Links и музика

Емо и Lemon имат links към моя блог. За което им благодаря. Моля ако четете моя блог, имате собствен, и ако нямате нищо против, да сложите един линк към моя. Ideally бихте оставили и коментар с URL-а на вашата страница/блог. На всеки му е приятно като види, че му четат блога.

Lemon беше споменала за музика.
Аз по принцип не слушам прекалено извратена музика но съм фен на Yeah Yeah Yeahs. Имам техния албум Fever to Tell и е супер според мен. На повечето хора едва ли ще хареса но все пак. Песен която мога да препоръчам от албума е Date with the night.
Също така съм фен на Fiona Apple. От първия й албум харесвам песента Shadowboxer (също Sleep to dream, и Criminal). От втория On the bound, To your love, и Limp.
Но въпреки че гореспоменатата музика е alternative, аз най-много си тача блуса. BB King, Albert King, John Lee Hooker, Muddy Waters, и още много. Най-обичам да слушам блус като съм на маса и пия Загорка с приятели. Малко хора оценяват този стил музика обаче. Както си знаем ние с моя човек Ганчев - това е музика за хора "над нещата".
Чалга не обичам. Не че се правя на интересен, но никога не ми е допадала (всъщност ако съм в много нетрезво състояние и с подходяща компания, единствено тогава).

Домакинството

Има много жени които се водят "housewife". Тоест не ходят на работа защото
- ги издържат мъжете им
и/или
- не им се ходи на работа
Като такива обиновено техните задължения са да чистят, готвят, и грижат за челядта :). Естествено има и друг тип жени на които девиза е "Няма да слугувам на някой си простак я". И съответно останалите които са между тия крайности.
Аз като живях в host family (бях exchange student за последната учебна година в една гимназия в най-шибаната част в Калифорния. През това време живях в американско семейство на което му казват host family.) Наблюдавах що е то да си housewife.

За чистенето
Прахосмукачка се пускаше един път на около 2 седмици. Което всъщност зачестя след като осъзнаха че могат да ме експлоатират. В последствие аз трябваше да чистя с прахосмукачката всяка неделя. Всеки си прибираше след като яде и след себе си ако нещо беше останало в хола. Банята също рядко се почистваше докато не дойде същия този момент в който решиха, че това мога да го правя след като почистя с прахосмукачката в неделя. Та единственото почистване/разтребване което се налагаше тя да върши беше в нейната спалня, в която не влизах често, но когато ми се отдавало, се оказа че е леееко разхвърляничко. 3 "е"-та = на саркастична нотка.

За готвенето
Ах това готвене. Значи често похапвахме tacos които бяха собственоръчно приготвени от host mom. Мексиканси тип храна. Да опиша приготовлението й.
- слагаш в една кайма една подправка (която си идва в пакетчета със снимка на такива tacos). Пържиш каймата до като е кафява (не сурова). Phew... най-трудната част мина.
- слагаш в купа тази кайма и после съответно се слага по средата на масата в трапезарията. С една голяма лъжица вътре (лъжицата е само за това да си сипваш с нея. Не дай си боже да я вземеш за себе си. Или да я оближеш... това никога няма да ти го простят ако го направиш. И ще ти бъде натяквано при всеки удобен случай. Чак мога да си представя физиономиите/погледите на всички ако това се случи. Представям си го защото не рядко съм получавал такива погледи.)
- около тази купа все в малки купички/чинийки се нареждат всички останали продукти - taco shells (това хлебното в което се тика всичко друго), нарязани домати, настъргано сирене (което всъщност е наблъскан с химия кашкавал. На нашето сирене му викат feta), sour cream (това е нещо между кисело мляко и маргарин), салата на ситно.
Нареждането на тиа купички обикновено се изпълнява от всички заедно (какво задружно семейство).
След това си наливаме всички безалкохолно. И преди някой да е хапнал или пийнал нещо, хващаме се за ръце докато седим на масата и host dad удря една бърза молитва (за това молене какъв пост ще направя... оле майко). След това всички се редуваме да си сложим taco shell в чинията (реда става по часовниковата страна обикновено. В зависимост от коя страна седя аз за да може да съм последен). След това слагаме каймата (готвеното), след това салата, след това sour cream, след това shreaded cheese. След като ги сложиш тия работи резултата трябва да е нещо подобно на това на снимката (която не съм я правил аз). От страни на това чудо си слагаш чипс за да запълниш пространството в чинията.
Този целия сценарий след като се разиграва пред мен за първи път, аз гледам като изтребител. Като се наядохме, host dad вика на host mom "Thank you for dinner. It was delicious." Това го казва със широко отворени очи и повдигнати вежди. На по-искрено изражение не е способен. Аз гледам вече като 2 изтребителя. Не се шегува. Наистина и благодари за вечерята. Тя приема комплимента със засрамена усмивка, но все пак си личи, че смята че го заслужава докрай. Каква семейна идилия. Ах да можех да им покажа снимка. Много бях неадекватен в момента за да изкажа и аз моята блогодарност пред нейните божествени готварски умения. В последствие на саме ми е е подсказано от host dad, че и аз трябва да благодаря за вечерята и да кажа колко вкусна е била. Колко нетактично от моя страна. Но все пак ми е простено защото идвам от бивша комунистическа държава и I don't know any better anyhow. Там нямамаме маниери.
Но в последствие като бяха сготвени други кулинарни произведения (от порядъка на hot dogs, хамбургери, сандвичи с наденички, и прочие), аз не пропуснах да благодаря и комплиментирам. Предполагам не съм изглеждал много убедителен, което се оказа с негативни последици.
PS Ще трябва да довърша за домакинството защото не съм го изчерпал още. Също така да не забрава да напиша и за молитвите.

