Този блог е напълно несериозен... защото... българче да се наричам, първа радост е за мене.
Wednesday, January 25, 2006
2/3 с наднормено тегло
2/3 от американците са с наднормено тегло. Звучи грозно. Човек би си помислил "Брей тия американци плюскат много здраво". Вече от доста време съм в Америка и нещата не са толкова прости. Не мога да ги упреквам за тяхното телесложение защото според мен вината не е в тях. Начина на живот допринася до тази физика. Доста са факторите предразполагащи телесложението на американците. - Не достатъчно движение в работата (автоматизация с помоща на машини) - предвижването от и до работа става предимно с кола (градски транспорт има развит само в много големите градове) - нездравословна храна (наблъскана с какви ли не химии) - много телевизия (с реклами за нездравословна храна) Вярно че могат да ходят на фитнес или да спортуват нещо и да поддържат форма. Но истината е че не много хора ще се занимават с нещо неприятно в малкото им свободно време. И аз съм ходил на фитнес. Писна ми точно след 2 седмици ходене. Имам се за по-упорит от средностатистическия човек, но на четвъртия месец се отказах. На лично ниво така седят нещата. Но има и друго. За да се намери причината за всяка тенденция в Америка (и не само) е добре да се погледне следния въпрос "Кой има печалба от цялата тая работа?". Да речем - хранителната индустрия (по скоро заведенията за хранене - МкДоналдс, KFC, Taco Bell, и т.н.) - колкото повече ядат хората, толкова по-добре. Един по дебел човек се храни повечко, харчи малко повечко. Кой друг печели? Индустриите свързани със здравеопазването. Болниците. Здравеопазването не е безплатно. Да ти сложат една лепенка на пръста струва $200 (поне на мен толкова ми струва... от тогава съм се отказал да боледувам). Наднорменото тегло води до какви ли не разболявания и физически аномалии. Неща които трябва да се лекуват. С лекари и лекарства - скъпотия. Имам чувството че колкото по-обемист е един човек, толкова по-обемисти са и потребителските му нужди. Повече храна, по-голяма кола, повече бензин. В документалния филм "Supersize me", даже разказват че автомобилната индустрия се наложило да произвежда коли с по-големи cuphoders (място където да си сложиш пластмасовата/хартиена чаша от fast food заведението). Също така хората които решат да са във форма, си плащат за това. То не са смешни фитнес уреди (които се побират под леглото), фитнес салони, фитнес треньори, разнообразни диети, книги, списания... изобщо пак доста индустрии са печаливши от това хората да искат да отслабват. Така че хубаво е хората хем да са дебели, хем да се стремят да не са дебели. Да цъфти търговията. Но това е добра тактика само за близкото бъдеще. Големите компании гледат бързичко да направят пари все пак. Изглежда е прекалено рано да се мисли кой и как ще работи когато всички са прекалено дебели (и съответно с прекалено много здравословни проблеми). Аз лично съм отказал junk food-a (бързата храна). Тоест спрях да ям в следните вериги - McDonald's, Burger King, Wendy's, KFC, Taco Bell (съставките на болшинството продукти в супермаркета също не е цветущо, но поне живея с илюзията че правя нещо по въпроса). Веригите за бързо хранене са така добре вградени в начина на живот в Америка, че е много трудно да ги откажеш. Направени са толкова ефикасно - точно до магисталата може да видиш огромното "М". Освен това няколко мили преди всеки изход на магистралата има табела със ресторантите които се намират наоколо. Кой ги е сложил тия табели там? Хм. Искам да кажа че това да се храниш и живееш здравословно в Америка е много много трудно. Понякога е непосилно да се пребориш с маркетинг-триковете на големите компании, старите навици, и начина на живот. Четох в един български вестник че българите били едни от най-бързо затлъстяващите нации в европа... вечния въпрос си остава: Кога ще ги стигнем американците?
