Във фокус

Преди време четох нещо глупаво/интересно. Експеримент някакъв. Един текст на английски беше написан като буквите в думите бяха разбъркани и само първата и последната бувка бяха на мястото си. Например Yuo awalys mkae wnrog dceioisns (You always make wrong decisions). Целта на тоя текст беше да докаже че въпреки обърканоста на буквите, хората пак могат да схванат смисъла защото само първата и последната буква от думата стигат.
На мен ми харесват размазаните снимки, тия които не са във фокус. Въпреки че не си личат точните форми на предметите, пак може да се схване за какво става дума. Важни са цветовете и светлината и приблизителните форми на това което снимаш за да предадеш това което искаш. Пък и размазаността оставя повече място за въображението. А както знаем, въображението е къде по-хубаво от действителноста. А и по полезно. Именно за това книгите са по-хубави от филмите по тях... въображението изобразява по-добре от пресъздаването в действителност. Книгите са пречупени през твоя поглед; филмите са пречупени (до голяма степен) през погледа на режисьора.
Всъщност не приемам фотографията прекалено сериозно. Въпреки че се има за вид изкуство, според мен фотографията не е чак толкова велико в сравнение с рисуването или свиренето на инструмент. Определено е начин за изразяване, но не се иска толкова умение или талант колкото разни други видове изкуство. Правенето на една снимка отнема (в повечето случаи) доста по малко време от колкото рисуването на една картина.
Но важното е че фотографията е прекрасно хоби... кара те да заглеждаш малко по-дълго в нещата около теб. И да намираш логика и красота в тях.
PS И още една хубава идея е дошла на Пейо... как не му писна :)

Баскет

Доколкото знам на никой млад не му се иска да остарее. И аз като всички останали искам и на 70 да мога да играя баскет, да плувам, да карам сноуборд, да бягам, да се катеря по дърветата... и други такива дейности. Все пак по-възрастните хора малко по малко се примиряват някак си с физическите си възможности. А аз си мисля че много ще ми липсват. Но до тогава има доста време (поне така се надявам :) ). Всъщност от по миналата седмица в спортния комплекс играя баскет с едни "ветерани". Хора от 35 до 55. събират се всяка седмица във вторник и четвъртък следобед и играят по час и половина баскет. Аз като играх първия път, ми се взе здравето. Дъртаците бягат, а аз се задъхвам. Срамота. Вярно че тичах повечко от тях. Все пак трябваше да правя добро впечатление и да тичам повече от останалите. Пък и аз съм си такъв в игра - шавам доста, но за сметка на това се уморявам по-бързо. Но думата ми е все пак за тия "баскетболисти". Те доколкото разбирам са що годе заможни хора. Хора разбрани. Поне на пръв поглед е така. Разбират се. Някой каже "фал" и играта веднага се спира. Даже в повечето случаи хората сами си признават като фаулират някого. Доста време им отне да ме приемат в тяхното си "общество". Аз все се въртях наоколо когато те играят, а те по принцип не приемат нови хора. Но по миналата седмица ме пуснаха да играя щото някой липсаваше май. И стана добра игра. Бяха доволни. Дойдох и тая седмица. Поздравиха ме. Пак играх. И сега вече смятам да съм редовен. Та иска ми се като съм на техните години, да мога да тичам колкото тях. И сигурно ще мога. Важното е да се поддържа физическа форма. На мен така или иначе ми е приятно, така че не виждам проблеми. Не пуша, не пия (това е само жалко стечение на обстоятелствата... иначе в добра компания обичам да пия бира :) ), по жени не ходя (това е още по жалко стечение на обстоятелствата), а за псуването... абе псувам си. Когато ми дойде да псувам, правя го макар и да си мисля че не прекалявам. Все пак рядко ми се случва. Струва ми се използвал съм някоя друга неприлична дума в блога. Освен това вече внимавам малко повече с какво се храня. Гледам да се грижа за тялото че да може да продължава да ми угажда както до сега.
PS. Снимката няма нищо общо с поста. Просто ми харесва. Този не го познавах... просто ме заприказва пред един ресторант и реших да го снимам. А ветераните мога да ги снимам ако ми отдаде възможност тоя четвъртък.

