Отговор на Anonymous 2 (който се оказва се казва Geo)

Браво на коментара. Аз по принцип се радвам на критиката (още нещо на което се научих тук). Преди да отговоря на твоите аргументи бих искал да кажа че твоята уебстраница е страшно добре направена. Със стил и всичко... което неминуемо ми повиши мнението за теб (аз първоначално си помислих че си някой тинейджър дето се мъчи да говори на английски, не е излизал от България никога, и просто си търси начин да се заяде... радвам се че не се оказа така.) Нямам много време да я разглеждам в детайли сега защото утре трябва да ставам рано че тръгвам за България. Но сега не мога да се въздържа да ти отговоря въпреки че няма да се наспя като хората.

"- я колко странно! защто 90% от познатите ми в чужбина прекарват 90% от времето си в тъга, носталгия и безмислен слъзливо-уклончив патетизъм."
Аз не прекарвам 90% от времето си в тъга и носталгия... може би около 10% ... или 15 най-много. През останалото време се уча от живота така да се каже. Факта че България ми липсва от време на време е нормален, но това не ме спира да гледам напред и да съм отворен към положителните неща в Америка. Ако ми беше кофти 90% от времето да се бях върнал в България преди 6 години. Аз съм си направил равносметката и ако положителните неща бяха по-малко от отрицателните, щях да се върна в България.

"- я колко странно! някой беше казал, че да намираш кусури е много по-лесно отколкото да намираш позитиви."
За това си напълно прав и няма какво да оборвам тоя аргумент. Аз също смятам че да намираш косури е много по-лесно. Но моята цел не е да търся трудното. Аз предпочитам лесното. Този блог не е изпит по литература за мен. Аз просто го ползвам като одушник един вид. Ако исках да се занимавам с трудни работи, тогава щях да продължавам да се мъча да свиря John Lee Hooker на китара. Също така аз с тоя блог не се опитвам да впечатлявам непознати и случайни хора в интернет. Аз както пише в моя profile - не претендирам да съм много умен или знаещ.

"- я колко странно! как така се получава че братята американци (англичани, германци, французи и т.н.) всъщност са такива тъпи и посредствени копелета, но видиш ли по някаква случайност развиват баси и културата, образованието и икономиката. Парадокс???? Ужасен!"
Не е парадокс.
За англичаните, германците, французите и т.н. аз не знам. Блога ми е за американците. Според мен в Америка културата, образованието, и икономиката не се развиват успоредно... Аз смятам че икономиката се развива за сметка на културата и образованието. Образованието не е на кое знае кое ниво (имам бакалавърска степен от Kent State University и съм завършил гимназията Vicor Valley High School). Много хора са споменавали (включително учители че образователната система много куца. Нямам предвид наличието на Harvard и Yale ами на средния държавен колеж или университет). Ти не знам защо имаш впечатлението че образованието е на голямо ниво. Културата на средния американец според мен не е голяма. Защото в много случаи не им остава време да се занимават с култура. Тук живота е много динамичен ... колкото повече неща имаш толкова повече грижи имаш. Работата е страшно важна за американците, след това като се грижат за децата си, и голямата къща... не остава много свободно време. А ако случайно остане, те предпочитат да го прекарат в нещо неангажиращо защото са уморени (или като мен харесват лесните работи).

"- я колко странно! защо се оказва, че критиката продължава да бъде най-голямата густия, за да се докажеш на кого...? Какво...?"
Първо - критиката е нещо нормално. Аз не се изхвърлям пред всеки срещнат американец (даже пред нито един) казвайки "Колко си прост и некултурен". Аз си споделям мнението с някои българи без да накърнявам чуствата на американците. Аз съм се фокусирал за момента да опиша негативните неща (смятам че позитивните са описани на много повече места - филми, преса, интернет, т.н.) И като съдя по твоите коментри съм успял. Ако ти искаш позитивни неща, аз съм сигурен че можеш да си намериш я книжка я филм за тая работа.
Второ - твоите коментари смятам критикуват мен и моето мислене (но както споменах в Първо... това не нищо лошо... стига да не е безсмислено заяждане). Та на твоята критика бих отговорил - ти на мен ли искаш да се докажеш? Какво...? :)