Това е Майк. Работи с мен в пицарията. Днес го питах на колко години е. На 40. Ако би трябвало да го оприлича с някого би било Мики Рурк. Майк е точно като излязал от филм. Един каубоец. Марлборо ман. Та да разкажа моите впечатления за Майк. Думата която най-точно го описва е cool (точен превод в смисъла който си го мисля не мога да направя в момента... може би... не го ебе за нищо; над нещата е). Той е мълчалив. Говори само когато се налага. Може би само в крайна необходимост. Изразява се кратко и без излишни думи. Рядко се усмихва, но като го прави е почти събитие. Какъвто е в речта такъв е и в маниерите и движенията си. Използва най-краткото разстояние, най-ефективното движение. Бил е в затвора 3 пъти. Не знам за какво или за колко време. Има си татуйровки, пие, пуши. псува (рядко), и по жени ходи. Играе билярд естествено (малко по-добре от мен). Бие се доста добре въпрерки че сподели че не обича да го прави. Даже гледал да го избягва. Ценностната му система може да куца за някои работи, но все пак не са много. Майк е работяга. Дай му работа и ще я свърши. Няма да те пита кое, ама как, ама защо, а това къде, за какво ти е, и така нататък. Не се налага да му повтаряш по два пъти. Ще свърши работата бързо и както намери за добре. Логиката му към нещата които го заобикалят е завидна. Действа си хладнокръвно, спокойно, и целенасочено. Ще ти свърши работа стига да те уважава. С каквотов се захване, го изпълнява съвестно и докрай. Не съм го виждал да се замисля за каквото и да е. Преценява кое си стува и кое не е за по-малко от секунда. Само "да", "не", "не знам" (но това е рядкост). Не се преструва и не се прави на някой друг. Майк знае всичко за пицарията (даже повече от шефовете), която всъщност е един хаос. Пицарията съществува вече около 30 години май. И въпреки че някои неща са подновявани, струва ми се че не са много. През лятото бачка като някакъв строител, а през зимата... май е в пицарията. Майк не му е за цел да спестява пари. Излиза по баровете когато му се излиза, пие когато му се пие и въобще си прави каквото си иска. Питах го какво си е пожел за новата 2006та година. Каза ми "Нищо". Така или иначе правел каквото си поиска. Тия new year's resolutions били безполезни. Няма намерение да отказва нито цигарите, нито алкохола, нито каквото и да е друго. Интересно е да познаваш човек който все едно е излязал от американски уестърн. Ако имам възможност бих му подарил един Харлей Давидсън мотор който като че ли ще допълне идеано характера на Майк. Майк също не обича да го снимат. Но му казах че ще го щракна без да забележи. Също е хубаво че не може да чете български :)
Тъкмо се върнах от един бар. Голяма тъпотия беше. То обикновено преживяването е такова каквото си го направищ. Това че е било тъпо, сигурно е по моя вина. Ходихме в един бар който е бар/боулинг зала. Бяхме аз, съквартиранта Шон, Майк и жена му Лорен. Там се видяхме с гаджето на съквартиранта - Тина. Влизаме в заведението. Има хора тук таме, но са малко. Повечето хора бяха над 35 май. На джукбокса се чуват някакви резачки... класически рок някакъв (да речем Линърд Скинърд). След това Гънс енд Роузис. После кънтри. Музиката няма да е наричам ужасна защото и аз съм слушал Гънс преди време... но пък неподходяща за заведение според мен. Но все пак клиентите си избират музиката, така че това им се е слушало. Имаше 3 билярдни маси. Поръчахме си питиета, което веднагически предизвиква "Може ли да си покажете ID-то" (шофьорска книжка обикновено... която доказва че си над 21 години и ти е разрешено да пиеш). Сигурно още приличам на под 21 години. Показах си охайовската шофьорска книжка. Барманката (която е на около 40... тя май беше и готвачка) я поглежда. Връща я и вече може да си поръчваме алкохол. Аз съм на бира (както винаги). След това поисках да ми дадат $2 доалара на qurters (монети от 25 цента) за да може да играем билярд. В Америка не помня да съм виждал билярдна маса с жетони... вместо жетони обикновено се слагат по 3 quarters. Играх със съквартиранта 2 билярда, но без много желание. Шон и Лорен си поръчаха barbeque wings (пилешки крилца с барбекю сос), пържени кашкавалчета някакви и jalapeno poppers (това няма да го обяснявам какво е защото едва ли си струва). Разговора включваше нормалните теми - работа, за какво са скарали оня ден Майк и Лорен, и в кой бар да се отиде след като си довършим питиетата. Аз гледах скучно и безучастно през повечето време. Както е тръгнало нашето ходене по баровете... така и ще завърши - в не цветущо настроение. Казах им да ме оставят вкъщи по пътя към следващото заведение. Казах им че ще гледам порно из интернет и ще пиша нещо в блога си и за това искам да си ходя. Посмяха се на шегичката малко. И така... оставиха ме вкъщи преди малко. Като се замисля, може би това да си прекара добре човек по разни заведения, зависи от това колко жени/момичета има там. И съвсем не по темата.... Миналия петък ми се сбъдна една малка мечта. Гаджето на един познат реши да ми позира за една фотосесия. Някои от снимките бяха сполучливи. Интересно преживяване е да си фотограф и да снимаш някоя красавица. Може би защото диктуваш кое как: - погледни към прозореца - мръдни си левия крак по надясно - завърти се още малко ... "така добре ли е?" - "да, идеално... задръж така". Аз се държах много професионално разбира се. Хубавото е че на девойката й харесаха снимките. Няма да е лошо да се намери още някоя девойка която да снимам. Ако си намеря girlfriend, може би нея ще мога да снимам по цял ден... де късмет.