PB&J 2

С тази снимка мога да опиша чувствата си към pb&j sandwiches. Много съм изобретателен :)
Хляба обаче не е този който описах. Аз такъв не ям.
Коментара на Алекс от предния пост ме подтиква да направя един пост за домашното готвене тук. Мм да. Ути Бъчваров да ми яде на мене pb&j сандвича. Аре очаквайте.

PB&J

Peanut butter and jelly sandwich (а.к.а. pb&j) - 50% от децата в USA са израснали ядейки това. (ето го доказателството: "The National Peanut Board reports that the average kid eats 1,500 peanut butter and jelly sandwiches before she or he graduates high school." :) Това което ме учудва в това изречение не 1500 сандвича, а че има National Peanut Butter Board.
Ако имах лист с 5 неща които асоциирам с Америка, то peanut butter and jelly sandwich задължително ще е в тия 5. Не знам на какво се дължи популярноста и успеха на този сандвич. Това какво представлява е self explanаtory, но все пак ще поясня.
Съставките на сандвича са 3

- хляб
- фъстъчено масло
- конфитюр

Хляба - по противен хляб от този който продават тука никъде не съм виждал. Говоря за нормалния хляб който болшинството американци купуват. Иначе би могъл да си купиш и пресен, италянски, или френски (франзела) хляб който е хубав и съответно струва повече. Не е проблем това. Но аз описвам този който се ползва в повечето случаи. Та - обикновено хляба не тежи много... лек е - което не е добра черта. Има физическите свойства на памука според мен. Като го стиснеш и пуснеш, той се разгъва сам. Винаги е нарязан на филийки и в пластмасова кесийка. Хлябa има вкус на пластмаса. Трайноста му е 2 седмици - което е главната причина да е толкова гаден. Наблъскан е с preservatives (и аз първо се сещам за "презерватив" като го прочета това, но все пак означава консерванти (май)) което е причината за пластмасовия вкус.

Фъстъчено масло - обикновено марката е или Skippy или Jif. На работа винаги мога да заформя дискусия с кой от двата става по хубав сандвича. Всеки си има мнение. В тая област всички са професионалисти.

Конфитюр - няма голямо значение какъв е - ягодов, малинов, гроздов, боровинки, и т. н.