"Вярвам, че на всеки средно интелигентен човек днес (позволявам си да учочня, че и аз се смятам в тази категория, за да не си помислиш че се вземам прекалено насериозно), е много по-лесно да критикува, от колкото да оценява."
Аз нямам претенции да съм интелигентен - в БЪлгария бях посредствен ученик. Аз пак ти казвам... аз критикувам защто е лесно. Също така и оценявам (което смятах че личи поне малко в предния пост... ако не личи то е защото не е лесно да оценяваш :) ), но просто това не е темата на тоя блог.

"Но сега ми изглеждаш като поредния човек, който избира да забелязва само кофтито, защото... е прочети малко психология ... там пише доста за причините поради които даден индивид се настройва само и единствено негативно към явленията около него, което от своя страна е насочено предимно към повдигането на собсвеното ... ("Аз нали трябва да се гордея с нещо, да чуствам че превъзхождам с нещо американците")"
Ами аз пак казвам... не претендирам да съм нещо особено... поредния човек съм. Що се отнася до психологията... кажи коя книга да прочета? Ако е интересна и ми остане свободно време, предополагам ще имам желанието да я прочета.
За гордеенето.... Аз се опитвам да се гордея че превъзхождам с нещо хората в средата около мен. Ти не се ли гордееш с нещо? Не превъзхождаш ли доста софиянци в някои аспекти?

"Аз не разбирам от тия работи, но можеш ли да ми кажеш как определяш ти (очевидно идентифицирайки се като представител на определена твоя култура), че превъзхождаш друга?"
Не съм расист или нищо от сорта. Нямам илюзията че превъзхождам американците в такава степен която ти смяташ че мисля. Аз си имам уважение към американците и определено не съм на мнинието че България превъзхожда Америка; още повече че точно аз превъзхождам американците.

"Sorry, но ми се струва леко нелепо (във времето в което живеем) някой да бъде на място, което не харесва и да не направи нищо за да се махне от там. Малко ми мяза на лицемерие."
Ти не си запознат с обстоятелствата около моето живеене тук. И без да имаш тая информация аз бих казал че да ме уличаваш в лицемерие не е много на място.

"Ако ги пишеше тия работи преди 15 години ок - нямаше да звучат като анархиски популизъм."
Изглежда наистина не съм чел достатъчно психолория :). Не знам какво означава "анархиски популизъм" и сега няма да отделя времето да се ровя из интернет да разбера (друго доказателство че моята интелигентност малко куца).

"Но да ти споделя, отдавна не останаха тези - "много българи (които) смятат че живота в Щатите е "пей сърце", освен ако бабите ни не четат б-логове в Интернет."
Ами аз смятах че повечето българи смятат че живота в Америка е "пей сърце". Но не съм бил от много време в България така че може и да си прав. Ако имаш възможност (или аз ако намеря такава), направи една анкета сред българите:
Смятате ли че живота в Америка е:
а) Пей сърце
б) Плачи сърце
Като получим резултати тогава ще се разбере кой е прав и кой крив.

"пък барем се замислиш, че тенденциозно постановената критическа позиция съществуваща единствено заради самата себе си, в края на деня може да бъде същата, като тенденциозния американски пошъл патриотизъм и екзистенциализъм... "
Това не ми е много ясно какво означава. Ако може да обясниш с по прости думички?

"американски пошъл патриотизъм и екзистенциализъм... който ти хич не обичаш. Нали?"
Ами това че патриотизма и екзистенциализъм (това предполагам означава "съществуване") в повечето случаи е
пошъл смятам че е вярно. Но не съм седнал да се ядосвам или да споря с тях за това. Приемам го като част от тяхния начин на живот.

