Sunday, July 31, 2005

I.F.O.C.E



I.F.O.C.E = International Federation Of Competitive Eating
Ако има дума която може да опише моето умствено състояние докато гледах едно състезание по ESPN наречено Competitive Eating, то тая дума е SPEECHLESS. Състезанието се провеждаше в Лас Вегас (логично като се замисля). Първата минута бях с впечатлението че това състезание е по готвене. WRONG. Нека опиша състезанието доколкото мога.
Дават 2ма човека един до друг обърнати към публиката. Пред тях има по една масичка. На всяка от масичките има по една огормна чиния със салата. Коменаторите (двама) в това време обесняват как салата на пръв поглед изглежда лесна за ядене... но всъщност не била. Едрите парчета салата трябва да се сдъвчат поне до такава степен че да не те накарат да се закашляш (или повърнеш - тогава си дисквалифициран). До огромната чиния (в която съобщиха има 1 килограм салата) има 3-4 чаши с вода. Почва да върви хронометъра... от 2 минути към 0 минути. Двамата състезатели се юрват да се тъпчат със салата с невероятна скорост. Имат различна техника на тъпчене - един ползва една лъжица, другия ползва лъжица и вилица за да може да тикне повече в устата си. Също така на няколко секунди пиеха прибързано по глътка вода. За да може салата по лесно да мине през хранопровода и съответно да ускори яденето. Състезателите от толкова тъпкане са омацани със сос (salad dressing), маслини, домати, и други съставки намиращи се в сготвената от майстор-готвач салата. Също така на състезателите им излиза храна от устата обратно в чинията, текът им лигите ... а те плюскат като прасета. Буквално. Гледайте ТОВА на забавен кадър. Гледайте повторението че да може да видите всеки гнусен детайл от плюскането. Нямам думи. След около минута и нещо първия беше свършил салатата в чинията и ... познайте... получава следваща еднокилограмова чиния със салата. Почва да нагъва и нея. Другия изостана съвсем малко. Като свърши времето претеглиха им чиниите и който имаше по-малко салата в чинията - той е победител. Това беше една от срещите от четвъртфиналите. На полуфиналите ядоха пържени картофи. На финала беше един японец Takeru Kobayashi и една азиатка Sonya Thomas. Те бяха единствените слаби хора в цялото състезание. Не ми е ясно само как един 60 килограмов юпонец може да погълне 10 килограма ориз за 30 мин (един от рекордите на японеца). Всички останали "състезатели" бяха дебели. И всичките твърдяха че са в "top eating condition". Междудругото ESPN е телевизионен канал само за спорт. Ебати спорта аз. Да ви кажа 60% от американците са направо готови състезатели. То си е статистика - 60% от тях са с наднормено тегло. Ако не ми вярвате - Google it! Да призная, не знам и какво да коментирам по повод това състезание и предаване по телевизията. Само искам да кажа че моя приятел Ерик (в който гледах това умопомрачаващо предаване) умираше от смях защото аз гледах в недоумение през почти цялото време и с отоврена уста. Слава богу че се отказах да гледам телевизия преди година и половина. Да - не гледам никаква телевизия от година и половина. И почти всеки ден ставам все по доволен и по доволен от това си решение. То не беше пропаганда, то не беше промиване на мозъци. Нито новини мога да гледам нито нищо, нито reality shows, нито Big Brother, нито реклами... Направо се вбесявам в редките случаи когато ми се налага да гледам телевизия. За телевизията ми се струва трябва отделен пост така че ще спра до тук.
PS Снимката няма нищо общо с този пост... просто ми харесва. Направих я докато шофирах. Не препоръчвам правенето на тоя тип снимки на други хора поради простия факт, че не е много безопасно да снимаш докато шофираш.

Cheerleader 2


След половин час (11pm американско време/6am българско време) почва streaming на секс с мажоретка ето тук. Ако сте дошли с 2 минути закъснение :) , шоуто ще е свършило и тогава линка ще ви отведе при виновника за този (и миналия) пост... Пейо.

Надявам се вече да сте разбрали че streaming-a на секс с мажоретката е майтап. За да ви се изясни как се е зародил майтапа ето следния раговор проведен с Алекс (Jazz) вчера:
Sasho: hola
Jazz: peio (07:18 PM) :
да попиташ/подскажеш на американския сашо за cheerleaders да разкаже, ако/като му дойде
Jazz: :)
Sasho: hahaha
Sasho: de da imah kakvo da razkazvam za tiah
Sasho: vse pak shte pomislia dali moga da kaja neshto po temata ... no se symniavam
Jazz: аконе личен опит, поне наблюдения, де:)
Sasho: kakvi nabliudeniea .. v kakva nasoka
Sasho: kakvo za cheerleaders go interesuva?
Jazz: peio (07:23 PM) :
секс трябва да има
Sasho: hahahahahaha
Sasho: de kysmet
Sasho: te cheerleaderkite ... hodiat s futbolistite ot otbora ... ne s zastreliani chujdentsi

PS On a related note, check out http://www.datelance.com/

Saturday, July 30, 2005

Cheerleader


Поради появилия се интерес към секса с cheerleaders, реших че трябва да задоволя желанието на читателите. Та утре вечер очаквайте на тоя блог да стриймна секс с една (може би две) cheeleaders. Значи утре в 11pm тукашно време (6am на следващия ден българско време) очаквайте включване.

Friday, July 29, 2005

Хапвам, значи съм... американец


Нека да ударя едно описание на класическото американско готвене. Аз споменах за домакинството и готвенето преди, но сега е време за личен пример. Един много много голям процент от хората се хранят ежедневно на принципа който ще опиша. Тоест купуване и приготвяне на едни такива госби който включват кутия с име от рода на "____ 'n'____ " (Mac'n'Cheese, Shake'n'Bake, etc), добавяне на вода, и микровълнова печка.
Аз не съм готвач по принцип и за това съм запознат с тях. Все пак мога да готвя някое друго българско нещо (баница, пиле фрикасе (от скоро), мусака, пълнени чушки, супа - зеленчуково пюре, карфьол и брокли с един бял сос) но това става много много рядко. Мързи ме. И след като съм ги правил тия неща само по няколко пъти задължително поглеждам и следвам написаната от някой роднина рецепта. Не винаги става сполучливо. Някой ден ще се отдам на това да се науча да готвя всичко което може майка ми, но както се оказва няма да е в близко бъдеще.
Та да се върна към американското ми готвене. Стъпка по стъпка ще обесня едно типично готвене познато до болка на всеки американец. Mac'n'Cheese. Но аз нали съм много "изобретателен" си добавям едни работи към Mac'n'Cheese-a. Съответно след това бивам определен от мойте приятели по следния начин:
- You are gross
- You are disgusting
- You are nasty
_ You are nuts

Step 1


Изсипвате макароните намиращи се в половината на пликчето в една купичка
Наливате 2/3 of a Cup (това е официална марка - cup) вода
Слагате това в микровълновата за 3 минути и 45 секунди

Step 2


Докато макароните са в микровълновата, нарязвате една малка кисела краставичка и един хотдог/кремвирш. Искам да подчертая че step 2 е моя измислица и не влиза в оригиналната рецепта.

Step 3


Като извадите макароните от микровълновата, изсипвате сиренето на прах от другата половина на пакетчето.

Step 4


Добавяте нарязаните кисела краставичка (pickle) и хотдог. (Пак моя лична измислица)

Step 5


Добавяте черен пипер ако искате. Аз обикновено искам

Step 6


Разбърквате

Step 7


Хапвате гнусотията след като сте постигнали перфектната хармония между мързел и гладуване.