След това що годе научно обяснение ще споделя моят личен "experience" с този сандвич. Още първия месец в USA се сблъсках с него. Беше ми обяснено от американското семейство в което живеех, как така всяко американско дете е опитвало, обичало, и се редовно хранело с въпросните сандвичи. Аз не опитах защото ги бях опитвал всички съставки по отделно и смятах, че сандвича няма да е толкова добър колкото го представят. А после не ми се лъжеше "Its very good, hmm. Can I have another one. I don't believe we don't have this in Bulgaria. I am going to bring it to Bulgaria and make a bunch of money. And I will send you half the money I make, just for introducing me to this miracle." Ако вашата реакция след като опитате този сандвич не е нещо подобно, то тогава със сигурност ще разочаровате този който го е приготвил. След като любезно (според мен) отклоних няколко пъти да го опитам, не ми предлагаха повече. След това семейство съм живял и в други и съответно отколонявал техните покани. Докато бях в университета тук си имах съквартиранти. След като разбраха че за 3 години в USA не съм опитвал pb&j сандвич, тогава тяхната единствена цел в живота се оказа да ме наракарат някакси да го опитам. Съответно аз реших че като продължавам да отказвам ми се обръща повече внимание. Съквартирантите даже ме запознаваха с техните приятели по следния начин "This is the Bulgarian (тука така ми викат - друг няма наоколо). He has never tried peanut butter and jelly sandwich. Can you believe this?". Така минаха още 3 години - без да съм опитал въпросния сандвич. След 5-ата ми година тук вече стана въпрос на "чест". След като съм издържал толкова време без да го опитам бях решил да си умра така - неопитал pb&j sandwich. На работата на която съм сега, работеха мойте 2-ма приятели (единия напусна защото няма пари в компютрите напоследък - записа се в университета да става анестезиолог). Та преди 2 месеца този същия раговор се разиграва пред шефа: "The Bulgarian has never tried pb&j sandwich. We have been trying to get him to try it for years and he keeps resisting". Шефа какво мислиш казва...
"Tiffany, tomorrow bring bread, peanut butter, and jelly. Bulgarian, you are trying the sandwich tomorrow or you are getting fired."
То на шега това ама на шефа и шегичките е добре да не се отказват. Пустата Тифани съответно на другия ден носи цял хлаб, един буркан peanut butter, и един буркан strawberry jelly. Като идвам на работа всички (от моя компютърния отдел в момента на работа - 5 човека) се викат в офиса на шефа. Някой даже имаше неблагоразумието да се обади по това време по телефонa. Шефа го информира че в момента той е "in an important meeting". На мен ми се приготвя един тлъст pb&j сандвич. Нареждат се всички в една линия срещу мен за да ми наблюдават физиономията когато си отхапя, сдъвча, и преглътна. Аз няма какво да се противя на този етап. Правя се че не ми пука (а и какво да ми пука) и си отхапвам. Съответно всички си отварят очите малко по широко, моите 2-мата приятели даже се усмихват (докато вътрешно се насират (както Jeff Daniels в "От глупав по глупав") от кеф - мислейки си "Най-накрая. Дойде тозе ден след толкова години"). Аз дъвча, а те ме гледат в захлас с усмивки всичките. Още не съм преглътнал и ме питат "How is it? Its not that bad, is it?". Очакват суперлативи - няма да им ги дам. Викам "Ами как да е - ОК. Както очаквах че ще е. Не е лош, но не е и кой знае какво. Мина ли ви еуфорията най-накрая?".
Та вече не мога да се гордея с факта, че никога през живота си не съм опитвал pb&j sandwich. Но поне имам добра история да разказвам за това как за първи (и последен) път съм опитал такъв. Сега и колегите на работа имат добра историйка да разказват за мен. Ставам още по популярен. Лошо няма, шоу да става. както викат тука в USA "there is no such thing as bad publicity".

Ето един сайт да разгледате - http://www.peanutbutterlovers.com/index.html
Ако искате да знаете как да приготвите такъв сандвич - http://www.ehow.com/how_1323_make-peanut-butter.html

PS Още нямам снимка за този пост, но ще се опитам да направя една утре.

Американската Мечта

Ето това е снимка на Американската мечта. Ако имаш такава къща значи си я постигнал. Можеш да поканиш вече несъществуващите си приятели на барбекю и да им разкажеш следното.
"Работил съм ден и нощ толкова толкова години, подмазвах се на шефа, убих се от работа, прецаках няколко незаслужаващи това хора, пренебрегвах семейството си заради работата (което в последствие стана навик), лишавах се от това да излизам по заведения и да се забавлявам, и ето... имам си къща в квартала на богатите. Най-накрая и аз съм в този квартал. Вече мога да се държа с много повече хора пренебрежително защото имам по-голяма къща, в богат квартал, голямо SUV (да речем червен Ford Excursion), Една спортна кола (Chevrolet Corvette) която да изкарвам от гаража само няколко пъти в лятото, плазмен 62 инчов телевизор, имам скъпа билярдна маса в мазата, утре ще си купя яхта която ще ползвам един път." В квартала може да се влезе и излезе само от една улица. Заобиколен е от гора за да не може простолюдието да наднича. Всички къщи са големи и от порядъка на $400 000 или $500 000. Пред всяка къща тревата в двора е идеално окосена и храстите идвално постригани. Наетите за това хора вършат добра работа (те обикновено са едни и същи за повечето къщи от квартала).
Не го приказвам това наизуст. Познавам един който живее в подобна къща в подобен квартал. Той беше собственика (и още е) на ресторанта в който бачках 2 години. Също така беше и братовчед на гърка с който живеех. Така че познавам личния и професионалния му живот. По следния начин минава всеки негов ден освен неделя.
- Отваря и е първия човек в ресторанта между 5:00 и 5:30 сутринта
- 6:00 часа е приготвил ресторанта за отваряне
- до 14:00 бачка като готвач в ресторанта. Клиентите могат да го виждат защото пространството между кухнята и трапезарията е отворено. Има един голям плот на който когато е готова някоя поръчка, слага я там и извиква името на сервитьорката която трябва да го вземе. Клиентите (80% пенсионери) които го познават и са редовни (идват всеки ден), го поздравяват
- Hey Foti, how are you doing
- Whats up guys. Long time no see haha. You guys feelin' alright today?
- We'll feel better after we get something to eat
- You got it Boss
Хубаво е да си имаш редовни клиенти. Чувстваш се доволен от работата дори и да е малко. След като мине сутришната тълпа (идват повече хора за закуска от колкото за вечеря някой път), идва обедната тълпа. Около 14:00 тълпата свършва и ресторантчето утихва за около 4 часа. Фоти си отива в тях - да дремне малко защото около 18:00 или 18:30 пак идва в ресторанта. Дремва също защото не иска да слуша простотиите на жена си - писнало й в тази къща, защо я избягвал, мебелите в хола трябва да се пренаредят по друг начин, кога ще дойдеш да изберем каква кола да купим за сина който току що е станал на 16 и свършил шофьорски курсове, да не забрави че майка му празнува рождения си ден този уикенд, децата искали да си купят дрехи от Abercrombie & Fitch, yada yada yada. По-лесно е да се съгласява с нея и да я избягва колкото може повече. Има деца, последното нещо за което има сили и желание е развод, той така или иначе продължава да си ходи по ориенталските салони за масаж да се "облекчава" един път месечно.
- 18:30 пак е в ресторанта. Закача се със сервитьорките (но нищо повече, остава да спи с някоя от тях и смятяй на следващия ден жена му е разбрала - клюкаренето в един ресторант не е за подценяване).
- в 21:00 ресторанта затваря (толкова е... не е грешка). Хората тук вечерят в 18:00. След 20:00 няма много хора и затова е по-добре да затваря в 21:00.
- почиства в кухнята малко, брои и проверява оборота и си отива вкъщи
- гледа телевизия докато заспи (обикновено половин час). Уморен е и трябва да става рано, че да отваря ресторанта.
Неделите се прекарват в гледане на спорт по телевизията. Ако не е футболния сезон (американски футбол), то ще е бейзболния, баскетболния, или хокейния.
Отпуска много рядко взема. Някои лета даже пропуска. Трябва да я прекара с жената и освен това кой знае какво ще стане в ресторанта без него.
Предполагам живота на собственика на ресторант не се различава толкова много от този на местния лекар или адвокат или HR директор :)
На един такъв живот "аз Мирси щи кажа" както казвал един приятел на един мой приятел.
Много писателски стана този пост. Май много на сериозно взех да го вземам този блог :)