"С всичкото това не се заяждам, както би се изкушил да си помислиш, а лекичко те гадаличкам"
Ами прав си... изкуших се така да си помисля. Така ми изглежда от сарказма в "- я колко странно!". Ако това не е сарказъм... let me know. Бих казал обаче моя пост стана ебати гъдела май :)

Като заключение бих казал че нямам нищо против да се видим на живо и да поспорим като хората. Аз обичам да споря стига другия да не приема моите аргументи от време на време за валидни (както аз смятам че правя).

Чао Geo

PS Съжалявам че нямам време и подходящи снимки за последните 2 поста. Може да намеря друг път но сега наистина трябва да лярам защото тоя пост ми отне час и половина... трябва да ставам след 4 часа. Ти си виновен Geo :)

Отговор на Anonymous

Това е коментара под последния пост на блога. Аз реших да отговоря в нов пост защото реших че може да има и други хора интересуващи се от отговора на зададения въпрос.

Anonymous said...

Moga li da popitam neshto? Why the fuck jiveesh v USA sled kato e tolkova "posredstveno" mqsto, kakto stava qsno ot neshtata koito pishesh. Chisto chovekolubivo lubopitstvo me goni, ta zatova pitam.

I say...

Като се има предвид че това да дойда в Америка не беше изцяло мое решение, накратко причините да продължавам да живея в Щатите са следните. Надявам се да отговарят на въпроса ти.
1. Заплатите тука са доста по големи от България.
2. С достатъчно желание има шансове да се издигна в кариерата си.
3. Много научих за това как би трябвало да се върти бизнес, което ще ми помогне когато се върна да живея в България.
4. Научих се да оценявам България и българите.
5. Научих много неща за себе си. Включително какво искам от живота (или поне в каква посока искам да вървя).
6. Развих се като личност... не че съм кой знае каква личност сега но все пак. Сега вече не съм толкова притеснителен, по-амбициозен съм, оценявам и се наслаждавам на много повече неща в живота, и така нататък. Ако си бях останал в България сигурно ще бях продължил да се оплаквам от България и да копнея по чужбина. Смятам че когато човек е поставен в ралична среда и обстоятелства се развива и самоопознава.
7. Намерих 1-2ма добри приятели.
8. Видях свят. Бил съм В Лас Вегас, Лос Анжелис, Ню Йорк, Гранд Каньон, Дисниленд, и т.н. Те заслужават да се видят.
9. Опознах друг начин на живот и култура.

Освен тия неща може да се добави и следното (от егоистична гледна точка). Аз нали трябва да се гордея с нещо, да чуствам че превъзхождам с нещо американците... и за това по-често ги представям в негативна светлина май - за да изпъквам аз. Истината е че има американци които са умни и интересни и се струва да се познават. Може да не са много според мен, но това си е мое мнение. Ако не се гордея с това което съм постигнал, това което съм станал, и това което съм препатил... тогава не бих се чуствал различен.
Като се има предвид всичките тия неща, аз не мога да кажа че съжалявам за шанса да живея в Америка. Америка ме е научила на много и съм й благодарен. Но след като много българи смятат че живота в Щатите е "пей сърце", аз реших да опиша някои от негативните неща тук. Просто с тоя блог искам да кажа че тук не е рай, както много хора се заблуждават. Преди да дойда тук, аз не харесвах България... даже я ненавиждах. Но това че не оценяваш нещо докато не го загубиш се оказва вярно... макар и да е банално.
Мерси много за интереса към блога и за това че си отделил време да направиш коментар. Ако нямаш нищо против... как се казваш? Аз случайно да те познавам?