Step 8


Измивате си купичката. Тази стъпка често я пропускам както виждате. вина до не малка степен има този блог... все по него вися. Чатенето също е виновник. То се е увеличило неимоверно от както разни много приятни хора са решили да ми кажат "Здрасти" по ICQ благодарение на това че са чели блога ми.

Wednesday, July 27, 2005

Yogurt Salt Water


Айряна е популярна напитка в България. Пият ли в някоя друга държава айрян? Не съм чувал, но се съмнявам. Опитайте те се да обясните на чужденец какво съдържа той и как се приготвя. Успех ви пожелавам. Значи както всички знаем - кофичка кисело мляко, кофичка и половина вода(поне аз така го правя), и сол по преценка. Един път реших да си направя айрян в слънчевото и лъчезарно Охайо. Единственото мисело кляко :) което аз съм намерил за подходящо е Danon Plain Yogurt. Та направих си айрян аз един път. Сложих си сол и въпреки че обичам айряна си соленичък, малко прекалих със солта този път. Единния от двамата ми американски приятели съответно се престраши и му налях една чаша. Айряна не беше много студен. Със студена вода от чешмата, но това естествено се смята за luke warm (противно топло)... Щом не е наблъскано до горе с лед, не може да се консумира. Та опитва моя човек, едвам преглъща една глътка и взема да му се повдига.
- What the fuck is that. This is the most disgusting shit I have ever tasted. First of all, its luke warm. Second of all, its too salty. Its yogurt salt water. I suspected it will be nasty but I gave it the benefit of the doubt and its worse than I thought. Do all bulgarians drink this yogurt salt water? Do they offer it at bars and shit?
И аз какво да защитавам айряна...
- If you don't like it, don't drink it.
Ако някой някога успее да накара американец да харесва айрян, едно "Евала" от мен получава. I failed miserably. Моят съвет към тия българи които са отговорни за привличането на чуждестранни туристи в България е да не споменават айряна... и бъбреците, и пачата. Сигурно има и други такива но сега не се сещам.
Още не съм измислил снимка за този пост но скоро и това ще стане.

Тото





Търся си работа. Където и да е в Съединените Американски Щати. Стига да е по-добре заплатена от сегашната. Като се има предвид че сега получавам направо мизерни пари по американските стандарти, може и да не е трудно. Средната заплата на някой завършил с моята специалност била 35 хиляди на година. И това е средната заплата непосредствено след като завърши. Аз съм завършил преди 2 години а заплатата ми е 25 хиляди на година. Те се водят 25, ама като ми вземат данъци от всяка заплата и като извадим парите за живеене... те не остават много. Даже много малко. Освен това достатъчно време вече съм в това шибаното Охайско село. Искам някъде където има по малко селяни. Искам в голям град. Искам да се запозная с някой българин някъде в Америка (не виртуално). Ако не се обадя на родителите си или приятелите си в Бъглария, няма как да чуя българска реч. А съм тук от 6 години вече. 6 години звучи доста внушително така написано. След като хората четящи този блог ме познават долу горе добре смятам че могат да имат долу горе правилна преценка за това какъв човек съм.
Ако някой от американските-български читатели случайно имат възможност и е в позиция да наеме IT Specialist, моля погледнете резюмето ми. Знам че вероятноста да си намеря работа посредством блога е толкова вероятна колкото и това да спечеля от тотото (въпреки че аз тото не играя), но все пак. Но въпреки че my cry for help ще остане незабелязан, искам да мотивирам евентуано разтърсване. Обещавам на този благодарение на който се хвана на работа, да го почерпя с една каса Загорка (depending on аvailability) или в най-лошия случай Corona.

Sunday, July 24, 2005

That's what I'm talking about



Business in the front


Party in the back
За тия които не могат да схванат хумора в тези 2 снимки... прочетете поста Mullet (6-ти Юли)

Saturday, July 23, 2005

Отговор на Теодора





Здравей, Теодора!

Anonymous said...

Име: Теодора
Град по рошдение: София
Град сега: NYC - Upper West Side
Година доша в Америка: 1990
Възраст тогава: 18 години

Благодаря за подробните отговори и най-вече за добрия тон на този коментар.

Нямам нищо против България
Според мен от написаното по долу, изглежда че имаш едно две неща против България. И в това няма нищо лошо.. всеки си има право на мнение. Its a free country :)

По бърсо type по англиски
Пиши си на английски щом пишеш по бързо така. Аз ще те разбирам еднакво добре и на английски (ако не и по-добре)

Какво ми харесва тук (САЩ):
1. приятеливе

Това е въпрос на мниние също. Има вероятност да не си попаднала на свестни хора в България (а има такива). Има вероятност аз да не съм попаднал на свестни хора в Америка (знам че има такива - попаднал съм на двама трима, но за мен това е недостатъчно).

2. това те няма селски клюкарчи да си завишдат и мръсотят един на друг
Хора които завиждат и ти правят мръсно има навсякъде. Радвам се че не си се сблъскала с такива в Америка. Може и да е защото приятелите ти са от цъкрвата в която ходиш (предполагам). Що се отнася до клюкарененето - има и клюкари сред американците въпреки че наистина не са много. Но според мен е защото нямат за какво толкова да клюкарят - главно защото доста са обсебени от работата/професията си и защото нямат много познати и приятели.

3. че хората (most of them anyway) са честни
Хората са честни главно във финансово и професионално отношение и то е защото знаят как се прави бизнес. Иначе в личен плас са толкова лицемери колкото и в България (поне на мен така ми се струва)

4. че имат морал и религия (мога да ходия на church ако искам и класната не паси чирквата по Велинкден и ме записва какти в БГ)
Съгласен съм в тебе до известен смисъл. Зависи дали ти допада религията. Някои американци се опитаха да ми натрапят религията си и моята реакция естествено беше да се противопоставя. Не им беше правилен подхода. Освен това не съм набожен. Доста неуважително и грубо беше според мен да се опитват да ме променят против волята ми.
Това че класната ти е била гадна - случва се. Според мен строгите даскали build up character в теб. Аз лично не бях чувал даскалка да варди входа на църква. Ходенето на църква може да не е било окуражавано в България по комунистическо време, но не смятах че е било забранявано и че може да има негативни последици.

5. I can trust people here and I could never trust anyone in BG
Отговорите на 1 2 и 3 се отнасят и за това твое твърдение.

And for your observations - some of the are very accurate and I went through some similar experiences in my first years at college but the whole point is if you do not like it why stick it out? Go back to Bulgaria and be happy if this is your idea of happiness
Значи се съгласяваш с някои неща? Добре. С тия които не се съгласяваш, остави един коментар да кажеш твоето мниние. Стига само тона ти да не негативен или ядосан. Смятам че за някой който ходи на църква (както се оказва) не подобава да напада ближния по такъв начин :)
Освен това никъде не съм казал че мразя всичко в Америка и съм страшно нещастен. Просто исках да изтъкна че Америка си има и някои отнситено негативни страни... защото покрай филми, новини, и легенди можеш да останеш с впечатлението че Америка е рай за всички. Въпреки че споделям негативни черти на Америка понякога, това не означава че не смятам че има и положителни. Просто положителните са описани доста по добре и по подробно от негативните. Освен това не съм казал че България е по-хубава страна от Америка. И България не е цвете за мирисане понякога. И България има негативни страни... но просто аз живея тук в момента а не в България.
И не знам дали ще ти донесе някакво удоволствие факта че в не много далечното бъдеще ще се прибирам в България за постоянно. Имам да довърша някои неща просто. Също така това дали ще съм щастлив в България не е 100% сигурно. И никъде не съм казал че България е моята idea of happiness.
Също така искам да кажа че според мен не е много уместно да ми даваш такива съвети след като не си запозната с моята ситуация. И определено не е такъв начина - не знам дали и не е в разрес с това как би трябвало да постъпи един набожен човек. Преди тоя пост малко ми остана да ти се ядосам толкова че да ти напиша един не чак толкова културен отговор. Радвам се че не се изкуших. Искам да ти кажа че се възхищавам на това че си успяла да се адаптираш толкова добре в една чужда държава.
Надявам се написаното дотук не те засяга толкова. Моята цел не е да се заяждам с американците. Ако искаш да прочетеш още за това защо съм в Америка и какво ми харесва, тогава кликни на Archives 05/22/2005 - 05/28/2005 и прочети постовете Отговор на Anonymous (на 25 Май) и Отговор на Anonymous 2 (на 26 Май).

