах да измисля... така че слагам една снимка която направих от автоизложението на което ходих миналате седмица в Кливланд.

Ръкостискането

Едно от интересните неща за негрите в америка е начина по които си стискат ръцете. То не е и ръкостискане. Не мога да го обясня... то май трябва да се покаже. Не помня да съм виждал негри да се ръкостискат помежду си по начина по който ние сме свикнали. Но интересното е че ако ги изкефиш нещо, дигат си ръката за "ръкостискане" и щеш не щеш... "ръкостискаш". По принцип това ръкостискане си е негърско... но се случва често да го направят и с бял. Има и бели които го правят помежду си, но те обикновено са малоумници дето се мислят за негри. Има разни бели дето се мислят за негри... обличат се като негрите, държат се като негрите, говорят като негрите... а нито негрите нито белите ги понасят или пък предизвикват смях. Но тия тип хора са друга тема.
Днеска след като поиграх баскет с едни негри в спортния комплекс, понеже спечелих една игра и имах няколко добри коша, изглежда заслужих въпросните ръкостискания.

...
Преди малко накарах съквартиранта да участва в поредица от снимки която показва етапите от ръкостискането. Важното е че от втората до третата стъпка се стига чрез плъзгане на ръцете. Четвъртата стъпка е щракането с пръсти. То не е задължително, но обикновено го има. Също така е желателно и двамата участници в ръкостискането да щракнат в един и същ момент.
В повечето случаи това ръкостискане е между приятели, но и това не е задължително. Може и при запознанство. Също така ръкостискането може да е както в началото на срещата, така и в края. В повечето случаи е в началото и края. Ръкостискането е по-скоро поздрав от колкото ръкостискане. Също така ръкостискането е само за мъже.
Пълен съм с безполезна информация :)

Яд и Богомил

Написах един пост които си беше чисто заяждане с един човек. Но после го изтрих. Някакъв си Богомил. Не го познавам, но му се ядосах от коментарите които е оставил в блога на Дончо. След като написах поста, ми мина яда. Хора различни все пак. Какво да правиш. И да ти се иска всички да мислят като теб (което на теб ти се струва е логичния начин), все пак не е възможно. А така май е и по-добре. Богомил може и да е свестен човек така че реших да не се заяждам с него. Трудно е да се прецени все пак само от няколко изречения.
Та това че на мен някои неща ми се струват логични и правилни и елементарни се оказват понякога противоположни на други хора. Като малък винаги съм се чудел "Защо възрастните не постъпват еди как си... ами толкова е елементарно според мен да не постъпват така"... обаче наистина има различни гледни точки. А като се прибави и това че някои хора просто не мога да си удържат чувствата... е напълно разбираемо защо не действаме по един и същ начин. И това кое е правилно и логично не е общовалидно за всички. Може и да съм пораснал все пак. Освен това яда ми минава доста бързо. Обикновено на сутринта ми няма нищо. Така че ако съм ядосан, гледам да си отвлека вниманието докато е време за лягане и на другия ден да реша как да постъпя. Не обичам конфликтите.
Снимката и тоя път няма нищо общо с поста. Но тоя път реших да й дам име. Казва се "И ти си мръсник"

Туристически съюз и реклама

Едни познати оня ден ми казаха че си записали някакво предаване за България от научнопопулярен канал по кабелната. Аз също го гледах. И осъзнах че знам прекалено малко за собствената си родина и обичаи. И ме е срам пред себе си. В предаването имаше доста неща които не знаех. Че какъв българин съм аз след като знам толкова малко за родината си. Иска ми се да видя розовата долина и да знам малко повече за прочутото розово масло. В Мелник съм ходил, но ми се иска пак да отида. В Рилския манастир съм бил няколко пъти, но в Бачковския не съм. Във Велико Търново не помня да съм ходил. Ходил съм в Родопите, Рила, Пирин, Балкана по екскурзионни като малък, но толкова ми е разбирала главата тогава. Все пак ужасно се радвам че съм имал възможност като малък да видя такива хубави места макар и да не съм го разбирал напълно. Не съм виждал нестинарки. Не съм ходил в Несебър. На Шипка също не съм бил. На толкова места не съм ходил. И не съм запознат с българските обичаи и традиции. Миналото лято като си идвах в България, ходих да видя една от най-големите пещери в България - Орлова чука. Ходих и до Червен където има останки от разни крепости. Също така посетих една от скалните цървки които са там. Интересно беше. Другите скални църкви бяха в ремонт... и като ни казаха това тогава толкова хубаво ми стана на душата - реставрирали ги. Ходих в Пловдив миналата година и разгледах стария град на бързо... много е красив. Иска ми се да обикалям из България. Не помня в кой блог бях прочел нещо за Българския Туристически Съюз, но пак им открих страницата и ми се иска да посетя 100 обекта в него. и да ми дадат печат в БТС книжката за всяко от тях. Още нямам книжка, но ще си взема... колко му е. Надявам се да правя и хубави снимки по време на посещенията.
АКо някой случайно се е замислил да си купува Digital SLR фотоапарат... най-горещо препоръчвам Pentax *ist серията. Няма да съжалявате. Причините които ме привлякоха към Pentax са следните:
- техните Digital SLRs са най-евтини за момента
- работят безупречно със всички обективи на Pentax правени досега. Интегрирали са съвместимост със старите обективи най-добре от всички други производители на фотоапарати. Старите обективи на Pentax се славят с наистина прекрасно качество и резултати.
- Евтини обективи. Въпреки че има и много скъпи обективи, могат да се намерят и много евтини поради това че са съвместими с по-старите обективи. В много случаи старите обективи са по-търсени от някои нови заради легендарните им качества. Аз намерих в нета страница за купуване и продаване на използвани (и нови) обективи и фотоапарати. Там си намерих няколко обектива които смятам да си купя. Хвърлил съм око на 2... единия е $62, другия $69 - това е страшно евтино.
- дизайна им е един от най-компактните в света на Digital SLRs. Аз обичам да си нося фотоапарата навсякъде и това за мен е голямо предимство.
- констуркцията е много солидна и фотоапарата направо прилепва към ръцете на човека който го държи. Това може да звучи като тъпа причина... но не е. Бях прочел в един форум че независимо от това колко добри качества има един фотоапарат, ако не ви е удобен както ви седи в ръцете - няма смисъл да го купувате. Ергономичността на един фотоапарат е много по-важна от колкото си мислят начинаещите (то и аз съм начинаещ). Държал съм други фотоапарати в ръцете си. Pentax-a ми беше най-удобен.
- Viewfinder-a (не знам как се превежда това на български... прозорчето през което се гледа) се слави като един от най-добрите в тая категория. Все пак viewfinder-a е една от най важните съставки на фотоапарата.
- Друга причина да ми харесва марката Pentax по принцип е това че не хвърлят пари за маркетинг както конкурентите си. Може би за това са толкова евтини. Не помня да съм виждал реклама на Pentax дори във фотосписанията. Те разчитат главно на лоялните си клиенти. Почти всички които са притежавали Pentax са си останали Pentax клиенти докрай.
- Последната причина е че може да правите снимки като тази:
(това е опит за фукане, но все още не съм достатъчно добър фотограф за да го правя)
Аз притежавам Pentax *ist DS от почти година вече. Много съм доволен от фотоапарата и смятам да си остана лоялен на тая фирма.
Айде стига толкова реклама съм им правил. После пак :)
Крис, Pentax *ist DL (body only) го намерих в нета за $459. В комплект с обектива го намерих за $492 (като се има предвид че цената на тоя обектви е над $100 е по-изгодно направо с него).