Сноубординг

Тази снимка я направих напът за ски курорта. Черно бяла изглежда много по-добре от колкото цветна. Понякога цветовете ограбват снимката. Когато една снимка е черно бяла, акцента пада на композицията, структурата, съдържанието. В много случаи чернобялата фотография е много по-въздействаща от цветната. Не че разбирам много от фотография, но аз горещо препоръчвам чернобялата.
Иска ми се и аз да мога да изключвам цветовете в живота си понякога. Да не оставям цветовете на нещата да ме разконцентрират от това което е важно. Искам да виждам композицията, структурата, съдържанието на живота без да ме разконцентрират подробности.

Тази снимка я правих на връщане от ски курорта. По време на карането на сноуборд не ми се правиха снимки по 3 причини.
- Беше ужасно студено и само докато си сваля ръкавиците да наглася настройките и ми замръзваха ръцете.
- Страх ме беше да не счупя фотоапарата докато се спускам по склоновете.
- Като се забавлява толкова човек с карането на сноуборд... не бива да си прекъсва кефа.
Тая снимка ми харесва заради това че въпреки че не си личат контурите на почти нищо, все пак атмосферта някак си е запазена. Блендата на фотоапарата беше отворена за 2 секунди... а то без статив винаги се получават размазани снимки. Въпреки че беше умишлено размазването, не очаквах да излезе толкова добре. Всъщност това ми е новата любима снимка и в момента ми е на десктопа.
Що се отнася до сноубординга. Супер преживяване е. Иска ми се да имах по-често възможност да го правя. Определено си е тръпка. Докато се спускаш от някой склон, просто няма как да мислиш "абе живота ми наистина ли върви натам накъдето трябва?". Гледаш само да не се претрепеш и тръпката от скороста и овалните движения просто омайват. Даже не разбирам напълно как така успявам да се движа и да завивам... просто малко по малко то става от самосебе си. Като почнеш да мислиш движенията много много и падаш... по-добре е да ги чувстваш.
Много работи взех да препоръчвам... чернобяла фотография, сноубординг. Някой да ми препоръча нещо на мен?

Банани

Ето я купчината банани в супермакрета. Нали бях обещал да ги снимам. Малко е странно че изглеждат прекалено перфектни :)

Жена и счупено предно стъкло

От вчера се сдобих с тая пукнатина на предното стъкло. Благодарение на жените. Ако смятах че е възможно да се живее без жени, щях да се откажа от тях вчера. Ядосах се. Теглих един юмрук на стъклото. Не очаквах да се напука. Аз даже не ударих и силно (но може да съм имал малко повечко сила след като бях на 3 бири и половина). Та за жените ми е думата. Вчера пак имах един такъв епизод който не ми се отрази много добре. Вече ми мина, но все пак. Ами май няма смисъл човек да е романтик. Дали е по-добре да гледа на тях като на плячка. Жалко че не мога така. Може и да мога, но не искам да се уча още. Ядоса ме една защото... защото си играе игрички. Аз не си падам по игричките. Миналото лято чух същите думи които и вчера. Само дето този път беше на английски и в друг континент. Ебати международното клише. Голямо съвпадение. Или жените дават объркващи сигнали или аз съм страшно тъп и не ги разбирам. Във всеки случай след всеки такъв контакт с жените, ми остава все по-малко романтика. На свършване е вече. После минавам на брадва... ей така непукист и лъжец. Ще му хвана цаката ама що да е тъй.
важното е че днеска вече ми е минало. Аз не се оставям на такива работи да ми развалят хубавото сиво ежедневие.