Thursday, July 21, 2005

@ Doncho



Първо искам да се извиня за закъснелия отговор (аз вчера почнах да отговарям на твоите въпроси, но PC-то ми неочаквано се рестартира и загубих каквото имах. Ядосах се и си казах че по-късно ще ти отговоря). Второ... дай да обърнем на български. Американците които искаха да прочетат пост на английски сигурно са си начесали крастата.
1) Never, ever, use Word or other inteligent text editor again to create your posts. These smileys get completely @#$@# (see the squares above?)
Няма да се повтори :)

2) Racism is a bad thing. No matter if its "white" or "black" racism. Yes, we have to be tolerant. And Yes - we have to be equal. But tell me something: let A and B are equally knowlegeable and equally intelligent and equally good for a given job. Except the fact that A is black. So if that's the case, wouldn't it be racism if A is taken over B just because of this racist quota-shit? Or this is the right thing to do and the thing how it should be?
Прав си за това че расизма е лошо нещо независимо от това дали е срещу бели или черни. Смятам че историята е била по-несправедлива към негрите (робство) от колкото към белите. За нещастие това е довело да създаването на едни неправилни предразсъдъци. И за това са създадени разни закони които се опитват да балансират нещата. Това колко добре са направени и колко добре са изпълнявани е друг проблем. Ако имаше лесно решение на въпроса смятам някой е щял да се опита да го приложи отдавна. Аз не претендирам да имам разрешение на въпроса от политическа гледна точка. Само споделях как аз гледам на нещата и според мен кое е правилното отношение към темата. Но не обичам да си налагам мнението. Ако се съгласиш с нещо - супер. Ако не - аз ще те изслушам и до колкото мога ще се опитам безпристрастно да помисля над твоето мнение. Което обикновено не е лесно :)
И да ти призная не ми е много ясен въпроса "So if that's the case, wouldn't it be racism if A is taken over B just because of this racist quota-shit? Or this is the right thing to do and the thing how it should be?" Ако го формулираш по друг начин и все още държиш на отговор, ще се опитам пак да ти отговоря. Извинявам се за моето неразбиране.

3) I have heard both for "black" and "white" discrimination. And not only in USA, but also in Bulgaria. I am sure you can give plenty of examples, right? If you can't, I shall help you: What will happen if your parents do not pay their electricity bill for this month? And what happens now, when plenty of Roma (ромски, for the Bulgarians here) families do not pay their elecricity bill from August 2004? I am sure you know...

Дискриминацията срещу негрите и циганите смятам че не е много близка. Начина на живот/мислене на един негър в Америка и на един циганин в България се различават доста според мен. За това не може да се приложи едно универсално решение за двата вида дискриминация. Аз не съм имал много контакти с цигани. Не че не са ме крали един два пъти. Но това не го смятам за достатъчно познание. Повече научих за циганите от разказа на Григор за Сали от колкото от личните ми преживявания. Разбирам какво искаш да ми кажеш със сценария за сметката за тока. Не знам какво е твоето решение на въпроса, но моето например не би било "Ами дай да ги избием всичките мамка им циганска" (не казвам че твоето е такова).
Що се отнася до събирането на сметките за тока имам следното разрешение на проблема. Едва ли е приложимо като се има предвид че не съм политик или социолог. Но ще опиша в Америка каква практика има със събирането на неплатени сметки. Да речем държавата/институцията/фирмата не може да събере сметката си от 1000 лева от някого си. Тогава държавата виждайки че няма да може да си възвърне всичките пари, би могла да продаде този дълг на специална фирма която се занимава изключително и само със събирането на дългове. Да речем продава дълга от 1000 лева за 150. Тогава фирмата колкото повече пари над 150 лева възвърне, си ги прибира чисто. Хората стават много изобретателни ако има печалба някаква... ще правят ще струват всичко по силите си ще опитат. Тук ако дължиш пари така се постъпва... тия collection agencies не си поплюват. Обаждат се постоянно, заплашват със съд, съдят те ако има вероятност да спечелят от тази работа, и те тормозят по всеки позволен от закона начин. Като се има предвид че циганите нямат телефони и не ги бърка ако им пращат заплашителни със съд писма, предполагам трябва да се измислят други методи. И ако се разчуе репутацията на това какъв тормоз ще има ако някой не си плати, това също би могло да помогне при събирането на дълга.

The Bulgarian born US citizen



Здравей Anonymous,
току що видях че си оставил още един коментар под "Can I have my steak cooked medium, please?" от типа на на GO HOME. Доволен съм че най-после задоволи моето любопитство (и някои други хора). Вече имаме отговор на това дали си българин или американец и дали живееш в България или Америка - "I am a Bulgarian born US citizen and actually appreciate the US reality"
Радвам се че има и читатели като тебе. С различно мнение. Става по-интересно така. Надявам се ще продължиш с коментарите (ако ще и да са същите). Аз те попитах преди, но след като не ми отговори предположих че може да не ми прочел въпросите. Затова правя отделен пост за това. Първия е - как се казваш (първото име само)? Колкото да не те наричам anonymous. Не виждам да има причина за анонимноста, но ако има може да я споделиш.
Също така исках да те питам други въпроси.
С какво конкретно не си съгласен в тоя блог? И защо? Икам да разбера твоята гледна точка.
Какво точно оценяваш/харесваш в USA? И зашо?
Това са въпросите на които най-много бих желал да отговориш. Но имам други които са породени от чисто любопитство. Например:
Имаш ли нещо против България? Ако "Да", какво е то и защо?
На колко години беше като дойде в Америка?
Коя година си дошъл в Америка?
Защо пишеш на английски вместо на български?