Drive Thru

Предполагам сте виждали Drive Thru на McDonald's в България. Предполагам и не много хора го ползват. Тук обаче термина drive thru е стигнал неподозирани пропорции. Горната снимка е направена от Емо когато минаваме през "drive thru"-то на моята банка. Ще обясня що е то drive thru на една банка. Обикновено в задната страна на банката има един голям навес под който минават обикновено 3 линии. Над всяка линия свети зелена или червена лампа (вградена в навеса) индикираща дали тая линия се обслужва в момента.
Ти след като влезеш в паркинга на банката с колата си, се запътваш/зашофирваш към задната част на банката и си избираш една от линиите над които свети зелено (и съотвентно има най-малко брой коли). Като дойде твоя ред да си под навеса, вземаш тази кутийка която е показана на снимката, слагаш си шофьорската книжка вътре, слагаш кутията в апарата всумкващ кутиийката и натискаш зеления бутон Send. Кутийката се всумква нагоре, минава през вградената в навеса тръба и отива в сградата при банковия служител (на снимката се вижда силуета на банковия служител в прозореца на банката). В същия този момент със служителя (всъщност то почти винаги е служителка но все пак) се подхваща следния разговор по микрофона вграден във всумкващия апарат:
- Hi Alex, how can I help you today? (има ми книжката и съответно ми знае името)
- I would like to withdraw $50 from my checking account, please
- Ok, just a moment
След като мине тоя момент, ми праща кутията през тръбата с една банкова бележка на която пише че искам да изтегля $50, днешната дата, и място обозначено с X до което да се подпиша. След като се подпиша, пъхам бележката в кутията и я пращам пак на служителката. След като получи кутията, слага в нея един плик с $50 и моята шофьорска книжка. Докато ми ги праща ми казва
- Have a nice day
- Thanks, you too
Болшинството хора ползват услугите на банката през drive thru. Аз по принцип предпочитам да вляза вътре и така да си изтегля пари но този път исках да покажа на Емо как става номера. Хората влизат в банката само за по сериозни услуги (отваряне на нова сметка, теглене на заем за къща или кола, и други такива).
И аз се питах отначало защо да не влязат в банката вместо да обикалят с колата зад банката и да си хабят бензина (защото колата никой не я изключва докато са в drive thru-то на банката). Ами до колкото мога да разбера отговорите са следните
- еднакво бързо е в сравнение с влизането в банката (ако не и по-бързо)
- не ми се слиза от колата (физическо действие което се избягва ако има такава възможност)
- в колата си имам климатик а навън е много топло/студено
- в колата си имам удобна седалка
- не съм достъчно добре облечен (и/или съм толкова дебел) и не искам банковата служителка да ме види в тоя вид

Не са само банките които имат drive thru. Имат го всички вериги за бърза закуска, банки, някои магазини/бакалии, и болшинството аптеки (drive thry pharmacy). Сигурно има и други бизнеси които цъфтят благодарение на изобретението drive thru, но в момента не мога да се сетя за тях.
Кога ли ще се появи първата drive thru банка в България? Ако на някой му трябва идея за бизнес (познавам един дето много ги търси), може да направи такава банка - ще е голям хит :)
Comments?