Музика и музика

В петък (когато не можеше да ползвам компютъра) ми се пишеше нещо. И реших да го напиша на хартия. Ето сега го преписах на компютъра:
Когато ми писне от всичко се чувствам празен. За да имам желание за живот, трябва да обичам нещо. По възможност повече от едно нещо. Трябва да се науча да обичам колкото се може повече неща.
Бях забравил колко обичам музиката. Бях забравил колко е хубаво да си усилиш музиката, да си затвориш очите и да не мислиш. Само да кимаш в такт. След като всяка музика е толкова леснодостъпна, вече е трудно да намериш музика която ти харесва. Изобилието е жестоко нещо. Може да се окаже най-лошото нещо което се случило на америка.
Аз имах щастието да ми препоръчат с вдъхновение разни песнички. Крис ми беше пратила разни хубави, които най-накрая си сложих на диск. Едно е да слушаш музика на компютъра в хола да като вършиш нещо... друго е да я слушаш на касетофона със слушалки в тъмната си стая. Крис разбира от музика и очаквам да ми препоръча още.
В момента слушам тоя диск в моята си стая. Преди малко почнах да чета "Алекси Зорбас" за втори път. Прочетох първата глава и си давам почивка. Почувставх се сам и реших да напиша нещо. Но след като съм си обещал да не ползвам компютър 3 дена... реших да пиша по старомодния начин - с химикал. Писането ми помага. Когато пиша, все едно конатктувам с някого. Някого който ме слуша.
Като стана въпрос за изобилието... то е виновно за апатията. Може би за това имам такива малки минималистични пориви - да прогоня апатията. Бяха ли вкусни бананите едно време когато ги имаше един път в годината? Трябва да снимам купчината банани в супермаркета. Може да ме изгледат неразбиращо като почна да залягам покрай щанда с бананите и да щракам с голимия си фотоапарат. Аз вече обичам да ме гледат странно. "Да, правя снимки на бананите и не ми пука че изглежда странно". Казвал съм и преди ама си струва да повторя - Аман от "нормални" хора.
Почивката свърши. Време е за глава втора от "Алекси Зорбас".

3 дена

От утре се почва. Няма да пипам компютър 3 дена - четвъртък, петък, и събота. Аз главно си ползвам компютъра да чатя с разни интересни хора, да чета блогове, да прегледам дали има някакви новини в света на фотографията, да си прегледам пощата, понякога преглеждам вестник Стандарт - но обикновено само заглавията. Също така ползвам компютъра за да експериментирам с Фотошоп. Никога не играя компютърни игри... по едно време играех шах в yahoo, но вече и това не правя. Предполагам през тия дни ще готвя, ще отида на обществената пералня да си изпера дрехите, ще отида на кино, ще се опитам да изляза с приятели, ще отида да поиграя баскет, ще отида в библиотеката да видя има ли нещо интересно, може да почна да чета някоя книжка, а може и да си седя на тъмно и да си слушам музика доколкото позволява усилването на касетофончето ми. Не знам защо обичам да седя на тъмно. Даже имам навика да ходя из къщи в тъмното. Харесва ми да се разхождам в тъмното... опипвайки и подпирайки се на разни неща. Както и да е.
Ако ме видите онлайн през тия дни значи съм се провалил в начинанието.

Без интернет, без фотоапарат

Не знам как стана на въпрос, но си беше типично мъжки спор. Казах на съквартиранта че не вярвам да издържи един цял ден без телевизия (няма си работа и кола така че прекарва средно по около осем часа на ден пред огромния телевизор (останалите будни часове са прекарани пред компютъра или ядене). Той ми каза че аз нямало да мога да изтрая без интернет дори един ден. Аз му казах че той няма да може да издържи без телевизия и интернет. Той каза че аз няма да мога да издържа без интернет и фотоапарата си. Казах му - дай да пробваме за 3 дни. Решихме да са трите дни в които не съм на работа в компанията защото там ми се налага да ползвам компютър и интернет... и просто няма как да ми повярва че не съм бил в интернет ако съм на работа. Така че тази идващата седмица в четвъртък, петък и събота - няма да ползвам нито интернет нито фотоапарата си. А съквартиранта няма да гледа телевизия или да ползва интенет за същите тия 3 дена. Той ползва компютъра главно за да играе покер онлайн. Голям фен е на покера. Сигурно много ще му липсва през тия 3 дни.
Обичам предизвикателствата. Освен това ще е добро упражнение. Трябва да намеря с какво да си запълвам времето тия 3 дни. Сигурно ще чета книжки, ще прекарвам повече време в спортния комплекс играейки баскет, ще слушам музика по старомодния начин (не на компютъра). Надявам се да измисля все такива полезни работи. Сигурно добре ще ми се отрази.
Хубаво е човек да прави експерименти със себе си май.
Ако някой иска да опита предизвикателството да се откаже от нещо любимо/ежедневно за 3 дни - да заповяда :)... и по възможност да остави коментар после.