Осъзнавам че това са доста въпроси и отговорите може да са дълги. Но дори и да отговориш само на някои от тях, аз тогава ще уважа и отговоря на твоя въпрос към мен "Защо не се прибереш в България?". Танто за танто един вид :)

Wednesday, July 20, 2005

Fo' shizzie



Since I have a couple of friends here that have been bitching about the fact that they can't read my bulgarian blog, I decided to make a post in english, make them happy, make them stop bitching. So they can see what the "hype" is all about. I am pretty sure most bulgarian readers here know english already. I hope nobody reading this, thinks that I am trying to show off my knowledge of the english language – its not like that. I know mostly simple words and slang (words like "benevolence" I have to look up in the dictionary).
I don't know if you know, but the word "nigger" is what a white person should never say in the presence of a black one. Unless he likes getting into fights. Since I know what that word entails, I feel bad even writing it and I feel even worse because I know Eric will read this. But I am sure he will forgive me for the sake of explaining this to my bulgarian friends (or he will forgive me after I buy him a couple of Bud Lights). Again Eric - My bad. Anyway, from now on I will refer to that word by saying N (and Ns for plural), just so Eric would be able to finish reading this without exploding with anger.
Well it might not look like it, but Eric here is black. His parents are black, his grandparents are black, his cousins are black. You get the idea - he grew up among black folks. It seems though that he has been struck by a weird gene. if I did not tell you he was black, you probably wouldn't guess it… neither do racist white people with mullets, racist white people at work, racist white people at the bar. I have personally witnessed (more then once) when someone told Eric an N joke not knowing that he is black. It’s painful and funny at the same time. It’s a good thing Eric tries not to pay attention to it as much. Although I am sure he feels like punching them in the face. I have heard what white racist people have to say about blacks. It goes something like this:
"Ns hate us and discriminate against us, so why shouldn't I do the same, right? Plus they get all those benefits such as there have to be an x number of blacks working for a company with x number of employees. That means that even if they are not qualified enough for the job, they will get it. And that's not fair, is it? If one of them moves into your neighborhood the price of the houses in that neighborhood drops and I don't want none of that shit. Why are most crimes committed by blacks and not whites? So that’s it... I am going to discriminate… they deserve it"
I have heard this lecture a few times. I don't know if the lecture looks logical to you. It kind of does sound logical but anything can sound logical depending on how you present it. Ask anyone that works in marketing.
But it would be nice/fair to look at the opposite point of view. How would a black person perceive those arguments? I am not black (you can tell because I don’t have nappy hair), but I will try to present the way I think their point of view is.
First a simple question... Do you think that all blacks are criminals, or lazy, or mean, or not understanding? Answer is obliviously NO. So why generalize and stereotype all of them. So imagine a restaurant owner, or an office manager, or anyone that is in the position of hiring for a position. Now let’s pretend you (the reader) are black and looking for a job. So you go to interview and apply for the job. You try to talk like white people do, just so you can get the job. You have credentials to get the job. But what ends up happening is that the owner is racist (whether you have suspected it or not) and he thinks that probably it isn't worth taking the chance of hiring a black person. You might steal, not work, the other people at work might not like you, and to top it off... the boss just doesn't like black people (just like his dad didn't like them). So you don't get hired because you are black. That's ok... you try another job... you wouldn't want a racist boss anyways. And you keep trying. In order for you to get hired, you have to shine above and beyond all other white applicants or the boss to have the need to fill his quota of black people hired for the company. It sucks. Then sometimes you can tell the boss is only interviewing you, just because he has to post the position (its required by law)… but the fact that he is going to hire his nephew regardless of your skills is a little depressing (this is a good resemblance with Bulgaria). Then you go to the bar and some mulleted-tattooed-drunk-Harley Davidson biker is telling his mulletted-tattooed-drunk biker friends N jokes. And you can’t help but overhear. And then you step on somebody’s foot on accident and he starts saying “N this, N that, fuck you, fuck this”. I know I am exaggerating this story a little bit but almost any black person can tell you a few stories about how he was wrongfully discriminated against. And little by little you start hating white people. They don’t let you get a job, look at you like you are going to steal something any minute, or screw something up. You get tired of it and you say… “Motherfuckers… they are going to treat me this way…shiiiiit, then I will get all they give me… and then I will ask for some more. And if they keep it up… I just may take something… not because I steal… but that’s what they deserve for their attitude”. Things like this add up. Little by little. How many judges are racists, how many cops are racist… quite a few. Ok. You (the reader) can go back to being white again. So what should you do? What should be your attitude
towards blacks? I’ll tell you. White people (you) should become more tolerant. You should get rid of the “if blacks hate me, I should hate them back” – attitude. And if a black person says something discriminative against you – let it go. And if you keep being nice, sooner or later they will they will realize you are not such a bad guy (for white guy ). If you are nice to them, they will be nice back. It only makes sense. It will take some time. And it might not work. But it is the right thing to do – that’s what I think anyways.

Sunday, July 17, 2005

Taboo





За тези които имат намерение да идват в Америка искам да ви дам следния съвет (за момчетата и мъжете се отнася това). Носете чисто бели чорапи. Ако не искате да ви се смеят - бели чорапки. Можете да си вземете няколко чифта български, но трябва да си носите дънките така че чорапите ви да не се виждат дори и като седнете. След това като пристигнете в Америка, отивате в първия Walmart, който видите, и си купувате чисто белички чорапи. Единствената разновидност на белите чорапи която е приета, е чорапите да са със сива пета и сиво на пръстите. Най-вероятно марката ще да е Hanes.
Абсолютно табу е да имаш анимационни герои на чорапите. Орнаменти разни по чорапите също предизвикват подигравки понякога. Ако не друго, поне ще отнесете нещо като "Whats with the socks, buddy?"
Като бях exchange student в една гимназия в Калифорния, ми се смяха. Имам си час по Calculus. Преди да почне часа аз си седя си кротичко на моя единичния чин и чакам. Един съученик ме гледа в краката и ми се усмихва. Аз му връщам погледа. Той ме пита
- What's with the socks?
- What's the matter with them?
- Those are like... little kid's socks
- What do you mean?
- They have cartoon characters on them and shit
- Ooops
Гледам наоколо - всички са с бели чорапи. Тогави ми се изясни това неписано правило че ако не искаш да те гледат като полезно изкопаемо (велика фраза от сигурно 2-ри клас) не бива чорапите ти да имат орнаменти. А и аз не съм единствения българин който е бил център на такъв чорапен катаклизъм. Имам си един приятел от Пловдив който беше в Охайо като exchange student за една учебна година. Готско беше докато той беше тук. Имаше на кого да философствам за Америка и кого да напътсвам и на кого да помагам (въпреки че той се справяше чудесно и сам). Та като му видях и на него чорапите един път се сетих за реакцията която аз съм получил от тях. Питах го дали му се е случило и на него нещо подобно. Той вика "Да бе, ти как разбра?". Та светнах го кое как с чорапите. Та сега си имам блог... светвам и вас.
Тия чорапи на снимката ги намерих вкъщи като се прибрах в Русе това лято. На баща ми били. Но и тези не са за показване. За това днеска с дълги дънки. Никой не ги видя... но аз така или иначе съм я минал фазата в която ми пука.
А така значи... lesson learned.

Saturday, July 16, 2005

Ш съ сетиш!


Е па нема кво да коментирам. Прочетете това.

The Matrix


Zoloft, Paxil, Lexapro, Celexa, Prozac

Звучат като група герои от комикс списание. Списанието Матрицата. В очите на правителството те всъщност са наистина герои. Благодарение на тях, хората си ходят мирно на работа без да се тревожат дали трябва тази работа, дали искат на тази работа, дали така трябва да минава живота им. Но това не е важно. Важното е да цъфти икономиката, да има висок стандарт на живот, да се къпем не със слънчево стоплена вода под звездите (поздрав :D)ами в луксозна вана с наредени ароматни свещи около нас. Това е матрицата - живееш си в нея без да се интерсуваш истинския свят как е и какво става в него. Защо? Ами защото в истинския свят трябва да си задаваш истински въпроси. Като например:
Какво ми носи щастие?
Мога ли да помогна на някого и как?
Ще липсвам ли (не финансово) на някого някой ден?
Това което върша съответства ли с ценностната ми система?