Dog shit bullshit

Има си закони за всичко май. Даже и за това да прибираш лайната на кучето си. Представяте ли си да ви арестуват за това? Ами ако кучето има диария как ще го събереш цялото... могат ли да те арестуват ако не си успял да почистиш всичкото? Надявам се не ядете пред компютъра или поне ако ядете, баничката ви все още да има вкус на баничка :)
Ако Ал Капоне е имал куче сигурно са щели да го тикнат в затвора за това вместо за укрити данъци. Това да има много закони е както хубаво така и лошо понякога. Има доста абсурдни закони. Примерно не можеш да имаш в колата си отворен алкохол. Тоест в колата да имаш бутилка която не е нова (отваряна преди) е противозаконно (непротивоконституционствувателствувайте :)). Ако музиката ти е много силна в колата, ще те глобят. Не можеш да пиеш алкохол на публично място (май... не съм 100% сигурен за тоя). Не можеш да си купиш алкохол след 1 през ноща (въпреки че с Емо се опитахме да вземем 18 pack Bud Light оная вечер). Дискотеките и баровете (в Охайо специално) затварят в 2 часа (да... в 2 часа... дори петък и събота вечер). Не можеш да палиш огън в собствения си заден двор (то на някои хора това наистина трябва да им е забранено... но как да забранят само на определени хора... и по какъв критерий - че това ще е дискриминация (много опасна дума тук)). Аз досега не съм имал проблеми със закона. Освен следното
- 3 глоби за превишена скорост
- didn't come to a complete stop at a STOP sign
А вече съм шофьор от 6 години тук. Не че и сега не ми се кара бързичко, но просто не ми се дават $120 за всяко нарушение. В катастрофи не съм бил до сега. Страшен шофьор съм :)
Та да се върна към законите. За гореспоменатите аз лично съм чувал или са ми казвали. Има и още абсурдни закони с които не съм се сблъсквал. Те варират от щат на щат. Доста странни има тук, но не ми се проверява дали наистина на тая страница може да й се вярва... но не виждам ползата да са измислени. Като малък си спомням, че съм чел такива невероятни (смешни) закони в българското списание Паралели и се чудих какви неща има по света. Не съм вярвал че един ден ще се сблъскам сам за съществуването им.