Fight Club и потребителноста

Определено имам много голямо fascination (http://sa.dir.bg превод = очарование, обаяние, чар, прелест, омагъосване, интерес) към филма Боен Клуб. Искам да препоръчам на всички да слушат песента от Боен Клуб "This is your life" на Dust Brothers. Като извадите думичката "not" от тая част на песента, ще получите точно описание на живота в Америка:
You are not your bank account
You are not the clothes you wear
You are not the contents of your wallet
You are not your bowel cancer
You are not your grande latte
You are not the car you drive
You are not your fucking khaki's
Според мен този екстремен consumerism е една от причините довели главния герой до лудост (също така липсата на приятели, неудовлетворението в работата). Всичко наоколо е пренаситено с всевъзможни начини да ти привлече вниманието върху себе си. Когато карам за работа, аз не мога да се съсредоточа върху нищо... на магистралата около мен има най-различни модели коли (Mercedes E-Class, BMW 7 Series, Dodge Viper, и прочие). На магистралата човек може да предцени кой какъв е само по един начин - по колата. Вида, марката, и цвета на колата са изображение на това как хората се възприемат. Ако е нов Volkswagen Beetle - разглезена колежанка с богат татко; Jaguar Vanden Plas - оплешивяващ бизнесмен; Ford F350 SuperHeavy Duty truck - гласувал за Буш. Проблема е че в повечето случаи хората си купуват колата която е малко (или много) по-скъпа от това което могат да си позволят. Нали всичко се на купува на изплащане - какво от това че ще имаш да изплащаш колата 5 години, и лихвата е 1/4 от стойноста на колата ти... Важното е останалите да те виждат като човек който може да си позволи такава кола (или къща, или телевизор, или фотоапарат :)). Няма как да не обръщаш внимание на колите - все пак шофираш. Встрани от пътя има най-различни реклами които също имат за цел да ти отнемат вниманието. Те са разноцветни, светлинни, мигащи, гигантски, впечатляващи. И всички се направени от професионалисти и съответно се борят силно за твоето внимание. Обикновено надделяват. А по радиото на всеки 5 мин има реклами "Купи си Шевролвт, купи си Форд, голяма разпродажба, голямо намаление, сега е най-изгодното време за покупка, голям избор, изгодно, покупка, сега, изгодно, покупка, сега, no problem, no hassle, no worries". Всичко се купува с кредитни карти. Какъв капан са те. Току що осъзнах още една клопка на кредитните карти. Хитро са измислени. Даваш картата на касиерката, но тя ти я връща... създадена е илюзията че нищо не си загубил. С хартиени пари по-трудно се разделяш. На всичкото отгоре даваш "автографа" си на магазина (нали трябва да се подпишеш като купиш каквото и да е с кредитна карта)... важен си, повишава ти се самочуствието. Тия доводи могат да се сторят глупави на четещите това... и на мен щеше да ми се струва така ако не бях живял толкова години в Щатите.
В колата след една реклама (или 2 ли бяха) се усещаш да смениш станцията, след 3 минути рекламите пак почват. Постепенно се умаряш от това да сменяш станциите постоянно за да не слушаш "Are you tired of _______? Do you need a solution to this annoying problem with the _______? Then what you need is our product - the _______". Вече и песните по радиото звучат като реклами или те подтикват към определен начин на живот. Повечето хора евентуално се примиряват със слушането на реклами рано или късно. Аз все по-упорито си изключвам радиото и се опитвам да си мисля за нещо родено в собсвения ми мозък. Борбата с рекламите става все по-трудна. Което е и причината да нямам телевизия от близо година (киното и DVD-та са друга категория :)).

Колко ти е висока тревата? 2-ра част

Току що снимах съседката. Тая снимка далеч по-добре илюстрира поста за тревата. Сега трябва да ви е ясно защо не общувам със съседите :). Хора с подобен вид не са рядкост тук.
Ех кога ще си дойда в Бългрия...