Ако отговорите на тези въпроси не са задоволителни, защо да се тревожа, защо ми е този стрес. По-добре да си вземам хапченцето редовно и да си стоя в матрицата. Трудно е в истинския свят, не можеш да живееш със себе си, отвращаваш се понякога от това което си станал физически и психически и как нищо съществено не си постигнал. Ебал съм му майката на истинския свят - дай синьото хапче (в тоя нашия случай Zoloft). И ще обсъдим как нещастните хора в страните от 3-тия свят нямат candle warmers, ще обсъдим как ние сме хуманни и искаме да помогнем на нещастниците а те са толкова прости че се дърпат. Да мрът тогава.

Познавам много хора които ползват тези хапчета. Стандарта на живот се подобрява постоянно, но все повече ползват антидепресант. Последната тенденция е децата да вземат такива... на къде са тръгнали нещата чак не ми се мисли щом и до това се е стигнало. Дано тези деца да не навлизат в политиката.

Наизуст ли приказвам? Пак не. Имам една позната, която ги е опитала всичките видове антидепресант. Живее в голяма къща с голям басейн в задния двор. Не работи. Издържат я. Седи си в тях цял ден и ... не знам какво прави. Главно гледа телевизия. Спи доста. По-добре е да спи. Ходила е на психиатър, а и в клиника за психично разстроени за малко. Има 3 опита за самоубийство. Не готви. Никога. Е, прави опити в някой от 5-те празника в годината. Но рядко. Ако не излязат сполучливо хотдоците може да се разстрои. Чак не знам как живеят хората в 3-тия свят без микровълнови. Ужас. И всяка вечер на ресторантче. Не е скъпо ресторантчето. На Фоти ресторантчето. Всички сервитьорки я познават. Знаят й всичките капризи - яйцето колко рохко да е, пържолата и хамбургера да са задължително medium иначе ще я върне, студения чай ако е пресен трябва да е с лед до горе + една отделна чаша само с лед. А може и да я върне защото си е променила мнението, защото иска сервитьорката да й обърне още внимание (а тя милата е толкова добра и усмихната... с удоволствие ще я върне... тез нехранимайните готвачи ей... само бакшиша да го бива). Никой не я разбира, никой не я зачита, никой не й се обажда. Каква самота. Гледа си 52 инчовия телевизор... единствения й приятел... той и 6-те котки и 2-те кучета (бяха 3, но едното умря преди 2 месеца... трудно го преживя). Сина й се обажда по телефона все по-малко и по-малко от както се ожени. Освен това се премести в да живее в Аризона. А за рожденния й ден й пратил (по пощата) една дрънкулка струваща не повече от $3 (малко керамично котенце) и една картичка. Но тя жена му я е избрала... мръсницата. Ебати подаръка. Ще им го върне тъпкано на някой от следващите празници. Но до тогава сигурно ще й мине злобата. Един син си има само. Играе игрички онлайн всеки ден. Понякога докато дойде... жена й. Лесбийка е... поне така я знаят хората. За ташак опитала лесбийството преди 15 години. Уж за малко. Експериментирала. А все още е с тая от експеримента. Сега е на 44, жена й прилича на мъж - занимава се с майсторство и не я бива много (обаче има пари, баща й е бил строител и има 2-3 сградички от който капе наем). Жена/мъжа й я издържа. Писнало й е да е лесбийка. От много години. Иска мъж, но на тия години. Изнесе се 2 пъти от жена/мъжа си, намери си работа която не плаща много. Но не й се живее мизерно, а и мъж не можа да си намери. Връща се пак при жена/мъжа си макар и да не иска. Голяма работа... по едно допълнително хапче ще вземе и ще се почуства по-добре.Иначе не е глупава, не е ограничена... как се стигна до тука.

Но на пръв поглед са си нормални хора. Живеят в сносен квартал, имат си що годе хубава кола (Лексъс ЕС300 модел 2001 година и един Форд Ф150 за майсторлъка). На пръв поглед са доволни, какво им липсва.

Стига толкова.

Monday, July 11, 2005

"Do you like it here?"



Не знам дали се забелязва на снимката истинската големина на това знаме. На снимката изглежда че ако знамето е изпънато то ще бъде поне 6 пъти по голямо от Lincoln-a директно под него. Но това не е вярно... като се има предвид че Lincoln-a е доста по-близко от знамето това означава че знамето е много по голямо. Според мен знамето има размера на една къща. Ако не и повече.
Всеки ден по пътя за работа минавам покрай едно гробище. Виждат се само надгробните плочи плуващи в море от малки знаменца. Имам чуството че знаменцата са повече от гробовете. И това гробище не е военно или нещо такова... съсвем обикновено. Минавал съм и покрай други гробища - картинката е същата.
Почти пред всеки McDonalds има по едно голямо знаме отпред. И не само пред McDonalds. Също така пред Burger King, Wendy's и много други такива вериги. Напоследък има една тенденция между компаниите в Америка да има знаме пред всяка бизнес сграда. На мен ми се струва като състезание за това коя компания ще изглежда по-патриотична пред клиентите. "Нашата компания е патриотична. Да живее свободата. Да живее Америка. Може да вярвате на нас защото имаме огромно американско знаме пред сградата"
Знамена могат да се видят и в предните дворове на едно 35% от къщите. 5 от Отсрещните 6 къщи пред нас имат знаме в предния двор. Не малки, а големи. Също имам впечатлението че знамената се срещат по-често в кварталите в които живеят хора от средна и по-бедна класа. Богаташките квартали имат доста по-малък процент на знамена пред къщите. Не знам защо е така. Но предполагам че тези от средната класа по-лесно се поддават на пропаганда и патриотизъм. Има едно такова мислене сред доста американци че целия свят завижда на америка за това че тя е най-хубавата държава на света. Не само завиждат, но и правят всичко възможно да направят мръсно на Америка. Много пъти са ме питали
- Do they hate Americans in Bulgaria?
След което разговора продължава така:
- No, Buglaria doesn't have anything against USA. We are even supporting the US in the war in Iraq.
- Really? But you don't have troops over there, do you?
- Acctually we do. And we have a few casualties
- Wow, I didn't know that
Това не е мислене на един и двама човека. Например това е сайта на един който познавам от работа. Не ми е приятел, но от време на време се виждаме с него. Той ми даде адреса на сайта си и аз бих ви помолил да scroll-нете надолу и да прочетете какво пише под Long-Term Objectives. Американците са много чувствителни на тази тема. Ако някой чужденец реши да критикува Америка по какъвто и да е начин, по-добре да внимава как го прави. Дори и критиката да е в някоя безобидна насока или без някакъв умисъл, тя се възприема на дълбоко и жегва. Даже и нещо от сорта на
- Do you like American women or Bulgrian women more?
- Bulgarian (и тогава ми хвърлят един крив поглед)
И понякога дори може да се стигне до
- If you don't like it here why don't you go back? (въпреки че не съм му споменавал нищо от сорта за това дали ми харесва или не)
Доста хора веднага след като разберат че съм чужденец ме питат
- Do you like it over here?
Аз естествено казвам че ми харесва. Ако случайно бих казал че не ми харесва тогава автоматично съм заподозрян като терорист. Истината е че Америка си има добри и лоши страни... като всяка останала държава. България си има добри и лоши страни. Тука просто трудно понасят критика. Не ме е страх да кажа че България в някои отношения е "Ебати държавата", но ме е страх да кажа същото за Америка. И съответно нямам намерението да доказвам на всеки срещнат че въпреки че някои неща не ми харесват тук, не съм терорист и не мразя Америка и американците. Даже да си призная имам чуството че някой агент от ФБР ще прочете този пост и ще каже "Този може да е потенциален терорист". Та на него искам да кажа
- Моля не се притеснявайте. Нямам абсолютно никакво намерение да ставам терорист или да участвам по какъвто е начин в процес поддържащ тероризма. Смятам че хората които прибягват към насилие върху невинни хора заслужават да бъдат наказани. Освен това никой не може да ме накара да използвам насилие върху хора единствено поради факта че са от друга държава. Не съм човек които е националист и би се поддал на пропаганда от което и да е правителство или организация. Според мен хората на този свят трябва да мислят за себе си не като "Аз съм гражданин на еди коя си държава" а "Аз съм гражданин на този свят". Не да се развива еди коя си държава а човечеството като цяло. Във всеки един народ има добри и лоши хора и не бива да се слагат под един знаменател и да се мрази въз основа на националност. И според мен е много жалко че толкова хора се поддават толкова лесно на манипулация от правителство, политици, и религия.
Пак много философски го ударих.