Ice Ice Baby

В България да сте си поръчвали американска кола (ударението е на "о"-то)? Барманите би трябвало да знаят какво е. Американска кола е да наблъскаш чашата до горе с лед и след това да налееш колата. Защо му се вика американска кола ли? Ами защото всички американци пият всичко с много лед. Няма значение дали си в ресторант, бар, закусвалня, или McDonalds... чашата се пълни почти до горе с лед и след това се налива напитката (не само кола, било то вода, студен чай, Dr Pepper, Sprite, Jack Daniels, и прочие). Изключение правят бирата, натуралните сокове, и прясното мляко.
След като ние българите гледаме да не ни мине никой (било то даже и с 50 грама безалкохолно), това ми направи впечатление като го видях за първи път. Мислех си аз
"Ами аз си плащам за безалкохолното; те искат да ме минат; блъскат го с лед, че да не си хабят безалкохолното; и ква ми е файдата... след 10 минути пия силно разредена с вода кола; мамка им!". Да ама не - те слагат толкова лед не за да те увътрят ами защото така искат клиентите (тук ако искаш да ти оживее бизнеса, не си ебаваш клиентите). Това ми стана ясно след като ходих с едни американци на ресторант където безалкхолното беше на самообслужване (дават ти чаша и ти сам отиваш и си наливаш безалкохолно от машината; като ти свърши, ставаш и си презареждаш. Пиеш на корем дакато можеш - в доста заведения е така тук). Безалкохолното е евтино и на един собственик на all-you-can-eat buffet му е по-евтино да си напълниш тумбака с газирано от колкото със пилешки хапки например. И ти доволен и той доволен. Та отива американеца и сипва в чашата до горе лед, след това слага Sprite. Питам аз:
- Why do you fill the whole glass with ice? Its going to melt and taste nasty
- I want it to be cold
- Why don't you put just 5 ice cubes in there? Plus it comes from a machine that keeps the Sprite cold anyways
- The ice is going to melt in a couple of minutes and I don't want to get up to put more ice in it. And I want it to be cold. And stay cold. You know.
- I don't know. But if you say so (Това си го казвам само на ум обаче). Вместо това казвам "Aha. I see"
Дълго време след като дойдох в Щатите си поръчвах безалкохолното без лед, че да не ме минават. Българче - аз си знам моето. Винаги като поръчвах на сервитьорка и казвах "Без лед". Но от време на време почнах да забравям. А по някой път и сервитьорките забравяха и съответно си получавах напитката с лед до горе. Писна ми да се правя на интересен по едно време и се отказах да си поръчвам неща без лед - too much work един вид. Аз така или иначе не съм от тия дето помнят много. Ако аз си наливам безалкохолното сам, тогава си слагам малко, иначе не - какво да се правя на интересен на сервитьорката: "вижте ме колко съм важен... не искам лед". Така или иначе няма да и оставя по-голям от общоприетото бакшиш.
Аз междудругото съм се отказал да пия газирано преди около година (10 месеца). Вредно е. А пък диетичните газирани напитки са още по-вредни... ебати химията. Съдържат съставката aspаrtame (вижте в Google "Aspartame Side Effects"). Иначе в България като се върнах, пих газирано 1-2 пъти, че да не ме помислят за сноб: "Върнах се от Америка и сега не пия газирано". Газираното вече ни ми липсва даже. Пия си водичка, сокчета, мляко и така нататък. Естествено не прощавам и на бирата. Целите за пиене на алкохолно и безалкхолно са доста различни. То хубаво да си гледаш здравето (да не пиеш газирано) ама чак да си ограничаваш кефа (алкохола) не бива :)
Стана дума за бакшишите преди малко. Днеска обеснявах на Емо на какво станах свидетел един път. Тука по обикновените заведения е прието да се оставя бакшиш 10, 15, или 20% от сметката. Обикновено бакшиша се оставя на масата след като сервитьорката ти е върнала рестото. Случва се и клиента да каже "Keep the change" но не много често. Един път даже станах свидетел на следното. В мексикански ресторант бяхме компния от работа. Имахме обща сметка от около $45. Жената не единия колега си извади един chart който беше разграфен с 4 графи: Сметката (в долари); 10% от сметката; 15% от сметката; 20% от сметката. След като се изчисли бакшиша, всички хвърлиха колкото дължат. В Щатите това някой да почерпи е много рядко срещано явление. Ама много рядко. Няма даже нищо от сорта "Аз ще платя тоя път а ти следвашия". Защото ако не се видите пак, или ако се скарате, или единия банкрутира (често срещано явление)? Общо взето философията е такава - чисти сметки, добри приятели.
Също така стана на въпрос с Емо за обслужването тук. Сервитьорките (и сервитьорите) са много приятелски настроени. Например... отивам с приятели в Outback Steak house (сносно заведение за ... познай... пържоли). Сервитьорката идва и с една много голяма и игрива усмивка почва едва ли не да ни напява:
- Hi, my name is Mandy (например). I will be serving you tonight. How is everyone feeling tonight?
Пауза
- Super. Can I start you off with something to drink? ooooh you guys look a little tired, I had a very busy day too.
Държеше се толкова приятелски, че даже реши да седне на един стол на нашата маса докато ни взема поръчката. На мен ми стана странно малко. Но като се замислиш има причини за да е толкова приятелски настроена.
- Ще ти е неудобно да й оставиш малък бакшиш
- Американците са самотни хора, така че споделят даже и с непознати (клиенти). Като споделиш нещо с някого, било то и малко - става ти по-близък.
- Приятелите се виждат редовно (тоест ще се върнеш да я видиш... като естествено хапнеш, платиш си, и оствавиш пак добър бакшиш). Освен това следващия път като дойдеш пак в това заведение, тя ще те познае и каже "Oooh, remember me? Its good to see you again. How have you been?". Което означава "Мерси за добрия бакшиш миналия път, сега може и повече да ми оставиш".
Айде чакам коментарите. Keep them coming

Surprise

Двама русенци се срещат в USA (почти случайно). Лошо няма. На Емо за 1 седмица ще му покажа на живо американската мечта. Странно е да се видим в друга държава... Пък за Съединените Американски Щати да не говорим. Ще се ходи в Cleveland Rock n Roll Hall of Fame, Pittsburgh и каквото още намерим. И снимки ще има предполагам. Днеска след работа ще заредим с Bud Light за да направи и той съпоставка между българската и американската (и немската) бира. Ще обиколим някои ресторанти (включително тоя в който работих 2-3 години докато бях в университета). Ще отидем и на dollar theater сигурно. Ще обиколим mall-а и естесвено магазините. Shopping, baby - america's favorite pass time (преди беше бейзбола). Няма начин да не го изкуша да си купи един Nike. Изкушението да си купиш нещо, което не ти е притрябвало, е много лесно. Може даже да окосим тревата на съседката :)
Също така ще посетим някой бар/club за да видим нощния живот как е. Ако успее да се впечатли, може и да драсне някой пост той. Надявайте се :). Той сега е до мен и пише пост... с 300 зора го накарах. То не бяха увъртания, извинения, чудесии (от типа на "Нямам кирилица на лаптопа"). Та всички които четат блога на Емо трябва да ми пратят едно "Мерси".
Сега да продължа не една съвсем отделна тема. От както съм се върнал от България, все по малко неща ме дразнят тук. Било то реклами, или хора, consumerism, и прочие. Още съм в едно такова българско настроение - веселяшко. Което се отразява и на блога. Ами дано настроението да трае по-дълго. България ми действа много успокояващо... а може и да е било въздействието на "Захир". Прочетох "Захир" на Паулу Коелю докато бях на самолета. Подейства ми добре. Аре че Bud Light-a ще се стопли.