Монетите са малко странни на пръв поглед. Учудващи са няколко неща за монетите. - не тях не е обозначена стойноста им с цифри - 1, 5, 10, или 25 цента. - стойността е обозначена с думи one cent - 1 цент five cents - 5 цента one dime - 10 цента (не знам от къде е произляза думата dime, но означава 10 цента) quarter dollar - 25 цента (1/4 долър) - имат си имена. penny - монетата от 1 цент. nickel - монетата от 5 цента. dime - монетата от 10 цента. quarter - монетата от 25 цента. - размера на монетите. dime (10 цента) е най-малката по размер монета. След това по големина е penny-то (1 цент). След това по големина е nickel-а (5 цента). И най-голяма е quarter-а (25 цента). - само 4 са различните видове монети. Българските стотинки са шест вида (доколкото помня :) ) - 1, 2, 5, 10, 20, 50. На снимката най-горния ред от монети са quarters. От 2000-та година почнаха да издават quarters с дизайн специфичен за всеки щат. Това не означава че тия quarters важат само за него щат. И на всеки няколко месеца издаваха по някой нов вид quarter с изображение специфично за някой щат. На горния ред на снимката са quarters на Indiana, Virginia, New York, Kansas, Mississippi. Под тях е нормалната quarter... езито и турато. Под тях е dime-а; след това nickel-а, и най-отдолу е penny-то.
Днес разбрах че първата стъпка към почистването на стаята ми е изключването на компютъра. Втората беше усливането на блус доколкото може малкото ми касетофонче. Чак кеф беше да поразтребя малко.
Стана 1 следобед днеска а моите аверчета мормоните ги няма. Стана 1:15. Още ги няма. Викам си... ще ги изчакам още половин час и тогава ще ходя в спортния комплекс да поиграя баскет малко. Те се появиха около 1:40. Същите двама хлапаци. Отворих вратата и ги поканих да седнат в хола да поприказваме. Аз седях на едната кушетка, а те двамата на отсрещната. Почнаха да ме разпитват какво работя, от къде съм, къде съм учил и такива работи. Главно единия говори. Другия мълчи през повечето време. След това ме питаха какво ме мотивира да живея. Как се справям с ежедневието. Аз им обясних че света е хубав какъвто си е и засега нямам нужда от нещо което да ми дава отговори или сила за да се справям с ежедневието си. Имам си принципи и идеали и мечти и не ми трябва да следвам законите, съветите, правилата на разни други хора. Дискусията взе да се задъбочава малко по малко. Те не бяха от най аргументативните хора. Аз това и очаквах, но все пак не изключвах да има някаква изненада. Те решиха да ми обяснят за техните prophets (не знам как се превежда... "месаи" може би). Аз питах как така някой ей така става профит... имало нам колко си в щата Юта (аз помислих "как така се събравли в Юта всичките?", но се оказа че те не били всичките американци както подозирах). Казаха че бог ги избирал. Добре де, той ги избрал ама как са разбрали останалите че ги е избрал. След това решиха че тия месаи се събират и се молят на господ който тогава им казва кой наистина е месая или не. Глупости. Аз питах ако господ е всемогъщ защо да не направи така че хората да не правят грехове. Отговора беше че хората трябвало и да грешат за да се учат от живота и да напредват и да станат по близки до господ. След това ме питаха дали съм чувствал нещо. Да, чувствам... всеки ден даже. Тия чувства били от господ. Не вярвам да ви кажа. Като съм изпитвал радост или съм имал лошо чувство