Sunday, July 10, 2005

Can I have my steak cooked medium, please?


Пържолите са важна част от живота на американците. Има си заведения специализирани в правенето на пържоли (steak houses). Outback, Longhorn, Applebee's, Ponderosa са франчайзи (като McDonald's) в които пържолите заемат главно място в менюто. Има T-Bone steak, New York Strip steak и други видове разни. Тия франчайзни ресторантчета не са евтини. Една пържола струва около $18 (един meal в McDonalds струва $5). Тя обаче включва неограничено количество пресно приготвени хлебчета и масло, избор между супа на деня или салата със дресинг по твой избор (дресингите обикновено са следните видове: Italian, French, Ranch, Bleu Cheese (да, така се пише), и Sweet and Sour). Пържолота идва с една гарнитура по ваш избор - варен картоф със масло, пържени картофки, картофено пюре с gravy (кафяв сос някакъв), варени зеленчуци. Така че на сервитьорката не й е лесно. Не съм виждал сервитьорка в Америка която да не си записва поръчката в тевтерче. Няма как да се запомни поръчката на 4-5 човека които си поръчват различни дресинги, гарнитури, и начин на приготване на пържолата. Начина на приготвяне на пържолата е много важен и на всеки клиент му е даден избора от Rare, Medium Rare, Medium, Medium Well, Well Done. Rare означава пържолата в центъра да е червена (тоест да има малко кръв), Medium означава центъра на пържолата да е розов, Well Done означава центъра на пържолата да е кафяв. В България май не е разпространено това пържолата да ти е полусурова по средата. На мен това ми звучеше доста гнусно в началото. Но нали се старая да опитвам нови работи... опитах. Въобще не е лоша пържолата когато е Medium. Както викат американците "Don't knock til you've tried it". Това за приготвянето може да ви изглеждат глезотии, но тука е страшно важно. Ако на някой му донесат пържола която е с кафяв център вместо с розов, не само ще извика сервитьорката и ще й каже че иска нова, но и ще се замисли дали да идва в това заведение следващия път. Аз съм присъствал на такива случаи не 1 или 2 пъти.
- I am sorry but I ordered my steak to be Medium. This is Well Done... look, the center of the steak is not close to being pink
Съответно отговора на сервитьорката е
- I am really sorry about that Hon (това е съкращение за honey), I am not sure how this happened. I will take it back to the cook and yell at him haha. Would you like another steak or would you like to order something else off the menu?
Клиента обикновено не е доволен защото трябва да чака наново да му изпълнят поръчката, която въпреки че се изпълнява преди поръчките на всички останали, отнема 10 - 15 минути. Новата пържола е естествено приготвена правилно, с нова гарнитура. Тогава клиента би трябвало да прости на заведението. На този етап шансовете за това са около 50 на 50. Ако сервитьорката опрости цената на тази пържола (което става само с одобрението на управителя, а тя не иска да закача управителя че като сгафи още няколко пъти така и "Прощай Григорий"), когато дойде време да се плаща, тогава е почти сигурно че клиента няма да е недоволен.
Конкуренцията е страшно нещо тук. Сервитьорките обикновено идват на всеки 5 до 10 минути за да проверят дали всичко е наред. Също така някога викат на клиентите honey или dear
- You got it, Honey
или
- Would that be all, Dear?
Но някога се престарават до такава степен в това да са услужливи, че чак дразни.
- Can I get you anything? Can I get you anything? Can I get you anything? Can I get you anything? Can I get you anything? Is everything ok? Can I get you guys anything right now? Would you like me to refill your Diet Coke? Would you like more ice in your Diet Coke? I will put extra aspartame in you Coke just for you
Едни мои бивши приятели даже ми се подиграваха за това че не харесвам прекалено учтивите сервитьорки. А аз им обеснявам, че не искам да споделям с някоя си сервитьорка как ми е минал деня, дали са ме ядосали на работа, от кой щат съм (повечето хора ми определят акцента като на американец от друг щат отколкото на човек от друга държава) и прочие... аз не съм дошъл тук да се сприятелявам със сервитьорката, а да ям.
Все пак е по добре да е прекалено учтива отколкото прекалено неучтива - нещо с което се сблъсквам в България. Поне в обслужването на клиенти в България имаме още да се учим (не че няма места където обслужването е на ниво). Или поне някои сервитьорки/несбъднати-манекенки трябва да минат един курс по любезност. Нали така Lemon?
Но да се върна към темата. Ако случайно речеш да се оплачеш на управителя от обслужването или храната, става по следния начин. Казвате на сервитьорката
- I would like to talk to your manager
Тя го вика. Той идва:
- What seems to be the problem, sir?
Ти викаш
- I ordered my steak Medium. I waited 30 minutes to get it. And it was not medium... it was overcooked. When the second order came 20 min after that, my baked potato had sour cream on it even though I specifically ordered it without sour cream. I am disappointed in your service.
Управителя вика
- I am really sorry about this and I promise you that it won't happen again. To further our apologies, I am going to give you a $20 gift certificate that you can use next time you come back.
Та сега ти си имаш купонче за $20... значи следващия път може да се храниш безплатно. Как няма да се върнеш там. Страх ги е че ще те изгубят като клиент. А също така и твоите приятели като клиенти. Също така ги е страх да не би някой да се опита да ги съди за нещо което име е скимнало. Този текст може да го видите най отдолу на това меню:
*Cooked to order. Consuming raw or undercooked meats may increase your
risk of foodborne illness, especially if you have certain medical conditions.
Американците са луди по думата free - "But its free", "They give you a free .... when you buy ....", няма значение какво е нещото обикновено. Дори и лайно да е, важното е че е било безплатно. Един маркетинг трик е това с който американците лесно се ловят. Някой път даже и да се рекламира глупава продажба (Buy 50 items, get one free), важното е да се подчертае думата FREE. та хората тук не могат да устоят на безплатните работи и да искат.
Един път като ходих с един мой приятел да обядваме в един мексикански ресторант/верига/франчайз (Chi-Chi's) си изкярихме храната безплатно. Да живее конкуренцията. Обикновено хората ходят да обядват в ресторантите през обедната си почивка която почти винаги е един час. Тоест за да отидеш до ресторанта, да се наядеш, и да се върнеш на работа - тогава нещата трябва да се правят малко експедитивно. Храната ти обикновено трябва да е приготвена за не повече от 15 минути. Та в тоя ресторант пишеше на менюто че ако храната ви не е излязла 15 мин след поръчването й, тогава не трябва да си плащате сметката. Ами минаха повече от 15 минути от както поръчахме, но май не баха повече от 20. Моя приятел ми казва
- I think its been more then 15 minutes. You think I should ask the waitress about this?
- Ами не бих искал да се излагаме, но ако искаш питай
Той каза на сервитьорката съвсем любезно и почти на майтап че е било повече от 15 мин и на менюто пише че в такъв случай ще е безплатно. Тя проверява с управителя и той одобрил изглежда. Та 16 доларовата ни сметка не се наложи да я плащаме. Ние оставихме бакшиш от $14 долара обаче за да не правим лошо впечатление. Смятам сервитьорката е останала доволна.
Ами ето ви още една reality bite от Америка.
Съжалявам че нямам снимка на това как изглежда Medium сготвена пържола но като отида следващия път в такъв ресторант, ще снимам. Мен не ме ебе че ще ме помислят за луд. Аз тук не се притеснявам да съм ексцентричен (поне си имам оправдание "Its Ok... I am Bulgarian)

Thursday, July 07, 2005

I shat ma pants


Пръдльовци... буквално. Доста хора тук не се притесняват от това да се оригнат или изпърдят.