Пазаруването

Пазаруването в Америка е тема която трудно ще мога да опиша в по малко от 4-5 страници. Но все пак...
Пазаруването за американците е нещо между хоби, спорт, и лечение. И след като жените са главните купувачи тук, тоя пост се отнася предимно за тях. Жените се хвалят една на друга как намерила "страшна далавера", как еди какво си било 2 пъти по-скъпо навсякъде другаде. Според тях това е важно качество, което заслужава изтъкване при всеки отдаден случай. Например не е актуално каква нова рецепта имаш, а колко хубав ти е кухненския "set" и колко на далавера е купен. Никой няма да приказва с теб ако почнеш да разправяш за готвене, но за сметка на това какво има в кой магазин, как са цените, дали ти е харесала атомсферата там са теми които могат да се обсъждат с часове. Благодарение на находчивоста, непрестанното обикаляне по магазините, неуморното запаметяване на цени на какви ли не боклуци най-накрая продукт е закупен. Даването на пари на касиера е най-щастливият момент който една жена може да има. В този момент жената не мисли нито за това как всички мъже са едни и същи, как никой не я оценява, как на работа я клюкарят, как диетата няма резултати, и така нататък. Следващото по удовлетворение действие което е свързано с пазаруването е разопаковането на продукта. След това е фукането с новия продукт пред колкото може повече хора. Ползването на самия продукт носи най-малко удовлетворение от целия този процвс.
Тука пазаруването е главното лекарство за стрес. Ако имаш лош ден - отиди до "mall"-a, обиколи магазините (може и 2 пъти) и си купи нещо (колкото повече неща толкова по-бързо ще ти мине).
Напоследък е трудно да намериш магазин който да няма голям плакат че всичко е с намеаление 25% или ако си купиш един чифт обувки тогава втория е на половин цена. Ами кажете ми тогава... какъв е смисъла да си купиш само един чифт? Даже съм виждал плакат "Купи си 4 фланелки, 5-ата е безплатна".
Една позната ми разправя един път една историйка за баща си (и майка си).
Майката - "Купих толкова неща на такава изгодна цена, че спестих сума ти пари"
Бащата - "Не мога да си позволя да ми спестяваш повече пари"
Факта че колкото повече обикаляш, толкова повече се изкушаваш да си купиш болуци (които няма да видиш пак до като не стане време за "garage sale") убягва на повечето хора. Но каквото и да правиш, не споменавай че покупката е абсолютен боклук или/и необяснимо абсурдна.
Друга интересна история:
Един път бях в "mall"-a събота сутрин преди магазините да отворят (сградата отваря по рано от магазинте в нея). Тогава видях 2 възрастни жени (предполагам в 50-те) облечни в анцузи. Те ходеха бързо една до друга и си приказваха. Стана ми ясно че това е техния начин да правят упражнения - спортно ходене. Това беше преди доста време и тогава за съжаление нямах фотоапарат.
Стига толкова за пазаруването... определено ще трябва пак да направя oще един пост по тая тема. Също ще трябва до опиша и финансовото положение на повечето американци в последствие от тая болест - пазаруването.

Помощ!

Още едно доказателство че хората ги пере сачмата. Аз и Ерик отидохме на кино да гледаме The Interpreter с Никол Кидман и Шон Пен. След като си купихме билети, видяхме тия 4-имата типа. Слава богу фотоапарата беше в колата. Изтичах да го взема. Нямах много време да си играя със settings на фотоапарата (съответно снимката не излезе много сполучливо, но в тоя случай съдържанието е по-важно от качеството). Аз ентусиазирано попитах образите:
"You guys mind if I get a picture with you?"
Те изглежда само това чакаха и ме заобградиха. Аз имах намерение да се снимам рамо до рамо с тях, но единия каза "Get on your knees... NOW". Аз естесвено се подчиних на заповедта. Шоу да става :). Добре че бешe Ерик да ми направи снимка с тия образи. Star Wars излезе вчера по кината и сега всички (главно залюпени интроверти които предпочитат да живеят в своя фантастичен свят = преведено "freaks") са се втурнали да гледат последния епизод. Също така мярнах и една принцеса Amidala която пушеше цигара. Тя беше "леко" закръглена и аз докато се сетя да донеса фотоапарата, тя за моя изненада беше изчезнала... жалко че я нямаше в снимката.
Аз още не съм го гледал но ще отида скоро... обаче първо трябва да си намеря костюм :)

Колко ти е висока тревата?