някакво... то било от господ. Ами не, аз смятам че чувствата ми са породени от мен, а що се отнася до лошите чувства - те са придобити от житейски опит и начина по който "четем" обстановката покрай нас. Моята радост чувствал ли съм я в сърцето си? Ами не, за мен сърцето е мускул които изпомпва кръвта главно. Не изпитвам радост със него. А как съм знаел дали когато съм изпитвал радост била истинска? Аз не мога да знам каква може да е "истинската" радост мормоните познават защото не съм набожен... а и съм напълно задоволен с радоста която изпитвам. Питах каква е разликата между "истинската" радост която те чувстват и моята "фалшивата"... казаха ми че не могат да измислят обяснение за този върпос. Питах ако не човек не вярва господ дали според тях той може да отиде в рая. Не можело. И защо така питам аз. Оказа се че имало някаква "чакалня" след като човек умре. Там тия неверващите ги убеждавали разни хора да приемат господ и чак тогава ако решели да го приемат - влизали в рая. Помислих си саркастично "Е значи имам шанс за рая още. Мога да оттърва ада :)))". Доста тъпа е тая теория с чакалнята ама както и да е. Пък ми се стува глупаво някакъв си бог да задължава хората да вярват в него за да влязат в рая... малко егоистично. От къде на къде ще ме изнудва господ. Това не го казах. Все пак не исках да се гавря с момчетата въпреки че имах едно скрито такова желание. Разговора трая някъде около 25 мин. След това ми дадоха the book of mormon и ми отбелязаха някаква глава да чета в нея. Бях инструктиран ако се съмнявам в нещо в книгата, да се помоля на господ и той щял да ми каже дали било истина. Аз им казах че нямам нужда да питам някого... ако имам въпроси си тълкувам отговорите по най логичния за мен начин. Дали да се върнели. Викам... ами защо не. Кога? Ами другата седмица се върнете ако искате. По кое време? По същото. Докато приказвахме съквартиранта се беше събудил и седнал на компютъра. Те на излизане взеха да го питат дали бил набожен и в какво вярвал. Той им отговаряше без дори да се обърне към тях :). Казах им че като се върнат другата седмица може и с него да имат дискусия :). Айде чао. Чао. Стиснахме си ръцете. Тръгнаха си. 3 минути по късно съквартиранта ми каза "И ти не ги снима?". Аз толкова се ядосах на това колко съм заспал. Това беше поне 50% от причината да ги поканя... а най-накрая да забравя да ги снимам. Голяма съм патка. Ядосах се на себе си много. Преди да си тръгнат мислех че има възможност да им вържа тенекия следващия път... но сега не мога защото забравих да ги снимам. Значи следващия четвъртък трябва да очаквате снимки на мормоните. Много ме е яд още. Пък и не можах да намеря въпросите които си бях записал... така че следващия път ще ги питам. Питах ги имат ли успех с тия посещения като хлопат по вратите. Те казаха че много хора "приобщавали" по тоя начин. После си помислих че едва ли е можело да дадат някакъв друг отговор. Аз все пак разбрах каквото исках да разбера... "защо хлопат по вратите така и убеждават хората?". Господ ги карал и трябало да разпространяват негово слово. Не оправдаха очакванията ми за по интересен отговор. И така със мормоните. Оказва се че ще има епизод 2 другата седмица. За тия които все още не са сигурни - не, няма да ставам мормон и в нищо не са ме убедили :)... все още съм нормален (така де... нормален колкото и вчера имам предвид).