Оригват се не само мъжете, но и жените. Обикновено казват "Excuuuse meee" (ще кажеш не са очаквали оригването да произнесе такъв звук) но аз обикновено не ги извинявам. Или ако са си баш простаци, се опитват да се оригнат колкото се може по-силно. На мен като ми се наложи да се оригна, премахвам звука (или поне го смекчавам максимално). Смятам че физически всеки може заглуши оригването. Важното е поне да има някакъв опит за дискретност. Да ама не. Оправданието обикновено (ако въобще има такова) е "What do you want me to do?! Its natural".

Пърденето не винаги е звуково. В зависимост от обстановката пръднята е последвана от:
- excuse me
- this stinks
- i shat ma pants (разговорно = I shit my pants). Което би трябвало да е смешно. Казват го със шотландски/ирландски акцент за да се обърне повече внимание на хумора от колкото на факта че е просташко. Много хитро нали?
- this was a wet one (трябва малко въображение за да схванете смисъла на тази фраза)
- не казва нищо... виновника чака докато ти замирише. Чудиш се на какво мирише... след няколко опита за идентифициране на миризмата осъзнаваш че някой се е изрязал. В тоя момент миризмата става още по-гадна и решаваш да напуснеш стаята.

Аз съм предупредил моите 2-мата приятели, че в България оригването и пърденето са признаци на ниска култура - абе направо на простащина. Не знам обаче дали това ще е достатъчна причина за да не го правят. Ако искат да си пърдят и да се оригват, тяхна си работа. Нали не съм аз този който го прави. Те имат намерение да дойдат с мен идващата година, но аз не се надявам много. Те и преди са правили такива обещания. Но знаеш ли... всичко се случва.

Wednesday, July 06, 2005

Mullet



Нека да обесня какво означава mullet. Това е прическа типична за хора които са... рядко тъпи. Българския еквивалент на тази прическа би бил навсякъде къса коса, но с малка, тънка, и изрусена опашчица отзад... едно време имаше разни индивиди с такива. Тука има една незабравима за мен фраза която описва mullet-а "Business in the front, party in the back". Едва ли ви е смешна фразата, но аз много й се радвам. По-голямата част то тия носещи се с такава прическа са незавършили средно образование тежко татуирани расисти. Също привично за тях е да карат огромен ръждясал pick-up truck, да се занимават с лов или поправяне на коли (или и двете), да живеят в trailer park, и да имат повече от едно първо име - Billy Bob (както в Billy Bob Thornton). Нещастници с една дума.
Напоследък даже има една мания за тия mullets. Само потърсете изображения/images на mullet в Google и гледайте колкото ви душа сака. Аз даже попаднах на един дето успешно свързва темата на този пост с темата на миналия пост (моля прочетете под снимката интервюто с него).

Сега към моето преживяване с mullet-ите. Докато учих в университета преди няколко години, бачках в университетския компютърен отдел. Повечето хора там ми бяха приятели тогава... освен това бях атракцията. Кой от тях е виждал преди "a Bulgarian". Естесвено като на всяка работа на която съм бил, колегите искаха да ги уча на български псувни. Най-много на всички им се отдаваше "Кучи син". След като работата в компютърния отдел не беше много, ние се бъзикахме доста. Един ден се бяхме събрали в един да гледаме американски футбол. Някак си стана въпрос за един кънтри певец който не бях чувал преди (Billy Ray Cyrus). Имал mullet ми казаха. И... идеята аз да се пострижа така, се роди (преждевременно) в мозъка на един зевзек. Само при мисълта че могат да са свидетели на един Bulgarian with a mullet ги караше да се заливат от смях. Аз съответно им казах да не си го и помислят... никога няма да се пострижа така идиотски. Зевзека тогава (познавайки ме добре) ме пита "How much money would it take for you to get a mullet?". Аз без да се замислям много хвърлям първата цифра която ми идва на ъкъла - $140. Тогава решихме да направим някакви правила
- за колко време ще имам mullet?
- една седмица
- ок

- снимки трябва да могат да се прават
- ок

Значи от другия ден в унивеситета/работата се почна един фонд "Да съберем пари за да се постриже Bulgarian-a на mullet". Питаха най-различни хора дали искат да участват. В тази акция се включи даже и един професор който ме познаваше. Аз не очаквах да стане чак такава тарапана покрай това постригване.
След около седмица хората ми съобщават че парите са събрани.
- ами хубаво, къде ще се постригвам?
Идват едно 7 човека с мен на фризьорския салон в KMart. 3-ма с фотоапарати и щракат та се късат. Фризьорката даже ме пита:
- аre you famous?
- no (разочаровах я горката)
Сядам в стола, постригва ме тя колкото може по-старателно (въпреки че и това не бе достатъчно - mullet-a беше малко крив). Моите хора се кикотят. И на мен ми беше смешно, но не чак толкова. Фризьорката даже импровизира и ми изтъни косата по слепоочията с машинка - пълен ужас... супер тъпак съм. След това ходихме в едно ресторантче да хапнем и което е по-важно - да ми се наслаждават на прическата. Мен ме ми пука толкова... aз не само съм със $140 по-богат, но и център на внимание. Абе пука ми малко, но нали не съм в България да се излагам.

Една седмица по-късно имаше един базар за компютърни части.
$140(mullet) + $200 (продадох си старото PC) + $10(лични спестявания) = ново PC.
За $350 си купих motherboard, processor, case, harddrive, CD burner, floppy drive, videocard, network card, monitor (на старо - $50). Сглобих си ги (това ми беше първото (а май и последното) собственоръчно сглобено PC).

Хайде един бонус, от мен да мине.