How is it hanging?

Ами в последните 2 поста се отклоних от темата. Блога нали все пак е за Америка а не България. Та връщам се на темата.
В България не знам хората дали се заговарят докато се изхождат в тоалетната, но тука го правят. И на мен ми се е случвало не веднъж да ме заговорят (въпреки че по принцип съм си мълчалив човек). В България тоалетните не са такива и предполагам атмосферата не предразполага към подхващане на безсмислен 30 секунден разговор. Обикновено е нещо от типа на:
- How is it hanging? (фраза синонимна на "How is it going?" и "How are you doing?". Като се замислиш е доста иронично, но в повечето случаи иронията е неoсъзната от тоя подхващащ разговора)
- I am hanging in there (Типичния отговор на тоя въпрос. Но всъщност ми иде да кажа "Crooked" или "Usually in the left panth leg". Чуството ми за хумор може обаче да остане криворазбрано и за това не рискувам). A couple more hours till I get out of here.
- I wish it was 5 o'clock Friday. haha.
- Hah... that's funny. Me too.
- Have a good one (фраза без какъвто и да е смисъл - един хубав/добър какво? Ден ли? Ерекция ли?)
- Thanks. You too.
И всичкото това се развива докато двамата си "чуруликате" един до друг. Аз лично като си "чуруликам", бих предпочел да си го върша без да ме заговаря някой си 40 до 50 годишен, самотен но общителен човек, който досега и Здрасти не ми е казвал. Ако на някого все пак му се случи някога да го заговорят така бих ви посъветвал следното:
Във никакъв случай не питайте следния въпрос "How about that game yesterday?"... Защото след 20 минутен разговор в последствие може и да иска да се стиснете ръцете за довиждане (преди да си е измил ръцете). Нищо че след 3 минути ще се засечете пак по коридора.
Също така предполагам забелязвате от снимката, че между писуарите (май така се казваха тия) има малки преградки. Чудно ми е те дали служат за това за което си мисля. Да имаш малко privacy... грубо преведено някой перверзник да не ти гледа .... ъъъъ "чучура". Или пък функцията им може да е да предпазва от пръски (ew) :).
В България не се среща често да видиш тоалетна която да обслужва повече от един човек май? Но тука нуждите са по-големи :)
- Хората пият доста повече... газирани напитки :)
- Хората трябва да са обслужени веднага (че да не губят ценно работно време)
Но за чистотата на тоалетните - евала им давам. Нито мирише, нито има ... гнусотии, нито нищо. Почистват се всеки ден по няколко пъти. Но въпреки това единия ми приятел (който вече не работи тук) си ходеше у тях по голяма нужда.
Друг тоалетен навик тук е да не се пуска водата (по малка нужда имам предвид) защото кой знае кое преди това я е пуснал след като се олял през ръцете и сигурно оставил следи някакви. За това все по често се срещат такива с фотоклетки които автоматично се пускат след като се махнеш. Съще даже един път видях една дето се пуска с крак. Хитро нали?

Service

Какъв вид услуга е това? Ще отидеш да се претеглиш на кантар насред улицата и ще дадеш някоя стотинка. За нас българите това може да е позната и не толкова учудваща гледка, но след като понякога гледам с американски очи на нещата около мен, това ми направи впечатление.
Това че гледам на някои неща с американски очи не означава че не ги виждам и с български обаче. Аз не съм от тия българи които са отишли в чужбина за 4 месеца и след това приказват на български с акцент - правят се на интересни... "Отидох in the United States (или където и да е) и от както се върнах ... ох как се казваше това на български?". Не че не се случва и аз да забравя накоя дума, но някои хора го правят от гъзария. Та на тях ми иде да им кажа "Ами да си е..ш м...... знаеш ли как се превежда на български". Споменавали са ми няколко човека, че приказвам съвсем нормално на български въпреки, че съм от толкова години в USA.
Та да се върна на темата за кантара. Направи ми впечатление защото е много станен вид услуга. Да предположим че развеждам една американка по нашия русенски център и ме пита следното:

- Тоя човек какво прави?
- Чака някой да се претегли на кантара му и да му даде някоя стотинка.
- Защо ще се меря на улицата? На мен даже прятеля/годеника/съпруга ми не знае колко паунда/килограма съм, камо ли да се премеря на публично място.
- Ами не знам да ти кажа. Сигурно е по-добре от това да просиш.