Американците имат вманиаченост (obsession) - косенето на трева. Всяка седмица всеки преден (и заден) двор се коси със "the lawnmower". Някой път ако вали дъжд повече или тревата поради някаква незнайна причина израсне по-бързо от обикновено, тогава може и 2 пъти на седмицата да се коси. Има различни начини да се коси тревата - може диагоално, правоъгълно, че дори в кръг. Освен това може да си избереш колко ниско окосена трябва да е тревата. Някои хора много обичат да си косят тревеата, някой не чак толкова (в който случай си плаща на "landscaping company" и която идва да ти окоси тревата за еди колко си долара на час). Също така има хиляди видове lawnmowers - такива дето сам ги тикаш, такива които може да караш (като малко багерче), и такива които могат да те возят прав. Също така има други останали хиляди прибори за "тревеобработване". Например има специален уред които можеш да ползваш да косиш тревата в непосредствена близост до тротоара... ако lawnmower-a се закачи на тротоара тогава острието може да се повреди.
Също така колкото по-добре е окосена тревата, толкова по-престижен е квартала (богаташите наемат професионалисти да им косят тревата). Последиците от неокосената трева са nothing short of катастрофални. Първо, съседите почват да се шушукат което в последствие преминава в хвърляне на злобни погледи. Второ, никой американец не иска съседа му да има непредставителен преден двор - това се отразява зле на него и квартала като цяло. И евентуално заради неокосената трева пада стойноста на къщите в тоя квартал (мързеливците дето не косят се предполага че са мързеливи по принцип и съответно нямат добра работа и заплата или поне отиват в тая посока). Но рядко се стига до падането на стойноста на къщите в квартала защото ако твоята трева се окаже 2 сантиметра по-висока от приетото за нормално, тогава съседа ти се обажда в общината и те изклюкарва. Съответно общината праща някой да провери дали това е вярно. Ако е, тогава ти праща писмо че тревата ти е прекалено дълга. Тогава до еди какъв си срок трябва да е окосена ако не искаш да те глобят и после да пратят landscaping company да ти окоси тревата и да ти пратят сметката на тебе.
Аз като се замисля икономиката (и държавата съответно) няма да е доволна ако някой измисли трева която расте с точно определена височина. Също така имайте предвид че повечето уреди за поддържане на трева бачкат на бензин. Hmmm...
Аз мога да представя тоя задълбочен анализ след като съм се сблъскал с тоя проблем лично. На предишната квартира на която живеех (къща с преден и заден двор) един ден ми се обажда хазайна по телефона:
Chip (the landlord) - "Why don't you cut your grass?"
Аз - "How do you know?"
Chip (the landlord) - "I got a letter from the city saying your grass is too high!"
Аз - "That sucks. My lawnmower is broken"
Chip (the landlord) - "I will send somebody out to cut it for you"
Аз - "Perfect"
Мен не ме е_е какво мислят съседите за мен. Аз никога не приказвам с тях освен ако не ме заговорят първи. Аз прекалено често се местя че да се сприятелявам с тях. Особено като се има предвид колко ненавиждам косенето на трева. The lawnmower който аз имах, хвърляше тревата отстрани вместо да иа събира в торба. Недай си боже да духа вятър тогава прясно окосената (и лепкава) трева хвърчи навсякъде по тебе - по обувките, чорапите, шортите, фланелката, очите, и косата. Във всеки случай трябва да си хвърлиш един душ след косенето на трева. Освен това не може да косиш когато си искаш - преди 9 сутринта или след 8 вечерта ще събудиш някой от съседите... а по обяд е голямя жега. На мен ме е смешно че темата за това какви уреди ползваш да си косиш тревата е често обсъждана... Другото смешно (и учудващо) нешо е че съм виждал lawnmowers с фарове. И както видях това си казах това което един мой приятел ми пише като чатим: wha;hafasdjflkasdfpoqiweajf;l
Бих могъл още да пиша за тревата но смятам че I got my point accross. Кой от вас си окоси тревата миналата седмица?