Sunday, July 03, 2005

Amen



Религията в Щатите е не е това което си представяте. Не бихте могли да си представите и да искате. Болшинството хора тук са протестанти (или поне така си мисля... аз общо взето само с такива се сбъсквам).
Аз дойдох в USA на 17 години. Записах се в една агенция за exchange students. 2 месеца след като нашите платиха на агенцията, ми се обаждат и ми казват че са ми намерили семейство в което да живея. В Калифорния. Сиктир... не където и да е, а в слънчева Калифорния където има палми, плажове, Холивуд, спасителки на плажа :). До колкото съм гледал по филмите, самите американци мечтаят за Калифония, а какво остава за мен.
Американското семейство ме взема от летището в LA и караме към грачето Adelanto. Разпитват ме в колата за България - кога сме се откъснали от Съветския Съюз, колко хора в моя град имат телевизори (ако въобще има такива), коли има ли (и приличат ли на тия от The Flintstones.. ha ha), и други въпросе които всеки човек може да си отговори ако потърси някакъв материал в библиотеката. Тяхната неинформираност не ми прави толкова впечатление на момента. Аз все още съм в шок че съм в държавата на мечтите и неограничените възможности. След като отнема 3 часа да се стигне от Лос Анжелис до Аделанто, ние спряхме да хапнем в McDonalds. Поръчваме си, 2 мин по късно храната е готова и сядаме на една от масичките. Тогава съм информиран че те се молят преди хранене. Майката (host mom), бащата (host dad), сина (който ми е host brother) и аз се хващаме за ръце. Всеки е хванал за ръка хората седящи от двете му страни. Бащата и сина си свалят шапките-идиотки. Всеки си навежда главата и затваря очите. Аз си навеждам главата без да си затварям очите... наблюдавам. Бащата тогава почва да импровизира една молитва:
"Thank you Lord, for this food in front of us, for providing us with something to eat. Thank you for your blessings, and for giving us the opportunity to share this nasty food with this poor and stupid bulgarian bastard (леко преувеличение). We are definitely going to go to heaven now because we are helping a kid from a third world country. He should be grateful and even happy to have the opportunity to wash our dishes, vacuum the whole house and do other silly chores that we can think of. We know we are in good hands Lord because you guide us through this world. Amen". Майката и сина повтарят Амин... аз също но с малко закъснение. Викам си... това малко странно. Но както и да е. Този процес се повтаря преди всяко ядене и преди всяко лягане. Преди лягане също така се четат едни книжки в който се описва със случки от реалния американски живот как Господ е навсякъде и ние трябва да действаме според законите на библията.
Идва първата неделя от моето пребиване там. Сутринта ми казват:
- We are going to church
- ok
11:45 по обяд сме в High Desert Community Church . Сградата не прилича на църква. Ако мога да я оприлича с нещо то това би било банка. Има много място за паркиране. Литургията/церемонията се състои в едно доста голямо помещение (което може да се ползва и като басктеболна зала защото имаше кошове (които се смъкваха с един механизъм). Залата беше в много по-добра форма от зала Дунав в Русе например. Като се почне от кошовете до настилката. Игрището е мястото където са наслагани сгъваемите столове за публиката. Пред столовете има една доста голяма сцена. От двете страни на сцената има 2 огромни платна на които се прожектираха подходящи за случая материали. Над сцената виси огромен кръст. Не е златен или изчанчен. Просто изчистен, черен, огромен кръст (подобен на този на снимката).
Сядаме където си изберем. Идва време да започне "шоуто". Раздават се едни брошурки които горещо ви препоръчвам да прегледате тук. На сцената излиза музикална група - има си барабанист, китарист, басист, вокалист, хор, и така нататък. Почват да пеят разни християнски песнички. Песните са семпли и без никакво музикално качество или стойност. Текста на песните обикновено е нещо от сорта на "Oh Jesus, I am so happy you are in my life" и се прожектира върху 2-те платна от страни на сцената. Докато песните се изпълняват, всички стоят прави (с изключение на тия в инвалидни колички), пляскат в такт с музиката, и пеят. Викам си наум - "бати шоуто, тия хора са луди". След като минава половин час в пеене на песни, излиза пастора. С дънки, с фланелка, и микрофон/слушалка който не обвързва ръцете му. На него ръцете му трябват за да може да обесни и въздейства по-добре на публиката. Разхождайки се из сцената, той вика, обеснява и ръкомаха. В библията пише еди какво си и еди какво си, и това трябва да се тълкува еди как си и еди как си. След това дава пример от ежедневието на хората който илюстрира това което обеснява. Как живота ще ни изкуши да грешим и как трябва да знаем WWJD (what would Jesus do?). В каквато и ситуация да попаднете, библията има разрешение по въпроса. Пастора ни подканва нас всичките да четем заедно на глас какво пише в брошурките. Хората се въудушевяват и четат силно на глас. Цял час пастора се пени и обеснява и ръкомаха. Обикновено примерите които дава за до обесни нещо от библията са толкова прости и глупави. А хората гледат в захлас - зомбита. Ще кажеш не могат да предценят сами кое е морално и кое не. Никой не смее да се обади или противопостави за каквото и да било - абсурд. Пастора знае повече от тях за господ. Освен това господ едва ли иска да спориш с пастора. Освен това ще се изложиш пред познатите си. Даже и умствено не можеш да оспориш, страх те е да си помислиш за спорене... защото господ знае какво мислиш. А ти мислиш грешни мисли. По-добре недей да мислиш ами само слушай. Пастора ще ти каже кое как трябва. Целта е да се опитваш да бъдеш този който спазва библейските поучения на пастора по-добре от всички останали. Нищо че и пастора е човек и може случайно да греши за нещо. Пастора знае даже повече от Марк Туейн - само погледнете страница 5 в брошурката за месец Май тази година. Истината е че всеки може да изтълкува някоя част от библията като какъвто отговор му трябва за всяка една ситуация. Примерно много хора могат да се позоват на библията в доказване на това че обратните трябва да бъдат изтрепани. Друг пример е че някои набожни хора няма даже да се замислят преди да застрелят в главата с пушка (от типа помпа) крадец в къщата им.
Всички си тръгват доволни от църквата. На излизане хората се спират и приказват. Обменят историйки за това кой как изпълнил каквото Исус му бил казал. Кой е направил по-добро дело от другия. Бе примерни християни всичките. Почва едно надлъгване - ужас. А всичките са хипокрити.
След няколко такива недели не ми беше интересно и даже писнало от ходене в тая църква, една неделя казах че предпочитам да си остана вкъщи. Грешка беше това като се замисля. Те освен това че отказаха моята молба (защото аз сега съм част от семействтото, макар и временно, а семейството ходи на църква) ми се и разсърдиха. Как може с такова неуважение да се отнасям с техните обичаи и религия.
Семейството в което живеех ме караше да мия чиниите след вечеря на ръка. Имаха миялна машина за чинии, но аз никога не попитах дали работи. И ако не работи, защо да не я оправат. Стана ми ясно че нещата които ти трябват в живота са
- accept Jesus in your heart - да пуснеш/възприемеш Исус в сърцето си. Каквото и да означава това.
- да ходиш на църква в неделя
- да знаеш със сигурност че ще отидеш в рая
Тогава ти знаеш че хората който не вярват в Господ по начина по който ти вярваш, ще отидат в ада. Твоята цел е да им отвориш очите, да им покажеш колко по-хубав е живота когато Исус Христос те напътва във всяко едно движение и отношение, да им мърмориш, обесняваш, накараш на всяка цена да станат като теб. На мен гледаха с такова пренебрежение защото аз горкичкия идвам от комунистическа (макар и бивша), бедна, нещастна страна където хората са изгубени душевно и просто не им стига ъкъла да проумеят какъв е живота когато приемеш Исус в сърцето си. Вместо да се интерсуват и ценят това че имат шанса да опознаят човек от друга култура, друг континент, друг начин на мислене; те се опитват да ми наложат техния начин на живот, мислене, религия и прочие. Тях не ги интересува това какъв е живота в България, какви са хората там, какви забележителност има. Интерсува ги това да са морално задоволени от факта че се опитват да помогнат на едно нещастно и глупаво дете. "Толкова добро семейство сме, грижим се за това нещастно българче - няма начин да не влезем в рая, няма начин това да не се хареса на господ".

Калифорния а? Има разлика между Аделанто Калифорния и Лос Анжелис Калифорния.
PS Ако иската още по-добре да разберете с какви хора съм си имал работа, има един филм който прекрасно ги представя - Saved. Филма много много точно представя какъв тип хора са тия набожните в Америка.

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 2.5 License.