В другите държави е възприето да свириш на някакъв инструмент или да забавляваш хората (мим, клоун, и така нататък). Някой от малкото читатели на тоя блог ако е виждал някаква странна улична услуга в чужбина може да я сподели.

Искам да уточня, че не се подигравам в никакъв случай на този човек. Знам че една пенсия за нищо не стига и живота на възрастните в България е изключително труден. Става ми кофти дори и като видя някои клошари. За съжаление нищо не мога да направя на този етап. Не съм нито политик нито милионер.

България

Ами почивката в България беше страхотна (междудругото искам да се похваля със следната простащина - през последните 3 седмици съм изпил повече бира отколкото за 4 години в Америка :) ). Имам доста впечатления и не мога в един post да ги споделя всичките. Важното е че все още чувствам Русе (и България) като моят дом. Беше ме малко страх че може да съм изгубил част от това чувство. Приятелите ми още са ми приятели - от това по-важно за мен няма; Като се изключи следното - семейството ми още ме обича. И след като съм бил свидетел на взаимотношенията между много американски семейства и приятели, мога да оценя това страшно много.
За да споделя колко много ме обичат майка ми и баща ми (и леля ми която също ми е като родител) ще дам следния пример. Въпреки че се зарадваха страшно (и просълзиха) при пристигането ми на автогарата, още първата вечер ми казаха "Ние ще отидем на вилата за да можеш да се събереш с приятелите вкъщи". Голям жест е това. Обядвах с нашите. След обеда отне малко време докато се разговорим. Сигурно поради няколко причини:
- Беше първа среща и не искахме да обсъждаме сериозни работи точно сега. Беше време да се радваме един на друг.
- Нямах какво толкова да кажа. Само това че бях със семейството си на масата в нашата къща (в която съм прекарал целия си български живот), ми носеше удоволствие и спокойствие. Какво толкова да обеснявам за Щатите - аз така или иначе се чувам с тях всяка седмица по телефона). Конфузията постепено премина... баща ми има добро чувство за хумор и не го е стрх да го използва.
Ходих на вилата на Ряхово (която не е нищо грандиозно) често и снимката за тоя пост е от там. Ако трябваше да опиша българското село с една снимка, то сигурно щеше да е тази (но имам още много). Вилата е на края на селото (умишлено) и е до самата дига. Като се прехвърли дигата има още около 100 метра и там е Дунава. На вилата е толкова спокойно и красиво. Имаме си маса навън която е същата от както аз се помня (и на която баща ми ме е учил да играя шах). Накратко - носталгия абсолютна.
След като не бях се връщал в Българиа от 4 години, съответно ме переше луда носталгия. Първата сутрин в която се събудих, отидох до любимата ми *баничарница като преди това си купих едно прясно мляко (без консерванти) в еднолитрова кутия от Халите (за тях ще разкажа по нататък). Купих си 2 банички и с млякото се запътих към основното ми училище (Отец Паисий). Седнах на камъка пред оградата на училището и закусих там както когато бях малък с разликата че беше с такова удоволствие което не съм изпитвал преди. Баничките все още имат същия вкус, училището си е все същото, спомените за него са още живи, хората все така си минават по центъра. Ах, тоя (jazz) център. Ще напрявя и за центъра един пост по нататък.

*баничарница - тя е до книжарница Отворено Общество. Там са най-хубавите банички за мен поне. Някой ми беше хвалил тия до Икономическия, но според мен не са по хубави. Носталгията сигурно има пръст в това ми ми мнемие.
PS Още читатели май има на тоя блог - супер.
PS2 Честит рожден ден Lemon

Sorry

Az sym si v Bulgaria i predpochitam da prekarvam vremeto si v trupane na vpechatlenia (a.k.a piene) vmesto pred bloga. Za smetka na tova sled kato se pribera v USA shte ima mnogo mnogo novi postove. Moje da ochakvate goliam post na 16 toia mesets. Syshto taka iskam da blagodaria na choveka koito mi ostavi takyv komentar na poslednia post. Smiatam che dokato ima hora koito chetat toia blog, togava shte ima i pisane ot moia strana. Haide za sega chao che Zagorkata shte se stopli.
Druga prichina da ne iskam da updatevam bloga ot BG e che v internet zalata niama phonetichna kirilitsa. Az ne moga da pisha s normalnata bulgarska klaviatura a ne iskam da imam postove na latinitsa.
Peace out homies... And keep it reeel