Предпочитам да пазарувам през ноща. След работа. Обикновено приключвам работа в 1:30 през ноща... а по пътя ми е супермаркета. Няма почти никой там по това време. Целия магазин е мой. Не че ме притесняват другите купувачи... единственото предимство е че няма опашка пред касата. Вчера след работа реших да спра за да си купя това онова, но главно продукти за да си сготвя боб. Това са нещата които си купих: - прясно мляко (1 галон = 3,78 литра ... това ми се отпечатало в мозъка именно защото на бутилката пише) - един галон пречистена вода (тази от чешмата има доста химикали вътре) - наденички - чушка - люти чушки - дометено пюре/сос - боб - хляб (зехтинов... не знам какво му е зехтиновото но е $2... тия по $1 не мога да ги трая защото са много много много противни - имат вкус на пластмаса) - мента (поради липса на джоджен - все още не знам как се казва джоджен на английски) - консерви туна (неизвестно защо викат на туната chicken of the sea (морско пиле)) - майонеза (смесва се с туна и се маже на филийка... бързо и ефикасно за хърба като мен) Всичкото това удоволствие ми струва 16 долара и 70 цента. Аз съм един от малкото хора които като пазаруват, обикновено го правят с кошница. Може би 90% от американците пазаруват с количка която почти винаги пълнят до горе. Но за сметка на това ходят да пазаруват един път в седмицата. Забелязъл съм че продуктите в една полупълна количка възлизат средно на около $100. Един съвет ще ви предам... на мен ми беше даден наскоро "Недей да пазаруваш когато си гладен". Не бях обръщал внимание преди, но в последствие забелязах че има логика. Хората пазаруват доста повече когато са гладни. Забелязал съм няколко трика които магазините използват за да накарат хората да пазаруват повечко. - разместват щандовете от време на време... тъкмо свикнеш че тоалетната хартия е в щанд 12 например, те вземат че я местят в 9. Това налага да ходиш да гледаш и търсиш докато намериш. С това гледане и търсене забелязваш още нещо което би искал да си купиш... да речем подминаваш щанда със сладките работи или газираното. - друг трик е че под някой продукти има етикет на който е обозначено някакво намаление. Но е направено по следния начин: "Сладолед Сникърс; цена $5; намаление - 3 за $13; спестявате $2 (на 3 пакета)". Това се пада 67 цента намаление на пакет. Това което повечето хора не знаят обаче е че не е задължително да си купиш 3 пакета сникърс за да получиш намаление от 67 цента на пакет. Може един да си купиш и цената ще е $4,33. Купуват си хората иначе по 3 пакета. И после какво да ги правят... ами ядат ги :) Сигурно има и други трикове в подреждането на продуктите за да може клиента да обиколи колкото се може повече из магазина. Имам един познат дето е работил в тая верига супермаркети и ще го питам скоро дали знае нещо по въпроса. Обиколих магазина на спокойствие без да бързам. Устоявайки на доста продукти от които не се нуждая. Добро упражнение е това. Прибрах се вкъщи. Снимах покупките (без светкаваца... светкавицата само разваля снимките). Накиснах боба във вода. Тоя път накиснах само половината боб от пакетчето че миналия път го накиснах вскичкия. Не знаех че той ще поеме толкова вода и стане 5 пъти оригиналния си обем. Както и да е (поздрав :) ). Початих малко и си легнах около 3 и нещо. Станах в 11 часа. Имах намерение да - опера дрехите си (повечето вече с голяма клизма минаваха "теста на помирисването"... и беше крайно време да отида до обществената пералня). - да сготвя боб - да отида до WalMart да ми сменят маслото на колата Оказа се съм се надценил в това колко бързо мога да свърша всяко от тия неща. Резултата беше почти плачевен: - Отидох на работа с влажен панталон (щях да закъснея за работа ако бях изчакал сушилнята) - боба е полусварен (сменянето на маслото отне 45 мин в WalMart) - закъснях за работа с 1 мин (което не се е случвало от няколко месеца) - закусих с 4 глътки прясно мляко (погълнати пред хладилника от горепоказаното галонче мляко) и 2 филии хляб (погълнати в колата шофирайки за работа) - не успях да си взема нищо за ядене и се наложи да си купя нещо (купих си една пица... хм... която ще довърша след малко че пак огладнях) И така... вече ми идва края на смяната. Свърших си всичката работа за днес. Ще се прибера вкъщи. Ще досготвя боба. Ще початя с някого. И ще лягам. Още един отминал ден в Америка :). Да го зачеркна и него от несъществуващия календар. То лятото съвсем наближи вече, а?