Какво се крие в бъдещето?

Струва ми се че всички се опитват да отгатнат бъдещето понякога. Особено след като се замислят за миналото. Преди 30 години е нямало интернет, а сега е такава движеща сила в живота на хората. След това автоматично се замисля човек - какво ли ще стане след 30 години. А след 100?
На къде върви технологията? Все още не мога да реша дали е към подобряване или влошаване на живота.
Дали винаги ще има нужда от технологии?
Дали ще осъзнаем как да живеем щастливо?
Докъде ще доведе подобряването на технологиите? Имам чувството че сляпо вървим в една посока без дори да се замисляме къде искаме да стигнем.
За какво ни е да сме ефективни в работата и развитието на технологията?
Наистина ли е по-добре да може човек да получава мейла си на мобилния телефон? Наистина ли улеснява живота ни или просто освобождава място за да намерим за какво друго да се тревожим или да желаем?
До кога ще живеем със заблуждението че парите правят човека щастлив? Според мен чувствата които пораждат първично щастие в човека не са асоциирани с пари.
Кога ще си поставим за цел да сме щастливи вместо просто да имаме много пари?
Кога ще можем да живеем в хармония с природата без само да я използваме? Сигурно ще стане някога. Все пак съм сигурен че в скоро време ще се измисли начин да не замърсяваме природата. И да елиминираме отпадъците. И да измислим "умни" опаковки.
Все пак повечето неща които са си наумили хората, биват постигнати.
Това безразборно преследване на пари дали е само фаза в човешката еволюция? Сигурно след 100 години хората ще погледнат назад и ще се смеят (добронамерено) за това какви глупости сме вършили в името на парите.
Толкова сме свикнали с разни технологии. А има ли смисъл от тия технологии ако не осъзнаваме тяхното предимство. Може би трябва да се изобрети уред или място където да се пращат хората да поживеят без никакви технологии че поне да могат да ги оценяват. Може би света ще бъде разделен на 2. Тия които искат да живеят с технологии и тия които искат да живеят без тях.
Няма да е лошо да се научим как да общуваме по добре помежду си. По начин да извличаме щастие от комуникацията и контактите с околните. И секса. Според мен няма начин да не се промени отношението на хората към секса и това как става и това как би трябвало да става. Прави толкова хора нещастни и поражда такива комплекси че наистина в скоро време трябва да се измисли нещо по върпоса. Според мен ще има коренни проблеми в това отношение в близко бъдеще.
Пак много антикапиталистично се изказах. Имам такива изблици на антикапиталистичност, но в повечето случаи са наистина кратки изблици. Все пак не съм хукнал да живея в планината. И не съм се отказал от всички удобства които ползвам ежедневно. Сигурно няма и да се откажа. лека ирония е че все пак ползвам технология за да се оплаквам от технологията. Аз всъщност не се оплаквам, нали?
:)
Гладен съм. Като се прибера съм замислил да готвя гъбена супа. За първи път ще ми е. Сестра ми ми каза как става по телефона. Записах си. Дано стане. Сигурно ще стане. Яденето е едно от малкото удоволствия които имаме. Ще се опитам да му се насладя максимално :)
Приятен ден на всички пожелавам :Р