Виновници

Един от главните виновници за телосложението на американците са сателитните чинии. Имайки предвид малкото свободно време което остава на човек тук, ще се учудите колко време той прекарва пред телевизора. В един филм бяха споменали че средния американец гледа приблизително 4 часа телевизия на ден - не знам дали това е вярно, но ми се струва че е.
Предаванията са стигнали такава степен каквато имат McDonalds в храненето - junk (един от другите главни виновници). Телевизията е толкова фалшива и вредна колкото един Big Mac. Всяка една емоция която човек би трябвало да изпита в реалния живот може да бъде намерена в лесна за консумиране форма в някое предаване. Можеш да се смееш, да плачеш, да се уплашиш, да съжаляваш без да ставаш от своя LA-Z-Boy. Най-развития мускул на повечето американци се крие в десния палец.
Телевизията също така е полезна за държавната икономика. По нея дават реклами който са пълни с актьори-специалисти които знаят по-добре от теб какво ти трябва, за какво ти трябва, и кога ти трябва. Иначе кой ще ти кажв как аджеба да похарчиш всичките тия пари които си изработил преди да седнеш в своя LA-Z-Boy. Всъщност целта е да се елиминира каквото и да било време в което човек да може да установи че тоя цикъл от изкарване и харчене на пари е безсмислен. Всички гонят един фалшив стандарт за живот създаден от телевизията. Никой не се наслаждава на нищо защото живее в непрекъснатото преследване на Американската Мечта.

В следващия пост смятам да опиша тревоопазването.

"Китарист"

Ако не за китарист то поне за актьор имам шансове. Правенето на тая снимка стана по следния начин...
1 сложих фотоапарата на setting че да направи снимка с 2 секунди закъснение
2 поставих фотоапарата ниско на триножника пред мен
3 натиснах бутона за снимка с големия пръст на левия си крак (след като предвидливо си бях събул чорапа)
4 за две секунди влязох в характер и направих гримаса на задълбочен в музиката китарист

Истината е че съм възможно най-ужасния китарист на света. Даже "ужасен китарист" да ме нарекат това пак ще е комплимент. За съжаление мога да се наслаждавам на блус музиката без да имам капка усет как да го свиря. Тия неща би трябвало да се подхващат по отрано. Отказах се преди месец да се занимавам защото реших че няма смисъл. Толкова време ходих на уроци а няма никакъв резултат... няма какво да се залъгвам - вината не е на даскала. На някого да му трябва китара?

Всяка снимка на тоя блог е моя. Ако не съм аз зад обектива тогава ще съм пред него. Така че коментари по снимките много биха ме зарадвали. Емо, мерси много за коментарите които ми оставяш. Днес ходих mountain biking. Утре пак смятам да ходя, но тоя път ще донеса фотоапарата. Дано да не го счупя... доста е опасно.

"Фотограф"

Това е моята улица около 10:30 вечерта.
Фотограф не съм и сигурно няма скоро да стана, но все пак съм доволен от горната снимка. Оказва се че е доста по-сложно от колкото очаквах... и доста по-скъпо. Но какво да се прави. Ако не харча пари за хобитата си, тогава за какво.
Смятам да щракам много снимки като се прибера в България след няколко седмици. Надявам се ще има какво да снимам :). Хайде подготвяйте се (нищо че тоя блог има всичко на всичко 2-ма читателя (и единия не е в България)) за веселбички и пиене, че като се върна не искам да чувам оправдания. 4 години не съм се прибирал така че за 3 седмици искам да наваксам на купони поне колкото за 1 година... наистина понякога съм оптимист.
Ех как ми се идва в Русе а като се замисля че в 10 клас се смятах за авантюрист. Тогава даже ненавиждах нашата хубава страна... а сега изгарям от нетърпение да се върна. Това ми е на мен Американската мечта.
Повечето хора от България ще ме сметнат за побъркан ако прочетат това и сигурно ще са прави. Поздрави на всички мои приятели и познати. Не че накой чете тоя блог но аз мога да си въобразявам.