Аз по принцип тръгвам за работа около 2:30 следобед. Но днес точно преди да изляза, чувам хлопане по вратата. Това почти никога не се случва. Преди да отворя, през прозореца виждам че са 2ма младежи... сигурно на около 18 години (ако не и по млади). Отварям вратата. Казват ми от коя църква са. И почват да ме разпитват дали съм знаел за господ нещо си. Казвам че тъкмо ще ходя на работа. Той ме пита набързо дали съм вярвам в господ. Не не вярвам. И какво ме мотивирало всеки ден да живея. Викам това е дълга тема... сега трябва да тръгвам. Да се били ли върнели някой път да поприказваме. Разбира се... върнете си. Кога съм си бил вкъщи. Всеки ден преди 2 следобед. Ставало ли в четвъртък в 1 следобед да дойдат. Разбира се че става... айде тогава ще се видим. Сега съм си наумил като дойде четвъртък да ги поканя вкъщи и да седнем и да поприказваме. Да ми кажат надълго и нашироко защо аджеба трябва да съм мормон. Защо обикалят по домовете на хората и какъв успех имат в цялата работа. Искам да видя има ли някаква частица искреност или ще бъдат заучените отговори които подозирам. Разбира се че ще бъдат заучените... какво мога да знаят за живота и господ 2 18 годишни тенейджъри. Едва ли е много но ще ги изслушам ако имат нещо смислено да кажат. Искам да ги питам трудни въпроси и да видя какво ше ми кажат. Дали ще се замислят въобще какво ги питам. Сигурно не. Но ще видим какво ще излезе. Целия процес ще бъде подобен на това да ме убедят да си купя нещо. Ще ми "продават" тяхната вяра. Ако не друго то поне ще е интересно. Със съквартиранта се бъзикахме че може да им спретнем някой майтап... той да се направи на сляп, а аз с моята "сила" да го просна на земята и със затворени очи и мълвейки български думи много бързо и треперейки да го излекувам и той да прогледне... после ще ме пита хладилника какъв цвят е, а кушетката, кухненските шкафове. Но едва ли ще издържим да направим цялото това фиаско без да се захилим, а и въпреки че ще е смешно - не искам да си правя гавра с младежите. Съквартиранта реши че единствената причина за това мое начинание е да го избложа после. Може и да е прав, но аз предпочитам да мисля че блога (и фотоапарата) ме стимулират да съм малко по отворен към света. Ако някой има предложение какво да ги питам тия набожни младежи... да каже. Аз вече така или иначе съм започнал да си правя лист с въпроси. Едва ли ще се стигне до него, но искам да съм подготвен. Хубав експеримент се очертава според мен.
Днес ИТ отдела получихме имейл от шефа че трябва незабавно да ънинсталираме Firefox от компютрите си на работа. Шефа (Крис) на шефа(Ал) на моя шеф (Рей) така разпоредил. Крис (най-важния ИТ шеф който е отговорен за всички клонове на нашата компания във всички щати и страни) пише в мейла си че въпреки че Firefox бачка по-бързо и по-добре от колкото IE, нашата компания не използва freeware. Така че ънинсталирах Firefox. Но ми липсваше функцията tabs във Firefox-a. Наложи се да инсталирам един шибан MSN Toolbar който позволява да ползваш tabs в IE както във Firefox. После трябваше да си играя да го крия тоя toolbar и донякъде успях. Друго което ми липсва от Firefox са папките с линкове който можеш да си създадеш (както и функцията Open in tabs). Но ще го преживея. По-добре без папки в браузъра от колкото без работа :) Едно от нещата които научих в Америка (сигурно и в България съм щял да го науча рано или късно) за шефовете е че в повечето случай е по-добре да си вършиш работата по начина който шефа ти каже, вместо по ефективния начин. И в някои от случаите се оказва че е начина на шефа се оказва правилен, а този който сме смятали за ефективен - не е... и в последствие научаваме нещо което шефа е знаел преди нас. Този едва ли е от тези случаи, но все пак... мен не ме бърка - и IE 4 да ни накарат да ползваме, няма да се противя. Работата си е работа и шефовете трябва да се слушат. Am I right or am I right? (Прав ли съм или съм прав? (любима фраза на един забавен човек който познавах отдавна))