The Dollar Theater

Киното е едно от любимите ми неща. Кофти е че струва $8... Освен ако не отидвш в Долар Киното (то всъщност би трябвало да cе казва Долар и половина кино, но както и да е). Там дават филми които са излезли на кино преди около месец или два но все оше не са излезли на видво. В това кино забравям реалноста, плиткоумието, дебелогъзието, и пропагандата които ме задушават ежедневно. Отдавна свикнах да ходя сам на кино и сега дажв май така предпочитам (освен ако не е комедия). Също така предпочитам да няма много хора в салона защото колкото повече хора толкова повече шум от ядене на пуканки, чипс, и смучене на празни безалкохолни чаши (не пропускат нито една възможност да се хранят нездравословно). Пуканките (и всичко останало за плюскане) са с астрономически цени в киното. Аз не ям в салона поради 2 причини:
1. Яденето на пуканки е прекалено разсейващо и разваля the whole movie experience
2. Защо ще давам $5 за пуканки след като билета ми струва $1.50
Не знам защо но страшно много се кефя когато звездичките летят към планинския връх на Paramount логото или когато се върти глобуса на Universal или DreamWorks и така нататък... когато музиката тече по време на тия уводи към филма, аз мислено потривам ръце за секундa-две и после бързо пляскам с ръце 3 пъти от напрежение по почващия филм. Също така много се наслаждавам на времето от ставането от седалката до излизането от киното. През това време все още съм във филма. След като изляза от киното, страшно силно ме удря реалноста, плиткоумието, дебелогъзието, и пропагандата. После ща не ща се качвам в колата и потеглям за вкъщи.
Хайде сега отидете задължително да гледате Million Dollar Baby

Дай ми най-големия...

Тази снимка е прекрасен пример за тоя пост. Огромен pick-up truck, който не се побира между линиите за паркиране, пред магазин за техника. Аз бих предположил че когато притежателя го е купил, той е казал "what's the biggest truck y'all got?". Също така бих предположил че ползва задната част на автомобила 1 път на 2-3 месеца, а през останалото време ходи с него до работа и обратно. И като знам на какви космически разсотяния е всяко едно нещо (било то работата, "mall"-a, ресторанта за chicken wings или огромни "burgers", или магазина за лов) мога да си представя колко пари плаща за бензин.
Аз лично имам приятел който има огромен pick-up truck поради единствената причина че било very good deal (... just couldn't pass it up - тема на някой от следващите постове). От неговата къща до работата му (компютърна) е приблизително 35км. Той ползва "багажника" само един път - когато се премести на нова квартира. За мен все още е непонятно защо да не си купиш икономична и нормална кола. Ако някога ти трябва pick-up truck или камион, можеш да питаш или съседа (който неминуемо има такъв), или в краен случай да вземеш под наем какъвто камион искаш от U-haul ($20 -30$).
Според вас кой има най-голям интерес да се харчи толкова бензин? Кой има да връща услуги на хората дали големи дарения за предизборната му камапния? Кой иска да се докопа до по евтин нефт? На българските политици пропагандата ряпа да яде :)

Тест

Крайно време е и аз да си направя блог... Everybody's doing it... Понякога забравям как да се изразя на български и затова (за съжаление) обръщам на английски. Аз имам намерението в този блог да опиша как виждам Щатите... моят фотоапарат ще ми помага.
Стига толкова за първи пост.